Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
гр. Перник, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
При
секретаря Е. В.***, като разгледа административно дело № 109/2021г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. (Наредба №
11/03.04.2008г.).
Образувано е жалба
на Н.Х.И., с адрес: ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3389 от
27.09.2019г. издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. С акта за установяване на публично държавно
вземане
Н.Х.И. е изключен от подпомагане и
е установено публично държавно вземане в размер на ***лв., представляващо 25%
от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издадения АУПДВ. Застъпва се тезата, че актът е издаден от
некомпетентен орган, липсват правни основания, на които да се издаде такъв акт
и са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска актът да се отмени и да
се присъдят сторените разноски.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв.
А. Д.***, от АК-С.***. Поддържа жалбата
и пледира същата да се уважи. Заявява претенция
за присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът
– заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно
призован не се явява и не изпраща представител. По делото на
25.02.2021г. е постъпила молба от юк. П., в която е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане жалбата да
се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсултстко
възнаграждение. Направено е и
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е
засегната от акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това същата
е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд–Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото писмени доказателства, приема за установено:
С решение № 1391 от 03.02.2021г., постановено
по АД № 7698/2020г. състав при ВАС е отменил решение № 116 от 09.04.2020г.,
постановено по АД № 790/2019г. по описа на Административен съд-Перник и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Перник.
Прието е, че неиздаване на нарочен акт за изключване от подпомагане не
представлява съществено процесуално нарушение, нито неправилно приложение на
материалния закон, така както е прието в отменителното
решение на първоинстанционния съд. Делото е върнато
за ново произнасяне по отношение на материалната законосъобразност на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/3389 от 27.09.2019г. издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
От фактическа страна:
Между страните не е спорно, че жалбоподателят,
регистриран с УРН 532292, е подал на 13.05.2011г., за кампания 2011, първо общо
заявление за подпомагане с УИН 14/180511/28864, като е попълнил и заявление за
регистрация. Заявено е подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
по Схема за национални доплащания на хектар земя (НДП) и по Мярка 211
"Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински
райони" (НР1). По това заявление, видно
от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1152 от 21.07.2012г. на изпълнителния
директор на ДФЗ е извършено първо компенсаторно плащане в общ размер на 7 492.
87 лв. (таблица № 2), като първоначално е оторизирана сума от 7 218.27 лв., а
при извършена последваща оторизация
сумата от **** лв. (таблица № 1).
За кампания 2012г., видно от уведомително писмо изх. №
02-140-6500/2501 от 20.09.2013г. на изпълнителен директор на ДФ”Земеделие” е,
че жалбоподателят е подал заявление за
финансово подпомагане с УИН 14/100512/31770, за кампания 2012. Конкретно по
мярка 211 – НР1 е оторизирана сума в размер на 9 221. 79 лв.
За кампания 2013г., видно от уведомително писмо изх. №
02-140-6500/1874 от 14.08.2014г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” е,
че жалбоподателят е подал заявление за финансово подпомагане с УИН
14/090413/34180 за кампания 2013. Конкретно по мярка 211 – НР1, на два транша,
е извършено плащане в общ размер на 8 553. 71 лв. (таблица № 2), като е
оторизирана сума от 8 553. 71 лв. (таблица № 1).
По делото, въпреки указанията на съда, включително във
връзка с разпределение на доказателствената тежест,
не се представи заявление за подпомагане за кампания 2014 с УИН
14/060614/38011, подадено от жалбоподателя, посочено в мотивите на АУПДВ.
Ответникът заявява също, че уведомително писмо във връзка с това заявление за
подпомагане за кампания 2014г. не е издавано. По настоящето производство
въпреки, указанията на съда, от страна на жалбоподателя не се ангажираха
доказателства за подадено заявление за подпомагане за кампания 2015г.
От представените по делото доказателства за извършени
плащания в полза на жалбоподателя по подадените заявления за кампании 2011г.,
2012г., 2013г. и 2014г, представляващи извлечения от СЕБРА (Система за
електронни бюджетни разплащания) се установява, че в полза на
жалбоподателя по мярка 211 са извършени
плащания по заявления за подпомагане съответно за кампании 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г., както следва:
За кампания 2011г. по мярка 211, са извършени три
плащания в общ размер на ***лв., от които: *** лв. на 23.12.2011 г.; *** лв. на
31.05.2012 г.; *** лв. на 31.05.2012 г.
За кампания 2012г. по мярка 211 са извършени две
плащания в общ размер на *** лв., от които: *** лв. на 27.08.2013 г.; *** лв.
на 27.08.2013 г.
За кампания 2013г. по мярка 211 са извършени четири
плащания в общ размер на ***лева, от които: *** лв. на 14.12.2013 г.; *** лв.
на 14.12.2013 г.; *** лв. на 17.04.2014 г. и *** лв. на 17.04.2014 г.
За кампания 2014г. по мярка 211, на 18.12.2014г. са
извършени две плащания в полза на жалбоподателя, съответно на сумата от 2 231.
08 лв. и на сумата от 10 163. 80 лв. Сборът от двете суми е равен на сумата от
12 394. 88 лв., посочена АУПДВ като изплатена сума по заявление с УИН
14/060614/38011 за кампания 2014 по мярка 211 – НР 1. След съвкупната преценка
на така приобщените доказателства, и въпреки липсата на издадено уведомително
писмо за кампания 2014г., съдът приема за установено по делото, че за кампания
2014г. на жалбоподателя е оторизирана и изплатена сума от 12 394. 88 лв. по
заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по мярка 211 – НР1.
По делото не се представиха доказателства за подаване
от жалбоподателя на заявление за
подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2015г..
С писмо изх. № 01-6500/3389 от 24.06.2019г. на
заместник – изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, Н.И. е уведомен за
откриването на производство по издаване на АУПДВ. Като основание за образуване
на производството е посочено неспазването на многогодишен, петгодишен,
ангажимент по мярка 211, поет с подаването на заявление за подпомагане по мярка
211 – НР 1 за кампания 2011, по което е получено първо компенсаторно плащане,
което на свой ред представлява неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от
Наредба № 11/03.04.2008г.– кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да
извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
най–малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Уведомен е за изплатените до момента суми за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014
г., които са съответно в размери ***
лв.; *** лв.; *** лв. и *** лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал.
1, ал. 1, т. 4 от Наредбата и че същият
следва да възстанови 9 415. 81 лв., представляващи 25% от получената субсидия
по мярката, тъй като е прекратил участието си след четвъртата година от поетия
ангажимент. В писмото е предоставена възможност на кандидата за депозиране на
възражения. Писмото е съобщено на Н.И. на 10.07.2019г., видно от известие за
доставяне. В указания срок е подал възражение, в което единствено са изложени
доводи за неверност и неоснователност на "твърденията" в
уведомителното писмо, съответно несъгласие с тях.
Възражението е прието за неоснователно. Издаден е АУПДВ
с изх. № 01-6500/3389 от 27.09.2019г. на заместник – изпълнителният директор на
ДФ”Земеделие”. С него Н.И. е изключен от
подпомагане и спрямо същия, на основание чл. 14, ал.
1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г., е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 9 415. 81 лв., представляващо 25% от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г..
Този акт е предмет на настоящето съдебно производство.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд–Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
АУПДВ е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа,
определен в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за
подпомагането на земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата
разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции
на фонда. По делото е
приложена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6
от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на
писма за откриване на производство по издаване на актовете за установяване на
публични държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за
установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” и/или
изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211, са делегирани на Петя Славчева,
заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Оспорвания акт е подписан
именно от Петя Славчева, заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Въз основа на това се приема, че доводът за липса на
компетентност на издателя на административния акт е неоснователен. Актът е издаден от компетентен орган, поради
което не
е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания
и изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред
който може да се обжалва,
датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2
от АПК за отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се
възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният
орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, които са обективирани в писмените
доказателства по делото. Налице са и доказателства за извършени компенсаторни
плащания по мярката за кампания 2011 и следващите. Ответникът представя
доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на административно производство по установяване
на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по
чл. 34 от АПК
да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
С
Наредба № 11/03.04.2008г. се
уреждат условията и редът за прилагане на мерки от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., финансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Една от тези мерки е "Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони".
Обжалваният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение на
материалния закон. В чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г. са
предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
от най-малко пет последователни години от първото
компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година
след първото компенсаторно плащане. Санкцията за
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата е
уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт. В относимата
редакция, след изменението му с Решение №
4401 от 13.04.2016г. на ВАС по АД № 4639/2015г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017г. и към датата на издаването му, е
предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление
за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане
по тази наредба
и се задължава да възстанови получените
до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част
от тях в зависимост от годината,
в която e прекратил участието си в мерките. Издаване на отделен акт за изключване от
подпомагане, с който да се прекратява многогодишния ангажимент и който акт да е
влязъл в сила, съгласно отменителното решение на ВАС въз основа, на което е
настоящето производство не се следва. Даденото в него тълкуване на закона е
задължително за съда, на който е
върнато делото. Успоредно с това и практиката, на която се позова жалбоподателя не се споделя
от настоящия състав. Прекратяване на
подпомагането, към дата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено, като
предпоставка за установяване на публично държавно вземане. От редакцията на посочения текст следва, че
кумулативното наличие на извършени компесаторни
плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за
подпомагане, са основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за
установяване на публично държавно вземане. В случая тези фактически основания
предвидени в чл. 14, ал. 1 от Наредбата са се осъществили и затова оспореният
административен акт е материално законосъобразен.
В
настоящия случай, жалбоподателят е получил първото компесаторно
плащане по мярка 211 за кампания 2011г.
и формален спор между страните няма. Получил е и плащания по мярката и за
кампании 2012г, 2013г. и 2014г. Приетите извлечения от сметка са официални
електронни документи, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, чрез представянето им на хартиен носител и удостоверяват,
посочените в тях обстоятелства. Доказателствената им
стойност не е разколебана в хода на настоящето производство. С оглед на това са
приема, че на жалбоподателят е изплатена сума по мярка 211 за процесните години в общ размер на 37663.25лв. Затова
съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г. е имал
задължение в продължение на още една години да осъществява субсидираната
дейност и да подава заявления за подпомагане. От доказателствата по делото се
приема, че същият не е подал заявление за подпомагане за 2015г. по мярка 211,
което е било установено от ответника при извършената от него административна
проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП.
Жалбоподателят като земеделски производител, който от години се занимава
с този вид дейност е знаел за последиците от неподаване на заявление. След като
за кампания 2015г. по мярка 211 няма подадено заявление, то е налице основание
за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за
изключване на жалбоподателят от подпомагане и за установяване в негова тежест
на публично държавно вземане в размер на 25% от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани
райони, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Именно на това правно
основание се е позовал и административния орган. Следователно възникнало е фактическото основание за
приложение на нормата на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателя от
подпомагане и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в
размер на 25% от общо получените компесаторни
плащания за необлагодетествани райони, съгласно чл.
14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. От доказателствата по делото, се установява, че
общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г. е 37663.25лв. Затова правилно е
определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателят сума в размер на *** лв. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал.
1, т. 4, във вр. с чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки и
с него правилно е приложен закона.
В
случая не са налице и основания по чл. 15 от Наредба
№ 11/03.04.2008г., изключващи прилагането
на разпоредбата на чл. 14 от
наредбата.
Предвид изложеното се приема, че оспореният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден при наличие на
предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.
материални предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата
при наличие на извършени компенсаторни плащания и неизпълнение на задължението
на получателя им да подаде заявление за подпомагане е налице основание за
изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на публично държавно
вземане. В случая както се прие по-горе фактическите основания са се
осъществили и затова оспореният административен акт е материално законосъобразен.
АУПДВ съответства и на целта на закона. По
разбиране на състава развитие на селските и планинските райони чрез
безвъзмездно финансиране се постига при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност. По мярка 211 е прието, че продължителността и следва да
е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с целта,
формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за които се предоставя субсидията, затова
задължаването на получателят да я
възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези
посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008г..
С оглед
на изложеното настоящия състав намира, че жалбата е напълно неоснователна и
като такава ще се отхвърли. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма. При издаването му са спазени административно
производствените правила и са приложени относимите
правни основания. Същият е съобразен и с целта на закона.
По разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Присъждането на разноски за юрисконсулско възнаграждение е направено своевременно. Разгледана по същество претенцията е
основателна. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева,
определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Съдът следва да се произнесе и по претенциите на
ответника за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция по АД №
7698/2020г. по описа на ВАС. Претенцията е заявена своевременно, като се иска
присъждане на юрисконсулко възнаграждение в размер на
200.00лв.. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр.
с чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
по АД № 7698/20г. по описа на Върховен административен съд на Република
България.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Х.И. против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/3389 от 27.09.2019г. издаден от зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.Х.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, със
седалище и адрес: гр. С.***, бул.***, съдебни разноски в размер на 150.00 лв.
/сто и петдесет лева/ по административно дело № 109/2021г. по описа на
Административен съд-Перник и съдебни разноски в размер на 200.00 лв. /двеста лева/
по административно дело № 7698/2020г. по описа на Върховен административен съд на Република България.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/