РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20232100600408 по описа за 2023 година
С присъда № 10 от 23. 01. 2023г. по ч. н. х. д. № 2806- 2022 г.
Районен съд Бургас е признал подсъдимия В. В. Р. от с. **********, *******
област, ЕГН ********** за виновен в това, че на 29. 06. 2022г., около 23. 30
часа в с. *******, причинил лека телесна повреда на Н. П. П., изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно
охлузна рана по главата, придружена с оток и охлузна рана по лявата
предмишница, предизвикани от нанесен удар по главата с ПВЦ тръба-
престъпление по чл. 130 ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1
НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата съдът е осъдил подс. Р. да заплати на гражданския ищец
П. обещетение за претърпени неимуществени вреди за престъплението по чл.
130 ал. 2 НК в размер на 1500 лева, ведно със законна лихва, начиная от 29.
06. 2022г. да окончателното изплащане като гражданския иск над този размер
до 3000 лева е отхвърлил.
Също с присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на
пострадалия направените от него разноски, както и в полза на държавата-
държавна такса върху уважената част на гражданския иск и направените от
нея разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Р., който я
обжалва чрез своя защитник адв. М. по реда на въззивното обжалване със
съображения, че тя е необоснована, незаконосъобразна и в крайна сметка
неправилна, а постановената сума относно уважения размер на предявения
граждански иск- за несправетлива.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият-
1
въззивник В. Р. не се явява и не представя допълнително становище,
обосноваващо искането му за за отмяна на атакуваната присъда поради
наличие на условията по чл. 12 ал. 1 НК. Не сочи нови доказателства.
Защитникът на въззивника заявява, че междувременно той е изявил желание
да смени адвоката си и адв. М. в момента няма връзка с него, макар да не
доказва прекратяване на пълномощшя. Нови доказателства не се сочат. Съдът
прие, че с оглед събраните данни, въззивникът е редовно призован и не се
явява без да сочи уважителни причини за неявяването, поради което даде ход
на делото и го разгледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец не се
явява, редовно призован. Чрез своя повереник заявява, че атакуваната
присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и предлага тя да да бъде
потвърдена както в наказателно осъдителната, така и в гражданско
осъдителната част. Не сочи нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 НПК, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимно лице, подадена е в
срок, както и съдържа всички изискуеми атрибути, поради което е
процесуално допустима.
По същество:
Районният съд е положил всички необходими и достатъчни
усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на което не
направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за
безспорно,че подсъдимият и пострадалият се познават добре, живеят къща
срещу къща. Вечерта на процесната дата пострадалият бил с компания, между
които и съпругата и племенника му. В един момент в заведението влязъл и
подс. Р. и започнал да обикаля между масите, поради което пострадалият му
направил забележка, още повече, че Р. бил във видимо нетрезва състояние.
Подсъдимият излязъл и напуснал заведението, но след малко се върнал пред
заведението и започнал да наблюдава. Към 23. 30 часа пострадалият и
неговата съпруга П. се прибрали в дома си, но подсъдимият, който бил в своя
двор започнал за вика, да псува и да обижда. Двамата- подсъдим и пострадал-
си разменили реплики, след което П. влязъл в двора на къщата на Р. да се
разберат. Последният обаче избягал и се скрил зад къщата, а тъжителят се
прибрал в своя двор, отново последван от викове на Р.. Отново се върнал в
двора му, но Р. отново се скрил. На място бил повикан св. П. П., за да помогне
като пострадалия бил още в двора на подсъдимия, при което последният се
появил откъм гърба на тъжителя и успял да му нанесе удар с ПВЦ- тръба по
главата, от което пострадалият изпитал силна болка в главата и лявата
предмишница. Пристигнал и св. И. П. и всички заедно подали сигнал до тел.
112. Пристигналите полицейски служители съставили протоколи за
предупраждание на подсъдимия и тъжителя. На следващия ден било издадена
медицинско удостоверение след преглед на пострадалия, в което били
установени констатираните увреждания, както и възможния начин, по който
са получени. На базата на това удостоверение съдът е изслушал и надлежно
приобщил към доказателствата по делото и извършената съдебно медицинска
експертиза, от която е видно, че на пострадалия са причинени болка и
страдание.
По нататък в мотивите на присъдата съдът е изложил пространни
съображения защо приема показанията на определена група свидетели за
обективни, последователни и безпротиворечиви- наличие на непосредствени
възприятия, които се потвърждават и от приетатата експертиза. Всичко това,
съобразено и със съдебната практика- ППВС № 3/79г.- е дало основание на
съда да направи и законосъобразни правни изводи- че в случая е безспорно,
че е налице причинена болка и страдание в следствие на умишлено нанесена
2
телесна повреда- престъпление по чл. 130 ал. 2 НК.
Всъщност и във въззивната жалба подсъдимият не оспорва така
приетата фактическа обстановка и правна квалификация. Той обаче намира,
че деянието е извършил в състояние на неизбежна отбрана. Настоящата
инстанция не приема това становище, тъй като по никакъв начин за това не се
сочат доказателства, а само голословни твърдение за наличие на висяща
полицейска проверка на пострадалия. И напротив- позоваването на това, дори
и да е истина, само указва, че между пострадал и подсъдим е съществувал
конфликт, който донякъде може да обясни първопричината за случилото се,
но в никакъв случай не е индиция за оневиняване на подсъдимия поради
липса на общественоопасно деяние.
Накрая в мотивите си съдът е изтъкнал и съображения относно вида
и размера на наложеното наказание и причината, поради която е решил да
приложи разпоредбата на чл. 78а НК- при това с минимален размер на
административното наказание. Настоящата инстанция напълно споделя тези
изводи на първоинстанционния съд. В същия смисъл правилно е прието, че от
деянието за възникнали основания за обезвреда, като съдът е определил
размерът на така доказаните вреди в пълно спазване на принципа за
справедливост.
Впрочем, в самия край на съдебното следствие пред настоящата
инстанция защитникът на подс. В. Р. изрично потвърди, че въззивната жалба
е написа тя по своя инициатива и подсъдимия не я е подписал или най-
малкото потвърдил по друг начин.
При цялостната проверка на присъдата, окръжният съд не
констатира наличие и на други обстоятелства, обосноваващи извод за
допуснати отстраними процесуални нарушения, включително и правото на
защита на подсъдимия и пострадалия, поради което като цяло атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована и
законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 10 от 23. 01. 2023г. по ч.
НХД № 2809- 2022г. на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3