Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Сливен, 31.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАД № 1 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу Решение № 260017/14.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на Районен съд Сливен и се движи по реда на §
19 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011 г.), респ.
глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260017/14.08.2020
г., постановено по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на Районен съд Сливен е отхвърлена
като неоснователна жалбата на Д.Д.С., В.К.С. и С.К.С.,
като н. на С.Н.С. срещу Решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен в частта, с
която се иска прогласяване нищожността на решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ
Сливен в частта му, наименувана „мотиви“, с която по същество се отменя
решението на ПК Сливен по заявление № 09116/22.08.1991 г. на С.Н.С. и заявление
вх. № 09119 от 22.08.1991 г. на В.К.С..
Недоволни от така
постановеното решение са останали касационните жалбоподатели Д.Д.С., В.К.С. и С.К.С., които го обжалват в срок, като в
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Твърди се
неправилност на изводите на съда и се иска постановяване отмяна на съдебния акт.
В с.з. касационният
жалбоподател Д.Д.С. не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен адв. Л. А., която поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. касационният
жалбоподател В.К.С. се явява лично и с адв. Л. А.,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. касационният
жалбоподател С.К.С. се явява лично и с адв. Л. А.,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационната жалба ОС „Земеделие“ – Сливен се представлява от надлежно
упълномощен юрк П. К., която моли съда да отхвърли
като неоснователна касационната жалба и потвърди решението на РС – Сливен.
В с.з. заинтересованата
страна В.Н.Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен.
В с.з. заинтересованата
страна К.Т.К. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Г.К.Т. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Ж.К.П. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна И.А.Ж. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна В.Д.И. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Н.Д.Н. не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адв. Я. Д., която моли съда да отхвърли
касационната жалба.
В с.з.
заинтересованата страна М.И.Д. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Т.Д.Д. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна П.Д.Д. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна В.В.Д. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна С.В.Б. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна К.А.Й. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Р.С.Т. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна П.И.Б. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Д.П.И. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна И.П.Б. - Г. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Т.В.С. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна С.Г.Г. не се явява.
В с.з. заинтересованата
страна В.Г.В. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна М.В.П. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Д.Д.С. не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна В.К.В. не се явява.
В с.з.
представителят на ОП – Сливен поддържа, че решението е незаконосъобразно и
следва да бъде уважена касационната жалба.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите на касационните жалбоподатели,
заинтересованите страни и ОП – Сливен и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
Предвид събраните
пред първата и настоящата съдебни инстанции писмени доказателства, настоящият
състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
С Решение №
949/13.08.1998 г. по гр.д. № 1155/1997 г. Районен съд – Сливен е признал за
установено, че земеделските земи, възстановени по преписки А 9119/91 г.,
09116/91 г., 09119/91 г. и 20233/92 г. на ПК – Сливен, с изключение на
земеделските земи, представляващи ливади от по 3 дка в м. „Депцизите“
и лозя от по 1 дка в м. „Горен юрт“ по преписки
09116/91 г. и 09119/91 г., са собственост на всички н. на К.С. Я.. Решението
било обезсилено в частта му, в която е прието, че земеделските земи по преписка
вх. № 20233/92 г. са собственост на всички н. на К. Я. и оставено в сила в
останалата му част с Решение № 126/23.03.2000 г. по гр.д. № 118/2000 г. на СлОС, последното – оставено в сила с решение по дело №
2148/2000 г. по описа на ВКС.
С решение по
Протокол № 1544/16.07.2008 г. ОСЗГ – Сливен отказала да възстанови правото на
собственост върху земеделските земи по преписки 09116/91, 09116А/91, 09119/91 и
09119А/91 г., с изключение на две лозя от по 1 дка в м. „Горен юрт“ и две ливади от по 3 дка в м. „Депцизите“
на всички н. на общия н. К. Я.. Това решение било прогласено за нищожно с
Решение № 86/09.07.2009 г. по гр.д. № 3197/2008 г. на Районен съд Сливен, като съдът
задължил ОСЗ – Сливен да постанови решение, съобразено с влязлото в сила
съдебно решение № 949/15.03.1998 г., постановено по гр.д. № 1155/1997 г. на СлРС.
В изпълнение на
цитираните по – горе съдебни актове, с Решение № 1751/24.10.2016 г. на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне ОСЗ – Сливен постановила
възстановяване право на собственост на н. на К. С. Я. върху следните имоти:
Овощна градина от 5,273 дка, нива от 4,500 дка, лозе от 12,999 дка, нива от
23,001 дка, нива от 7,316 дка, овощна градина от 5,000 дка, нива от 4,500 дка, нива
от 4,000 дка, лозе от 12,001 дка, нива от 17,664 дка, нива от 4,220 дка и
постановила отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне за следните имоти: овощна градина от 5,273 дка, нива от
4,500 дка, лозе от 12,999 дка, нива от 23,001 дка, нива от 7,316 дка, овощна
градина от 5,000 дка, нива от 4,500 дка, нива от 4,000 дка, лозе от 12,001 дка,
нива от 17,664 дка и нива от 4,220 дка.
Горното решение № 1751/24.10.2016 г. било
обжалвано пред Районен съд Сливен от един от н. на К. Я. – В.Д., съгласно чиято
жалба, в първата си част решението било съобразено с актовете на съда, но във
втората – не, като е предявена претенция към съда да отмени р. II от акта. Производството по
образуваното по тази жалба гр.д. № 5796/2016 г. приключило с Решение №
350/25.04.2017 г., с което съдът прогласил за нищожно решението на ОСЗ – Сливен
в неговата негативна за заявителите част, а именно – в частта, с която се
отказва да се признае право на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне в землището на с. Калояново на н. на К.С. Я. по преписка вх. №
А9119/92 г. върху следните имоти: Овощна градина от 5,273 дка, нива от 4,500
дка, лозе от 12,999 дка, нива от 23,001 дка, нива от 7,316 дка, овощна градина
от 5,000 дка, нива от 4,500 дка, нива от 4,000 дка, лозе от 12,001 дка, нива от
17,664 дка, нива от 4,220 дка. С този съдебен акт преписката била изпратена на ОбСЗ – Сливен за постановяване на решение по чл. 27 ал. 1
от ППЗСПЗЗ, с което да възстанови правото на собственост на н. на К.С. Я. по
отношение на имотите, за които е постановено съдебно решение.
Видно от преписка
по вх. № 09119/22.08.1991 г., на В.К.С. са възстановени земеделски земи,
измежду които ливади от 3 дка в м. „Депцизите“ и лозя
от 0,254 и 0.746 дка в м. „Горен юрт“.
Видно от преписка
по заявление вх. № 09116/22.08.1991 г. на С.Н.С. са възстановени земеделски
земи, измежду които ливади от 3 дка в м. „Депцизите“
и лозя от 1 дка в м. „Горен юрт“.
Горното решение
било обжалвано пред касационната инстанция – Административен съд – Сливен,
който с Решение № 2/18.07.2017 г. по КАД № 83/2017 г. отменил Решение №
350/25.04.2017 г. на РС – Сливен, постановено по гр.д. № 5796/2016 г. в частта,
с която е постановено връщане на преписката на ОСЗ Сливен за постановяване на
решение по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което да възстанови правото на
собственост на н. на К. С. Я. и е оставено в сила в останалата му част. В
мотивите си Административният съд приел, че в случая чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
неприложим, правото на собственост на н. на К.С. Я. е възстановено с решение на
ОСЗ, съгласно приложените по делото съдебни решения. Спорът за материално право
е разрешен с влезли в сила съдебни решения на РС – Сливен, ОС – Сливен и ВКС.
На 02.07.2019 г. настоящите
частни жалбоподатели Д.Д.С., В.К.С. и С.К.С. (н. на С.Н.С.)
депозирали жалба до Районен съд Сливен срещу Решение № 1751/24.10.2016 г. на
ОСЗ – Сливен, с претенция към съда да прогласи нищожността на акта в частта му
на „мотиви“, с която се отменя решение № 107/31.01.1995 г. по заявление вх. №
09116/22.08.1991 г. на С.Н.С. и по заявление вх. № 09119/22.08.1991 г. на В.К.С.,
както и да отмени като незаконосъобразно същото административно решение в
частта му по р. I, с която е прието възстановяване на
земеделски земи на н. на К.С. Я.. По
тази жалба било образувано гр.д. № 3658/2019 г., приключило с Определение
№ 3244/26.09.2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.Д.С., В.К.С. и С.К.С., като н. на С.Н.С. срещу Решение №
1751/24.10.2016 г. на ОСЗ – Сливен за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи в землището на с. Калояново по преписка вх. №
А9119/9.12.1992 г., с което се отменя решение на ОСЗ Сливен № 107/31.01.1995 г.
по заявление вх. № 09116/22.8.1991 г. на В.К.С. и производството по делото е
прекратено. В мотивите си съдът е приел, че по оспорването е налице влязло в
сила съдебно решение и с обжалването на решение № 1751/24.10.2016 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.
Калояново се иска реално преразглеждане на спора за материално право. Това
определение било отменено в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане
с Определение № 68/28.02.2020 г. по ЧКАД № 36/2020 г. и делото – върнато на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по жалбата.
С Решение №
260017/14.08.2020 г. по гр.д. № 3658/2019 г. Районен съд – Сливен отхвърлил
жалбата на Д.Д.С., В.К.С. и С.К.С. като н. на С.Н.С.
срещу Решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ – Сливен в частта, с която се иска
прогласяване нищожността на Решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ – Сливен в
частта му, наименувана „мотиви“, с която по същество се отменя решението на ПК
– Сливен по заявление вх. № 09116/22.08.1991 г. на С.Н.С. и заявление вх. №
09119/22.08.1991 г. на В.К.С.. За да постанови този съдебен акт, Районният съд
е развил следните мотиви:
Към момента на
постановяване на решението на ОСЗ с влязло в сила съдебно решение е разрешен
спорът за правото на собственост върху процесните
имоти, като същите са възстановени на н. на общия н. К.С. Я.. Налице е сила на пресъдено нещо по водените пред всички инстанции съдебни
дела, по което страните са обвързани и решенията са влезли в сила. С оглед това
съдът е приел, че не е налице нищожност на мотивите на атакуваното решение и
такава не следва да се прогласява.
Настоящата съдебна
инстанция преценява атакувания съдебен акт като законосъобразен, при следните
съображения:
При преценка на
събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и поотделно, съдът намира, че касационни основания за
отмяна не са налице. Налице са влезли в законна сила съдебни актове (Решение №
949/13.08.1998 г. по гр.д. № 1155/1997 г. Районен съд – Сливен, Решение №
126/23.03.2000 г. по гр.д. № 118/2000 г. на СлОС и
решение по дело № 2148/2000 г. по описа на ВКС) и със същите е прието за
установено, че се възстановява/признава право на собственост на н. на К.С. Я.
върху следните имоти: Овощна градина от 5,273 дка, нива от 4,500 дка, лозе от
12,999 дка, нива от 23,001 дка, нива от 7,316 дка, овощна градина от 5,000 дка,
нива от 4,500 дка, нива от 4,000 дка, лозе от 12,001 дка, нива от 17,664 дка,
нива от 4,220 дка. Налице са влезли в законна сила съдебни актове, с които
спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо. Досежно претенцията, предявена за прогласяване нищожността
на Решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ – Сливен в частта му, наименувана
„мотиви“, правилно Районният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна,
доколкото е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт на касационната
инстанция в тази насока. С Решение №
2/18.07.2017 г. по КАД № 83/2017 г. Административен съд – Сливен е отменил
Решение № 350/25.04.2017 г. на РС – Сливен, постановено по гр.д. № 5796/2016 г.
в частта, с която е постановено връщане на преписката на ОСЗ Сливен за
постановяване на решение по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което да възстанови
правото на собственост на н. на К.С. Я. и е оставил в сила решението в
останалата му част. В мотивите си Административният съд приел, че в случая чл.
27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ е неприложим, правото на собственост на н. на К.С. Я. е
възстановено с решение на ОСЗ, съгласно приложените по делото съдебни решения.
Спорът за материално право е разрешен с влезли в сила съдебни решения на РС –
Сливен, ОС – Сливен и ВКС. При тези данни, първоинстанционното
решение, чиято законосъобразност е предмет на обжалване в настоящото съдебно
производство се явява правилно и обосновано, като постановено в съответствие с
влезли в законна сила съдебни актове, в т.ч. произнасяне на Административен съд
– Сливен по КАД № 83/2017 г.
При горните доводи,
касационният състав преценява, че обжалваното Решение № 260017/14.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен следва да
бъде оставено в сила като законосъобразно.
Предвид изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на касационните жалбоподатели за
присъждане на разноски. Основателна е и следва да се уважи претенцията на
ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева. Като
основателна се преценява и претенцията на заинтересованата страна Н.Д.Н. за
присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Реално извършените
такива възлизат на 300,00 (триста) лева и също се възлагат на касационните
жалбоподатели.
Водим от горното и
на основание 221 ал. 2 от АПК, във вр. с § 19 от
ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) Административен съд
Сливен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260017/14.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 3658/2019 г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, В.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** и С.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Общинска служба
„Земеделие“ – Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, В.К.С., ЕГН **********, с адрес *** и С.К.С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото
в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.