№ 15434
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110151361 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ от ******************, ЕИК: *********, с адрес:
************************** срещу
***********************, ЕИК: ****************, с адрес:
****************, за заплащане на сумата в размер на 17
429,68 лв. – главница, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за настъпило на 20.10.2023г. в *******
застрахователно събитие, в причинна връзка с което са
нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес
С500 4 Матик“, с рег. № **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
20.10.2023г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът извежда претендираното субективно право с
1
твърдения, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане „Автокаско“ – полица
№ 47042318205001633, сключен с ответника, на 20.10.2023г.
в *****************, на паркинг, находящ се в ******** на
********************, е настъпило застрахователно
събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на
което са причинени щети на собствения му автомобил
„Мерцедес С500 4 Матик“, с рег. № **********. Сочи, че е
предявил доброволна претенция пред ответника, по която
била образувана щета № 470423232359225, като
застрахователят отказал изплащането на обезщетение.
Поддържа, че съгласно изготвена оферта от
******************* общата сума за възстановяване на
причинените имуществени вреди възлиза на 8000 лв.
Счита, че в негова полза е възникнало притезание за
репариране на щетите, поради което моли за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Възразява срещу
фактическите твърдения на ищеца, че се е осъществил
покрит от договора застрахователен риск. Оспорва
настъпването на застрахователно събитие, участието на
лекия автомобил в произшествието, описания в исковата
молба механизъм на процесното пътно-транспортно
произшествие, възникването на щетите, както и причинно-
следствената връзка между тях. Поддържа, че е налице
2
несъответствие между уврежданията по двата леки
автомобила и декларирания от участниците в ПТП
механизъм, както и че при настъпване на събитието
застрахованият не е спазил изискванията за
предохранителни мерки. Оспорва се представения към
исковата молба двустранен протокол от 20.10.2023г.
Релевира възражение, че при отчитане стойността на
ремонта на увреденото МПС следва да се вземат предвид
стойността и ценовите параметри в доверен на
застрахователя сервиз. Инвокира доводи, че съгласно
общите условия на застрахователния договор
обезщетението на частични щети се изчислява на база на
експертна оценка, която не е обвързана с реално
направените от собственика разходи за възстановяване на
вредите. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение като прекомерно. Счита, че в
конкретния случай е налице тотална щета на лекия
автомобил. Оспорва предявената претенция за лихва, като
излага доводи, че същата е дължима след представяне от
страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на
превозното средство. Моли за отхвърляне на исковата
претенция. Ответното дружество твърди, че е титуляр на
вземане срещу ищеца в размер на 880,07 лв.,
представляващо незаплатени застрахователни премии по
процесната застрахователна полица № 47042318205001633.
Поради изложеното и в условията на евентуалност
релевира възражение за прихващане до размера от 880,07
3
лв. Претендира разноски. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът ******************, се
представлява от адвокат П., който поддържа исковата
молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът *********************** *****, редовно
призован в съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулт З., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на иска.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на
ответника – *******************, редовно призовано, се
представлява от адвокат И., който моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателствата на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да
докаже в кумулативна даденост следните предпоставки:
наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответното дружество по сключен договор за застраховка
"Автокаско", с включено покритие на осъществения риск,
със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената
4
дата е настъпило застрахователно събитие, както и че
вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя.
Не е спорно, че ищецът е страна по договор за
имуществено застраховане Каско „Стандарт“ с ответника –
застрахователна полица № 47042318205001633, с период на
валидност от 15.09.2023г. до 15.09.2024г. Спорни са
обстоятелствата по механизма на застрахователното
събитие и причинна връзка между него и вредите по
процесния автомобил. Твърденията на ищеца са, че в
периода на действие на застрахователния договор, а именно
на 20.10.2023г., около 13:34 часа на паркинг, находящ се в
******* в ******** на ********************,
*************** е бил находящ за отремонтиране
собствения на дружеството автомобил „Мерцедес С 500 4
МАТИК, с рег. № **********. В същото време в ********а е
бил находящ се и лек автомобил „Сеат Кордоба с рег. №
************. На процесната дата свидетелят М.С.А.
пристигнал в ********а за да вземе автомобила от ремонт,
като при движение на заден ход със задната част на
автомобил „Сеат Кордоба“, поради упражнен недостатъчен
контрол над управляваното от него ППС реализира удар в
предната част на паркирания автомобил, собственост на
5
ищцовото дружество. В тази връзка по делото е приет и
двустранен констативен протокол от 20.10.2023г., подписан
от Ш.Х., като собственик на ищцовото дружество и
свидетелят С.ов, като в протокола е налична отметка, че
свидетелят С.ов признава вината си. Същият, разпитан в
о.с.з. от 13.05.2025г. възпроизвежда в показанията си, че
автомобил „Мерцедес“ е бил паркиран зад управлявания от
него автомобил „Сеат Кордоба“, в двора на ********а, като
свидетелят вместо да тръгне на първа скорост, тръгнал на
задна и така настъпил ударът. По автомобил „Мерцедес“
имало разглобени части. Не може да каже дали автомобила
е бил с въздушно окачване.
Вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза посочва, че при така описания механизъм на
ПТП и вследствие удара на автомобил „Мерцедес S500
4Matik“, с рег. № ********** са нанесени следните щети:
счупени фарове, дистроник и други, така, както е посочено
в двустранния протокол. Изяснено е, че височината на
горната част на задна броня на лек автомобил Сеат е около
0,56 метра, а на автомобил Мерцедес 0,6 метра. При така
описания механизъм на ПТП първоночалното
съприкосновение между автомобилити ще бъде в задна
броня на лек автомобил Сеат и долната част на решетката
на лек автомобил Мерцедес, след което задната броня би
достигнала до основата на бронята на лек автомобил
Мерцедес, но видно от снимковия материал, приет, като ВД
няма следи от удар по бронята и основата на бронята на лек
6
автомобил Мерцедес, а от друга страна уврежданията на
лек автомобил Сеат са в странична задна лява и дясна част,
които са увредени преди настъпването на произшествието,
при налични следи от влияние на метеорологични условия
и не е възможно да настъпят при така описания механизъм
на ПТП. Също така е посочено, че дистроника е монтиран
зад декоративната решетка на лек автомобил Мерцедес,
закрепен за горната греда и основата на бронята. Посочено
е и че увреждането по горен ляв ъгъл на дистроника също
има следи от атмосферни влияния. Посочено е че по заден
капак на бронята на лек автомобил Сеат няма следи от
съприкосновение с лек автомобил Мерцедес. По всичко
изложено вещото лице е дало крайно заключение, че от
техническа гледна точка, причинените вреди по лек
автомобил „Мерцедес S500 4Matik“, с рег. № ********** не
са в причинна връзка с процесното събитие и са получени
при друг механизъм и на друго място. Посочено е че
стойността за възстановяване на автомобила възлиза на
58,14 %, поради което не е налице „тотална щета“. Вещото
лице е дало крайно заключение, че стойността за
възстановяване щетите по лек автомобил „Мерцедес S500
4Matik“, определена по средни пазарни цени към датата на
произшествието възлиза на 17 429,73 лева.
Процесуалният представител на ищеца едва в първо
о.с.з. излага твърдения, че автомобила е бил с въздушно
окачване, които обстоятелства не са описани в исковата
молба, като последното не се установи и от разпита на
7
свидетеля А.. Вещото лице посочи, че не е изследвало този
факт, че не е правило оглед на автомобила. Вещото лице не
отрича, че при наличие на въздушно окачване е възможно
нивото на автомобила да се вдига, да се сваля, нивото на
купето от терена може да се регулира, но по делото не бе
установено безспорно, че автомобила е с въздушно
окачване. По така дадените обяснения от собственика на
автомобил Мерцедес е видно, че автомобила е бил оставен в
********а за цялостно боядисване, поради което предната
броня и решетката са били свалени и именно поради което
са увредени само фаровете и дистроника.
По гореустановеното съдът намира от правна страна
следното: Съдът кредитира така приетия по делото
доказателствен материал, като отчита ясното противоречие
между експертното заключение, в частта по наличната
причинна връзка между произшествието и вредите по
процесния автомобил и приетия по делото двустранен
констативен протокол и показанията на свидетеля А.. При
цялостна преценка съдът дава превес и кредитира така
изслушаното заключение поради следното: Двустранният
констативен протокол за ПТП е частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от участниците в ПТП
факти, относими за механизма на ПТП, каквото
удостоверяване е налично в конкретиката на случая, както
8
и относно факта, че удостоверяването изхожда от
подписалите протокола лица. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Това в случая
е факта за удостоверената вина за настъпване на ПТП на
свидетеля А., но този факт не е неизгоден за ищеца, именно
и поради което съдът не кредитира двустранният протокол
в тази част, а механизма на ПТП и причинната връзка
следва да бъдат установени в производството с другите
способи, допустими по ГПК. Това е способът на събраните
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля
А., който обаче преповтаря инкорпорираното в протокола,
а както бе посочено, това е факт, който не се кредитира от
съда. Диаметрално противоположно е заключението на
вещото лице, а именно детайлно технически е обяснено,
защо вещото лице счита, че от техническа гледна точка
причинените вреди по лек автомобил Мерцедес не са в
причинна връзка със събитието. Съдът не възприема
последващото при това твърдение на ищеца, че доколкото
автомобила е бил с въздушно окачване, то възможно е по
време на смяна на боди панела да е било включено
въздушното окачване и това да промени нивото на
автомобила. Първо това твърдение не е релевирано
първоначално с исковата молба, поради и което не е
изследван този факт, не се установи безспорно автомобила
9
да е с въздушно окачване, но на съда ноторно е известно, че
автомобила от клас като процесният имат такова, както и
обстоятелството обаче, че въздушното окачване се използва
преди всичко като приложение за подобряване комфорта по
време на път при управление на автомобила върху неравни
терени, като въздушното окачване абсорбира неравностите
на пътя и именно в каквата връзка се променя височината
на автомобила. При наличие на безспорни доказателства,
че произшествието е реализирано на паркинг, при смяна на
боди панела на процесния автомобил, с оглед и
последващото процесуално поведение на ищеца с
последващо имплицитно вмъкване на твърдения за
наличие на въздушно окачване на автомобила, в причинна
връзка с което е променено нивото на автомобила, не
създават сигурно убеждение в съда, че именно последващо
твърдяното е в причинна връзка с произшествието и така
посочените щети по автомобила. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва
да ангажира и други доказателства, когато протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. Както бе посочено по-
горе последващо ангажираните такива във връзка с
твърдението за въздушно окачване на автомобила не се
споделиха от настоящия съдебен състав, поради и което
съдът намира, че в производството ищецът не установи при
10
условията на пълно и главно доказване механизма на
произшествието и причинната връзка между него и
вредите.
Разпоредбата на чл. 408 от КЗ, визира основанията, при
които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Общото между тях е, че правото на отказ от изплащане на
обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона
или по волята на страните са значителни от гледна точка
на интереса на застрахователя, защото имат отношение към
настъпването на застрахователното събитие и/или към
вредите от него. Конкретните проявни форми на
основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които
следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение - задълженията, чието неизпълнение
освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение. Или, както е обобщено в решение № 86 от
18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013г., II т. о., ТК, за да
бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
неизпълнение на задължение по застрахователния договор;
2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед
интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или
в застрахователния договор; 4/ настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение
11
на това задължение, тоест между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и
настъпването на застрахователното събитие да съществува
пряка причинно-следствена връзка. С оглед недоказване на
механизма на произшествието обаче и причинно-
следствената връзка между него и щетите по автомобил
Мерцедес, съдът намира, че е налице изключението по
Глава Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване и
доказване на настъпилото застрахователно събитие по т.7.1
от ОУ по застраховка *******************, според което
застрахователя не изплаща застрахователно обезщетение в
случай, че при извършена проверка се установят различия
между фактическата обстановка и декларираните данни“
което обосновава извода, че е налице изключен
застрахователен риск. Застрахованото лице е длъжно да
декларира детайлно и достоверно фактическите
обстоятелства при произшествието и опише вредата
такава, каквато е възникнала и имаща характеристиките
на „щета“ по смисъла на т.7 от Глава Първа Обект на
застраховката. Когато не спази тези изисквания е в
неизпълнение на договора, което с оглед конкретния случай
е значително с оглед интереса на застрахователя. Предвид
неустановеността на фактическата обстановка и
декларираните данни не се установи посоченото в отговора
на исковата молба по раздел IX Предохранителни мерки по
т.1.1.2. грубо нарушаване на установените технически и
12
технологични правила за експлоатация и ремонт на
автомобила.
По изложеното по делото съдът намира, че не се
установи по делото твърдението на ищеца за наличие на
причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че събитието е покрит
застрахователен риск по процесната застрахователна
полица с № 47042318205001633.
По изложеното исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът е заплатил разноски за депозит за изслушване
на експертиза в размер на 250,00 лева, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед цената на иска и правната и фактическа сложност на
делото на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да бъде определено в размер на 300,00 лева.
Или на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 550,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предевения от ******************, ЕИК
********* срещу ***********************, ЕИК:
****************, осъдителен иск с правно основание чл.
405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 17 429,68 лв. – главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, щета №
470423232359225, за настъпило на 20.10.2023г. в *******
застрахователно събитие, в причинна връзка с което са
нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес
С500 4 Матик“, с рег. № **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
20.10.2023г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ***********************, ЕИК:
****************, сумата в размер на 550,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на
*******************, като трето лице – помагач,
конституирано на страната на ответника –
***********************.
14
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15