Р Е
Ш Е Н
И E
№492 02.12.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №434 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Гет ин шейп”ЕООД,
представлявано от управителя А.С.Т., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-559-0029552/ 02.09.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Гет ин
шейп” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект - фитнес-салон „House of sport”, находящ се в гр. ***и забрана
за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка както от гл. т на
констатацията, че при извършената от служители на ГДФК при ЦУ на НАП проверка
не е бил издаден документ за регистриране и отчитане на извършената продажба,
така и от гл. точка на приетото от решаващия административен орган, че обектът,
в който е установено твърдяното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год. на МФ - фитнес-салон „House of sport”, се стопанисва от „Гет ин шейп”ЕООД. Твърди, че доколкото обектът се стопанисва не от
дружеството, а от СНЦ„СК Къща на спорта”, „Гет ин шейп”ЕООД няма качество на
задължено по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ лице във
връзка с осъществяваните във фитнес – салона дейности, съответно не е субект на
нарушението, основано от фактическа страна на неиздаден фискален касов бон или
касова бележка за извършената продажба на една тренировка във фитнес салона,
поради което необосновано, неправилно и незаконосъобразно с обжалваната заповед
на „Гет ин шейп”ЕООД е наложена принудителна административна мярка в хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за допуснато от дружеството нарушение на императивното
изискване по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Поддържа, че
в нарушение на правилото по чл.35 от АПК, административният акт е издаден и
съответно принудителната административна мярка е наложена без да са изяснени
всички релевантни факти и обстоятелства от гледна точка на това кое е лицето,
стопанисващо обекта, където е констатирана противоправната деятелност, което е
довело до неправилни правни изводи
относно субекта, по отношение на който се следва прилагането на ограниченията
по чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане оспорената ЗНПАМ №ФК-559-0029552/02.09.2019 год.,
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представените по
делото писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-559-0029552/02.09.2019 год. Твърди,
че доколкото въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство
е регистрирано на името на „Гет ин шейп”ЕООД и съответно за извършената
контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон или касова бележка, е
било заплатено в брой на лицето М.Г.М. – продавач- консултант в „Гет ин шейп”ЕООД,
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя че обектът, в който е
допуснато и констатирано нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, не се стопанисва от дружеството, а от СНЦ „СК Къща на
спорта”.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
На 28.08.2019 год. служители на ГДФК при ЦУ на НАП,
ОД – Пловдив, са извършили проверка на обект – фитнес-салон „House of sport”,
находящ се в гр. ***, стопанисван от „Гет ин шейп”ЕООД. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0029552/28.08.2019 год., съставен на
основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка на един брой тренировка на стойност 3.50 лева и покупка на
протеинов шейк на стойност 2.60 лева, заплатени в брой от проверяващия служител
Г.С.Г. /проверяващ преди легитимация/, на лицето М.Г.М. – продавач –
консултант. За услуга – тренировка не е издаден фискален касов бон, а само за
протеиновия шейк, от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ 656272 и ИН
на ФП 00656272, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-559-0029552/02.09.2019
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на „Гет ин шейп”ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – фитнес-салон „House of sport”, находящ се в
гр. ***, стопанисван от „Гет ин шейп”ЕООД
и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 28.08.2019 год. оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – фитнес-салон „House of
sport”, находящ се в гр. ***, стопанисван от
„Гет ин шейп”ЕООД, при която е установено, че дружеството, в качеството
му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване
на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В
хода на проверката е установено, че за извършената от Г.С.Г. /проверяващ, преди
легитимация/ контролна покупка на една тренировка на стойност 3.50 лева,
платени в брой на лицето М.Г.М. – продавач в дружеството, не е бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство с ИН на ФУ DТ 656272 и ИН на ФП 00656272, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ. Извършеното нарушение се доказвало и от установеното наличие на касова
разлика в размер на 16.70 лева между наличните парични средства в касата и
тези, отразени във ФУ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен
на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА№0029552/28.08.2019 год., ведно със събраните доказателства към
него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Гет ин шейп”ЕООД не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като
основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед
на което на „Гет ин шейп”ЕООД е наложена принудителна административна мярка
- запечатване на търговски обект –
фитнес-салон „House of sport”, находящ се в гр. *** и забрана за достъп до него
за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-559-0029552/02.09.2019 год., в т.ч. ПИП сер. АА
№0029552/28.08.2019 год., копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен
оборот, Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение и
др.
Представен и приет като доказателство по делото е и
Договор за наем от 01.07.2017 год., сключен между СНЦ„Организация на евреите в
България „Шалом” и „Гет ин шейп”ЕООД. Съгласно посочения договор, наемодателят
- СНЦ „Организация на евреите в България „Шалом”, е предоставил на наемателя -
„Гет ин шейп”ЕООД, за временно и възмездно ползване недвижим имот – втори етаж
със застроена площ от 270 кв.м. на етаж от триетажна масивна сграда, находяща
се в гр. ***, срещу месечен наем в размер на 350.00 лева. Договорена е и
възможност наемателят да преотдава имота на СНЦ „СК къща на спорта” с адрес на
управление гр. ***. На 04.07.2017 год. е сключен договор за наем между „Гет ин
шейп”ЕООД и СНЦ „СК къща на спорта”, съгласно който „Гет ин шейп”ЕООД е
преотдало под наем за временно и възмездно ползване на пренаемателя СНЦ „СК къща
на спорта” втори етаж – фитнес зала, съблекалня с тоалетни и душове със
застроена площ 250.00 кв. м. на етаж от триетажна масивна сграда, находяща се в
гр. ***, срещу годишен наем в размер на 4 600.00 лева. В чл.3 от договора е посочено, че
наемодателят /„Гет ин шейп”ЕООД/, си запазва правото да държи на територията на
преотдаденото помещение свой щанд и каса, като извършва продажба на спортни
стоки, хранителни добавки, топли, студени напитки и др. Съгласно представените
по делото счетоводни извлечения за 2017 год. и 2018 год., в счетоводството на „Гет
ин шейп” ЕООД е отчетен дебит по сметка 211 „услуги наем” с клиент СНЦ „СК къща
на спорта”.
С решение №494/16.12.2019 год., постановено по адм.
дело №700/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, заповедта е
отменена като незаконосъобразна и е осъдена НАП да заплати сумата от 550.00 лв.
разноски по делото. С решение 9537/14.07.2020 год., постановено по адм. дело
№2279/2020 год. по описа на ВАС на Република България решението е отменено,
като делото е върнато за ново разглеждане при дадени указания по прилагането на
закона.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо. Р
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186
от ЗДДС /лист 27 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-559-0029552/02.09.2019 год. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни
мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4
от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно
нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС
кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна
мярка по чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя,
излагането на отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“,
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186,
ал.1 от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на оспорващото дружество е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по
чл.187, ал.1 от ЗДДС - забрана на
достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка от гледна точка на обстоятелството, че на 28.08.2019 год. при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – фитнес-салон „House of sport”, находящ се в гр. ***, е констатирано, че
за извършената от Г.С.Г. /проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на
една тренировка на стойност 3.50 лева, не е бил издаден фискален бон или касова
бележка от ИАСУТД. Не води до друг извод представения по делото приходен касов
ордер №1019/28.08.2019 год., за платен членски внос в размер на 3.50 лева на
СНЦ „СК Къща на спорта” – очевидно е, че документът е бил съставен едва след
легитимацията на извършилия контролната покупка Г.Г. като служител на ГДФК при
ЦУ на НАП, в какъвто смисъл са и дадените от продавач – консултанта М.М.
обяснения. Доколкото начина и вида на организиране на отчетността следва да е
съобразена с нормативно установените изисквания, ирелевантно е обстоятелството,
дали установената в обекта практика е била издаването на документа да се
извършва след края на тренировката. Нещо повече, продажбата на съответната
услуга е реализирана със заплащането на съответната сума, а не след нейното
използване. В конкретния случай е очевидно, че заплащането е било преди използването
на услуга, поради което и към него е следвало да се издаде съответния фискален
бон или бележка. Това не е сторено от лицето приело плащането, поради което и е
налице описаното нарушение.
С оглед на което съдът приема за безспорно
установено удостовереното в съставения Протокол за извършена проверка сер.АА
№0029552/28.08.2019 год., че при извършена на 28.08.2019 год. контролна покупка
в обект – фитнес-салон „House of sport”, находящ се в гр. ***, на една
тренировка на стойност 3.50 лева, не е бил издаден фискален бон или касова
бележка. Правилно установеното при извършената проверка /нерегистриране и
неотчитане на извършвана продажба на услуга в обекта чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като
нарушение на императивното изискване по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на
органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС, да наложи ПАМ
запечатване на обект, заедно с нея и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Вярна е обективираната в съставения Протокол за
извършена проверка сер. АА №0029552/ 28.08.2019г., и в обжалваната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-559-0029552/02.09.2019 год.
констатация, че обектът, в който е осъществена противоправната деятелност -
фитнес-салон „House of sport”, находящ се в гр. ***, е стопанисван от „Гет ин
шейп”ЕООД. Нито в хода на проверката е установено в процесния търговски обект
да има регистрирано друго фискално устройство, нито пък представените договори
за наем водят до обратното. Действително в хода на проверката са представени и
двата договора за наем и за пренаемането, но с оглед на обясненията дадени от М.М.,
се установява по безспорен начин, че същият работи на трудов договор към „Гет
ин шейп“ЕООД, а не към СНЦ“СК Къща на спорта“. Безспорно е също така, че
сключеният договор за преотдаването на помещението от „Гет ин шейп“ЕООД на
СНЦ“СК Къща на спорта“ е със срок на действие от три години, както и че за 2018
год. и 2019 год. са били издадени съответните фактури за наем /съгласно
представените доказателства в тази насока – лист 28-30 от делото, като са
представени доказателства и за плащането на наема само за 2019 год./ Както
фактурата, така и плащането на наема е станало през месец октомври 2019 год. близо
два месеца след извършването на проверката и издаването на заповедта. От друга
страна договорите за наем и издадените фактури са частни документи и следва да
се зачита доказателствената им сила като такива. В този ход на мисли, следва да
се има в предвид, че договора за пренаемане от 04.07.2017 год. е подписан от
едно лице – О.Т., веднъж в качеството на пълномощник на „Гет ин шейп“ и веднъж
като представляващ СНЦ“СК Къща на спорта“. Що се отнася до представените
извлечения от счетоводните регистри, съдът счита, че не следва да се зачита
доказателствената им сила за отразените обстоятелства, тъй като по делото не е
установено по безспорен начин редовното водене на счетоводството на
жалбоподателят – чл.182 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК. В хода на
повторното разглеждане на делото се представиха и два броя актове за
установяване на административни нарушения за констатираните в хода на
проверката нарушения, с което е изпълнено и указанието на касационната
инстанция.
Всички тези доказателства, водят до единствения
извод, че процесният търговски обект се стопанисва от жалбоподателят, на който
е наложена и съответната ПАМ.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно
„Гет ин шейп”ЕООД е определено като задължено по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ лице във връзка предоставяните във фитнес – салона услуги
– тренировки, което е довело и до правилното му определяне като субект на
нарушението - неиздаване на фискален
касов бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба на една
тренировка във фитнес салона и съответно правилно и законосъобразно с
оспорената заповед на „Гет ин шейп”ЕООД е наложена принудителна административна
мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,
б „а” от ЗДДС. Следователно вярна е
констатацията, че обектът, при осъществяването на дейността в който е
констатирано допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, се стопанисва от „Гет ин шейп”ЕООД. Към момента на
извършената от контролните органи на ГДФК при ЦУ на НАП проверка „Гет ин шейп”ЕООД
е стопанисвало търговският обект, като съгласно съставения ПИП сер.
АА№0029552/28.08.2019 год. за извършената контролна покупка на един брой
протеинов шейк от този щанд, е бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ 656272 и ИН
на ФП 00656272, което ФУ е регистрирано на името на „Гет ин шейп”ЕООД, но не е
издаден фискален бон за платената тренировка. Следователно по отношение на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, при извършената проверка е констатирано
неизпълнение на нормативно регламентираното задължение за регистриране и
отчитане на извършваните продажби на стоки от стопанисвания от „Гет ин шейп”ЕООД
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация за
обекта ФУ.
Обстоятелството, че единственото въведено в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ 656272 и ИН
на ФП 00656272, е било регистрирано на името на „Гет ин шейп”ЕООД, както факта,
че при реализираната контролна покупка, за която не е бил издаден фискален бон
от ФУ или касова бележка, плащането е извършено на лице, работещо като
продавач-консултант в „Гет ин шейп”ЕООД, може да се направи обоснован и
категоричен извод, че обектът, в който е констатирано нарушението на чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. от МФ - фитнес-салон „House of sport”, се
стопанисва от „Гет ин шейп”ЕООД. Само по себе си обстоятелството, че продажбата,
за която не е издаден документ по установения ред за продажба, е осъществена от
лице, работещо като продавач-консултант в „Гет ин шейп”ЕООД, също така доказва,
че обектът, в който е констатирано нарушението на чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. от МФ, се стопанисва „Гет ин шейп”ЕООД.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган правилно е приел, че в стопанисван от „Гет
ин шейп” ЕООД обект е допуснато констатираното нарушение на чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 год. от МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съответно че
дружеството не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба. С оглед на което фактически, правно и
доказателствено обоснован и правилен от гледна точка на материалния закон е
направения извод за наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо
„Гет ин шейп”ЕООД.
С оглед на изложеното
жалбата се явява неоснователна, а оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-559-0029552/ 02.09.2019г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „ГЕТ ИН
ШЕЙП” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект - фитнес-салон „House of sport”, находящ се в ***и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като издадена в съответствие с
приложимият материален закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, се явява правилна и законосъобразна.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Гет ин шейп“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя А.С.Т. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-559-0029552/02.09.2019 год., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „Гет ин шейп”ЕООД
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
- фитнес-салон „House of sport”, находящ се в ***и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Гет ин шейп“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Т. и със
седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от
Директора Галя Димитрова сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: