Р
Е Ш Е Н И Е
№
32
гр. Разград, 20.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
с участието на
секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 22 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Постъпила
е жалба от Е. М. Е., ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник И. М. И.,
ЕГН-********** и преупълномощен от него адв.
Н. М., АК – Разград, съдебен
адрес:***, офис 11, против Решение № 1012-16-299/1
от 06.01.2023г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-539 от 06.12.2022г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО по отношение на
жалбоподателя. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалния
закон, тъй като периодът на редовната наборна служба на жалбоподателя – от 01.12.1973г.
до 12.12.1975г. не е признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО, както и за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви – нарушение по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Моли в
тази връзка, обжалваното решение да бъде изцяло отменено с всички законни
последици от това. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът - Ръководител на
ТП на НОИ – гр.Разград не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд-Разград, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-753 от 15.08.2022г. Е. М. Е., ЕГН-**********, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението е имал навършена възраст от 66 години, 10 месеца и 6 дни,
и следния осигурителен стаж: от втора категория
труд – 13 години, 8 месеца
и 26 дни и от трета
категория труд - 2 години, 00 месеца и 12 дни, като последният включва времето на отбиване от заявителя на наборна военна служба за периода от 01.12.1973г. до 12.12.1975г.
С Разпореждане № 2140-16-539 от 06.12.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителя Е. М. Е., ЕГН-**********, да му бъде отпусната
поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл.68, ал.3 от КСО – има изискуемата възраст от 66 години и 10
месеца, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Отчетен е
действителен стаж от 13 години, 8 месеца
и 26 дни, но времето
на редовната военна служба не е признато за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда
Решение № 1012-16-299/1 от 06.01.2023г.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима.
Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по същество - жалбата е основателна.
Съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в
изискуемите, съгласно
чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК форма и съдържание, вкл. има изложени
фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените
правила.
Неправилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.68,
ал.3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31
декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете
и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на
заявлението необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, като е безспорно по делото, че
жалбоподателят отговаря на това условие. Има и изискуемия действителен
осигурителен стаж от най-малко 15
години. Към момента на издаване на оспорените актове
понятието „действителен стаж“ е било определено в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО (редакция от ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015г.), като действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт.
В настоящия случай спорният
стаж по отношение на жалбоподателя е придобит през периода от 01.12.1973г. до 12.12.1975г., поради което съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО неговата
действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999г.
разпоредби. Относимата разпоредба е чл.81 от отменения Правилник за прилагане
на Закона за пенсиите, съгласно който изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е задължителна и
действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна
служба в НРБ, обн., изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.).
Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999г., през което лицата са били
препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се
зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до
31.12.1999г. и съответно, за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно чл.9, ал.7 от КСО.
Междувременно, в периода след завеждане на делото и към
настоящия момент, със Закона за допълнение на КСО (Обн. ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.) разпоредбата на § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО е допълнена, като периодът на наборната служба вече изрично е
признат за действителен стаж.
Предвид горното оспореното решение е постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подлежи на отмяна на
основание чл.146, т.4 от АПК, а преписката следва да се върне на пенсионния
орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по
тълкуване на закона.
Горните изводи са в съответствие с установената трайна
практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем.
Съобразно изхода на делото и съгласно
чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят
има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2023г., за които страната представя
и Списък за разноски.
Воден от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Разград,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-299/1 от 06.01.2023г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – гр. Разград и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-16-539 от 06.12.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград
за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Е., ЕГН-**********, сумата от 500.00 (петстотин) лева –
направени от страната деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/