№ 3325
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря СтоЯ. М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110100450 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Я. Р. И., ЕГН
*****, с адрес: гр. Варна, ******, срещу Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ******, иск правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 5000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяваща се в
преживените от нея болки и страдания, както и стрес, които вреди са
настъпили в резултат от действията на ответника от 05.08.2024 г.,
представляващи нанасяне на телесна повреда на ищцата, за която е осъден с
влязла в сила присъда.
В исковата си молба ищцата Я. Р. И. твърди, че на 08.05.2024 г. в дома й
ответникът, с когото към този момент живеела на семейни начала, започнал да
отправя обвинения към нея, че не може да открие дрехите си, че тя ги е
скрила, че не му ги дава. Започнал да й отправя заплахи: „******…“,
„******…“ и „******“. Съборил я на леглото и започнал да я блъска и
задушава с ръце, стискайки я за врата. Пуснал я, за да отиде да вземе стъклена
чаша за бира. Върнал се при нея и започнал да я удря с чашата по горната част
на главата. Нанесъл й няколко удара, като от главата й започнало силно
кръвотечение. Успяла да се измъкне и се отправила в находящото се на първия
етаж на жилищната сграда козметично студио. Във връзка с подаден сигнал на
място пристигнал екип на полиция и Бърза помощ. Била прегледана в Спешен
център. На същия ден – 08.05.2024 г. подала молба по ЗЗДН, по която било
образувано гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 42 състав. Издадена била
заповед за незабавна защита, а с решението по посоченото дело ответникът
бил осъден да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо нея,
съответно да не я приближава на разстояние по-малко от 50 м. за срок от 18
1
месеца. Поддържа, че ВРП е внесла и обвинителен акт за извършеното от
ответника престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал.
1 НК и чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК. В проведеното на 28.10.2024 г.
съдебно заседание по НОХД № ******2024 г. по описа на ВРС, 6 състав,
подсъдимият Ж. А. признал вината си и подписал споразумение по реда на
НПК, по силата на което съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година и три месеца, изпълнението на което било отложено, на
основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 години. Твърди, че от това деяние
е преживяла освен физическа болка вследствие на удара, но и силен стрес от
случилото се. Отправените към нея заплахи, съчетани с действията на Ж. А.,
предизвикали у нея обоснован страх за живота й. Дълго време след случката
от 08.05.2024 г. не могла да спи спокойно, постоянно в съзнанието й
изниквали сцените на насилието, извършено в собствения й дом. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ж. Н. А., редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В проведеното в настоящото производство на 17.09.2025 г. открито
съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Д. П., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. П. Д., който поддържа становище за
частична неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен за разликата над 1500 лв. до претендираните 5000 лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата да
установи при условията на пълно и главно доказване, че на посочената дата
08.05.2024 г. ответникът й е нанесъл побой, съответно е отправял заплахи за
живота и здравето й, в резултат на което е претърпяла твърдените
неимуществени вреди – болки и страдания, както и стрес; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
От материалите по изисканото гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС,
42 състав, се установява, че с постановеното влязло в сила решение №
******2024 г. ответникът Ж. Н. А. е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на Я. Р. И. /ищцата в настоящото
производство/, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. На ответника е забранено
да приближава пострадалото лице на разстояние по-малко от 50 метра за
максималния срок от 18 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
С определение № ******2024 г. по НОХД № ******2024 г. по описа на
ВРС, 6 състав, е потвърдена взетата по отношение на подсъдимия Ж. Н. А.
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С протокол № ******2024 г. по НОХД № ******2024 г. по описа на
ВРС, 6 състав, е одобрено споразумение между Прокуратурата и подсъдимия
Ж. Н. А. в следния смисъл: че подсъдимият е виновен за това, че: 1. на
08.05.2024 г. в гр. Варна, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на
удари в областта на главата и стискане с ръце в областта на шията умишлено
причинил на Я. Р. И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
2
главата, контузия на шията, травматичен оток и разкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания по шията, кръвонасядания по клепачите на лявото
око, линейни ожулвания по челото и в областта на лявото рамо на долната
челюст, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т.
5а вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му се налага наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, се отлага с изпитателен срок от три години; 2. на 08.05.2024 г.
в гр. Варна, в условията на домашно насилие, се заканил на Я. Р. И. с убийство
с думите „******, ******“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
144, ал. 3, т. 1 и 3 вр. ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК, му се налага наказание „лишаване
от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 НК се отлага с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия А. е наложено едно общо
най-тежко наказание от така определените му, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд /какъвто характер има и споразумението по НОХД №
******2024 г. по описа на ВРС, 6 състав/ е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Тоест, установени са всички изискуеми предпоставки за
основателността на предявения иск – установено е извършеното деяние
/нанесен побой на ищцата от страна на ответника, както и отправените
заплахи от негова страна за живота и здравето й/, съответно причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в това число
причинените на ищцата леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата, контузия на шията, различни кръвонасядания и ожулвания. Спорен в
производството е единствено въпросът относно размера на претърпените от
деянието неимуществени вреди от страна на ищцата.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки
конкретен случай.
От заключението на вещото лице д-р В. Д. по приетата без възражения
от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че от
представената медицинска документация е видно, че Я. Р. И., на 64 г., на
08.05.2024 г. е получила следните увреждания: травма в областта на главата,
изразяваща се с контузно-разкъсна рана в теменната /париетална/ част на
главата, разкъсно-контузна рана на лява вежда, кръвонасядане по клепачите на
ляво око /периорбитален хематом/. След получените увреждания е посетила
спешен център към МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където са проведени
изследвания и раната в теменната област на главата е била хирургически
обработена и зашита. Несъмнено получените увреждания са предизвикали и
продължително време болеви усещания.
Получените увреждания след първична хирургична обработка на раните
не са се нуждаели от специализирано лечение. В такива случаи се прилагат
3
обезболяващи медикаменти при необходимост. Пълно възстановяване след
получените травми е за период от около две до три седмици след нанасянето
им. В делото няма медицински данни за възникване на усложнения в хода на
възстановителния процес.
Следва да бъде съобразена и трайната съдебна практика, че не е в тежест
на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка,
душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите действия
и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: нанесените
телесни увреждания на ищцата, в условията на домашно насилие, отправените
заплахи за здравето и живота й, възбуждащи основателен страх за
осъществяването им /още повече отчитайки проявената спрямо нея от
ответника физическа агресия/, обичайния интензитет на претърпените болки и
страдания /болка ищцата е изпитвала в сравнително продължителен период от
време, както посочва и вещото лице в заключението си/, изразяващи се в
първоначален силен шок и стрес, уплаха от извършеното, неспокоен сън,
изникване в съзнанието на сцените от осъщественото спрямо нея насилие,
съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените на Я. Р. И.
неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 5000 лв. какъвто
именно е и размерът на предявения иск, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
Още повече, имайки предвид икономическата обстановка в страната и
обстоятелството, че изложените от ищцата факти и обстоятелства в исковата
молба по никакъв начин не бяха оспорени от ответника /последният не е
депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/. Всичко това дава на съда
основание да направи обосновано заключение, че действително не се е
стигнало до по-сериозни увреждания на здравето на ищцата единствено
поради обстоятелството, че тя е успяла да излезе от апартамента, в който е
била нападната от ответника и да потърси помощ в близкото козметично
студио. Опасността за живота й обаче е била реална и не може да не бъде
отчетена от съда при определянето на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди. Силният страх, който несъмнено е изпитала, има дори
по-голяма тежест от реално претърпените физически болки в резултат на
причинените конкретни увреждания на здравето й.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в размер на 1000 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС сумата 300 лв., представляваща платено от съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-
медицинска експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на Я. Р. И., ЕГН *****, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 5000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяваща се в преживените от нея болки и страдания,
както и стрес, които вреди са настъпили в резултат от действията на ответника
от 05.08.2024 г., представляващи нанасяне на телесна повреда на ищцата, за
която е осъден с влязла в сила присъда – споразумение по НОХД №
******2024 г. по описа на ВРС, 6 състав, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на Я. Р. И., ЕГН *****, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща изплатено от съда
възнаграждение на вещото лице В. Д. по допуснатата в производството
съдебно-медицинска експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5