Определение по дело №203/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “. А. ,с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.С. ,район „Т”,ЖК”Г.” бл.22 вх.Б против М. Д. К. с ЕГН * ,с постоянен адрес:гр.Б. ,ул.”Д.” №1 за сумата 29 551,50лв .

Съдът констатира надлежна размяна на книжа с оглед на което следва да се произнесе по направените от страните доказателствени искания и да обяви проекта за доклад по делото.

Проектът за доклад е следният:

Ищецът твърди,че ответницата е менителничен поръчител /авалист/ по издадените от „А.”ООД 2 бр. записи на заповед ,с които последното дружество се е задължило да плати безусловно на ищеца на предявяване по всеки от записите на заповед сумата 8 407,08 евро / или общо 16 814 ,16 евро / с падеж съответно на 01.12.2009г. и 01.12.2010г. Сочи се,че записът на заповед за сумата 8 407,08 евро с падеж 01.12. 2010г. е бил предявен на издателя частично- за сумата 6 702,36 евро и се претендира ,че задължението на длъжника –издател на ценната книга /съответно на авалиста по менителничния ефект/ не е изпълнено за сумата 6702,36 евро,а записът на заповед за 8 407,08 евро с падеж 01.12.2009г. е предявен за цялата сума. Изложени са обстоятелства,че за вземанията си по двата записа на заповед кредиторът-ищец е поискал от РС- Р. издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК срещу ответницата в качеството й на авалист по менителничните ефекти и по чгр.д.№1773/2011г. по описа на РС-Р. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК.Правният интерес от предявения иск е обоснован с подаденото възражение от ответницата по чл.414 ал.1 ГПК и получено указание от РРС за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение.В допълнителната искова молба /по заявеното в отговора възражение/ ищецът е посочил,че записите на заповед обезпечават вземанията му против „А.”ООД при поетото от ответницата менителнично поръчителство /авал/ ,произтичащи от договор за финансов лизинг №*********/27.11.2008г. ,сключен с посоченото дружество .По договора за финансов лизинг ,от който е възникнало каузалното правоотношение между ищеца и главния длъжник –лизингополучател „А.”ООД последният е изпаднал в просрочие по дължимите месечни лизингови вноски ,поради което ищецът е пристъпил към изпълнение с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията си по двата записа на заповед като обезпечаващи изпълнението на задълженията на длъжника по каузалната сделка. Иска се да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане на ищеца против ответницата за 15 109,44 лв,или в левова равностойност -19 551,50 лв ,произтичащо от авалираните от ответницата записи на заповед,изд. на 27.11.2008г. от „А. в полза на ищцовото дружество.

Ответницата не е намерена на посочения в исковата молба адрес и след залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК и представена справка от ищеца за постоянния и настоящия й адрес е назначен особен представител –адв.С.,която е подала отговор в законоустановения срок.В отговора оспорва предявения иск като неоснователен .Твърди ,че ищецът следва да посочи каузалната сделка, по която вземанията му са обезпечени с авалираните от ответницата два записа на заповед,изд. от „А.”ООД.След посочване на каузалната сделка от ищеца в допълнителната искова молба, в допълнителния отговор адв.Смукова е навела възражение за неподведомственост на спора на съдилищата предвид уговорената арбитражна клауза в каузалната сделка-договор за финансов лизинг между ищеца и главния длъжник „А.”ООД.На следващо място особеният представител на ответницата оспорва твърденията на ищеца по допълнителната искова молба,че авалираните от ответницата К. два записа на заповед са издадени от „А.”ООД за обезпечаване изпълнението на задълженията му по сочената от ищеза каузална сделка-договор за финансов лизинг №*********/27.11.2008г. Това възражение е обосновано с приложение 2 към договора за финансов лизинг между ищеца и „А.ООД,в което като обезпечения по договора са посочени лизинговия обект и издадени от лизингополучателя „А.”ООД записи на заповед ,авалирани от И. Г. К..Доколкото ответницата не е посочена като авалист по издадените от „А.”ООД записи на заповед за обезпечение на задълженията на последното дружество по договора за финансов лизинг с ищеца ,особеният представител на ответницата поддържа,че авалираните от ответницата два записа на заповед ,изд. от „А.”ООД не служат за обезпечение на посочения договор за финансов лизинг. Не се сочи от ответницата каква друга каузална сделка обезпечават авалираните от ответницата записи на заповед щом се оспорва твърдението на ищеца,че това е договор за финансов лизинг №*********/27.11.2008г. Наведеното в отговора на исковата молба оспорване на присъдените в заповедното производство деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда ,тъй като не се включва в предмета на исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК.Длъжникът е могъл да оспори разноските по издадената срещу него заповед за изпълнение с частна жалба по реда на чл.413 ал.1 ГПК и с пропускането на тази възможност е настъпила преклузия на възможността да оспорва разноските присъдени на заявителя в заповедното производство.Ако искът бъде отхвърлен този въпрос ще се разреши с решението по делото.

Правото на ищеца да предяви иск за установяване съществуването на вземането си против ответницата, за което се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК произтича от своевременно направено възражение по чл.414 ал.1 ГПК на ответницата като длъжник по заповедта за изпълнение и даденото по реда на чл.415 ал.1 ГПК указание от РС,издал заповедта за изпълнение за необходимостта от установяване съществуването на вземането чрез установителния иск по чл.422 ГПК.Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК във вр. с чл.537 и чл.513 от ТЗ.

Възражението на особения представител на ответницата за неподведоственост на спора на съдилищата е основано на чл.19 ал.1 ГПК и е от процесуално естество.Възражението по сочената от ищеца каузална сделка се основава на разбирането ,че българското право не познава абсолютно абстрактните сделки и че менителничният ефект –в случая записи на заповед следва да е обвързан с кауза /каузална сделка или др.правоотношение/ ,която обуславя издаването му.

Предвид изразените в разменените книжа защитни позиции на страните съдът намира за безспорни обстоятелствата ,че ответницата е поела валидно менителнично поръчителство /авал/ по издадените на 27.11.2008г. два записа на заповед от „А.”ООД за безусловно и неотменимо плащане на предявяване на ищцовото дружество на сумата 8 407,08 евро по всеки от записите на заповед с падеж съответно 01.12.2009г и 01.12.2010г ,както и че записите на заповед са породили редовен менителничен ефект ,тъй като съдържат реквизитите по чл.535 ТЗ.

По разпределение на доказателствената тежест :

В тежест на ищеца е да установи твърдяните правопораждащи факти и обстоятелства,а именно: че авалираните от ответницата два записа на заповед,издадени на 27.11.2008г. от „А.”ООД обезпечават вземанията му по сочената от него каузална сделка - договор за финансов лизинг №*********/27.11.2008г. , че лизингополучателят по този договор „А.”ООД не е изпълнил задълженията си за плащане на лизинговите вноски по утвърдения от страните погасителен план ,изпаднал е в просрочие и вземането на ищеца за неплатените лизингови вноски е станало изискуемо към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответницата като авалист въз основа на записите на заповед по чл.417 т.9 ГПК.

В тежест на ответницата е да посочи и докаже каква е действителната кауза на авалираните от нея записи на заповед щом оспорва ,че обезпечават сочения от ищеца договор за финассов лизинг.В тежест на ответницата е да установи основание за освобождаването си от задължение за плащане по предявените на издателя им записи на заповед.

По направения в допълнителния отговор отвод за неподведомственост на спора съдът ще се произнесе в първото съд.заседание след връчване на допълнителния отговор на ищеца и изслушване на становището му по това възражение.

По доказателствените искания на страните:

Следва да се приемат като допустими и относими за предмета на делото представените от ищеца писмени доказателства ,приложени към исковата молба и допълнителната такава.Основателно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставената в допълнителната искова молба задача.Искането по чл.192 ал.1 ГПК /погрешно посочена е разпоредбата на чл.193 ГПК / за задължаване на трето неучастващо в производството лице- „А.”ООД да представи счетоводна справка следва да се отклони,тъй като по реда на чл.192 ГПК съдът може да задължи трето лице да представи намиращ се у него документ, но не и да го задължи да състави документ за нуждите на доказването по делото ,а в случая се иска третото лице да изготви и представи счетоводна справка по записвания в счетоводните си книги.Такава задача може и следва да бъде поставена на вещото лице.

Съдът констатира,че изисканото чгр.д.№1773/2011г. по описа на РС-Р. е изпратено от първоинстанциония съд в преписи и не съдържа възражението на ответницата по чл.414 ал.1 ГПК нито доказателства за връчването на заповедта за изпълнение.Поради това делото следва да се изиска повторно с указание да бъде изпратено в цялост ,ако е копие.

По изложените съображения и на основание чл.140 ГПК ,чл.157 и чл.195 ГПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото ,изложен подробно в обстоятелствената част на настоящето определение.

ДАВА възможност на страните да изложат становищата си по проекта в първото съд.заседание,в което съдът ще обяви окончателния доклад по делото по чл.146 ГПК.

УКАЗВА на ответницата чрез назначения й особен представител ,че не сочи и не ангажира доказателства каква е каузалната сделка,обезпечена с издадените от -„А.”ООД записи на заповед ,по които се е ангажирала като авалист ,щом като оспорва твърдението на ищеца,че това е договора за финансов лизинг ,сключен с „А.”ООД на 27.11.2008г. под №*********.

По направеното от особения представител на ответницата възражение за неподведомственост на спора на съдилищата по общия ред съдът ще се произнесе в първото съд.заседание след като даде възможност на ищеца да изложи позицията си по него.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата и допълнителната искова молби писмени доказателства .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл.192 ал.1 ГПК на трето лице-„А.”ООД да състави и представи счетоводна справка по записвания в счетоводните си книги за осчетоводяване на представените от ищеца фактури /респ.плащанията по тях/.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА извършването на съдебно –счетоводна експертиза по задачата,поставена от ищеца в допълнителната искова молба ,както и по следната задача: да извърши справка в счетоводството на „А.”ООД със седалище и адрес на управление: гр.Б. ,ул.”Х. Б. №8 ,ЕИК * и да отговори на въпросите:осчетоводени ли са фактурите представени от ищеца с допълнителната искова молба ,осчетоводени ли са плащания по тях, извършено ли е осчетоводяване на задълженията за лизингови вноски по представения от ищеца договор за финансов лизинг по съответната счетоводна сметка за лизингодателя-ищец като кредитор.

ВЪЗЛАГА извършването на експертизата на вещото лице В. Й.-. .

ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата- 200лв,вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на БлОС.

УКАЗВА на ищеца,че при непредставяне на вн.бележка,удостоверяваща внасяне на определения депозит вещото лице няма да се призовава и това доказателствено средство/експертно заключение/ ще остане несъбрано.

ДА СЕ ИЗИСКА повторно от РС-Р. да изпрати чгр.д.№1773/2011г. предвид обстоятелството,че в изпратеното копие от това дело липсва възражението на ответницата М. К. по чл.414 ал.1 ГПК както и доказателствата за връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Насрочва делото в открито съд.заседание на 03.10.2013г.-14.30ч.,за която дата да се призоват страните и вещото лице/при внесен депозит/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: