Решение по дело №151/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 58
Дата: 16 май 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20232110200151
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Айтос, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
в присъствието на прокурора И. Анг. П.
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200151 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия О. А. О., род. на *** г. в с.Р., община Р., обл. Б., български
гражданин, живущ в с.Т., обл.Б., с начално образование, ***, женен, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от около 19.00 часа до около 20:10 часа на
10.04.2023 година не изпълнил Заповед за незабавна защита с № 6 от 10.04.2023 година,
издадена по реда на чл.18 ал.1 от Закон за защита от домашно насилие, във връзка с гр.д.№
319/2023 година по описа на РС Айтос, съгласно които е отстранен от съвместно
обитаваното жилище с Ф. Х. О., находящо се в село Т., община А., обл.Б. до издаването на
окончателната заповед за защита или на отказ на съда /като на горепосочената дата след
подаден сигнал от пострадалата г-жа Ф. Х. О. е установен от служители на РУ Айтос при
ОД на МВР Б. в съвместно обитаваното жилище в село Т. – престъпление по чл.296, ал.1
от Наказателния кодекс.

На осн. чл. 78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемия О. А. О., от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Б.кия окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 58 от 16.05.2023 ГОДИНА по НАХД 151 по
описа на Районен съд – Айтос за 2023 година

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

С Постановление с изх. № 5101 от 18.04.2023 г. РП Б., ТО А. е внесла в РС-
Айтос материалите по ДП рег.№ 237-ЗМ-19/2023 година по описа на РУ А. при ОД на МВР
Б., водено срещу обвиняемия О.А.О., род. на *** г. в с.Р., община Р., обл. Б., български
гражданин, живущ в с.Т., обл.Б., с начално образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН
********** по обвинение за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, с предложение обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за това че: за времето от около 19.00 часа до около 20:10
часа на 10.04.2023 година не изпълнил Заповед за незабавна защита с № 6 от 10.04.2023
година, издадена по реда на чл.18 ал.1 от Закон за защита от домашно насилие, във връзка с
гр.д.№ 319/2023 година по описа на РС Айтос, съгласно които е отстранен от съвместно
обитаваното жилище с Ф.Х.О., находящо се в село Т., община А., обл.Б. до издаването на
окончателната заповед за защита или на отказ на съда /като на горепосочената дата след
подаден сигнал от пострадалата г-жа Ф.Х.О. е установен от служители на РУ А. при ОД на
МВР Б. в съвместно обитаваното жилище в село Т..
В съдебно заседание представителят на РП-Б., ТО А. прокурор И.П. поддържа
внесеното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен
начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на обв.О.
да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност, О.А.О. не се
явява в проведеното съдебно заседание. Не се представлява.

От фактическа страна се установява следното:
Във връзка с гражданско дело № 319/2023 година по описа на Районен съд
Айтос, образувано по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, по молба на
Ф.Х.О. от село Т., община А., обл.Б. против съпруга й О.А.О., ЕГН ********** от село Т.,
община А., обл.Б. са били издадени Заповед за незабавна защита № 6/10.04.2023 година
(влязла в законна сила на 10.04.2023 година) и Определение № 277/10.04.2023 година
(влязло в сила на 10.04.2023 година).
С въпросната заповед за незабавна защита, издадена по реда на Закона за
защита от домашното насилие, съдът е задължил обв.О.А.О. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо лицето Ф.Х.О., като наред с това обвиняемият е бил отстранен
от съвместно обитаваното с пострадалата Ф.О. жилище, находящо се в село Т., община А.,
обл.Б..
На 10.04.2023 година пострадалата подала молба до РС-Айтос по реда за
Закона за защита от домашното насилие. Твърди, че е била мотивирана поради наличие на
системно упражняване на домашен тормоз от страна на съпруга й О.А.О.. Заявява, че на
посочената дата, около 17:00 часа, дома им в село Т. е бил посетен от страна на служители
при РУ А. при ОД на МВР Б., които запознали съпруга й О.А.О. със Заповед за незабавна
защита № 6/10.04.2023 година, издадена по гр.д. № 319/2023 година по описа на РС-Айтос,
влязла в законна сила на 10.04.2023 година. Около 19.00 часа обвиняемият си влязъл в
стаята, находяща се в жилището, от което е следвало да бъде отстранен, като си легнал и час
1
по-късно започнал да вика и псува, да се заканва на съпругата си, заявявайки й, че няма да я
остави да живее в къщата, че първата която щяла да напусне жилището ще е именно тя.
Казал й, че след като първа е направила стъпка в тази посока, няма живот за нея. Ф. О.
преценила, че няма да може да се справи с така възникналата ситуация, при което се
заключила в стаята си и по телефона уведомила представителите на РУ А. за случилото се.
Пристигналите на място служители на полицията установили присъствие в дома на
обвиняемия О.А.О..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства: протоколи за разпит на обвиняем, протоколите за разпит на свидетели, копие
от Заповед за незабавна защита, протокол за предупреждение, справка за съдимост, както и
от останалите, събрани в хода на разследването доказателства, които съдът кредитира
изцяло като обективни, логични и неопровергани от цялостния доказателствен материал.
Обвиняемият О., в дадените в хода на ДП обяснения не отрича вменената му престъпна
деятелност. Твърди, че съжалява за случилото се, като заявява, че повече няма да се повтори.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е
еднопосочен и се намира в отношение на пълно съответствие, поради което в конкретния
случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото
липсва спор както по фактите, така и по правната страна на деянието.

От правна страна:

При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият О.А.О. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1
НК, а именно, че: за времето от около 19.00 часа до около 20:10 часа на 10.04.2023 година не
изпълнил Заповед за незабавна защита с № 6 от 10.04.2023 година, издадена по реда на чл.18
ал.1 от Закон за защита от домашно насилие, във връзка с гр.д.№ 319/2023 година по описа
на РС Айтос, съгласно които е отстранен от съвместно обитаваното жилище с Ф.Х.О.,
находящо се в село Т., община А., обл.Б. до издаването на окончателната заповед за защита
или на отказ на съда /като на горепосочената дата след подаден сигнал от пострадалата г-жа
Ф.Х.О. е установен от служители на РУ А. при ОД на МВР Б. в съвместно обитаваното
жилище в село Т..
От обективна страна: обект на престъплението по чл.296, ал.1 НК са
обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно
тези отношения. Престъплението е формално и за осъществяването му не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат. На първо място следва да се посочи,
че в случая съдът приема, че нарушената от обвиняемия заповед за защита от домашно
насилие е годен за изпълнение съдебен акт. Действително в разпоредбата на чл.296, ал.1 НК
е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от
домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни
актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се
издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя
характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН.
Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите,
съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл. 296, ал.1 НК
законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно насилие” по-общо, като
няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под “Заповед за
защита от домашно насилие” следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание
определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в
този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване,
2
възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на
съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано,
особено като се има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен
акт, който обвиняемият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и
предписаните в същия мерки за защита.
Видно от обясненията на обвиняемия О., същият не отрича за узнаването на
горните обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадената срещу него заповед
за защита от домашно насилие в полза на съпругата му Ф.Х.О.. Не отрича и че на дата
10.04.2023 година е посетил дома им в село Т., където е била пострадалата Ф. и въпреки
една от визираните забрани в заповедта не изпълнил задължението си да не приближава на
разстояние по-малко от 50 метра жилището, в което живее Ф. О.. Предвид всичко
гореизложено съдът приема, че с извършените от страна на обвиняемия действия, същият е
реализирал от обективна страна съставът на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият О.А.О. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им. Обвиняемият е съзнавал, че срещу него е издадена заповед за защита от домашно
насилие, по силата на която няма право да доближава на по-малко от 50 метра дома, в който
живее пострадалата.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият О. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по
чл. 296, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за приложението на чл. 78а от НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият О.А.О. не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Същият е пълнолетно лице, като за
извършеното от него умишлено престъпление НК предвижда наказание лишаване от до три
години или глоба до 5 000 лева. Отделно от това, в случая не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е формално, т. нар. “на просто
извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално-правните предпоставки обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.
296, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а
НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба
в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на
обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на
криминална регистрация. От друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи вината
обстоятелства.
Поради това настоящият състав счете, че е справедливо размерът на
наложената му глоба да бъде определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в минималния предвиден в закона размер. Ето защо съдът определи и наложи на
обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като счете,
че така определеният размер на глобата, се явява справедлив и достатъчен за постигане
3
целите на наказанието.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4