№ 172
гр. Панагюрище, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 КЗ
Производството по делото е образувано по повод предявени от И. Ф. И.
срещу ЗД “Бул инс” АД искове с правно основание чл. 432 КЗ, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати ищеца сума в размер на 15000 лева
частично от 20 000 лева (след допуснато изменение на исковата претенция),
ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.06.2024 г. до
окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди претърпени болки и страдания от ищеца вследствие
ПТП от 13.04.2024г., състояло се на път II-31 км 95+500м, както и сумата в
размер на 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява
обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 13.04.2024 г., около 22,15 часа, на път II-31, се движи МПС
марка „БМВ“, модел „320Д“, с per. № ** **** **, управлявано от Е. П. Н.. В
района на км 95+500 м., поради движение с несъобразена скорост, водачът на
автомобила изгубил управление над управляваното от него превозно средство,
вследствие на което навлизал в лентата за насрещно движение и ударил
движещото се в обратна посока МПС марка „Ауди“, модел „А6“, с per. № **
**** **, управлявано от И. Ф. И., който пострадал в резултат на инцидента.
Сочи се, че по повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 14/14.04.2024 г., издаден от РУ - Панагюрище По случая е
образувано ДП № 55/2024 г, по описа на РУ - Панагюрище, съотв пр. пр №
2272/2024 г, по описа на РП Пазарджик. Излагат се доводи, че непосредствено
след пътния инцидент пострадалият е постъпил по спешност в „Уни
1
Хоспитал“ ООД, с оплаквания от травми в областта на главата и шията,
придружени със силни болки, като също така се оплаквал от силно
главоболие и налични симптоми за гадене След проведените изследвания,
медицинските специалист установяват, че при пострадалия е налице мозъчно
сътресение. Престоят му в болничното заведение продължил до 16.04.2024 г.,
като по време на хоспитализацията му е бил постоянно под лекарско
наблюдение и му е била проведена медикаментозна терапия. Сочи се, че на
17.04.2024 г. пострадалият е освидетелстван и от съдебен лекар, който
констатира увреди по него подробно посочени в исковата молба, като в
заключение съдебният лекар е установил, че ищецът е претърпял следните
увреждания: мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана; кръвонасядания и
травматични по главата, шията, тялото и крайниците. Излага се, че
възстановяването при пострадалият преминало в домашна среда. Стоял
предимно в затворени пространства, като избягва слънчевата светлина и
употребата на електронни техники. Ищецът страдал и от силни болки в
травмираните области, като му се налагало да ги облекчи с приема на
обезболяващи медикаменти и с употребата на болкоуспокояващи мазила. Към
момента силни смущения му създават и болките в шийната област, които
изпитва при всяко движение на главата. Излага се, че преживеният пътен
инцидент дава значително отражение върху психиката на пострадалия.
Вследствие на преживения силен стрес, ищецът се оплаква от тревожност,
понижено настроение, нарушение в съня, непрекъснато сънува кошмари,
свързани с инцидента. Избягва да излиза навън и отказва да комуникира с
околните. Притеснява се, че може да го сполети подобен инцидент и към
момента изпитва страх да шофира. Сочи се, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на МПС марка „БМВ“, модел „320Д“, с per. № **
**** **, който към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД, с полица №
BG/02/123003610177, валидна от 01.12.2023 г. до 30.11.2024 г., поради което на
28.06.2024 г. Ищецът подал Молба с вх. № ОК- 478171/28.06.2023 г., по описа
на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него, в резултат на
процесния пътен инцидент. В застрахователното дружество е образувана
Щета № **********. С Уведомление с изх. № НЩ-6562/19.09.2024 г., по
описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят е изискал представянето на
допълнителни документи, свързани с образуваното по случая досъдебно
производство, като с Молба с вх. № ОК-224752/01.04.2024 г., по описа на „ЗД
Бул Инс“ АД, са представени изготвените към момента документи,
съдържащи се в наказателната преписка. Въпреки това с Уведомление с изх.
№ НЩ-2816/19 04.2024 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД и Уведомление с изх.
№ НЩ-3285/14.05.2025 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят
отново е изискал представянето на документи от досъдебното производство.
Към момента законоустановеният 3-месечен срок, е изтекъл, а застрахователя
не се е произнесъл по заведената преписка, поради което за ищеца се поражда
2
правен интерес от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния лек
автомобил „БМВ 320Д", с per. № ********. Освен това се оспорва механизмът
на ПТП, като се излага, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения
по случая Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от
14.04.2024 г., който не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното
лице, което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента.
Излага се, че към исковата молба не е приложен документ, който да описва и
да доказва механизма на ПТП по начина както и описан в исковата молба. Без
да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой
от участниците е действал протИ.правно, а без установено протИ.правно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от
ЗЗД. Оспорва се да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число протИ.правност и
вина в поведението на водача на МПС „БМВ 320Д", като се излага, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Оспорват се доводите на ищеца за допуснати от водача на МПС
„БМВ 320Д", с per. № ******** нарушения на правилата за движение от ЗДвП.
Освен това се излага, че е налице съпричиняване на вредите по см. на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД в случай, че бъде установен фактът на протИ.правно поведение
осъществено от водача на МПС „БМВ 320Д" , се твърди, че ПТП и
произтеклите от него вреди са съпричинени и от самия пострадал, който с
поведението си са създали предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди, като се сочи, че ищецът е управлявал
автомобила „Ауди А6" с per. N9 ******** без правилно поставен предпазен
колан, в протИ.речие с императивните норми на ЗДвП, като по този начин
значително е допринесъл за настъпилите увреждания., като в случай, че
коланът беше поставен вредите за ищеца биха били в значително по-лека
степен. Освен това се излага, че ищецът е управлявал автомобила „Ауди А6"
със скорост значително над разрешената за пътния участък и с несъобразена
скорост като така поставя себе си и останалите участници в движението в
превишен риск. На следващо място, считам, че същият също е навлязъл
частично в лентата за движение на МПС застраховано ответника. Оспорва се
причинно-следствена връзка на вредите с процесното ПТП. Излага се, че
ищецът е бил прегледан в „Уни Хоспитал" ООД, където е осъществен преглед
от неврохирург и са направени образни изследвания (скенер на глава), които
не откриват данни за травматични изменения В представеното СМУ подробно
са описани само повърхностни наранявания. Няма данни за проведена терапия
3
и лечение. Поставената диагноза „мозъчно сътресение" е поставена само по
анамнестични данни на пострадалия и не е подкрепена с направени на ищеца
изследвания. Възстановяването на пострадалия е продължило в домашна
среда, но какво лечение е предприел след изписването от болницата не е ясно.
Няма предписано лечение и няма медицински документи за настъпили
усложнения. Освен описаните преглед и едно образно изследване в „Уни
Хоспитал" ООД няма представена друга медицинска документация.
Твърденията в исковата молба за силни болки и тяхната продължителност не
се подкрепят от медицинските документи, поради което същите са силно
преувеличени. Твърди се, че ищецът е могъл да се обслужва изцяло сам през
цялото време след катастрофата и е бил физически напълно здрав, като са
преувеличени и твърденията за стрес и душевни страдания. Оспорва се
продължителността на оздравителния процес. Оспорва се наличието на вреда
настъпила у пострадалия под евентуално се сочи, че същата. Е силно
завишена. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск, под евентуалност да се намали неговия размер. Претендират
се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно предявени осъдителни
искове с правно основание чл 432 КЗ .
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени
от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице
пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна
претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на
прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По
този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – отказ от страна на застрахователя за заплащане
на обезщетение по подадено искане от увреденото лице. В случая в
производството по делото са представени писмени доказателства,
установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило
4
претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на
делинквента с представяне на документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по
която е образувана щета и застрахователното дружество е изискало
допълнителни документи, като няма данни в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
ответникът да се е произнесъл или да е заплатил обезщетение, с размера на
което увреденото лице да е съгласно. Към исковата молба е представен, както
препис от претенцията отправена до ответното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди от 28.06.2024 г. (л.15 и сл. от делото), така
и уведомление от 19.09.2024 г. изходящо от ответника до ищеца, с което са
изискани допълнителни документи. Доколкото е прието, че не е налице
виновно поведение на водача застрахован при ответното застрахователно
дружество. Това не се оспорва от ответника, видно от заявеното в отговора на
исковата молба, поради което съдът намира, че исковата молба е предявена
след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано
от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл.
380 КЗ, респ. същата е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 13.04.2024 г., около 22,15 часа, на път II-31, се движи МПС марка
„БМВ“, модел „320Д“, с per. № ** **** **, управлявано от Е. П. Н.. В района
на км 95+500 м., поради движение с несъобразена скорост, водачът на
автомобила изгубил управление над управляваното от него превозно средство,
вследствие на което навлязал в лентата за насрещно движение и ударил
движещото се в обратна посока МПС марка „Ауди“, модел „А6“, с per. № **
**** **, управлявано от И. Ф. И.. В резултат на настъпилото ПТП ищецът И. е
получил контузия на главата с кръвонасядане на челото и лекостепенно
мозъчно сътресение, проявено с частична загуба на спомен, дезориентация,
главоболие и вегатативни прояви- гадене, контузия на шията с
кръвонасядания в ляво странично и тилно с шиен ветребален синдром,
гръдно-коремна травма - кръвонасядания в горната лява гръдна част и към
мишничната ямка, поясната област, долна средна част на корема, контузия на
крайниците - кръвонасядания и разкъсно-контузна рана. Във връзка с това
ищецът е завел искане пред застрахователя „ЗД Бул инс” АД.
Тази фактическа обстановка се установи от следните доказателства приети
по делото:
От приета като доказателство застрахователна полица №
BG/02/123003610177 се установява, че гражданката отговорност на водача на
лек автомобил „БМВ 320 Д“ ДКН ** **** ** към 13.04.2024 г. е обезпечена
при ответното търговско дружество „ЗД Бул инс“ АД.
По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, в
заключението на която се посочва, че процесното ПТП е причинено от водача
на лек автомобил “БМВ 320Д”, който изгубил управление над управляваното
от него превозно средство и навлязъл косо в лентата за насрещно движение,
къде блъснал лек автомобил “Ауди А6”, като водачът на лек автомобил “Ауди
5
А6” - ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на удара, като
изрично е посочено, че скоростта на двата автомобила участвали в ПТП е били
около 75-80 км/ч. Вещото лице, както в своето заключение, така и в съдебно
заседание посочи, че не може да се направи преценка на какво разстояние
един от друг са се намирали автомобилите, когато л.а. “БМВ 320Д” навлязъл в
лентата за насрещно движение, тъй като ПТП се е реализирало в тъмната част
на денонощието, автомобилите са се движили на включени фарове и
окомерната преценка е невъзможна. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202
ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-автотехническата експертиза,
доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото
въпроси.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Д..
При разпита си свидетелят Д. посочва, че се е намирала в процесния л.а. “Ауди
А6” при реализиране на ПТП. Сочи, че автомобилът се е управлявал от ищеца
И., като си спомня как срещу тях приближавал друг автомобил, който дошъл
много близо до тях и след това чула бучена и видяла И. И., който бил опрян
със седалката му до тавана. Свидетелят посочва, че И. И. излязъл последен от
автомобила, като казал, че го боли главата. Дошла линейка и го откарала в
болницата, където стоял 4-5 дни, като в последствие два месеца приемал
предписани лекарства. Свидетелят посочва, че все още не е възстановен
напълно ищецът И.- тъй като не може дълго време да шофира и да гледа
телефона си, понякога забравя, като често вдига кръвно и се оплаква от
главоболие. Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те са вътрешно непротИ.речиви, житейски логични са, като се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебна
медицинска експертиза. В заключението на съдебна медицинска експертиза се
посочва, че след процесното ПТП ищецът И. И. е получил контузия на главата
с кръвонасядане на челото и лекостепенно мозъчно сътресение, проявено с
частична загуба на спомен, дезориентация, главоболие и вегатативни прояви-
гадене, контузия на шията с кръвонасядания в ляво странично и тилно с шиен
ветребален синдром, гръдно-коремна травма - кръвонасядания в горната лява
гръдна част и към мишничната ямка, поясната област, долна средна част на
корема, контузия на крайниците - кръвонасядания и разкъсно-контузна рана,
които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е
посочило, че възстановителния период от мозъчното сътресение е в рамките
на 1-1,5 месеца, а времето за възстановяване на мекотъканните увреждания е
от около 20-25 дни, като в периода на възстановяване обичайните дейности от
ежедневието са били затруднени поради главоболие и смущения в
координацията, болки е местата на контузиите, като е имало препоръка да се
избягват възбуждащи напитки и да не се натоварват сетивата. Вещото лице
подробно е описало коя контузия по какъв механизъм е получена, като същите
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В своето заключение
6
вещото лице е изяснило, че приложения по делото касов бон в размер на 40
лева е издаден от МБАЛ-Пазарджик за заплащане на съдебно-медицинско
освидетелстване. Съдът възприема заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен и обоснован отговор на
всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на
съдебния си акт съдът ще цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Съобразно релевираните фактически твърдения от ищците възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1/ породени права на увредените срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. наличие на вреди, които
да са причинени от деликвента, с неговото виновно и протИ.правно
поведение) 2/ действително договорно правоотношение между деликвент и
ответника по договор за Гражданска отговорност към момента на
увреждането. Посочените предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.
Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
своите възражения, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, между страните по делото
се установи, че към дата на ПТП-то – 13.04.2024 г. е съществувало
действително договорно правоотношение между собственика на лек
автомобил БМВ 320 Д – участник в инцидента и ответника „ЗД Бул инс“ АД.
Между страните по делото не е спорно, че на 13.04.2024 г. на път II-31, в
района на км. 95+500м. между лек автомобил Ауди А6 управляван от ищеца
И.а лек автомобил БМВ 320 Д управляван от Е. Н. е възникнало ПТП. Спорно
по делото е механизмът на реализиране на процесното ПТП. От събраните по
делото доказателства- свидетелските показания на свидетеля А. Д., както и
приетата по делото САЕ, която съдът кредитира изцяло, се установява, че
пътно-транспортното произшествие е причинено по следния механизъм –
водачът на лек автомобил БМВ “ 320 Д” е навлязъл в лентата за насрещно
движение, като по този начин е реализираното ПТП-то. С това си действие е
нарушил правилата на ЗДвП и по-конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
този закон, която предвижда, че водачите на пътни превозни средства
използват дясната половина на пътя по посока на движението, като
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП допълва, че на пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
От допуснатата експертиза категорично се установява, че водачът на л.а. БМВ
320 Д е нарушил това правило, като в отклонение на него не се е движил в
дясната половина на пътя, като ударът е настъпил именно в лентата за
насрещно движение, в която се е движили автомобилът управляван от ищеца,
т.е. поради навлизане на л.а. БМВ в лентата на ищеа. Следователно деянието
на водача на автомобила е било протИ.правно, като последното съобразно
установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно,
7
доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
С т. 7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г.
ОСТК на ВКС е прието, че поведението на пострадалия, допринесло за
увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на деликвента, а само за част от него и не поражда за съда право на
свободна преценка дали да намали или не обезщетението. С оглед
направеното възражение в преклузивните срокове – с отговора на исковата
молба, съдът намира, че тук следва да се разгледа неговата основателност с
оглед събраните по делото доказателства. От събраните по делото
доказателства следва да се направо обоснования извод, че в конкретния
случай с поведението си ищецът И. не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото същият се е движел в разрешената за пътния
участък скорост, в собственото си платно за движение, като е бил с поставен
предпазен колан - в каквато насока е възражението в отговора на исковата.
молба. Това че ищецът е бил с поставен колан се установява, както от
заключението на приетата САТ експертиза, така и от показанията на свидетел
Д..
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява и че
ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
вследствие настъпилото ПТП.
По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
водача на л. а. БМВ 320Д с рег. № ** **** **– са осъществени в обективната
действителност.
Предвид изложеното съдът намира претенциите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди настъпили от процесното ПТП за
доказани по основание. По отношение на размера им съдът намира
следното:
Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда по справедлИ.ст. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат
предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че
понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които
могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий
за справедлИ.ст се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
8
критерий за справедлИ.ст. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. СправедлИ.стта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедлИ.стта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за
справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са
идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество съдебни
актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение №
93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г.
по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. №
2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с
кръвонасядане на челото и лекостепенно мозъчно сътресение, проявено с
частична загуба на спомен, дезориентация, главоболие и вегатативни прояви-
гадене, контузия на шията с кръвонасядания в ляво странично и тилно с шиен
ветребален синдром, гръдно-коремна травма - кръвонасядания в горната лява
гръдна част и към мишничната ямка, поясната област, долна средна част на
корема, контузия на крайниците - кръвонасядания и разкъсно-контузна рани В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът И. към момента на инцидента е бил на възраст от 18 навършени
години, като в следствие на полученото увреждане е изпитвал интензивни
болки непосредствено след инцидента, като периодът на възстановяване е
продължил около 5-6 седмици, като в този период обичайните дейности от
ежедневието са били затруднени поради главоболие, видно заключението на
вещото лице. От събраните по делото доказателства (свидетелските
показания) се установява, че дълго време след инцидента - година след това
ищецът И. не може да шофира продължително време, както и дълго време да
9
прекарва пред екран, тъй като започва да изпитва главоболие. При така
установените съществуващи обстоятелства справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да се
определени в размер на 11 000 лв. – с оглед вредите от всички обстоятелства,
свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване
и активности в рамките на оздравителния период и непосредствено след това.
В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са
обстоятелствата, че с протИ.правното деяние са причинени множество леки
телесни повреди по смисъла на наказателния кодекс, които се характеризира
със значителният интензитет на търпените болки през целия възстановителен
период, през който период ищецът е имал затруднения при извършване на
ежедневните дейности. Макар оздравителния период да не се характеризира с
особена продължителност, от събраните по делото доказателства се установи,
че и след това ищецът е продължил да изпитва главоболие при продължително
извършване на дейности от ежедневието като шофиране и работа с екран
(телефон, телевизор, компютър). Като се имат предвид тези обстоятелства,
наред с нИ.то на икономическо благосъстояние в страната и установеният
размер на месечната минимална работна заплата, обезщетение от 11 000 лв. за
търпените от ищеца причинени от пътнотранспортното произшествие
неимуществени вреди се явява справедлИ. по смисъла на чл.52 ЗЗД. Ето защо
в полза на ищеца И. И. следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 11 000 лева, като над тази сума до предявения размер от 15
000 лева следва искът да се отхвърли като неоснователен. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съдът намира, че посоченото от свидетел
Дойчинова, че ищецът често вдига кръвно налягане след инцидента не е
установено да е в пряка - причинно следствена връзка с прoцесното ПТП,
поради което не се взема предвид при определяне размера на обезщетението.
По отношение имуществените вреди:
Предвид това, че както бе посочено по-горе по делото безспорно се
установи материалноправните предпоставки за ангажиране на деликната
отговорност на водача на МПС БМВ 320 Д, съдът намира за изцяло
основателна претенцията за имуществени вреди в размер на 40 лева,
доколкото се установи, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното МПС.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
С Решение № 50106 от 03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г. на Първо т.о.,
ВКС е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи заплащане на
лихвите за забава от по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетени. В решение № 36
10
от 12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, I т.о., ВКС е прието относно
предявяването на искане за заплащане на лихви, че не е необходимо да се
спазват изискванията на чл.214 ГПК, както и че липсват ограничения относно
крайния момент на предявяване на това искане. Като това разрешение се
прилага и в производството по прекия иск чл.432, ал.1 КЗ, доколкото
Кодексът на застраховането в сила от 01.01.2016 г. предвижда като абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
застраховка“ на автомобилистите - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. В конкретния случай
от данните по делото се установява, че увреденото лице е предявило
претенцията си пред ответното дружество на 28.06.2024 г., поради което
следва да се приеме, че именно от този момент се дължи и лихвата за забава,
която е дължима до окончателното изплащане на сумата за имуществени и
неимуществени вреди.
По отношение на разноските:
На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
възстановяване на направените от ищеца деловодни разноски по
производството, съразмерно на уважената част от исковете (11 000 лева
уважена част от предявени иск в размер на 15 000 лева и 40 лева изцяло
увежениск). Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 882,32 лв. от които 490 лева – държавна такса, 366,66 лв. -депозити
за съдебни експертизи, 3,66 лв- ДТ за издаване на съдебно удостоверение и 22
лв. депозит за един свидетел, доколкото същите са своевременно поискани.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.38,
ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. Г. Х., видно от представения Договор за правна защита
и съдействие (л. 111 гръб). Според настоящия съдебен състав в случая са
налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е материално
затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по
ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по
ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Вярно е, че договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен между
страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. №
2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В случая, видно от предоставения Договор за
11
правна защита и съдействие, сключен между ищеца И. И. и адв. Г. Х. са налице
изявления, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават
това. Ето защо, в полза на упълномощения процесуален представител на
ищеца- адв. Х. следва да се определи адвокатско възнаграждение за иска за
неимуществени вреди в размер от 1500 лв., а този по този за имуществени
вреди в размер 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед Решение С-438/22 на СЕС. Ето защо с оглед
уважената част от иска за неимуществени вреди в полза на адв. Х. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1400 лева. Доколкото по делото са
представени доказателства, че процесуалния представител на ищеца е
регистриран по ЗДДС, то съобразно константната съдебна практика следва да
му се присъди възнаграждение в размер на 1680 лева.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски и в полза на ответника съобразно отхвърлената част от
исковите претенции. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 843,45 лв., от които 133,33 лева – депозити за вещи лица
и 8 лв.- депозит за свидетел и 702,12 лева с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение, доколкото по делото са представени доказателства, че са
направени разходи за един адвокат в общ размер на 2640 лева с ДДС, видно от
договор за правна защита и съдействие находящ се на л. 46 от делото
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ „ЗД Бул инс" АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм
Баучер“ № 87 да заплати на И. Ф. И. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „****“ № 42 сума в размер на 11 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди претърпени болки и страдания от ищеца вследствие
ПТП от 13.04.2024г., състояло се на път II-31 км 95+500м, ведно със законната
лихва от дата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 28.06.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер от 11 000 лв. до предявения размер от 15 000 лева (частичен иск от 20
000 лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ „ЗД Бул инс" АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм
Баучер“ № 87 да заплати на И. Ф. И. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „****“ № 42 сума в размер на 40 лева – обезщетение за
имуществени вреди вследствие ПТП от 13.04.2024г., състояло се на път II-31
км 95+500м, ведно със законната лихва от дата на предявяване на претенцията
пред застрахователя - 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД Бул инс" АД ЕИК *********
12
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм
Баучер“ № 87 да заплати на И. Ф. И. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „****“ № 42 сума в размер на 882,32 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗА, „ЗД Бул
инс" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87 да заплати на адв. Г. Б. Х., САК,
личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. “Кадемлия” № 1 сума в
размер на 1680 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Ф. И. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ № 42 да заплати на „ЗД Бул инс"
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87 сума в размер на 843,45 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
13