РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Тутракан, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20243430100416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127
– 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на
разглеждане в открито съдебно заседание.
Проект за доклад
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото,
както следва:
1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от
ищцата В. А. Н., упълномощила адв. Л. Б. от Адвокатска колегия – гр. С.
(изявлението е направено в Молба вх. № 5021/18.10.2024 г. – 74), за установяването на:
1.1. недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за
потребителски кредит № 706918/15.07.2022 г., сключен между ищцата и ответното
дружество, поради наличието на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;
1.2. (в условията на евентуалност) нищожността по чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД на същия договор, поради накърняване на добрите нрави – тъй като
уговорената лихва надвишава трикратния размер на законната лихва;
1
1.3. (в условията на евентуалност) нищожността на клаузата за неустойка в
размер на 524,82 лв. по Договор за потребителски кредит № 706918/15.07.2022 г. на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради противоречие на чл. 21, ал. 4 от ЗПК –
тъй като определя обезщетение по – високо от това в чл. 32, ал. 4 от ЗПК .
1.4. Ищцата твърди, че на 15.07.2022 г. между нея и ответното дружество бил
сключен Договор за потребителски кредит № 706918, по силата на който е получила
сумата от 650 лв. при фиксиран ГЛП от 35,04 % и ГПР в размер на 40,97 %. В същия
било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 11 месечни вноски в размер на по
120,00 лв., като в сумата се включвали главница, лихва и неустойка за непредставяне
на обезпечение в размер на 524,82 лв.
1.5. Твърди се, че уговореният ГЛП в размер на 35,04 % е прекомерен, тъй като
надхвърлял 3-кратния размер на законната лихва, което накърнявало добрите нрави –
чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
1.6. Твърди се, че посоченият ГПР в размер на 40,97 % е бил увеличен по скрит
начин, тъй като в него не била включена неустойката, дължима на основание чл. 5 от
ДПК, в размер на 524,82 лв.
1.7. Отделно от това се твърди, че неустойката излизала извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като с нея се цели
неоснователното обогатяване на кредитора.
2. Ответникът „С. К.“ ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество „Н., У.,
М.“ чрез адв. Х. М. от САК (л. 97 и 98), с който оспорват исковете.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3. На 15.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 706918,
между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на
кредитодател (л. 5). Сумата по договора предадена на кредитополучателя, който факт
не се оспорва от страните.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
2
I. По допустимостта
4. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
5. Съдът е отчел, че ищецът няма правен интерес от кумулативното предявяване
на установителните искове, тъй като не претендира различни правни последици от
недействителността, породена от различните основания. В тази връзка исковете следва
да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност, съответна на естеството
на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I
т. о.).
6. Първо е разгледан искът за установяване на недействителността на
правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22 от ЗПК, която е специална
хипотеза на противоречие на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД) и изключва
противоречието на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При противоречието
на добрите нрави сделката сама по себе си не противоречи на закона, но нарушава
определени норми на поведение, приети от значителна част от обществото, които обаче
нямат задължителен характер (Герджиков, О. Въпроси на противоречието със закона
като основание за нищожност. // Актуални гражданскоправни проблеми. С., Нова
звезда, 2021 ISBN 978-619-198-151-9, с. 187 - 201).
II. Общи положения
7. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
предоставянето на сумата по кредита на ответника.
8. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
9.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
3
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
9.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
11. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
12. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. По отношение на договора за кредит
13. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение
13.1. Чл. 11 от договора за кредит предвижда, че при непредставяне от
кредитополучателя на уговореното чл. 6 обезпечение, същият дължи неустойка в
размер на 524,82 лв.
13.2. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни
разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
13.3. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС.
13.4. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка надхвърля
стойността на възнаградителната лихва, поради което следва да се приеме, че
неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
13.5. С уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по
оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени
4
визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага
неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до цялостно
изменение на условията на договора.
13.6. Не на последно място, неустойката се начислява и погасява и заедно с
погасителния план по договора за кредит, което обуславя извода, че тя представлява
скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по
чл. 19, ал. 4 от ГПК. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. №
190/2017 г. на Окръжен съд – гр. Силистра).
14. В тази връзка договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК, поради нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен
годишния процент на разходите - ГПР.
15. Тъй като ответникът е осуетил възможността за назначаването на СИЕ (чрез
неизпълнение на указанията на съда за заплащане на депозит за възнаграждението на
вещото лице), ГПР е изчислен от съда, като стойността на неустойката е отчетена като
разход по кредита. Изчисленията са извършени с калкулатор публикуван на интернет -
страницата на Министерството на икономиката и индустрията с URL:
https://www.mi.government.bg/general/izchislyavane-na-godishen-procent-na-razhodite/ и
интернет - страницата на Европейската комисия с URL:
https://finance.ec.europa.eu/publications/annual-percentage-rate-charge-calculator_en#
description).
16. За тази цел изчисленията са извършени съгласно следния погасителен план
(ищецът не е представил такъв към договора)*:
Плащания
Погасяване на кредита
Ставка на
Вноска
Салдо –лихвения
Погасяване
НеустойкаОбщо
главницапроцент (%) по
наЛихваОбщо
заемите
главницата
1650,0035,04%0,0018,9818,9847,7166,69
2650,0035,04%0,0018,9818,9847,7166,69
3650,0035,04%0,0018,9818,9847,7166,69
4650,0035,04%73,3018,9892,2847,71139,99
5576,7035,04%75,4416,8492,2847,71139,99
6501,2635,04%77,6414,6492,2847,71139,99
5
7423,6235,04%79,9112,3792,2847,71139,99
8343,7135,04%82,2410,0492,2847,71139,99
9261,4635,04%84,657,6392,2847,71139,99
10176,8235,04%87,125,1692,2847,71139,99
1189,7035,04%89,662,6292,2847,71139,99
Общо 649,96145,22795,18524,811319,99
*Налице е аритметична разлика в общите сборове, която се дължи на стремежа
на съда да се доближи максимално към фиксираните погасителните вноски, посочени
в договора. Поради непредставяне на погасителния план неустойката е разделена на
равни части и е добавена към всяка погасителна вноска.
17. При тези изчисления ГПР нараства на 296,16%.
17.1. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 40,97
% съществено се различава от действителния такъв.
17.2. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на
ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите
ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови
продукти, предлагани на пазара (т. 2. от Решение на СЕС по дело C‑714/22;
Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.;
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
18. Последното обуславя извода, че искът за установяване на
недействителността на договора се явява основателен.
19. В тази връзка съдът не следва да се произнася по евентуално съединените
искове.
Разноски
20. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважените главните искове. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адв. Л. Б. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение, което отговаря на
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 400 лв.
21. Ответникът е бил освободен с Определение № 317/25.09.2024 г. от
6
заплащането на държаната такса за подаването на искова молба. С оглед уважаването
на главния иск на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ТнРС държавна такса в размер на 50 лв.
22. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца В. А. Н., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ********************* и ответника „С. К.” ООД, с ЕИК
*********************, със седалище и адрес на управление:
*********************; че Договор за потребителски кредит № 706918/15.07.2022 г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, е недействителен поради наличието
на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй
като в договора неточно е посочен ГПР.
ОСЪЖДА ответника „С. К.” ООД, с ЕИК *********************, да заплати
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат Л. К. Б., с личен номер
*********************, регистрирана в Адвокатска колегия - гр. С., адвокатско
възнаграждение съобразно уважените главни искове в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, ако сумата не
бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „С. К.” ООД, с ЕИК *********************, да заплати
по сметка на Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на
главните искове в размер на 50 лв. (петдесет лева) и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7