НОХД № 1775/2011 г.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс.С.Г. *** за престъпления, както следва:
по
чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от месец ноември 2010г. до месец
януари 2011г. в гр.Пазарджик се опитал да принуди Т.Г.Ч. да извърши нещо
противно на волята й- да купува от него наркотични вещества и да ги
разпространява, като е употребил за това заплашване- че ще я убие, пребие и
обезобрази и като й показвал нож като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини- отказ на Ч.;
по
чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от месец ноември 2010г. до месец
април 2011г. в гр.Пазарджик се опитал да принуди А.В.М. да извърши нещо
противно на волята й- да купува от него наркотични вещества и да ги
разпространява, като е употребил за това заплашване- че ще я пребие и
обезобрази и като й показвал нож като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини- отказ на М.;
по
чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от месец ноември 2010г. до месец
януари 2011г. в гр.Пазарджик се опитал да принуди С.Й.Т. да извърши нещо
противно на волята му- да купува от него наркотични вещества и да ги
разпространява, като е употребил за това заплашване- че ще му отреже ушите и ще
го хвърли в Звъничевския гьол, и сила-удари по главата и краката като деянието
е останало недовършено по независещи от него причини- отказ на Т.;
по
чл.206 ал.3 предл.2 вр. ал.1 предл.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК, а именно
за това, че през месец март
2011г. в гр.Пазарджик при условията на опасен рецидив противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, която владеел -
мобилен телефон “Нокия Х3-02”
с ИМЕЙ 356255040624505 на стойност 306.57 лева, собственост на Д.В.И.;
по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.”а” и “б” от НК, а именно за това, че на 06.05.2011г., около 01.10 часа, на
ул.”В Л.” №** в гр.Пазарджик при условията на опасен рецидив от
магазин за безалкохолни напитка, собственост на ЕТ “Спринт- И.И.” чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- деформиране на
метална ролетна щора, направил опит да отнеме чужди движими - мобилен телефон “Нокиа 1208” на стойност 25.00 лева
и парична сума в размер на 1 760.00 лева, от владението на МОЛ И.С.И. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от
него причини - заловен от автопатрул
на РУП Пазарджик.
Производството пред първата
инстанзция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на РП-Пазарджик
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказания ЛС.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа стран следното:
Пункт
I.
През месец октомври 2010г. подс.С.Р. *** поради изтърпяване на поредното наказание лишаване от свобода. Един ден през същия месец подс. Р.
отишъл в заведение “Амарето” в гр.Пазарджик със свои приятели. В заведението
дошъл св. С.Т.. Той се запознал с подс. Р. и
двамата се уговорили същия ден около 18.00 часа да пият кафе. Св. Т. отишъл на уговорената среща, която се състояла
пред театъра в гр.Пазарджик. Подс. Р. дошъл пред театъра и двамата с Т. се
запътили към заведение “Холивуд”. Вървейки към заведението, подс. Р. предложил
на св. Т. да продава наркотични вещества-
амфетамини и марихуана. Подс. Р. обяснил, че той ще доставя наркотиците на св. Т.
като определил и цени, по които да се извършва продажбата- 20.00 лева за
амфетамини и 5.00-10.00 лева за тревата. Св. Т. отказал да продава наркотици,
защото се страхувал от такива неща. Независимо от това през периода от месец
ноември 2010г. до месец януари 2011г. подс. Р. многократно се обаждал по
телефона на св. Т. и двамата се срещали.
При тези срещи подс. Р. продължил да изисква от св. Т. да продава наркотици
като заплашвал св. Т., че ще му отреже ушите и го удрял. Освен това подс. Р.
постоянно искал пари от св. Т. като му обяснявал, че ако не успее да събери
поне осем-девет лева на ден, положението ще стане много лошо. Св.Т. обикал в
училището, в което учел и молел съучениците си за пари назаем, които суми
предавал на подс. Р.. При една от срещите между двамата, състояла се в близост
до болница “Ескулап” в гр.Пазарджик, подс. Р. отново поискал св. Т. да продава
наркотици. След отказа на св. Т. подс. Р. му нанесъл няколко удара с ръце в
областта на главата и няколко ритника по краката. Подс. Р. заплашил св. Т., че
ще му отреже ушите и ще го хвърли в Звъничевския гьол. В края на месец януари
2011г. родителите на св. Т. му забранили да общува с подс. Р. и св. Т.
прекратил взаимоотношенията си с него.
Пункт
II.
Пострадалата Т.Ч. била ученичка в СОУ “Г. ***. В края на месец
октомври
2010г.
тя отишла със свои приятели на “Тортата” в гр.Пазарджик. В компанията бил и св.
С.Т.. При тях дошъл подс. Р.. Св. Т. запознал подс. Р. и св.
Ч.. След запознанството подс. Р. започнал да се обажда на мобилния телефон на св.
Ч. с №0882/044346 от различни номера и да й предлага да продава наркотици.
Първоначално подс. Р. обяснявал на св. Ч., че няма нищо лошо в продажбата на
наркотици, че се печелят добри пари от тази дейност и че хората ще уважават св.
Ч., ако се занимава с такава дейност. По това време св. Ч. била
тринадесетгодишна. От месец ноември 2010г. обаче поведението на подс. Р. спрямо
св. Ч. се променило. Той продължил да й предлага да разпространява наркотични
вещества като при отказа на св. Ч. да се занимава с това подс. Р. започнал
открито да я заплашва като й обяснявал, че ще бъде пребита и обезобразена.
На 05.01.2011г. подс. Р. и св. Т. отишли в
училище “Г. ***. Те се срещнали с св. Ч.. Подс. Р. дръпнал св. Ч. настрани и й
показал едно пликче. Той обяснил, че в него има трева и тя трябва да намери на
кого да продаде. Св. Червенково отново отказала. Тогава подс. Р. й казал, че
ако не се съгласи да продава, ще я пребие и обезобрази.
През месец януари 2011г. св. Ч. решила да
сподели с баща си за случилото се. Тя му разказала за познанството си с подс. Р.
и споделила, че от месец ноември 2010г. същият се опитва да я принуди да
продава наркотици като я заплашва с побой и обезобразяване. Затова свид. Г.Ч.
подал жалба. След подаването на жалбата през месец януари 2011г. св. Ч.
преустановила контактите си с подс. Р..
Пункт
III.
Пострадалата А.М. била ученичка в СОУ “Г. *** и приятелка на св. Т.Ч.. През
месец ноември 2010г. св. Т. запознал
подс. Р. и св. М.. По това време св. М. била тринадесетгодишна. След
запознанството си с св. М. подс. Р. започнал да я мотивира да намира хора, желаещи да купуват наркотични
вещества.
През месец ноември 2010г. подс. Р. се
срещнал с двете момичета и им казал да търсят купувачи за наркотиците. Той им
обяснил, че ако откажат, ще бъдат пребити и ще им се случи нещо много лошо.
Освен това подс. Р. започнал да иска пари от тях, за да купува наркотици. Той
всявал постоянен страх у двете момичета като им обяснявал, че не се страхува от
нищо и не се притеснява дори да убие човек. При срещите с пострадалите М. и Ч.
подс. Р. заплашително подхвърлял нож в ръката си и това ги плашело. Подс. Р.
предупредил пострадалите М. и Ч., че дори да го издадат в полицията,
полицейските органи няма да намерят нищо в дома му, защото държи амфетамините и
марихуаната в жилището на свой приятел. През месец декември 2010г. подс. Р.
казал на св. Т. да излъже двете момичета, че е задържан в арестта и трябва да
му съберат пари за цигари. Св. Т. се съгласил и обяснил на св. М. и Ч., че
подс. Р. се намира в арестта и има нужда от пари и цигари. Св. М. дала на св. Т.
сумата от 20.00 лева и той я предал на подс. Р..
Подс. Р. срещал двете пострадали в центъра
на гр.Пазарджик и при тези срещи им искал пари. Един ден в края на 2010г. подс.
Р. се срещнал с св. М. зад блоковете на “Щаба” в гр.Пазарджик. Той отново
поискал св. М. да продава наркотици или да намира купувачи. Тя обяснила, че се
страхува да се занимава с такива неща. Тогава подс. Р. извадил нож от джоба си
и я заплашил, че ако не се съгласи, ще я наръга с ножа. Той й казал да избира
дали да бъде наръгана с ножа или да се съгласи с предложението му. Св. М. се
срещала с подс. Р. от месец воември 2010г. до края на месец април 2011г. като
при тези срещи подс. Р. я принуждавал да разпространява наркотични вещества. Св. М. отказвала да прави това, при което подс. Р. я
заплашвал, че бъде пребита и обезобразена. На 27.04.2011г. подс. Р. отново се
обадил на св. М. и й казал спешно да намери 10.00 лева. Св. М. намерила
поисканата сума и я предала на подс. Р.. След този случай тя преустановила
контактите си с него.
Пункт
IV.
Пострадалият Д.И. бил ученик в ОУ “Любен Каравелов”
в
гр.Пазарджик.
През
месец януари 2011г. той се запознал с подс. Р.. Св. И. споделил с подс. Р., че
има нужда от пари. Подс. Р. му предложил
да му дава малки парични суми, а после подс. Р. да му връща по-големи
суми. Първоначлно св. И. се съгласил с предложението и дал на подс. Р. едно
златно синджирче като очаквал, че подс. Р. ще му даде пари, но това не се
случило. Подс. Р. нито върнал синджирчето на св. И., нито му дал пари в замяна.
След този случай подс. Р. няколко пъти поискал от св. И. пари или по-ценни
вещи, но св. И. не му дал, защото не разполагал с такива. През месец март
2011г. двамата се срещнали в центъра на гр.Пазарджик. Подс. Р. казал на св. И.,
че спешно му трябват пари и поискал телефона му като обещал да му го върне. Св.
И. притежавал мобилен телефон “Нокиа Х3-02” с ИМЕЙ №356255040624505.
Той свалил СИМ-картата си и дал телефона на подс. Р.. На 14.03.2011г. подс. Р.
заложил телефона срещу сумата от 40.00 лева със заложен билет №********** в
заложна къща “Доверие”, находяща се на ул.”В Л.” № 21 в
гр.Пазарджик. Няколко дни по-късно подс. Р. се срещнал със свид. И.Ш. ***.
Подс. Р. предложил на св. Ш. да купи телефона, защото той също се занимавал с покупко-продажба на телефони.
Двамата отишли в заложната къща, където свид. Ш. откупил телефона. Той заплатил
на подс. Р. 50.00 лева и взел телефона. Свид. Ш. ползвал телефона известно
време, след което го обявил за продажба в Интернет-сайт. Няколко дни по-късно
на свид. Ш. се обадил свид. М.С. ***. Той обяснил, че желае да закупи телефона.
Свид. Ш. изпратил телефона по куриерска фирма на св. С. *** срещу сумата от
160.00 лева.
Пункт
V.
Св. И.И. е собственик и управител на ЕТ
“Спринт”, притежаващ павилион за продажба на безалкохолни напитки,
находящ се на ул.”В Л.” № 27 в гр.Пазарджик. На 06.05.2011г. около
01.00 часа подс. Р. отишъл при павилиона. Търговският обект бил обезопасен с
метална ролетна щора. Подс. Р. успял да изкърти и повдигне щората и по този
начин проникнал в павилиона. Оттам той взел мобилен телефон “Нокиа 1208” и парична сума в размер
на 1 760.00 лева в банкноти от по 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лева. Подс. Р.
прибрал вещите в джоба на пантолона си. По същото време бил подаден сигнал в
РУП Пазарджик за взлизане с взлом в павилиона. На мястото незабавно пристигнал
свид. Д.Д., дежурен полицейски служител при РУП Пазарджик. Той установил, че
ролетната щора е взломена. С помощта на прожектор полицейският служител осветил
вътрешността на помещението и забелязал подс. Р., който се криел между няколко
каси с безалкохолни напитки. Подс. Р. предал парите и телефона на полицейските
служители. Паричната сума била върната на свид. И. срещу разписка.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие.
По повод на всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключенията на изготвените по делото в досъдебното фаза на процеса оценителни експертизи, които съдът цени като
компетентно изготвени, се
установява, че стойността на мобилен телефон “Нокиа 1208” възлиза на 25.00 лева,
а стойността на мобилен телефон “Нокиа Х3-02” възлиза на 306.57 лева.
Видно от заключението на изготвената по
делото в досъдебното
фаза на процеса комплексна
съдебно-психиатрична и токсикологична експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, подс.С.Р. не страда от психични
заболявания, разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи
постъпките си и е в състояние да участва пълноценно в наказателния процес.
Видно
от свидетелството за съдимост на подсъдимия Р. той е осъждан общо седем пъти преди
настоящото деяние, като е изтърпявал ефективно наказания ЛС в размер под и над
една година, а именно:
- по НОХД №651/98г. на Районен съд
Пазарджик му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години и
четири месец за извършено престъпление по чл.215 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 21.12.2004г.
- по НОХД №1908/05г. на Районен съд Пловдив
му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за
извършено престъпление по чл.195 от НК. Споразумението е влязло в сила на
05.10.2005г.
- по НОХД №619/07г. на Районен съд
Пазарджик му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година
за извършено престъпление по чл.195 от НК. Присъдата е влязла в сила на
03.05.2007г.
- по НОХД №1639/07г. на Районен съд
Пазарджик му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Присъдата е влязла в сила на 09.10.2007г.
- по НОХД №1942/07г. му е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца за
извършено престъпление по чл.195 от НК. Присъдата е влязла в сила на
27.02.2008г.
- по НОХД №1049/09г. на Районен съд Пазарджик
му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца за извършено престъпление по чл.196 от НК. Споразумението е влязло в
сила на 22.06.2009г.
Деянията, предмет на разглеждане
по настоящото дело, подсъдимият е извършил при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК, тъй като те
са осъществени в срока
по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията
по горецитираните присъди. Последно подс.Р. ***5.10.2010 година.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят
самопризнанието, а именно показанията на свидетелите Т.Ч.,***Т., Д.И., М., И., С., М., Д.,***, Ш.
и Г.Ч., заключението на оценъчните експертизи и комплексна съдебно-психиатрична и
токсикологична експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, приети по делото.
Съдът дава пълна
вяра на гласните
доказателства, събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си подс.С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави,
както следва:
1. по чл.143 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 от НК, като в периода от месец ноември 2010 г. до месец януари 2011 г. в гр.Пазарджик се
опитал да принуди Т.Г.Ч. да извърши нещо противно на волята й - да купува и
разпространява наркотични вещества, като е употребил за това заплашване, като
деянието е останало недовършено по независещи от него причини;
2. по чл.143 ал.1, във връзка с
чл.18 ал.1 от НК, като в периода от месец ноември 2010 г. до месец април 2011 г. в гр.Пазарджик се
опитал да принуди А.В.М. да извърши нещо противно на волята й- да купува и разпространява наркотични вещества, като е
употребил за това заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи
от него причини;
3. по чл.143 ал.1, във връзка с
чл.18 ал.1 от НК, като в периода от месец ноември 2010 г. до месец януари 2011 г. в гр.Пазарджик се
опитал да принуди С.Й.Т. да извърши нещо противно на волята му- да купува и разпространява наркотични вещества, като е
употребил за това заплашване и сила, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини;
4. по чл.206 ал.3 предл.2, вр. с
ал.1предл.1, вр. чл.29 ал.1 б”А” и „Б” от НК, като през месец март 2011 г. в гр.Пазарджик при
условията на опасен рецидив противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която
владеел - мобилен телефон „Нокия Х3-02 с ИМЕЙ 356255040624505 на стойност
306.57 лв., собственост на Д.В.И.;
5. по чл.196, ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1,т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”а” и
„б” от НК, като на 06.05.2011 г. на ул.”В Л.” № 27 в гр.Пазарджик при условията
на опасен рецидив от магазин за безалкохолни напитки, собственост на ЕТ”Спринт-И.И.”
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит
да отнеме чужди движими вещи - мобилен телефон „Нокиа 1208” на стойност 25.00 лв. и
парична сума в размер на 1 760.00 лева, от владението на собственика И.С.И., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по
независещи от него причини.
Деянията са извършени умишлено с
желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимят е съзнавал всички
обективни елементи на осъществените от него престъпни състави, включително и
квалифициращите, т.к. е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе
осъждания, както и с това, че кражбата и обсебването върши в
рамките на петгодишния срок от изтърпяване на тези му наказания, при което действа
при условията на опсен
рецидив. Съзнавал е също, че при
извършване на опита за кражба е разрушил преграда, здраво направена за защита
на имот, като е взломил метлната ролетна щора, поставена на входа на обекта.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на
чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на всяко от конкретно извършените деяния
като съобрази фактът, че две от тях са извръшени при условията на опасен
рецидив, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо
по – високата марална, социална и правна укоримост. Отчете се и високата степен
на обществена опасност на принудата, т.е. тя е осъществена спрямо ненавършили
пълнолетие лица и то с цел да бъдата мотивирани да вършат тежки престъпление, а
именно да разпространявата наркотици. Подсъдимият е
личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно - 7 пъти,
преди настоящото деяние за престъпления от общ характер има изключително
негативни характеристични данни.
Като смекчаващи отговрността
обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания, тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, а също наличното
болестно състояние на наркозависимост.. Като
отекчаващи обстоятелства се отчетоха високата стойност на вещта, предмет на
посегателство при кражбата и негативните
характеристични данни. Миналите
осъждания не се отчетоха като отегчаващи обстоятелства, т.к. те са елемент
на правната квалификация на
престъпленията обсебване и кражба.
Подбудите за извършване на престпъленията
следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание,
които са една рефлексия от изкривената ценностна система на подсъдимия, който
се оформил като личност, проявяваща изключителна престъпна упоритост в процеса
на социалното общуване и битуване, като всичко това е резултата
и от неговата
наркозависимост.
При тези данни и
като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно отонсителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при
което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.С.Р. следва да бъдат определени
наказания при следните параметри:
за престъплението по пункт
І от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - две години лишаване от
свобода;
за престъплението по пункт
ІІ от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - две години лишаване от
свобода;
за престъплението по пункт
ІІІ от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - две години лишаване от
свобода;
за престъплението по пункт
ІV от диспозитива на ОА – по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 и
във вр с чл.29 ал.1,бук А и Б от НК - три години лишаване от свобода;
за престъплението по пункт V от диспозитива на ОА – по
чл.196 ал.1,т.2 във вр. с чл.195
ал.1,т.3 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1,бук А и Б от НК – шест години лишаване
от свобода.
След като определи този размер на
наказанията лишаване от свобода за всяко от извършените престъпления съдът
намали същите с една трета и осъди подс.Р. както следва:
за престъплението по пункт
І от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - една година и четири месеца лишаване от свобода;
за престъплението по пункт
ІІ от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - една година и четири месеца лишаване от свобода;
за престъплението по пункт
ІІІ от диспозитива на ОА – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.18
ал.1
от НК - една година и четири месеца лишаване от свобода;
за престъплението по пункт
ІV от диспозитива на ОА – по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 и
във вр с чл.29 ал.1,бук А и Б от НК - две години лишаване от свобода;
за престъплението по пункт V от диспозитива на ОА – по
чл.196 ал.1,т.2 във вр. с чл.195
ал.1,т.3 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1,бук А и Б от НК – четири години лишаване
от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подсъдимия С.Р.
едно общо най-тежко наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
Съдът като съобрази наличната
наркотична зависимост на подс.Р. и данните за неговото здравословно състояние с
оглед употребата на наркотици, установено от приетата компелкесна
съдебно-психиатлично и токсикологична експертиза, намери, че спрямо него е
целесъобразно да се приложи нормата на чл.92 ал.1 от НК. С оглед на това и на основание горепосочения
текст съдът постанови наред с определеното и наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода, спрямо подс.С.Р. да бъде
проведено принудително лекуване от наркомания за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да
се извърши в Психиатричната болница към Затвора град Ловеч.
Съдът постанови на основание чл.53 ал.1 б. ”А” от НК вещественото доказателство,
един брой двуостър нож, тип кама, да се отнеме в полза на държавата, а два броя
спринцовки с игли да се отнемат в полза на държавата и поради липсата на
икономическа стойност да се унищожат, а приобщения като веществено
доказателство мобилен телефон „Нокиа 1208” - да се върне на собственика И.С.И..
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Р. беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР - Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 230 лв. за експертизи, а по сметка на ОД на МВР Пловдив сторените по делото разноски в размер
на 63 лв. за експертизи, а по сметка на Пазарджишки районен съд сторените по
делото разноски в размер на 100 лв. за възнаграждения за явяване в о.с.з. на
вещите лица.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: