№ 190
гр. Балчик, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20253210100289 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. В. П. с
ЕГН********** от ****, чрез адв. Ц. Ц. от **** против ****, представлявано
от З. Д. М., с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ моли за признаване
уволнението му, извършено със заповед № **** г, подписана директора З.
Белчева за незаконно и за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ, за възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението
– "шофьор", както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде присъдено
обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната
лихва от датата на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
възникнало на основание трудов съгласно който бил назначен на длъжността
шофьор. Трудовият договор с ищеца бил прекратен, считано от **** Като
правно основание за прекратяване на трудовия договор е посочен чл. 328, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Като фактически основания са
посочени: съкращаване на щата“шофьор“.
Направил твърдение, че съгласно Решение на **** №**** е
преосвидетелстван с водеща диагноза злокачествено новообразувание на
щитовидната жлеза, с 50% трайно намалена работоспособността, което
основание е следвало работодателя, преди да пристъпи към прекратяване на
трудовия договор да получи предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2
от КТ от ****, каквото било дадено.
В същото време в обжалваната заповед било записано друго пр.
основание, а именно по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, която хипотеза обхващала
работник или служител, боледуващ от определена болест, определена
съгласно **** Твърди, че в случая нямало искано и получено разрешение по
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ от ДИТ, поради което и на това основание заповедта
била незаконна и следвало да бъде отменена без да се разглежда спора по
1
същество.
На следващо място е посочено, че незаконосъобразно е проведена
процедура по прекратяване на **** на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, относно
съкращаване на щата, доколкото било прието и съставено нова щатно
разписание според вътрешните правила на дома е следвало да има
предварително съгласие на синдикален орган според подписания КТД, вписан
през м. ноември 2023г. в ****.
Ето защо счита, че извършеното със заповед №**** г. на Директора на
дома е незаконно, поради което в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е предявил
настоящите обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва.
Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните.
В отговора е направено твърдение, че прекратяването на **** е законно,
като издадената заповед е законосъобразна, т.к. била спазена процедурата
предвидена в КТ и КТД. ТД бил прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
от КТ поради съкращаване на щата“шофьор“. Като според щатните
длъжностни разписания преди съкращаването на щата е съществувала една
бройка за тази длъжност, която се е заемала от ищеца, като след
съкращаването й длъжността „шофьор“ не съществувала. Със съкращаването
на щата процесната длъжност и съответните й трудови функции били
премахнати.
Направено е твърдение, че при съкращаване на щат то работодателя не е
имал възможност да извършва подбор.
Направено е твърдение, че прекратяване на **** ответника е изискал
необходимото разрешение от ИТ и е без значение основанието, за което е
получено разрешението.
На това основание се пледира за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна, вкл. и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ.
Направено е искане за присъждане на разноските.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно.
Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и
тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по
трудови функции и длъжности.
Съкращаване в щата по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има както при
2
намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна
на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание,
като в последния случай всички или част от задълженията на една длъжност
по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата
длъжностната характеристика на съкратената длъжност.
Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от
проявлението на следните материални предпоставки /юридически факти/ – 1
съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на
трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2 моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3 компетентният орган да е взел
по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4 работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че се съкращава само
броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се
премахва самата длъжност.
Не се спори, а от представените доказателства се установява
съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което
ищецът е бил назначен на длъжност „шофьор“ с месторабота ****, издаването
на уволнителна Заповед **** за прекратяване на ****, с посочено
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, връчена на
ищеца на 22.04.2025г.
Видно от приложеното по делото ново и старо щатно разписание е
налице съкращаване на щатната длъжност „шофьор“.
Безспорни и установими и от писмените доказателства са и
обстоятелствата, че на **** директора на дома е изискал становище от
****,становище относно съкращаване на щата на длъжността „шофьор“.В
искането е посочено,че длъжността се заема от ищеца П., който е с ЕР на
****. Съгласно Експертно Решение **** на **** е изготвено Решение във вр.
със запитване на работодател относно лицето П., съгласно което е посочено,
че лицето подлежи на закрила от съкращение, съгл. чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ.
На **** Директора на дома е изискала предварително съгласие за
прекратяване на **** с П., поради съкращаване на щата, на осн. чл. 333, ал. 4
от КТ от Председателя на синдикалната организация при ****, от където е
получен отговор с изх.**** и е дадено съгласие за прекратяване на ****.
В тази връзка Директора на дома е отправил искане до **** за издаване
на разрешение или отказ за уволнение на някой категории работници или
служители ползващи се със специална закрила по чл. 333, ал. 1 и ал. 5 от КТ,
като на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е поискала **** да разреши
прекратяването на **** с П., назначен на длъжността шофьор в дома, на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като е приложила документи удостоверяващи
закрилата, който ползват работниците или служителите, към искането, а
именно ЕР на ТЕЛК, при прекратяване на ТД на трудоустроен работник или
3
лице със заболяване съгласно Наредба ****, старо и ново щатно разписание,
при прекратяване на **** на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
****, със свой отговор с изх.**** за издаване на предварително
разрешение или отказ за уволнение на някой категории работници или
служители, ползващи специална закрила, на осн. чл. 333, ал. 1 от КТ е дала
предварително разрешение за прекратяване на, **** с П., на длъжност
шофьор на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ-трудоустроен работник.
Въз основа на дадените становище **** с ищеца П. било прекратено.
Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, когато за уволнението се изисква
предварителното съгласие на Инспекцията по труда или на синдикален орган
и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението,
съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,
без да разглежда спора по същество. Предварителната закрила се отнася към
момента на връчване на заповедта за уволнение – арг. чл. 333, ал. 7 КТ.
В приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 333,
ал. 1, т. 3 е включено и уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Органът, който дава разрешението в тези случаи е съответната областна
инспекция по труда, като разрешението не подлежи на съдебен контрол.
Предварителната закрила за трудоустроените работници или служители и за
онези, които страдат от болестите по Наредба ****. е засилена в сравнение с
останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Целта е да се ангажират и здравните
органи, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по
социални причини, каквито са останалите хипотези по чл. 333, ал. 1 КТ.
В конкретния случай ищецът попада в категорията на служителите,
които се ползват с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй
като е бил трудоустроен ,като съгласно приложеното **** е бил с определени
50% трайно намалена работоспособност, както и от заболявания, включени
в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба №****.-онкологично заболяване.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на
трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на
ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест
или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При
кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или
служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без
правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за
трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди
трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му
състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически
изпълнено/. Този извод произтича от същностните характеристики на
трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ, изразяващо се в съобразяване на
изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването,
респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания
работа.
Работникът на който е издадено ЕР на ТЕЛК, с което е определена 50%
намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд е
трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и се ползва от закрилата,
предвидена в този текст на КТ.
4
В процесния случай с ЕР ****, със срок-пожизнен са определени 50%
ТНР, като е посочено, че лицето може да работи на настоящата длъжност
като шофьор, т.е. настоящата работа и съобразно изложеното по-горе ищецът
служител е бил трудоустроен, а трудоустрояването е фактически изпълнено на
заеманата длъжност.
Съгласно съдебната практика, когато към датата на връчване на
заповедта за уволнение работникът или служителят се ползва от закрила
по чл. 333 КТ на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде
преодолявана поотделно, т. е. разрешението за уволнение, предхождано от
мнението на ТЕЛК, следва да бъде взето поотделно за всяко едно основанията
за закрила, тъй като всяко от тях се отразява по различен начин на работника
или служителя и изисква самостоятелна преценка за евентуалните
неблагоприятни последици от уволнението.
В конкретния случай, работодателят е поискал /респ. получил/
предварително мнение на ТЕЛК, разрешение/съгласие от синдикалната
организация в дома и разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на
ищцата поради съкращаване на щата.
От тях се установява правния извод, че работодателя в съответствие със
законовите изисквания е предприел действия по прекратяване на **** с
ищеца. Налице е дадено съгласие от органите овластени да го направят,
налице е съкращаване на щатната длъжност „шофьор“. Видно от
доказателствата в делото този щат е бил един.
Оспорването на тези факти от ищеца съдът намира за неоснователни.
Дали даден орган действа чрез неговият представляващ или от името на
органа е без значение, за съда е от значение наличието на съгласие, каквото в
случая от конкретните институции е налице.
В този смисъл съдът преценява, че е налице законосъобразност на
процесната заповед за прекратяване на **** и за неоснователност на
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Налице пречка и за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и този по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника има право на разноски.
В същото време не е приложен списък с разноски по чл. 81 от ГПК,
липсват и доказателства относно това какво възнаграждение е било заплатено
на адв. Г. поради което и съдът преценява, че такива не следва да бъдат
присъдени и на ответника.
Предвид характера на делото, ищеца не е заплащал ДТ за водене на
делото, както и разноски по назначената ССЕ са заплатени от бюджета на
съда. При този изход на делото съдът преценява, че ищеца, следва да бъде
осъден да ги заплати.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от А. В. П. с
ЕГН********** от **** чрез адв. Ц. Ц. от **** против ****, представлявано
от З. Д. М. ИСК с пр. основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
прекратяването на ****, извършено със заповед № **** г. за незаконно.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от А. В. П. с
ЕГН********** от **** чрез адв. Ц. Ц. от **** против ****, представлявано
от З. Д. М. ИСК с пр. основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването
му на заеманата от него длъжност преди уволнението – "шофьор".
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от А. В. П. с
ЕГН********** от **** чрез адв. Ц. Ц. от **** против ****, представлявано
от З. Д. М. ИСК с пр. основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
в размер на 7009,00 лева, ведно със законната лихва от датата на настоящия
иск до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. В. П. с ЕГН********** от **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
органа на съдебната власт, а именно по сметка на РС-Балчик държавна такса
за образуване на делото в размер на 75,00 лева, както и разноски по делото в
размер на 506,00 лева за изплатено възнаграждение на в.л.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6