№ 492
гр. Дупница, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102847 по описа за 2024 година
Й. Г. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. ***, чрез адвокат Н. Х., е
предявила срещу Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, С. Г. Б., ЕГН **********,
с адрес: с. ***, ул. ***, Я. Б. П., ЕГН **********, с адрес: град ***, ж.к. ***, искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за признаване за установено
по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на УПИ I -1827 (първи, отреден
за имот с планоснимачен номер хиляда осемстотин двадесет и седем) в кв. 37 по
регулационния план на с. ***, утвърден със Заповед № 1031 от 16.07.1982 г., целият с
урегулирана площ от 572 (петстотин седемдесет и два) кв. метра, при граници: УПИ XIX-
1828; УПИ II – 1827, улица с о.т. 130-131-115-132 и общински имот за озеленяване, ведно с
построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, масивна сграда и второстепенна
сграда; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 138, том III, дело
№ 452/2017 г. на нотариус С. С.. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че е собственик на основание договор за продажба от 01.06.2005 г. с
родителите й Г. Д. Й. и С. С. Й.а, оформен в нотариален акт № 188, том I, дело № 179/2005 г.,
на гореописания недвижим имот.
Продавачите запазили пожизнено право на ползване върху имота и продължили да
живеят в него - С. С. Й.а до смъртта си, настъпила на *** г., а Г. Д. Й. до настоящия момент.
През м. октомври 2024 г. ищцата научила, че с нотариален акт № 138, том III, дело №
452/2017 г. на нотариус С. С. на 13.11.2017 г. Г. Д. Й. е признат за собственик на описания
имот на основание давностно владение.
Ищцата твърди, че родителите й не са я уведомявали, че се считат за собственици на
имота и никога не са ограничавали достъпа й до него. Предвид датата, на която се
претендира да е изтекла придобивната давност /приживе на С. С. Й.а/, претенцията е имотът
да е придобит в режим на СИО и след смъртта на С. С. Й.а нейните права следва да са
придобити от наследниците й по закон, т.е. от останалите страни по делото.
1
В постъпилия писмен отговор от Г. Д. Й. и С. Г. Б. се твърди, че искът е недопустим
като погасен по давност, тъй като ищцата е узнала за съставянето на посочения нотариален
акт през 2018 г.; това обстоятелство й било заявено от родителите й. Няколко месеца след
продажбата на имота продавачите започнали да демонстрират собственическо намерение
пред ищцата, която нямала свободен достъп до имота. Поради това са придобили правото на
собственост на основание давност в периода до 2017 г. При условия на евентуалност
твърдят, че след снабдяването с нотариален акт са придобили правото на собственост при
условията на чл.79, ал.2 ЗС – с изтичане на петгодишен период от време.
В постъпилия писмен отговор от Я. Б. П. искът се оспорва като недопустим и
неоснователен и се твърди, че ищцата нямала свободен достъп до имота.
В хода на производството – на *** г., Г. Д. Й. е починал, като негови наследници по
закон са страните по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно, че до 2005 г. процесният имот е бил
собственост при условия на СИО на Г. Д. Й. и С. С. Й.а, както и че с договора от 01.06.2005
г. за продажба на имота на ищцата те запазили пожизнено право на ползване върху имота и
продължили да живеят в него.
На 13.11.2017 г. с нотариален акт № 138, том III, дело № 452/2017 г. на нотариус С. С.
въз основа на обстоятелствена проверка Г. Д. Й. е признат за собственик на описания имот
на основание давностно владение.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че С. С. Й.а е починала
на *** г. и нейни наследници по закон са преживелият съпруг Г. Д. Й., децата й Й. Г. М. и С.
Г. Б., и Я. Б. П. по право на заместване на дъщерята на наследодателя С. Г.ва Й.а, починала
на *** г.
От показанията на свидетелите С. и Г. К. се установява, че от построяването на
къщата в процесния имот в нея живели Г. Й. и съпругата му, като свидетелите не са виждали
и разговаряли с ищцата и не знаят за водени между Г. Й. и ищцата разговори за намеренията
му да се снабди с нотариален акт за собственост върху имота.
От показанията на свидетелите О.К. и М. Ч. се установява, че в периода след 2005 г.
ищцата почти ежегодно е идвала в България и при всяко идване е посещавала процесния
имот, като до 2024 г. не е имала спорове с родителите си или със сестрите си във връзка с
правото на собственост върху имота. Свидетелката Ч. сочи и конкретни свои посещения в
имота заедно с ищцата, при които възприела, че ищцата има безпрепятствен достъп до него,
тъй като разполага с ключ за външната врата на къщата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно
разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
предвид претендираното право на собственост от ищцата върху процесния имот и
оспорването му от ответниците посредством снабдяването на Г. Д. Й. с нотариален акт за
собственост на основание придобивна давност, изтекла в периода 2005 г. – 2017 г. Този
период съвпада по време с брака между Г. Д. Й. и С. С. Й.а, след смъртта на която през 2024
г. съответна част от правата й са придобити от ответниците като нейни наследници по закон.
Неоснователен е доводът за погасяване на правото на иск по давност – исковете за
собственост не се погасяват по давност, тъй като правото на собственост не се губи с
простото му неупражняване, а само ако друг го придобие или собственикът се откаже от
него.
2
В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване
качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание /периода от
време, в който те, респ. – техните праводатели са владели имота/, а в тежест на ищеца е да
наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу
правото на ответника.
По делото е безспорно, че при продажбата на процесния имот на ищцата от нейните
родители те запазили правото на ползване върху имота и продължили да живеят в него. По
съдържание правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно
нейното предназначение по начин, че да не се променя съществено, и да се получават
гражданските и естествени плодове от нея. Запазването му при прехвърляне на голата
собственост от прехвърлителите – собственици задължава всички трети лица, включително
и носителя на правото на собственост, да се съобразяват с него.
Поради това е неоснователно възражението на ответниците, че ищцата не е
пребивавала в имота и не е имала достъп до него – като титуляр на голата собственост тя не
е носител на правото на ползване.
Фактическата власт върху имота след продажбата му се е упражнявала от
прехвърлителите на основание запазеното от тях право на ползване. Поради това те са
държатели, а не владелци на имота. За да придобият собствеността върху него на основание
давност, прехвърлителите е следвало да трансформират държането си във владение,
демонстрирайки промЯ.та в намерението си спрямо собственика. Съгласно разясненията,
дадени с т.2, І от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., намерението на лицето да
държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощията на собственика. При промЯ. на държането във владение тези действия трябва
да са насочени и към собственика.
В хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на
правно основание и липсва уведомяване на собственика за промЯ. на намерението на
държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС
не намира приложение - Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г.
о., ГК
Държането съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност - Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1162/2009 г., II г. о., ГК.
Не бяха ангажирани доказателства прехвърлителите да са манифестирали пред
ищцата установяването на владение, респ. - то да е явно /а не установено по скрит начин/,
несъмнено и с намерение да държат вещта като своя. От събраните гласни доказателства не
се установи провеждането на каквито и да е разговори между страните, при които Г. Й. да е
заявявал претенциите си за собственост върху имота. Поради това е неоснователно
възражението за изтекла в полза на прехвърлителите на имота придобивна давност в
периода 2005 г. – 2017 г.
Установи се, че прехвърлителите са демонстрирали намерение да владеят процесния
имот на 13.11.2017 г., посредством снабдяването с нотариален акт № 138, том III, дело №
452/2017 г. на нотариус С. С.. До датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който
е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 27.12.2024 г.,
давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Съдът счита направеното при условия на евентуалност възражение за изтекла
придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС след снабдяването на прехвърлителите с описания
констативен нотариален акт за неоснователно. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е
3
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. В т.9, ІІІ от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. се сочи
неизчерпателно, че правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат всички
прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата,
замЯ.та, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. В
конкретния случай е безспорно, че ищцата не е прехвърляла собствеността върху процесния
имот и липсва деривативно основание за придобиване на собственост, от което да черпят
права ответниците.
Следователно по делото не се установи притежаването от ответниците на право на
собственост върху описания в исковата молба имот и съдът намира, че предявеният иск за
признаване за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху УПИ I-
1827 (първи, отреден за имот с планоснимачен номер хиляда осемстотин двадесет и седем) в
кв. 37 по регулационния план на с. ***, утвърден със Заповед № 1031 от 16.07.1982 г., е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност правото на
собственост върху процесния имот, следва да се уважи като основателно искането по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмЯ. на нотариален акт № 138, том III, дело № 452/2017 г. на нотариус С. С..
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците
следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, в размер общо на 1775, 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Й. Г. М., ЕГН **********,
срещу С. Г. Б., ЕГН **********, и Я. Б. П., ЕГН **********, че ответниците /лично и като
правоприемници на починалия на *** г. ответник Г. Д. Й., ЕГН **********/ не са
собственици на УПИ I-1827 (първи, отреден за имот с планоснимачен номер хиляда
осемстотин двадесет и седем) в кв.37 по регулационния план на с. ***, утвърден със Заповед
№ 1031 от 16.07.1982 г., целият с урегулирана площ от 572 (петстотин седемдесет и два) кв.
метра, при граници: УПИ XIX-1828; УПИ II – 1827, улица с о.т. 130-131-115-132 и общински
имот за озеленяване, който имот по КККР представлява ПИ с идентификатор 65379.502.104
с адрес на поземления имот: с. ***, ул. ***, с площ от 540 кв. метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра,
предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 1827 кв. 37 парцел I, при
съседи: 65379.502.509; 65379.502.507; 65379.502.109; 65379.105, ведно с построените в
парцела двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор
65379.502.104.1., брой етажи: 2 (два), застроена площ: 80 кв. метра, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 65379.502.104.3 с площ от 18 кв.
метра, с предназначение: хангар-депо, и сграда с идентификатор 65379.502.104.2 с площ от
34 кв. метра, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 138, том III, дело №
452/2017 г. на нотариус С. С., с който Г. Д. Й. е признат за собственик на основание
давностно владение на УПИ I-1827 в кв. 37 по регулационния план на с. ***, утвърден със
Заповед № 1031 от 16.07.1982 г.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, и Я. Б. П., ЕГН **********, да заплатят на Й. Г.
4
М., ЕГН **********, сумата 1775, 80 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5