№ 404
гр. гр. Лом, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620101159 по описа за 2024 година
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата
молба, с която са предявени при условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове от *********
ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: *********, срещу
Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес: *********, с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване дължимост
на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ЧГД 148/2024г. по описа на РС Лом, като се иска
постановяване на съдебно решение, с което съдът да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 4319,96 лева /четири хиляди
триста и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща начислена и незаплатена електроенергия за обект: имот с
адрес *********, по следните фактури: № *********/03.05.2023г. за сумата от
2689,78 лева, за периода от 30.01.2023г. до 29.04.2023г.; и №
*********/19.10.2023г. за сумата от 1630,18 лева, за периода от 15.07.2023г. до
14.10.2023г.; както и лихва върху главницата, начислена по горепосочените
фактури в общ размер на 258.77 лв. /двеста петдесет и осем лева и седемдесет
и седем ст./, от които: по фактура № *********/03.05.2023г. — 220.00 лв. за
периода от 16.05.2023 г. до 05.01.2024г. и по фактура № *********/19.10.2023
г. — 38.77 лв. за периода от 01.11.2023 г. до 05.01.2024 г., както и лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
25.01.2024г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, притежаващо
лицензия за разпределение на електрическа енергия № ********* г., издадена
1
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и е
собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.
Посочено е, че на 29.04.2023г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към
„*********” ЕАД са извършили техническа проверка на обект на ответника
„къща“ в *********. Обектът бил без средство за търговско измерване /СТИ/,
а служителите на ищеца установили, че имотът е присъединен директно към
електроразпределителната мрежа без да се използва СТИ. Твърди се, че
въпреки, че СТИ е липсвало, партидата на абоната не е била закрита и
съществуващите договорни отношения с ищцовото дружество не са били
прекратени по реда на Общите условия на ищеца. Твърди се, че потребителят,
ползващ обекта, е потърсен от служителите на ищеца непосредствено преди
процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият не е
открит на адреса, поради което проверката е осъществена в присъствието на
независим свидетел - представител на Федерация на потребителите, който е
присъствал през цялото време и при съставянето на констативния протокол
(КП). Така бил издаден констативен протокол на титуляря по партидата Ц. А.
А. - КП № *********/29.04.2023г., в присъствието на М. Т. Н. – независим
свидетел, който не е служител на „*********” ЕАД. Ищецът твърди, че за
извършване на проверката е подаден сигнал на МВР на тел. 112, като
присъствието на полицейски служител при проверката не се изисква. Ищецът
е посочил подробно направените при проверката и отразени в КП
констатации. С оглед установеното били предприети съответните действия, а
именно преустановено било ел. захранването на абоната и неправомерното
присъединение било премахнато. В исковата молба се твърди, че на абоната –
ответник по делото, било изпратено уведомително писмо ведно с КП. Сочи се,
че въз основа на КП и на законовите разпоредби била преизчислена сметката
за доставената, неизмерена и незаплатена ел. енергия по партидата на
ответника за периода от 30.01.2023г. до датата на извършената проверка от
служителите от отдел „Нетехнически загуби” на 29.04.2023г. Изложени са
твърдения, че на процесния обект не е била извършвана предишна проверка в
периода от 30.01.2023г. до 29.04.2023г., предвид което процесната корекция е
за периода от 30.01.2023г. до 29.04.2023г., както е предвидено в чл. 50, ал. 3
във вр. с ал. 2 от ПИКЕЕ. С оглед горното се твърди в исковата молба, че е
издадена Справка за преизчислени количества електрическа енергия, въз
основа на която е издадена и първата процесна фактура.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2023г. отново служители от отдел
„Нетехнически загуби“ към ********* ЕАД са извършили техническа
проверка на обект на ответника „къща“ в *********. Обектът бил отново без
СТИ, а служителите установили, че същият е присъединен директно към
електроразпределителната мрежа без да се използва СТИ. Партидата на
абоната все още не е била закрита. Твърди се, че потребителят, ползващ
обекта, е потърсен от служителите на ищеца непосредствено преди
процесната втора проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият
не е открит на адреса, поради което проверката е осъществена в присъствието
независим свидетел - представител на Федерация на потребителите, който е
присъствал през цялото време на проверката и при съставянето на КП и който
2
не е служител на ищеца. Така бил издаден констативен протокол на титуляря
по партидата Ц. А. А. - КП № *********/14.10.2023г. в присъствието на Р. Б. Р.
- независим свидетел. За извършване на проверката се твърди, че бил подаден
сигнал МВР на тел. 112. Ищецът е посочил подробно направените при
проверката и отразени в КП констатации. Били предприети действия
съобразно констатациите и установеното при втората проверка, като било
преустановено ел. захранването на абоната и неправомерното присъединяване
било премахнато. Ищецът твърди, че на ответника било изпратено
уведомително писмо, с което същият бил уведомен за извършената проверка,
като му бил изпратен и КП от 14.10.2023г. Била издадена Справка за
преизчислени количества ел. енергия и въз основа на нея – била издадена и
втората процесна фактура. В исковата молба се твърди, че и двете справки за
преизчислени количества ел. енергия ведно с фактурите са изпратени на
ответника, като същият е уведомен за преизчислението. Твърди се, че и двете
корекции са извършени изцяло по правилата и в съответствие с ПИКЕЕ.
Ищецът се е позовал на съдебна практика и на законови разпоредби с
оглед обосноваване интереса си от водене на настоящото дело и в подкрепа на
изложеното в исковата молба. Претендират се разноски в исковото и в
заповедното производство. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника
чрез назначения му особен предствител. В същия са наведени предимно
доводи за липса на облигационна връзка между страните и качеството
„потребител“ у ответницата. Сочи се, че няма представен договор, сключен
между страните. Сочи се, че няма доказателства, че въпросните кабели са
подавали електроенергия към сградата. Изложени са твърдения, че отвеницата
не е предупредена по реда на Регламент ЕС/2016/679 и ЗЗЛД за това, че
ищецът има право да оперира с личните й данни. Отправено е искане за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, като
исковата претенция се поддържа. Моли да бъде уважена като основателна и
доказана.
Ответникът се представлява от назначения особен представител, който
поддържа ОИМ и иска отхвърляне на претенцията на ищеца като
неоснователна.
По делото са разпита свидетели, приети са писмени документи като
доказателства, допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-техническа
експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
3
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК. С разпореждане заповедният съд е указал, че
дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
23.04.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 23.05.2024г. чрез куриер) е
предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу
длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за
предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се
възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита.
Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост.
С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе
по нейната основателност.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че за възникване претенцията на ищеца следва да се е
осъществил следният фактически състав: през процесния период между
ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за разпределение на електрическа енергия, че е налице основание за
преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатиран
нерегламентиран достъп до електромера, довел до неотчитане/неточно
отчитане на потребените от клиента количества електрическа енергия, както и
че тази корекция следва да се осъществи именно от ищцовото дружество и че
е спазена предвидената за това процедура, липса на заплащане от страна на
ответника. Указано е, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже
твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения.
Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция - че претендираните от него и оспорени от ответника вземания
съществуват, в т.ч. наличието валидно възникнало облигационно
4
правоотношение между страните, неизмерването, респ. непълно или неточно
измерване на ел. енергия, т.е. че е било налице основание за преизчисление по
нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран
достъп до електромера, довел до неотчитане/неточно отчитане на потребените
от клиента количества електрическа енергия, че тази корекция следва да се
осъществи именно от ищцовото дружество и че е спазена предвидената за
това процедура, размерът и изискуемостта на вземането, както и периодът, за
който се дължи. Указано е с доклада по делото, че в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнявал задължението си съгласно уговореното в договорите,
т.е. да докаже плащане на задълженията по тях, респ. погасяване чрез други
способи, респ. правопепятстващи възникването на вземането на ищеца факти,
като ответникът носи тежестта да докаже възраженията си
(правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи). Т. е. в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си.
По делото не се спори, а и от писмените доказателства, представени с
исковата молба, се установи, че ищцовото дружество притежава изключителна
лицензия да търгува с електроенергия с битови потребители за територията на
процесния имот (*********). Срокът на лицензията обхваща процесния
период, за който са начислени претендираните от ищеца сумите за
електроенергия (издадена е през 2004г. за срок от 35 г.). Представени са
Общите условия на ищцовото дружество, които са обнародвани по
предвидения в закона ред, за което също са депозирани доказателства.
Впрочем и по тези обстоятелства не се спори между страните.
По делото се установи от приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и от разпитите на свидетелите М. Т. Н., Р. Б. Р., Р. П. Р,
чиито показания съдът кредитира като логични, ясни и последователни, че от
служители на ищовото дружество е извършена проверка за неточно измерване
и неизмерване на електрическа енергия в обект – имот в *********,
обл.Монтана, на 29.04.2023г., въз основа на която бил съставен констативен
протокол № ********* от същата дата. Проверката се отнася за абонатен №
********* и ИД място на доставяне: *********. Протоколът е подписан от
двама служители, извършили проверката – св. ********* и лицето
*********, както и от св. М. Н. от Федерацията на потребителите, тъй като
потребителят е отсъствал от адреса. В същия протокол е отразено, че при
извършване на техническа проверка на обекта се установило, че липсва
средство за търговско измерване, обектът е присъединен с кабел СВТ
2х6кв.м.м. /фаза и нула/ на височина към фазов и нулев проводници от
ВМр.Н.Н./АС-35мм2/ от едната страна. От другата страна кабелът слиза и
захранва къщата. По този начин консумираната електрическа енергия не се
измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаща от
потребителя.
Видно от приложеното по делото заверено копие от КП от ********* е
извършено уведомяване на МВР. Същото се установява и от постъпилата
справка вх. № 4221/07.05.2025г. от Дирекция „Национална система 112“,
видно от която обаждане на тел. 112 за инцидента е постъпило в 8.00ч. от
служител на ЕРМ Запад, касаещо незаконно присъединяване към ел. мрежа в
5
*********.
В КП са отразени следните часове – 08:50ч. и 09.30ч. – съответно за
начало на проверката и край на проверката. Видно от показанията на св. Н. на
въпросната дата същата е била на адреса в *********, като е присъствала от
началото до края на извършената проверка. Посочила е, че бил подаден сигнал
в полицията, но полицаи не са присъствали. Впрочем следва да се отбележи,
че подобно изискване по новите ПИККЕ няма.
За извършената проверка и констатираните нередовности ответницата е
уведомена, видно от приложеното по делото известие за доставяне от
02.05.2023г. с отбелязване „заминал“, оформено на дата 05.05.2023г. от страна
на служител при куриера МиБМ Експрес. Видно от отбелязването в
известието, писмото е съдържало уведомление и КП на НТЗ *********.
По делото се установи, че е било извършено преизчисление, като била
издадена справка за преизчислени количества ел. енергия за периода от
30.01.2023 до 29.04.2023г., като била издадена и фактура от ищеца №
*********/03.05.2023г. със срок на плащане от 03.05.2023г. до 15.05.2023г. за
сумата от 2689,78 лв. Фактурата и справката са с посочен получател Ц. А. А.,
адрес *********, клиентски номер *********, абонатен номер *********.
Тези документи няма данни да са изпратени и съответно получени от
ответницата. Приложена е товарителница с отбелязана дата 16.05.2023г. и
обстоятелството „заминал“, като пратката е съдържала плик с документи,
адресиран до Ц. А. от ищеца, но няма данни какви точно са тези документи.
Установи се от приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните свидетели, че от служители на ищовото
дружество била извършена още една проверка за неточно измерване и
неизмерване на електрическа енергия в обект – имот в *********,
обл.Монтана, на 14.10.2023г., въз основа на която бил съставен констативен
протокол № ********* от същата дата. Проверката се отнася за абонатен №
********* с ИД място на доставяне: *********. Протоколът, заверен препис
от който е представен от ищеца, е подписан от двама служители, извършили
проверката – св. ********* и лицето *********, както и от св. Р. Б. Р. от
Федерацията на потребителите, тъй като потребителят е отсъствал от обекта.
В същия протокол е отразено следното: „При извършване на техническа
проверка на обекта се установи, че: липсва табло и средство за търговско
измерване. Обектът е присъединен с кабел СВТ 2х6мм2 към въздушната
мрежа. В единия си край едното жило на кабела е присъединено към фазов
проводник на въздушната мрежа, другото жило към нулев проводник на
въздушната мрежа, в другия си край кабелът отвежда ел. захранване към
къщата. Присъединение без СТИ. По този начин консумираната ел. енергия не
се измерва от СТИ и не се заплаща от потребителя. Присъединението е
премахнато. Потребител, обитаващ адреса: ********* с ЕГН: **********. Дал
доброволно данни.“. От така описаното не става ясно дали посоченото лице
като потребител, обитаващ обекта, е присъствало или не. В КП от ********* е
отразено, че е извършено уведомяване на МВР. В КП са отразени следните
часове – 08.10ч. и 08.40ч. – съответно за начало на проверката и край на
6
проверката. Видно от показанията на св. Р. на въпросната дата същата е била
на адреса в *********, като е присъствала от началото до края на извършената
проверка. Посочила е, че партидата се води на името на ответницата. По
отношение на посоченото в КП трето за делото лице – *********,
свидетелката Р. е заявила: „не мога да Ви кажа нищо за *********. Нямаше
никой на адреса, но партидата се води на Ц., не знам защо пише *********.“.
За извършената проверка и констатираните нередовности ответницата е
уведомена, видно от приложеното по делото известие за доставяне от
16.10.2023г., връчено й при отказ от нейна страна да го получи на
20.10.22023г., като за това обстоятелство се е подписало лицето *********.
По делото се установи, че било извършено преизчисление, като била
издадена справка за преизчислени количества ел. енергия за периода от
15.07.2023г. до 14.10.2023г., като била издадена и фактура от ищеца №
*********/19.10.2023г. със срок на плащане от 19.10.2023г. до 31.10.2023г. за
сумата от 1630,18лв. Фактурата и справката са с посочен получател Ц. А. А.,
адрес *********, клиентски номер *********, абонатен номер *********.
Тези документи също няма данни да са изпратени и съответно получени от
ответницата. Приложена е товарителница с отбелязана дата 26.10.2023г. и
обстоятелството „отказва“, като пратката, видно от отбелязването, е била плик
с документи, адресиран до Ц. А. от ищеца, но няма данни какви точно са тези
документи.
От показанията на св. Р. се установи, че и при двете проверки било
установено, че липсват електромер и табло, като имало направено директно
присъединение към въздушната мрежа – кабел тип СВТ, меден кабел с 2х6мм
сечения на проводниците в него, като едното жило е присъединено към фазата
от въздушната мрежа, другото към нула и директно отвежда енергия към
къщата без да минава през табло, т.е. без електромер. Таблото на посочения
адрес било демонтирано, поради натрупани продължаващи присъединения,
т.е. натрупани много задължения. Св. Р. е посочил, че си спомня, че на по-
преден етап там е имало табло и електромер, който бил прекъснат. Посочил е,
че на място и при двете проверки нямало собственици. Били търсени, но
никой не се появил. По отношение на вписаното в протокола име на
ответницата като потребител св. Р. е посочил, че в ищцовото дружество
последната е записана така в системата.
Изготвена е и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението по същата посочените констатации в КП №
*********/29.04.2023г. и КП № *********/14.10.2023г. представляват липса
на електромер, който е елемент от измервателната система, който да отчита
консумираната ел. енергия от обекта-къща. Това води до пълно неотчитане на
потребената ел.енергия от обекта – къща. Математически справката за
преизчислени количества ел. енергия от 03.05.2023г. и от 18.10.2023г. е
правилно изчислена, като е спазена методиката по реда на чл.50, ал.3 от
ПИКЕЕ. Извършеното преизчисление по Справки за преизчислени количества
ел.енергия от 03.05.2023г. и 18.10.2023г. е извършено за период от три месеца
назад /преди проверката/ по цени утвърдени от КЕВР – Решение Ц-
7
19/01.07.2022г. и Решение Ц14/30.06.2023г.
Настоящият състав намира, че експертизата е изготвена от компетентно
вещо лице, като същата е отговорила ясно и категорично на поставените
задачи. Заключението е защитено устно пред съда от експерта. Предвид
горното съдът не намира основания да не кредитира заключението, още
повече, че експертизата е приета по делото без възражения от страните.
По делото е приложена справка от Община ********* досежно
декларираната собственост върху имота, намиращ се на адрес *********.
Видно от същата данъчнозадължено лице е *********, с дата на придобиване
– 19.09.2023г., и основание – нотариален акт. Като предишен собственик е
посочено лицето ********* (лицето, посочено и в КП ********* като
ползвател, обитаващ обекта). Към справката е приложен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан с акт № *********., видно от
който ********* е продал на 19.09.2023г. на ********* дворно място в
********* с адрес ул. ********* и построената в него жилищна сграда. Видно
от отбелязването в акта при съставянето му е бил представен нотариален акт
№ *********г., установяващ правото на собственост на продавача, т.е. той
самият е придобил правото на собственост на 23.03.2023г.
Посочените две лица видно от приложеното по делото удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки не са роднини на ответницата.
По делото са приложени две решения на РС Лом от страна на ищеца,
както следва: решение 291/06.10.2022г. по гр.д. 935/2022г., с което е осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3920,41 лв. - главница по фактури
№*********/13.10.2020г., *********/11.1.2021, *********/01.03.2021г., и
*********/12.04.2021г., лихва за забава в размер на 523,04 лв. от 27.10.2020г.
до 18.05.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 306,59 лв.–
разноски по делото; и решение 58/17.03.2022г. по гр.д. 1419/2021г., с което е
признато за установено между ответницата и ищеца, че последната му дължи
вземане за сумата от общо 3902,12 лв., от които главница в размер на 3452,49
лева, включваща задължения по издадени фактури с №
*********/18.07.2019г., № *********/20.08.2019г., № *********/03.09.2019г.,
№ *********/17.10.2019г. и № *********/29.11.2019г. и лихва за забава върху
главницата в общ размер от 449,63 лева за периода от 31.07.2019г. до
23.02.2021г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 04.03.2021г., до окончателно изплащане на вземането, предмет на
заповедно производство по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на PC – Лом.
И двете решения нямат поставен печат, от който да е видно дали и кога са
влезли в законна сила. Освен това същите касаят предходен спрямо процесния
период, като в цитирано решение дори от мотивите не става ясно за кой обект
се дължат присъдените суми.
Видно от справка с вх. № 4565/16.05.2025г. от ********* ЕАД (трето за
делото лице) с А. посоченото дружество има валиден договор за продажба на
ел. енергия, регистриран с клиентски номер ********* и абонатен номер
8
********* за обект – къща в *********, като договорът е в сила до
11.02.2024г.
Съгласно пар. 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ ползвател на мрежата е
фическо или юридическо лице-ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от
такава мрежа.
Според легалното определение на пар.1, т.27г от ДР на ЗЕ, „краен
клиент“ е клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване, а съгласно
разпоредбата на чл.104а, ал.1 от ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.
В приложените към ИМ общи условия на ищеца, които впрочем са
общодостъпни на интернет страницата му, е посочено (в чл. 3), че битов
клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а краен клиент е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „*********” АД с цел ползване на
електрическа енергия, с доставчик краен снабдител, търговец на електрическа
енергия или доставчик от последна инстанция. Крайните клиенти са битови и
небитови.
От горното се налага изводът, че отношенията между крайните клиенти и
разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като
договорни, сключени при публично известени общи условия и те възникват в
случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната
или електроразпределителна мрежа.
От своя страна, съществуващите договорни отношения са основание за
прилагането на ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността
по чл.1 от ПИКЕЕ, в т.ч. на дейността за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Основание за прилагането на
ПИКЕЕ, в т.ч. и на разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на
съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба на §1, т.4 от
ПИКЕЕ, според която ползвател е клиент и/или производител на ел.енергия по
смисъла на Закона за енергетиката, а самите проверки, съставянето на
констативни протоколи и преизчисляването на сметки, обвързват единствено
ползвателите-клиенти. Единственото изключение от този принцип е
предвидено в разпоредбата на чл.51 от ПИКЕЕ, според която корекционната
процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи.
В случая ищецът твърди, че се намира в облигационна обвързаност с
ответницата.
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на
присъединяването на обект на клиента към разпределителната мрежа.
9
Начинът на изброяване в нормативните актове (Наредба № 6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /Обн. ДВ.
бр.31 от 4 Април 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.36 от 13 Май 2016г., изм. и доп.
ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 27 Септември
2019г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 24 Февруари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от
27 Юни 2023г., отм. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г., и Наредба № 6 от 28 март
2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи - ДВ, бр. 28 от
2 април 2024 г., в сила от 02.04.2024 г., с § 7 от преходните и заключителните
разпоредби на която се отменя Наредба 6/24.02.2014 г.) на правните субекти,
по чието искане се извършва присъединяването, показва, че както самото
присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ.
отношения по измерване на количествата потребявана ел.енергия, е обвързано
от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а
това са вещните права на собственост и на ползване и правото на държане
като наемател. Иначе казано клиенти на ел.енергия могат да бъдат правни
субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание.
Клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и правни
субекти, които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно са
сключили договор за използване на електроразпределителната мрежа за този
обект при публично известените общи условия директно с дружеството.
В чл. 15, ал. 1 от ОУ е посочено, че клиентът подава писмено заявление по
образец на дружеството за встъпване в договорни отношения по настоящите
Общи условия, като представя и документи, легитимиращи заявителя като
клиент по смисъла на настоящите Общи условия, в това число документ за
собственост/документ удостоверяващ учредено вещно право на ползване
върху имота, документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при
условията и по реда на ЗУТ - в случаите на нов или преустроен обект, договор
за наем заедно с нотариално заверена декларация за съгласие от собственика
по чл. 5, ал. 1, пълномощно в посочените в ОУ случаи, както и други
официални документи, удостоверяващи правото на собственост на заявителя
(удостоверения за наследници, постановления на съдебни изпълнители за
възлагане на недвижим имот, протокол от заседание на общо събрание за
общите части, съдебни решения и др. - ал.2,т.3 на посочената разпоредба). В
конкретния случай няма данни да е подавано такова писмено заявление.
Ищецът не представя такива доказателства.
Видно от горното императивно е уредено в закона кой е страна по
облигационното отношение с електропреносното дружество, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване или друго законово право на ползване (като наемно
правоотношение). Цитираните норми легитимират като потребител на
електрическа енергия по силата на закона собственика на електроснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява именно последния. Този извод се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на
10
ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляря на същото като
потребител на доставяната в имота електрическа енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са
годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване на
ответницата върху процесния имот в *********, където са извършени
проверките от служители на ищеца и за който имот са съставени цитираните
по-горе КП. Не са събрани годни доказателства ответницата да е притежавала
правото на собственост върху процесния имот по време на исковия период,
при което предявените срещу нея искове за главница - за цена на електрическа
енергия, и за обезщетение за забава на предявеното основание - наличие на
облигационно отношение, възникнало по силата на закона и при ОУ поради
качеството собственик, респективно ползвател на електроснабден имот, без да
е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и
подлежащи на отхвърляне. Няма данни и ответната страна да е страна по
наемно правоотношение с предмет – процесния имот за исковия период.
При това положение значението на откритата партида на името на
ответницата (за което има данни по делото) е единствено счетоводно и същото
не може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение
между страните. Само въз основа на счетоводното отразяване от страна на
ищеца, че ответницата е титуляр на процесния абонатен номер и издадените
фактури и справки на нейно име, не може да се обоснове извод за
съществуването на облигационно правоотношение между страните. Следва да
се посочи, че фактурата не доказва удостоверените в нея правнорелевантни
обстоятелства, тъй като е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.
178, ал. 1 от ГПК, обективиращ изгодни за нейния издател факти, поради което
не притежава материална доказателствена сила. Ето защо не може да се
направи и извод, че щом като фактурите са издадени на името на ответницата,
това означава, че същата признава наличието на облигационна връзка с
ищцовото дружество, съответно има качеството на потребител.
Както се посочи съгласно ОУ на ищеца е необходимо ответникът да е
направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на негово име, въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му
върху имота, в т.ч. декларация за съгласието на собственика, като единствено
това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на електрическа енергия. Такива
доказателства от ищеца не са депозирани, въпреки разпределената му
доказателствена тежест с доклада по делото.
Подаването на документ от ответната страна за прехвърляне на партида
по реда на чл. 102 а от Правилата за търговия с електрическа енергия,
издадени от ДКЕВР, също не е установено.
Както се посочи, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
твърдяното облигационно правоотношение през исковия период.
11
Доказателства, че ответницата е собственик или ползвател /наемател/ на
процесния имот за процесния период не се ангажираха.
Нещо повече – по делото са налични доказателства, че след 19.09.2023г.
собственик на имота е било лицето *********, а за периода от 23.03.2023г. (от
която дата е цитирания НА в сделката със ********* от 19.09.2023г.) до
19.09.2023г. такъв е бил *********. Процесния период, за който ищецът
претендира дължимост на суми от страна на ответника, е от 30.01.2023г. до
14.10.2023г. Видно от горното собственици на жилището с адрес *********,
********* за периода от 23.03.2023г. до 14.10.2023г. (крайният период на
претенцията) са били други лица, а не ответницата. Освен това няма данни
като цяло за процесния период от 30.01.2023г. до 14.10.2023г. последната да е
притежавала каквото и да е вещно право върху същия или да го е ползвала въз
основа на наемно правоотношение.
По тази причина, следва да се приеме, че по делото не се установява
ответницата да е потребител на енергийни услуги и битов клиент за доставка
на електрическа енергия спрямо ищеца, а неустановяването на това
обстоятелство води до невъзможност за ответницата да е възникнало
задължение за заплащане на крайния снабдител – ищеца по делото,
процесната сума /цената на незаплатената електрическа енергия/, тъй като
липсва елемент от фактическия състав, пораждащ основанието за това.
Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено по делото, което
налага приемането на извод, че ответникът не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря за задълженията за цената на електрическа енергия,
доставена в процесния имот, респ. начислена в следствие на неправомерно
присъединяване.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и
ответника на предявеното основание, прави безпредметно обсъждането на
останалите обстоятелства, които ищецът е изложил в подкрепа на доводите си
за основателност на предявения иск по отношение на търсената главница.
С оглед изложеното неоснователна се явява и претенцията за акцесорното
вземане за обезщетение за забава.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбата на чл.422, ал.3
ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй
като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване
на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване.
По разноските:
12
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора разноските, направени от ищеца, ще останат в
негова тежест.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски. В случая няма данни ответникът да е сторил разноски в хода на
заповедното и исковото производство, няма и искане за присъждане на такива,
поради което съдът не следва да се произнася в посочения смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ********* ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: *********, срещу Ц. А. А., ЕГН **********,
с адрес: *********, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК - за установяване дължимост на следните суми: 4319,96 лева /четири
хиляди триста и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща начислена и незаплатена електроенергия за обект: имот с
адрес *********, по следните фактури: № *********/03.05.2023г. за сумата от
2689,78 лева, за периода от 30.01.2023г. до 29.04.2023г.; и №
*********/19.10.2023г. за сумата от 1630,18 лева, за периода от 15.07.2023г. до
14.10.2023г.; както и лихва върху главницата, начислена по горепосочените
фактури в общ размер на 258.77 лв. /двеста петдесет и осем лева и седемдесет
и седем ст./, от които: по фактура № *********/03.05.2023г. — 220.00 лв. за
периода от 16.05.2023 г. до 05.01.2024г. и по фактура № *********/19.10.2023
г. — 38.77 лв. за периода от 01.11.2023 г. до 05.01.2024 г., както и лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
25.01.2024г., до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 148/2024г. по описа на РС Лом, като
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 148/2024г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13