№ 5044
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110131338 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л.К.В.. срещу „Ф.“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 12 047,18 лв., представляваща сбор от
дължими брутни и нетни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2019 г. подробно описани в исковата молба (а именно: за м. 05.2018 г. – 1 214,89 лв.
нетно трудово възнаграждение, за м. 06. 2018 г. – 1214,89 лв. нетно трудово
възнаграждение, за м. 07.2018 г. - 1 214,89 лв. нетно трудово възнаграждение, за м.
08.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово възнаграждение, за м. 09.2018 г. – 1565,62 лв.
брутно трудово възнаграждение, за м. 10.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово
възнаграждение, за м. 11.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово възнаграждение, за м.
12.2018 г. – 1214,89 лв. нетно трудово възнаграждение, за м. 01.2019 г. – 925,14 лв.
нетно трудово възнаграждение), ведно със законната лихва от 03.06.2021 г.
(предявяване на иска) до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 3 202,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху
претендираните трудови възнаграждения за периода 21.06.2018 г. до 02.06.2021 г., иск
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 1 565,62 лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 377,92 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ за периода от 16.01.2019 г. до 02.06.2021 г.
1
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „чертожник“, съгласно трудов договор № 37/01.04.2017 г. Поддържа, че
със заповед ЛС № 50/16.01.2019 г. е прекратено трудовото му правоотношение,
считано от 15.01.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че ответникът не е
изплатил на ищеца сумите, описани в исковата молба, за трудови възнаграждения за
процесния период и за обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от работника, поради което е изпаднал в забава в погасяването им.
Предвид гореизложеното претендира осъждане на ответника за заплащане на
горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото, проведено на 22.11.2021 г., представител на ответника не се е явил, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането
по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за
последиците по чл. 238 ГПК. В същото съдебно заседание ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, поради
което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
на разноски. Същият е претендирал такива в размер от 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано получаване на сумата в брой. Ето защо разноските следва да бъдат
2
присъдени.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Л.К.В.., ЕГН **********,
на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 12 047,18 лв., представляваща сбор от
дължими брутни и нетни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2019 г. (а именно: за м. 05.2018 г. – 1 214,89 лв. нетно трудово възнаграждение, за м.
06. 2018 г. – 1214,89 лв. нетно трудово възнаграждение, за м. 07.2018 г. - 1 214,89 лв.
нетно трудово възнаграждение, за м. 08.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово
възнаграждение, за м. 09.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово възнаграждение, за м.
10.2018 г. – 1565,62 лв. брутно трудово възнаграждение, за м. 11.2018 г. – 1565,62 лв.
брутно трудово възнаграждение, за м. 12.2018 г. – 1214,89 лв. нетно трудово
възнаграждение, за м. 01.2019 г. – 925,14 лв. нетно трудово възнаграждение), ведно със
законната лихва от 03.06.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното плащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 202,36 лв., представляваща обезщетение за
забава върху претендираните трудови възнаграждения за периода 21.06.2018 г. до
02.06.2021 г., на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 1 565,62 лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 377,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ за периода от 16.01.2019 г. до 02.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Л.К.В.., ЕГН **********, сумата от 1500 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на СРС сумата от 687,72 лв., представляваща държавна такса по
делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3