Присъда по НОХД №5252/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 150/17.03.2025 г. по НОХД № 5252/2024 г. по
-и
описа на СРС, НО, 15 състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски
районен съд обвинителен акт, с който обвинява Р. С. А., ЕГН **********, в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 207, ал. 1 НК,
изразяващо се в това, че на 25.04.2021 г. в гр.София, намерила чужда движима
вещ – мобилен телефон марка „***“, модел „***, с IMEI ************, на
стойност 1190,01 /хиляда сто и деветдесет лева и една стотинка/ лева и в
продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика й, на
властта или на този, който я е загубил.
Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като
подсъдимата Р. С. А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Съдът като намери, че признанието на подсъдимата се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание,
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е
проведен разпит на свидетелите и вещото лице, посочени в приложението към
обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата Р. С. А., като излага, че
деянието е доказано по безспорен начин. С оглед на това, от съда се иска да
наложи на подсъдимата наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, доколкото
последното се счита като такова, което би изпълнило целите на наказанието,
предвидени в НК, а и се преценява от представителя на държавното обвинение
като такова, отговарящо на наличните в случая смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно – дългият период от време от извършване на
деянието, коректното процесуално поведение на подсъдимата и чистото й
съдебно минало.
Упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. К. Т. – САК, се
солидаризира със становището, изразено от представителя на Софийска
районна прокуратура, акцентира на добросъвестното процесуално поведение
на подсъдимата А., на съдействието, което е оказала за разкриване на
обективната истина, както и на обстоятелството, че е неосъждана. Моли се
спрямо подсъдимата да бъде проявено снизхождение, като в случай, че съдът
приеме, че деянието е извършено от обективна и субективна страна от
подсъдимата, то да й бъде наложено наказание в минималния, предвиден в
закона в размер.
1

Подсъдимата Р. С. А. поддържа изцяло заявеното от нейния защитник. В
гарантираното й право на последна дума моли за най – лекото наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Р. С. А. е родена на ***** г. в гр. София, българка,
български гражданин, средно образование, неомъжена, неосъждана, трудово
неангажирана, с адрес в гр. София, ул. „***“ № 12, ЕГН **********.
Свидетелят В. М. М. закупила на 12.05.2020 г. мобилен телефон марка
„***“, модел „***, с IMEI ************, който предоставила за ползване на
свидетеля Р. С. С., с който се намирали във фактическо съжителство.
На 25.04.2021 г. около обяд, свидетелите М. и С. посетили магазин за
цветя „***“, находящ се в гр.София, бул. „***. Докато свидетелят М. избирала
кои цветя да закупи, свидетелят С. провел телефонен разговор по мобилния си
телефон апарат марка „***“, модел „***, с IMEI ************, след
приключването на който прибрал телефонния апарат в джоба на якето си,
който бил без цип.
Междувременно, свидетелят М. закупила цветя от магазина и заедно със
свидетеля С. напуснали търговския обект и се отпрали към автомобила си,
който били паркирали наблизо. Докато отивали към него телефонът изпаднал
от джоба на свидетеля С. и той го изгубил. След като се качили в автомобила и
потеглили с него по бул. „***“ с посока към бул.“***“, свидетелят С. потърсил
телефона в джоба си, но не го намерил. Свидетелят М. веднага позвънила на
телефонния номер, с който свидетелят С. ползвал мобилния апарат, който дал
свободен сигнал, но никой не отговорил. Двамата се върнали до магазина, от
който по – рано били закупили цветя, но служители от същия ги уведомили, че
не е намиран в обекта телефонен апарат.
По късно същия ден – на 25.04.2021 г. подсъдимата Р. С. А. се намирала
в района около магазина за цветя "***" в ж.к.“***“, където намерила
загубения телефон, ползван от свидетеля Р. С. С.. Същата го взела, видяла, че
наоколо няма хора, след което го прибрала у себе си. На 26.04.2021 г.
подсъдимата посетила заложна къща „***“, находяща се на адрес в гр.София,
бул.“Възкресение“ до блок № 225, където заложила мобилния телефон марка
„***“, модел „***, с IMEI ************ срещу сумата от 600,00 лева. За заема
бил изготвен заложен билет № 35949/26.04.2021 г.
За случилото се били сигнализирани органите на реда.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
2

съдебно – оценителна експертиза се установява, че стойността на невърнатата
загубена вещ е 1190,01 лева, при минимална работна заплата за страната от
650,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите Р. С. С. (л. 14 от ДП); В. М. М. (л. 17 от
ДП), С. К. М. (л. 42 – л. 43 от ДП), *** В. (л. 44 – л. 45 от ДП); К. К. Й. (л. 46 –
л. 47 от ДП), договор за продажба на изплащане и приемо – предавателен
протокол за закупено крайно устройство (л. 9 – л. 11 ДП), справки от
мобилните оператори, предоставящи мобилни услуги на територията на
страната (л. 24 – л. 25 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 51 от
ДП), заложен билет (л. 52 от ДП), разписка за продажба (л. 53 от ДП), справка
НОИ (л. 81 от ДП), заключението на съдебно – оценителна експертиза (л. 61 –
л. 62 от ДП); справки за съдимост на подсъдимата.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът
счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят
направеното от подсъдимата Р. С. А. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата
се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371,
т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е
необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно
доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва
противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се
посочи единствено, че от показанията на св. Р. С. С. и В. М. М. се установява,
че свидетелят С. е прибрал мобилния си телефонен апарат в незакопчаващ се
джоб на дреха, както и че впоследствие е установил липсата му. От събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че на процесната дата подсъдимата е намерила
изгубения по – рано през деня от свидетеля С. мобилен телефонен апарат, като
не е съобщила в продължение на една седмица на собственика, на този, който
е загубил вещта или на властта за това, че вещта е у нея, а е заложила
намерения телефон на следващия ден. Безспорно е установено, че се касае за
вещ, намерена от дееца, която вещ е излязла от фактическата власт на нейния
собственик – свидетеля Р. С. С..
Обобщавайки всичко гореизложено съдът счита, че събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и заключението на съдебно –
3

оценителната експертиза, по категоричен начин подкрепят изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и
направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на
подсъдимата. Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не
изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е
приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен
начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимото лице. Тоест не следва да се абсолютизира
изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е
подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай,
обаче, както се посочи по-горе, липсва каквото и да е противоречие между
събраната доказателствена съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин
самопризнанието на подсъдимата А.. Поради това съдът счита, че са спазени
изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав намира, че поведението на подсъдимата Р. С. А. изпълва всички
обективни и субективни признаци на престъпния състав на чл. 207, ал. 1 НК.
По делото се установи по безспорен начин, че на 25.04.2021 г. в
гр.София, подсъдимата Р. С. А. е намерила чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „***“, модел „***, с IMEI ************, на стойност 1190,01
/хиляда сто и деветдесет лева и една стотинка/ лева и в продължение на една
седмица не е съобщила за нея на собственика й, на властта или на този, който
я е загубил.
Престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК е формално, осъществено чрез
бездействие, като е достатъчно да изтече предвиденият в закона едноседмичен
срок.
От субективна страна престъплението е извършено от страна на
подсъдимата А. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1 от НК – същата е пълнолетно лице към момента на извършване на
деянието и е могла да ръководи постъпките си; съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и пряко е целяла настъпването им. Съзнавала е,
че е намерила чужда загубена движима вещ, предвиждала е, че като не я върне
на собственика и не съобщи на органите на властта за намирането й, същата
преминава в нейна фактическа власт и е целяла да установи тази власт върху
предмета на престъплението. Подсъдимата А. е била наясно, че намерената от
нея вещ е чужда, взела я е и умишлено не я е върнала на нейния собственик.
4

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализиране на наказанието съдът не констатира наличие на
отегчаващи отговорността на подсъдимата Р. С. А. обстоятелства. Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител. В този смисъл самопризнанието на подсъдимия следва
да се тълкува допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство,
само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
престъплението и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните
органи. В конкретиката на настоящия случай извършеното от подсъдимата
престъпление е разкрито въз основа на действията на разследващите органи. С
оглед на това подсъдимата не е спомогнала своевременно и съществено за
разкриване на извършеното от нея престъпление, поради което и
самопризнанието й в процедурата по Глава 27 от НПК не следва да се отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото й съдебно
минало, доброто й процесуално поведение, както и продължителността на
наказателното производство, доколкото е изминал период от около 4 години от
извършване на деянието и подсъдимата не е допринесла за нарушаване на
ритмичността на процеса. Така посоченото последно смекчаващо
обстоятелство обаче не следва да се третира като изключително такова,
доколкото макар и продължителен, срокът на производството не се явява
прекомерен такъв и през този период подсъдимата не е търпяла ограничения
на своите основни права извън допустимото с оглед преследваната цел.
При съвкупната преценка на наличните обуславящи отговорността
обстоятелства и съгласно общата разпоредба на чл. 54 НК, настоящият
съдебен състав намира, че следва да определи наказанието в минималния
предвиден от законодателя размер на санкцията, а именно: „глоба“ в размер на
100,00 (сто) лева.
Съдът прие, че посоченото наказание е справедливо, съответстващо на
обществената опасност на подсъдимата и тази на извършеното деяние и е от
естество да изпълни задачите на генералната и специална превенция на
закона, както и ще има поправително – превъзпитателно въздействие върху
подсъдимата и превантивно – възпиращо въздействие върху обществото.
5

ПО РАЗНОСКИТЕ:

В хода на наказателното производство не са извършени разноски, които
да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	150
Дата:	17 март 2025 г. (в сила от 2 април 2025 г.)
Съдия:	Симона Иванова Углярова

Дело:	20241110205252
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2024 г.

Присъда по НОХД №5252/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите