РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200688 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. В. Т. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. С. К. – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*********** срещу
Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 3718614 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лева.
Жалбата е постъпила в съда на 31.01.2023 г., като с нея е заявено, че се обжалват 4
Електронни фиша за налагане на глоба, които не са били индивидуализирани. Това е
наложило с писмо от 10.02.2023 г. председателят на РС-Бургас да укаже на процесуалния
представител на жалбоподателя да уточни искането си от съда. В изпълнение на това писмо
на 15.02.2023 г. в съда е постъпила молба от адв. К. – БАК, придружена с пълномощни и
документи, с която пълномощникът е уточнил, че обжалва четири точно индивидуализирани
ЕФ. С резолюция на председателя на съда е указано жалбата по отношение на всеки един
ЕФ да се образува в отделно АНД. По този начин предмет на обжалване по настоящето дело
е именно ЕФ Серия К № 3718614/21.06.2020 г.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила на процесната дата, а той е бил предоставен на друго лице – О. С., за
което Т. своевременно е подал данни в ОДМВР-Бургас. Претендират се разноски.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.
К. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи, които
доразвиват и конкретизират. Молят за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски по
представен списък.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се
прави искане за потвърждаване на ЕФ, като се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на санкционния акт. Под евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е
връчен редовно на жалбоподателя на 29.06.2020 г. и в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – на
02.07.2020 г. той е подал декларация, заявявайки, че не е управлявал автомобила и
представяйки копие на СУМПС на лицето, за което е заявил, че е предоставил автомобила.
По въпросната декларация е налице произнасяне от АНО, като с писмо от 16.07.2020 г., (л.
36) наказващият орган е отказал да анулира електронния фиш. В такъв случай, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда
е 14-дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са ангажирани
никакви доказателства от АНО, кога въпросното писмо с отказ за анулиране на ЕФ е било
връчено на жалбоподателя. Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО,
а с оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че датата на връчване на отказа е останала
недоказана, поради което настоящият състав приема, че жалбата срещу ЕФ е подадена в
срок.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 21.06.2020 г. в 20:56 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 236+890, до автосервиз
„Ситроен“, в посока към ж.к. „Изгрев“ техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „TFR1-M 644/14“, поставена в служебен автомобил с рег. № *****, засякла и
заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 97 км/ч. лек автомобил „Ауди А4
Авант” с рег. № *******. Мястото на контрол било в границите на населеното място – гр.
Бургас, като с допълнително поставен пътен знак В26 било въведено ограничение за
максимално допустимата скорост за движение от 60 км./ч.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 21456”. По-
късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „Ауди А4 Авант” с рег. № ********* е собственост на В. Т., както и че
2
скоростта следва да се счита на 94 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3718614 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила,
било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M 644/14,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 29 и л. 30).
За използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен Протокол по
реда на чл. 10 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г. (л. 31).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в
нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
3
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение (л. 29
) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-
M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка
и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма,
а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност
на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020
г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че
в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за
измерване на скорост.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден
електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на
касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г.
на АДмС-Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Видно от приложения на л. 26 фиш - той е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни
4
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД
на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак ограничение за
максимално допустима скорост от 60 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 34 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото
електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически
контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното
постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с
издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес
5
по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез
издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по
к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас ). Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14
от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че
особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в
специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред
съда на електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези реквизити
и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із-305/04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи. В случая процесният електронен фиш е именно такъв. След като в
образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се
съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то
такъв реквизит не е задължително да притежава и фишът.
Действително съдът констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок
може да бъде обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е успял в
срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се е отразил на
възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради
което и е годен да изпълни функциите си. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 10,
ал. 3 от Наредбата указва, че при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Анализът на така цитираната правна норма показва, че изискването за снимка към протокола
е въведено единствено за технически средства, които самостоятелно са разположени
временно на пътя, но не и по отношение на тези технически средства, които са монтирани в
служебните автомобили. Видно от приложения по делото Протокол - в процесния случай
АТСС е било монтирано в служебен автомобил с рег. №......... поради което изискването на
чл. 10, ал. 3 от Наредбата за наличие на снимка с разположението на уреда изначално е
неприложимо /Решение № 1014/03.08.2020 г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1014/20 г/.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 21.06.2020 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
6
на мястото на контрол по друг начин.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и
неправилно е определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да
позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на
автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел
не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в
14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни
на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС
(Решение № 626 от 2.04.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 388/2018 г. )
В конкретния случай - към датата на нарушението – 21.06.2020 г. собственик на
автомобила е бил жалбоподателят Т.. Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден
срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП”
декларация, че не той, а лицето – О. С. (гражданин на У.) е управлявал автомобила него ден.
В подкрепа на изложеното в декларацията е приложено и копие от СУМПС на лицето.
Видно от горното били са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.
189, ал. 5 ЗДвП – била е представена писмена декларация и копие от СУМПС на лицето,
поради което и АНО е следвало да анулира ЕФ, съобразно закона. Същият не е сторил това,
а е извършил справка в базата данни на МВР и е установил, че в тази база данни няма
регистрирано влизане в страната на посочения украински гражданин в процесния период.
Фактът, че в базата данни не съществува такова отбелязване по мнение на настоящия състав
въобще не означава, че лицето не се е намирало в страната. Съдът счита, че причините за
липса на такова отбелязване могат да са много, започвайки от там, че неотразяването може
да се дължи на грешка от страна на служителите, въвеждащи информацията и завършвайки
с това, че е възможно украинският гражданин да е влязъл и излязъл от страната не по
предвидения за това ред и на предвидените за това места и поради това присъствието му да е
останало скрито за органите на МВР. Напълно е и възможно след като автомобилът е бил
предоставен от собственика Т. на С., последният да е излязъл от страната (според справката
на л. 35 това е станало за последно на 01.12.2019 г.) без автомобила и той да е останал в
7
страната, предоставен на друго лице, за което собственикът няма как да се очаква да е
информиран (в която насока са част от възраженията на защитата).
Поради горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ,
въпреки че са били налице предпоставките за това. С подаването на декларацията по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП и съпътстващите я документи е оборена предвидената от законодателя в нормата
на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, презумпция за отговорност на собственика, поради което следва да
се приеме, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение за което е
издаден електронния фиш, респективно същият следва да се отмени. Изрично в този смисъл
- Решение № 966 от 16.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 642/2018 г.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 5), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1200 лева с ДДС за обжалване на четири броя ЕФ. В съдебното заседание
жалбоподателят и неговият процесуален представител уточниха, че разноските за
обжалването на конкретния ЕФ са в размер на 400 лева от общите 1200 лева и толкова
претендират по настоящето производство.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който (в редакцията към сключване на договора) - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 400 лв. Заплатеният хонорар е в границите на минималния
предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3718614 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на В. В. Т. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
В. В. Т. с ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
УКАЗВА след влизане в сила на настоящето решение НАХД № 1393/2022 г. по
описа на РС-Бургас да се предаде за съхранение в съответната служба към РС-Бургас
съгласно ПАС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9