№ 31531
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110156609 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от процесуалния представител на ищеца, с която се иска
изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че съдът неправилно не е
присъдил разноски в пълния претендиран размер.
В срока за отговор не е депозиран такъв от другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е
представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.
т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400 лв. Съдът приема, че
този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на
съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да
се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. От служебна справка в деловодната система на
съда се установява, че ищецът К. Й. П. е предявил над 10 (десет) на брой идентични
претенции – напр. по гр.д. № 56611/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 56613/2023 г. по
описа на СРС, ГО, по гр.д. № 57377/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 57376/2023 г. по
1
описа на СРС, ГО, по гр.д. № 58484/2023 г. по описа на СРС, ГО и др.
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера
на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В
този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на
СГС ЧЖ-I-Д състав.
Поради изложеното съдът намира молбата за неоснователна и следва да я отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ищеца за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис на страните от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2