№ 869
гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20255200100297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Делото е образувано по повод искова молба с вх. № 17901/01.11.2024 г. (по
регистъра на Адм.съд-Пловдив), подадена от „Център за психично здраве - Пловдив“
ЕООД (ЦПЗ-Пловдив), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от управителя д-р Мариана Г.а
Господинова, чрез пълномощника адв. К. Г. М. против ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛОВДИВ,
бул. „Шести септември“ № 167, ЕИК *********, с която са предявени следните
претенции:
за обявяване нищожността на решение № 260028/27.02.2022г., постановено по
гр. д. № 2673 по описа за 2020г. на ОС-Пловдив и признаване нищожността
на решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС, постановено по к. д. № 893 по описа
за 2023г., ІІ г. о., с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК; както и
за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по
реда на чл.2в, ал., т.2 ЗОДОВ, поради допуснато нарушаване правото на ЕС от
ответника в развилото се производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-
Пловдив.
Първоначално исковата претенция с посочения петитум е била предявена пред
Адм. съд-Пловдив, където е образувано адм.д. № 2490/2024 г. по описа на същия съд.
С определение № 1705/20.02.2025 г. производството по това дело е било прекратено и
изпратено на ОС-Пловдив, а оттам - с Определение № 588/04.03.2025 г. по гр.д. №
553/2025 г. – и на ОС-Пазарджик, където е образувано настоящото гр.д. № 297/2025 г.
С определение № 609/09.09.2025 г. по разглежданото гр.д. № 297/2025 г. съдът е
прекратил делото в частта на претенцията, с която е поискано от съда обявяване
нищожността на решение № 260028/27.02.2022 г. по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-
Пловдив и решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС по к. д. № 893/2023г., ІІ г.о., като е
1
изпратил делото в тази част за разглеждане от РС-Пловдив.
Този акт е потвърден с Определение № 446/28.10.2025 г. по в.ч.гр.д № 543/2025
г. на ПАС и така предмет на разглеждане в настоящото производство е останала
единствено претенцията по реда на чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 731 705.74 лева.,
поради допуснато от ответника нарушаване правото на ЕС в развилото се
производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив.
В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства :
Твърди се, че съгласно Решение № 260028/27.02.2022 г. по гр. д. № 2673/2020 г.
на ОС-Пловдив ищецът е бил осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на всяка от
ищците във въпросното производство - А.А. З.К., сумата от по 140 000 лв., ведно със
законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща
им М.С.А., починал при пожар на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на
„Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му в там за
провеждане на лечение, както и сумата от 11 400 лв. ДТ и 6790 лв. – адв.
възнаграждение.
Така постановения акт на първата инстанция бил отменен с Решение №
210/02.12.2022 г. по в.гр.д. № 259/2022 г. по описа на ПАС.
С Решение № 540/11.09.2024 г. по гр.д. № 893/2023 г. по описа на ВКС, ІІ г.о,
въззивното решение било отменено, като респ. ЦПЗ-Пловдив (ответник в посоченото
производството) отново бил осъден за заплащате на задължения по реда на чл.49 ЗЗД,
като така, с крайния съдебен акт в полза на А.А. З.К. били присъдени обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., от които по 100 000 лв. в лично
качество и 100 000 лв., в качеството им на правоприемник на починалите в хода на
процеса Ш.В.А. и Ж.М.А., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2019 г. до
окончателното заплащане; както и сумата от 8 885 лв. - разноски за всички инстанции
за осъществявано безплатно процесуално представителство и сумата от 17 400 лв. –
ДТ по сметка на ВКС.
Ищецът твърди, че с постановения съдебен акт решение №260028/ 27.02.2022г. на
Окръжен съд Пловдив по гр. д. 2673/2020 г. и решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС, ІІ
г.о, 3-ти с-в, по к.гр.д. № 2023 ********** по описа за 2023 г. страдали от съществен
порок - издадени били без да се вземат предвид всички доказателства във връзка с
доводите на ЦПЗ-Пловдив и без да се направят собствени правни изводи от страна на
съдебните състави по възраженията и доводите на тази страна, имащи значение за
решението по делото, до степен напълно незачитане на установени факти,
обстоятелства и доказателства по спора, изключително грубото им манипулиране,
което се равнявало на отказ от правосъдие.
2
Сочи се, че в предявената искова молба по това дело били въведени твърдения,
обосноващи наличието на противоправно поведение от страна на лечебното заведение
-нарушаване принципите на безопасност и сигурност на пациента, за качеството на
медицинската помощ, както и липсата на създадена организация за осигуряване на
тази безопасност, включително изискванията за пожарна безопасност, довело до
смъртта на пациента, в резултат на термична травма. В отговора си ЦПЗ – Пловдив
оспорил е извършването на противоправно деяние, посочил, че не носи отговорност за
настъпването на пожара, както и че дежурният персонал предприел дължимото
поведение, изразяващо се в евакуация на пациентите и гасене с пожарогасители.
Описани подробно са установената в производството пред ОС-Пловдив
конкретна фактическа обстановка по казуса, констатациите на приетите единична и
тройна пожаро-технически експертизи относно причините за пожара, както и правните
изводи на всяка от инстанциите в хода на делото във връзка с установените факти и
обстоятелства.
Установено било, че на 24.02.2019 г., М.С.А., страдащ от „параноидна
шизофрения“ е постъпил за лечение в „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД.
От приложените материали по ДП № 217/2019 г. по описа на ІІ РУ на ОДМВР -
Пловдив се установявало, че на 27 срещу 28.03.2019 г., в мъжкото отделение на ЦПЗ-
Пловдив, в сградата, находяща се в гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе“ № 68, е
възникнал пожар, при който същият е загинал.
Според приетата съдебно-медицинска и химическа експертиза причина за
смъртта на пациента била термична травма, причинена от висока температура (пета
степен на изгаряне от суха висока температура), като при възникване на пожара
пострадалият М.А. е бил жив.
Според единичната и тройната пожаро-технически експертизи било установено,
че причина за пожара била небрежност/невнимание при боравене с открит източник на
огьн/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит, като пожарът не е възникнал
вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на
съединенията в проводниците в токовия кръг“ на осветителната инсталация в
болничната стая, нито е резултат на умишлени действия - палеж. Установено било, че
че всеки от описаните по-горе, като вероятна причина за пожара открити
огнеизточници - цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е бил в състояние да
развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им,
като време от около 4-5 минути след запалването им е било достатъчно, за да се стигне
до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са били обективните данни за
начина, по който пожарът се е изявил.
В ИМ се твърди, че в решението си ВКС посочил, че съобразно нормата на чл.
202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде
3
обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото и когато за изясняване на
някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага
назначаване на вещо лице, съдът е длъжен и сам да следи дали представеното
заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача, а при
наличие на противоречия в събраните експертизи и обясненията на вещите лица,
същите трябва да бъдат обсъдени във връзка с доводите на всяка от страните, наведени
във въззивната жалба и отговора (цитирани са конкретно и мотивите в крайния акт
на ВКС).
Развита е тезата, че в решението на първоинстанционния съд и в окончателния
акт на ВКС, не били съобразени конкретните факти и обстоятелства във връзка с
възникналия пожар, като съдебните състави на първата и крайната инстанции по
делото достигнали до напълно погрешен извод за наличие на противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в несъздаването на организация за осигуряване
противопожарната безопасност на пациента - наследодател на ищци в съответното
производство, довела до неговата смърт в резултат на термична травма, както и
съществуваща причинна връзка между противоправното бездействие на лечебното
заведение и настъпилата смърт на починалия М.А.. Напълно погрешен бил и изводът,
че са били налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане
по чл.49 ЗЗД.
Освен това при определяне размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, в противоречие е разпоредбите на чл.172 от ГПК, съдебните
състави на първоинстанционния съд и на ВКС, изцяло и безкритично кредитирали
свидетелските показания на свидетелите Р.С.А. - чичо на ищците, Ж., А. и З. и брат на
починалия при пожара, както и на Г.Р.К. - съпруг на ищцата З.К., отразени в Протокол
от 22.06.2021 г. на ОС-Пловдив по гр.д. № 2673/2019 г. (“...установяващи както
дълбоката и емоционална връзка между ищците и баща им, така и тази между
починалите ищци и наследодателя”), без да се вземат предвид наличните
доказателства по делото, напълно опровергаващи тези свидетелски показания, както и
фактът, че разпитаните свидетели били пряко заинтересовани от изхода на спора и от
тази гледна точка показанията им били ненадеждни.
Пояснява се в тази връзка, че като доказателство при разглеждане на делото от
ОС-Пловдив, била приложена пълната преписка по ДП № 217/2019 г. по описа на II
РУ при ОД на МВР-Пловдив, приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.07.2022 г., което също не било взето предвид от
решаващия съд. Мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното
производство не били взети предвид от съда, въпреки че този краен акт не бил
обжалван от наследниците на нито един от пострадалите.
Сочи се, че в рамките на посоченото ДП били извършени множество експертизи,
4
от които категорично се стигало до извода, че нито болницата, нито нейните
служители са причина за станалото произшествие, като противопожарните и др.
изисквания били спазени, а пожара евентуално бил причинен напълно възможно от
самия наследодател на ищците или от някое от другите три починали лица, обитаващи
същата стая с него.
Несъобразяването на тези факти и с многобройните експертизи, които се
подкрепяли, в т.ч. и от изводите на тройната пожаротехническа експертиза, извършена
в първоинстанционния съд, според изложеното в исковата молба представлявало грубо
нарушение на основни правни принципи и правила, заложени в гражданското
съдопроизводство по чл.9 ГПК; чл.12 ГПК; чл.5 ГПК; чл.10 ГПК. и др.
Конкретно се описва, че въпросното ДП било образувано на 28.03.2019 г. за
престъпление по чл.330, ал.3 вр.ал.1 НК, за това, че на 28.03.2019 г. е запалена сграда,
находяща се в гр. П., бул. „Пещерско шосе“ № 68, със значителна стойност и е
последвала смъртта на лицата М.С.А. ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН ********** и
Д.М.Г., ЕГН **********, когато деецът не е искал и не е допускал това. Установено
било, че в стая № 17 в „Мъжко отделение“ в ЦПЗ гр. П., което било с лек режим,
около 23:50 часа преди полунощ възникнал пожар. В посочената стая били настанени
на лечение лицата М.С.А., С.Й.П., Д.М.Т. и Б.М.И.. Първите трима пациенти били е
диагноза параноидна шизофрения, а при Б.И., била налице умерена умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение и
епилепсия. Изготвената по ДП пожаротехническа експертиза установила че в обекта,
където възниква пожара, са провеждани два пъти годишно учебна евакуация на
болните, с участие на персонала и периодично са били инструктирани персонала за
работа с ръчните пожарогасители, намиращи се на територията на сградата. Посочено
е, че при извършваните проверки не са били констатирани нарушения относно
организацията на пожарната безопасност, създадените условия за евакуация, за
пожарогасене, на пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, на
електрическите и на отоплителните и вентилационните инсталации. Установено било,
че всички пациенти в стая № 17 на “Мъжко отделение” на ЦПЗ-Пловдив са пушачи. В
стаите на отделението било забранено да се пуши, като в отделението е имало
обособено помещение за пушене. Въпреки това, често пациентите нарушавали
забраната и при извършване на проверка в стаите им от персонала в ЦПЗ - Пловдив
били намирани цигари и запалки, които внасяли близките па пациентите. Според
показанията на лекарите в ЦПЗ шизофренно болните имали симптома “малигнен
табакизъм” и пушели извънредно много. Посочено е, че с оглед на това, че всички
лица, които били в стая № 17 по време на пожара са починали и извършителят на
престъплението е едно от тези лица, наказателното производство било прекратено от
разследващия орган поради смъртта на дееца, като в ДП дори не бил повдиган въпрос
за вина на ответника или негови служители във връзка с процесния пожар.
5
Твърди се, че заключението на тройната комплексна съдебна пожаротехническа
експертиза (КСПТЕ) с вх. № 26025/11.01.2022 г., прието в о.с.з. от 25.01.2022 г. по
процесното гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив, също изключвало каквато и да е вина
на служители на ответника относно възникналия пожар, като според експертите най-
вероятната причина за пожара е открит огнеизточник - запалка или кибрит, а при
наличието на твърдите горими вещества в стаята, пожарът е могъл да се развие за
около 4-5 минути, на петата минута ще има интензивно горене, с бурно димоотделяне.
Изводът на експертите е бил, че в Центъра е била създадена в пълен обем
необходимата организация по осигуряване на пожарна безопасност. Проследени са
конкретно и отговорите на всяка от поставените задачи на посочената експертиза,
сочещи, че не са били установени нарушения на правилата и нормите за пожарна
безопасност от страна на ЦПЗ-Пловдив ЕООД във връзка с посочения инцидент в
сградата на „мъжко отделение“. Проследени са констатациите на експертите по делото
относно спазването на нормите за безопасност и реакциите и действията на дежурния
персонал при установяване на възникналия пожар на 27.03.2019 г., крайните
констатации на които са били, че същите се явява своевременни и адекватни.
Акцентира се и на обстоятелството, че не било доказано, че в семейството е
имало силна връзка между починалия, съпругата и децата му, тъй като две от децата
му не живеели с баща си, едната дъщеря е била установена в чужбина, не са го
посещавали при пролежаванията му в ЦПЗ Пловдив, нито са се интересували от
състоянието му. Починалият, поради установеното му психично заболяване, не е
работил, не е допринасял със средства за издръжката на семейството и на децата.
Поради нередовния прием на лекарствени средства, той е имал чести агресивни прояви
спрямо съпругата си, поради което е и настаняван за лечение в „ЦПЗ Пловдив“,
именно по настояване от нейна страна.
Изтъква се, че всички тези факти и обстоятелства били изследвани и взети
предвид в мотивите единствено при постановяване на Решение № 210/02.12.2022 г. по
в.гр.д. № 259/2022 г. по описа на ПАС, с което първоинстанционния акт на ОС-
Пловдив е бил отменен, а претенциите – отхвърлени, но не и в актовете на първата и
касационната инстанции.
Твърди се, че с действията на ОС-Пловдив, нарушаващи правото на ЕС,
конкретно били допуснати нарушения на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС и чл.1, §1 от Протокол №
1 към ЕКЗПЧОС – Защита собствеността относно правото на справедлив съдебен
процес, като при постановяване на решението, съдът не обсъдил всички доводи и
възражения на ЦПЗ-Пловдив и приложените по делото писмени доказателства, имащи
значение за правилното решение на казуса. Цитирани са извадки от правна литература
(Ръководство по чл.6 от ЕКЗПЧОС, раздел ІV „Процесуални изисквания“ – т.168, т.169,
т.170, т.174, т.177 и т. 179) във връзка с гражданско-правните аспекти на понятието
6
„справедлив съдебен процес“. Наведени са съображения и е цитирана съдебна
практика.
Изложени са твърдения и относно настъпилите неимуществени вреди в
патримониума на дружеството ищец. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразно
постановените Решение № 260028/27.02.2022 г. по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив
и Решение № 540/11.09.2024 г. по гр.д. № 893/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., за ЦПЗ-Пловдив
ЕООД, съществувала реална опасност ищецът да прекрати осъществяването на
основната си дейност по финансови причини, което водело до несигурност при
планиране на бъдещото му развитие; нарушаване на управлението на дружеството;
безпокойство и неудобството, причинено на членовете на ръководството на лечебното
заведение и неговите служители. Освен това сериозно била накърнена репутацията на
лечебното заведение, имащо важни социални функции - като единствен по рода си
лечебен център в региона, обслужващо населението на Пловдивска област, но и
пациенти от други области на страната. Сочи се, че „ЦПЗ - Пловдив“ ЕООД е с около
130 души персонал, а диспансерно обслужваните пациенти (с продължително
наблюдение) са 26 - 27 хиляди годишно, в лечебното заведение се извършват около 19
хил. амбулаторни и профилактични прегледи годишно, а само преминалите болни през
стационара са около 3.5 хил. годишно. "ЦПЗ - Пловдив” ЕООД не било частно, а е
общинско дружество с едноличен собственик на капитала Община Пловдив, ЕИК
*********.
Посочено е, че ищецът оценява претърпените неимуществени вреди, като
ЮЛ, в резултат на постановеното Решение № 260028/27.02.2022г. по гр. д. №
2673/2020 г. на ОС-Пловдив в размер на: главница - 60 000 лв.; мораторни лихви върху
главницата за периода от 11.09.2024 г. до датата на завеждане на иска (03.11.2024 г.
вкл.) в размер на 1226.70 лв. и законни лихви от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на главницата.
Претърпените имуществени вреди имуществени вреди към датата на
завеждане на иска, са посочени в размер на 661997,28 лв. по следния начин:
Дата наПлатенаОснованиеЗабележкаПолучател
плащанесума
(лв.)
01.10.2024322ГДглавницаадв. М.И.Б., IBAN
г.198.642673/2020-BG40UBBS81551013594414
200 000.00 лв. и
ПОС и
лихви
893/2023-
122 198,64 лв. за
ВКС,
периода от
А.М.А.
28.03.2019г. до
7
30.09.2024г. вкл.
01.10.2024322ГДглавницаадв. М.И.Б., IBAN
г.198,642673/2020-BG40UBBS81551013594414
200 000,00 лв. и
ПОС и
лихви
893/2023-
122 198,64 лв. за
ВКС,
периода от
В.М.К.
28.03.2019г. до
30.09.2024г. вкл.
07.10.202417 400,00държавна Върховен Касационен Съд,
г.такса, гр.ІBAN
дело
BG78BNBG96613100178101
2673/2020
ОС-
Пловдив и
гр. дело
893/2023
ВКС,
07.10.2024200,00хонорар заВъзстановяванеОкръжен Съд Пловдив,
г.вещо лице,на заплатен отIBAN
гр.делобюджета на съда
BG12СЕСВ979031F0452200
2673/2020хонорар на вещо
ОС-лице по
Пловдив идопусната на
гр. делоищците
893/2023експертиза
ВКС
Общо:661
997.28
Мораторни лихви върху главницата 661 997,28 лв. за периода от датата на
всяко едно извършено плащане до датата на завеждане на иска (03.11.2024 г.
вкл.) в размер на 8 481,76 лв. определена, както следва:
Дата наПлатена сумаПериод наМораторна лихва
плащане(лв.) начисляване(лв.)
01.10.2024г. -
03.11.2024г.
01.10.2024г.322 198.64вкл. 4 147,59
8
01.10.2024г. - 03.11.2024
г.
01.10.2024г.322 198.64вкл. 4 147.59
07.10.2024г. -
03.11.2024г.
07.10.2024г.17 400,00вкл. 184.46
07.10.2024 г.-
03.11.2024г.
07.10.2024г.200,00вкл. 2,12
Общо:661 997,28 - 8481,76
законни лихви върху главницата 661 997,28 лв., за периода от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
8 885 лв. - разноски за всички инстанции за осъществявано безплатно
процесуално представителство на осн. чл. 38. ал. 2 ЗА на адв. М.Б., с адрес:
гр. П., ул. ..Д.В.“ *** ведно със законна лихва от датата на плащане от страна
ищеца на тази главница до окончателното й възстановяване от страна на
ответника.
Сочи се, че имуществените вреди са в пряко причинно-следствена връзка от
незаконосъобразната правораздавателна дейност на ответника, която нарушава чл. 1, §
1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС - Защита на собствеността.
Представя писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания – по делото да бъдат изискани и
приложени материалите от цялото производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-
Пловдив, ведно с приложените към него в.гр.д. № 259/2022 г. по описа на ПАС и гр.д.
№ 893/2023 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОС-Пловдив,
чрез представляващия съдебния орган Р. Ш., в който е изразено становище по
допустимостта и основателността на претенцията.
Изложени са подробни съображения относно допустимостта на предявените
искове.
С постановеното по делото Определение № 609/09.09.2025 г. по настоящото дело
съдът е прекратил делото в частта на претенцията, с която е поискано от съда
обявяване нищожността на решение № 260028/27.02.2022 г. по гр.д. № 2673/2020 г. на
ОС-Пловдив и решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС по к. д. № 893/2023г., ІІ г.о., като е
изпратил делото в тази част за разглеждане от РС-Пловдив, като е възприел доводите
9
на ответника за недопустимост на производството в тази част.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетения на имуществени и
неимуществени вреди поради допуснато нарушаване правото на ЕС от ответника в
развилото се производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив е посочено, че
националния съд няма юрисдикция да разглежда нарушения на разпоредбите на ЕКПЧ
и протоколите към нея и да присъжда обезщетения при констатирани нарушения.
Такова правомощие имал само Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по
силата на чл. 32 от ЕКПЧ. За постановени от национален съд актове по пътя на
индивидуалната жалба държавата можела да отговаря само въз основа на решение на
ЕСПЧ за нарушение на правата, провъзгласени в ЕКПЧ (съгласно чл. 34 от
Конвенцията). Отбелязано е и че съдът не разглежда фактически или правни грешки,
за които се твърди, че са извършени от националните съдилища, освен ако и доколкото
те нарушават гарантирани от Конвенцията права и свободи (така дело Garcia Ruiz v
Spain, решение от 21.01.1999, nap. 28).
Във връзка с основателността на тази претенция е изразено становище, че
доколкото атакуваните съдебни актове в случая не са били отменени като
незаконосъобразни и ищецът сочи като нарушени конкретни правни норми на
ЕКЗПЧОС и неосигурен справедлив процес, исковете би следвало да се квалифицират
по чл.2в от ЗОДОВ.
Изложени са подробни доводи, че този иск е неоснователен.
Сочи се, че тъй като в законодателството е предвидено, че пороците на съдебните
актове се отстраняват по пътя на инстанционния контрол и веднъж влезли в сила,
решенията на съда не могат да бъдат проверявани инцидентно, както се цели с
навадените в исковата молба оплаквания за неправилност. Това разбиране било
възприето и в правото на ЕС и този извод може да се изведе от мотивите на решението
по делото Kobler, С-224/01, тъй като подобно пререшаване на спора води до
нарушаване на гаранциите за стабилност на влезлите в сила съдебни актове. Сочи се,
че оплаквания относно изхода на процеса пред националния съд: че фактите по делото
са преценени неправилно или че националния закон е интерпретиран неправилно от
съдилищата, са ирелевантни (позовава се в този смисъл на решението по делото
Brualla Gomez de la Torre v. Spain), като в производство като процесното не се
извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки на съдилищата (§ 28 от
решението по делото Garcia Ruiz v. Spain)
Твърди се, че от правото на справедлив процес, установено с текста на чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС произтичат няколко основни права, като в настоящия случай нито едно
от тях не било нарушено с постановените съдебни решения, посочени от ищеца.
Поставя се акцент на твърдението, че гаранциите, които нормите на правото на ЕС
предоставят на частноправните субекти са процесуални и се свеждат до възможността
10
лицето да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства, а съдът да
има нужната компетентност да разгледа спора по същество и да се произнесе по
неговата фактическа и правна страна. Сочи се по-нататък и че правото на справедливо
правораздаване и на достъп до съд включват възможността всяка страна да може да
представи твърденията си и да ангажира доказателства, да се противопостави на
доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните за нея доказателства, а
решаващия съд да направи надлежно проучване на доказателствата и твърденията на
страните, като решението следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, така че
страните по делото да получат ясен отговор на своите аргументи.
В този смисъл е застъпена позицията, че в процесното производство пред ОС-
Пловдив всички установени процесуални гаранции са били предоставени на ответника
и тази страна не е била лишена от достъп до справедлив и безпристрастен съд,
получила решение по същество, като изходът на делото се явява ирелевантен за
фактическия състав по чл.2в ЗОДОВ, тъй като гаранциите на правото по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧОС са процесуални, а не материално-правни. Твърди се, че при постановяване
на решението ОС-Пловдив е преценил събрания доказателствен материал и в
съответствие с вътрешното си убеждение, е дал вяра на доказателствата,
непосредствено събрани пред съда, като изрично е отбелязано, че съдът е длъжен да
разгледа и реши, а не да уважи всяка молба за защита и съдействие, респ. да уважи
всички възражения на страните в производството и доказателствени искания. Освен
това ответникът по соченото дело (ЦПЗ-Пловдив) е упражнил и правото си на
обжалване, поради което всички процесуални гаранции по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС са били
спазени.
В обобщение е посочено, че следва да се приеме, че липсва един от
кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически
състав, а именно не били налице твърдените нарушения на правни норми на ЕС, което
нарушение да е съществено и явно, като липсата на един от тези елементи води до
неоснователност на исковете в тяхната цялост, поради което не е необходимо да се
обсъждат останалите елементи от фактически състав - вредите и причинната връзка.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди се сочи, съгласно разпоредбите
на процесуалния закон (чл.78, ал.3 ГПК) отговорността разноските се поема от
страната, която е изгубила правния спор, поради което и няма основание за тяхното
обезщетяване в настоящето производство. Освен това се сочи и че при евентуално
обявяване за нищожно на съдебно решение, това би дало основание за издаване на
обратен изпълнителен лист срещу насрещната страна по правния спор като
неоснователно обогатила се, но не представлява основание за търсене на обезщетение
за вреди, доколкото не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорват се и всички твърдения в ИМ за претърпени неимуществени вреди.
11
Оспорват се въобще и твърденията на ищеца - ЮЛ, за търпени неимуществени
вреди, които са описани в ИМ.
Твърди се, че в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и дейността на правозащитните органи.
В заключение се сочи, че липсва основание ответника ОС-Пловдив да носи
обективна отговорност за твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Иска се отхвърляне на претенциите.
Не се сочат доказателства. Не се възразява да бъдат приети поисканите от ищеца
писмени доказателства.
Не са направени доказателствени искания.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140
от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за
доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с
чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2в, ал., т.2 ЗОДОВ, който е
процесуално допустим като предявени от надлежна страна права, при наличие на
правен интерес за същата.
В конкретния случай, в тежест на ищецът е да докаже претенциите си по
основание и по размер, а на ответника се разпределя тежестта на доказване, върху
всички правоизключващи твърдения и възражения.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Що се отнася до направените от страните доказателствени искания, съдът
намира следното:
Доказателствените искания на страните съдът преценява като основателни, тъй
като се допустими от закона и относими в конкретния случай доказателства.
Ще следва да се изиска и приложи по делото посоченото Гр. д. № 2673/2020г. на
ОС-Пловдив, ХХІІ гр. с/в, ведно с приложените към него материали по ДП №217/2019
г. по описа на 2 РУ на ОД на МВР гр. П.; в.гр.д. № 20225000500259 по описа за 2022
година на АПЕЛАТИВЕН СЪД - Пловдив и Касационно гражданско дело № 2023
********** по описа за 2023 г. на ВКС, 2-ро ГО, 3-ти с-в.
На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно
заседание, като на страните се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца –
и от отговора на ответника.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд,
12
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ И ПРИЛОЖАТ по настоящото дело материалите по
гр.д. № 2673/2020г. на ОС-Пловдив, ХХІІ гр. с/в, ведно с приложените към
него материали по ДП №217/2019 г. по описа на 2 РУ на ОД на МВР гр. П.;
в.гр.д. № 20225000500259 по описа за 2022 година на АПЕЛАТИВЕН СЪД -
Пловдив и Касационно гражданско дело № 2023 ********** по описа за 2023
г. на ВКС, 2-ро ГО, 3-ти с-в..
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 3.02.2025 година
от 9.45 часа, за което да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и от писмения отговор на ответника.
Да се уведоми Окръжна прокуратура-Пазарджик, за осигуряване
участието на прокурор в процеса.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13