Р Е Ш Е Н И Е
№ 8 9 5
гр. Пловдив, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1352/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Г.Н.Н.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 371555-F405256 от 02.11.2018 г.,
издадено от зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 74,
ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) ѝ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения за
прилагане на института на „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН, като се излагат подробни аргументи.
Моли се да се отмени обжалваното наказателно постановление. В открито съдебно
заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, но е депозирала
молба чрез процесуалния си представил, в която по същество се поддържат аргументите
от жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния представител, счита
подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП.
Посочва, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и че са взети предвид всички релевантни обстоятелства при определяне на
наказанието. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Г.Н.Н. с ЕГН ********** била
*** на „ГЛАС-ХИМ“ ЕООД с ЕИК *********. Дружеството осъществявало търговска
дейност през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., за което подало годишна
данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ с вх. № 1600И0583014, депозирана на 27.03.2018 г., и с приложен към нея
годишен отчет за дейността.
На 07.08.2018 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „ГЛАС-ХИМ“ ЕООД не е
подало ГФО за 2017 г. към 02.07.2018
г. Подадената информация от Централното управление на НАП била препратена към
ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. Свидетелят С.Я.,
заемаща длъжността „*****“ към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената
информация предприела проверка, която установила извършването на дейност през
2017 г. и липсата на подаден годишен финансов отчет (ГФО) в законоустановения
срок. Била издадена покана за явяване за съставяне на АУАН. Свидетелката изпратила
до жалбоподателката покана с изх. № 70-00-9631-343/22.08.2018 г. да се яви
лично или чрез представител в 7-дневен срок от получаването ѝ в ТД на НАП
Пловдив от 9 ч. до 17:30 ч. за съставяне на АУАН относно незаявяване за
обявяване на ГФО за 2017 г. в законоустановения срок пред ТР към АВ. Същата е
връчена по електронен път на имейл адрес ***@***.org с IP ****** на 29.08.2018 г. в 16:14:17 ч.
На 07.09.2018 г. е съставен АУАН с № F405256, с който е
констатирано, че жалбоподателката
в качеството на *** на дружеството, като задължено лице не е публикувала
ГФО за 2017 г. в ТР към АВ до 02.07.2018 г., доколкото 30.06.2017 г. и 01.07.2018 г. са
неприсъствени дни. Констатирано е от актосъставителя, че към момента на
съставяне е заявен за обявяване и представен такъв (на 31.08.2018 г.), но в
законоустановения срок към 03.07.2018 г. това не е било сторено, като по този
начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 16, ал.
1, т. 4 от ЗСч. Същия АУАН е съставен в присъствието на упълномощен
представител от *** на дружеството и връчен при съставянето му. Последният е
подписал АУАН без възражение. В деня на съставяне на АУАН е депозирана писмена
молба от *** на дружеството, с която по същество взема становище по налагането
на наказание с НП.
При извършена проверка чрез справка в
ТР към АВ административнонаказващия орган е установил, че ГФО за 2017 г. е
обявен на 31.08.2018 г. с вх. № 20180831143355.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2017 г. и въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното
НП № 371555-F405256
от 02.11.2018 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП Пловдив. С последното
на *** на дружеството била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч глоба
в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.
16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Я. –
актосъставител. Съдът оцени нейните показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – АУАН, писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, разпечатки от
ТР по партидата на дружеството жалбоподател, покана с изх. № 70-00-9631-343/22.08.2018
г., удостоверение за извършено връчване по електронен път, разписка за връчено
НП, 2 бр. пълномощни, заповед на Министъра на финансите, молба от *** на
дружеството, копие на препис –извлечение от акт за смърт.
Връчването на НП и подаването за
обявяване ГФО за 2017 г. не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на
финансите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него.
Към момента на установяване на
нарушението нарушителят е бил известен и макар уведомяването съгласно
представената и приета покана за явяването му за съставяне на АУАН да не е
редовно съгласно изричното неприложение на правилата за връчване по ДОПК – чл.
33 от същия, то съдът намира, че при съставянето на АУАН е присъствал лично
представител на жалбоподателя и правото му на защита не е нарушено или
ограничено, като е съобразна разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган чрез
заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок
до 30 юни на следващата година. Задължението за публикуване на финансовите
отчети и годишните доклади, изготвени по реда на ЗСч, е на ръководителя на
предприятието – чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Дефиниция на „ръководител на
предприятие“ е дадена в пар. 1, т. 24 от ДР към ЗСч и „това е лице или лица,
които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, *** или
упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност
на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите,
съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.“ Съгласно чл. 74,
ал. 1 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно *** на дружеството,
извършващо търговската дейност. Същият безспорно е лице по пар. 1, т. 24 от ДР
към ЗСч. Ето защо и е правилен изводът на съставителя на акта и издателя на
постановлението, че с поведението си, изразило се в бездействие, жалбоподателят
е осъществил нарушение на посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.
16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, като въпреки задължението си не е заявил за публикуване
до 02.07.2018 г. ГФО за 2017 г. в ТР към АВ на представляваното от него
дружество, въпреки че последното е извършвало дейност.
Доколкото се касае до нарушение,
осъществено от физическо лице, в случая се издирва въпросът за вината, като
субективно отношение на дееца към извършеното от него деяние и последици. С
факта на установеното бездействие в законовия срок, а именно до 02.07.2018 г.,
е налице виновно осъществяване състава на нарушението. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на последиците на нарушението, като е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди, но не го е сторил. Нещо повече, в качеството на *** на
дружеството има отговорността да се грижи за делата на последното като
професионалист, което включва при необходимост ангажирането на друга
квалифицирана професионална помощ при изготвянето и обявяването на ГФО.
В настоящия случай по делото не се
спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства се установява, че ***
не е спазил срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч и не е подал заявление за
вписване ГФО за 2017 г. до 02.07.2018 г. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч
задължение в указания от закона срок е административно нарушение, за което
правилно е ангажирана отговорността на *** на дружеството. Следователно се
установява да са изпълнени всички признаци на нарушението по чл. 38, ал.1 , т.
1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
По
наложената санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Коректно
административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция в
минимално зададения в чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч размер от 200 лв. Нарушението
е извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили налагането на
имуществена санкция в размер по-висок от минималния.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. ГФО е подаден два месеца след извършването на
нарушението и след получаването на покана за съставянето на АУАН за посоченото
нарушение. Това поведение на жалбоподателя обаче не може да доведе до по-ниска
обществена опасност на деянието. Съдът намира, че едно добросъвестно поведение
от негова страна, преди спрямо същият да бъде започнато административнонаказателно
производство и имащо корени в самоволното решение за отстраняване на
последиците на нарушението, би могло да характеризира случая като маловажен, но
такова не е било налице. Едва след започване на производството, е подаден ГФО,
което е било продиктувано от съставянето на АУАН за извършеното административно
нарушение. Фактът, че отчетът е подаден на по-късен момент, влияе единствено
върху размера на наложената на жалбоподателя глоба, като
административнонаказващият орган правилно е съобразил, че същата следва да е в
най-ниския предвиден такъв. Това последващо поведение на нарушителя обаче не
може да обуслови маловажност на извършеното нарушение. Наказващият орган
правилно е отбелязал че нарушението е първо, като след отчитане на липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, коректно е преценил вида и размера на санкцията.
Същевременно
не може да се сподели виждането, че настъпилата смърт на предходния *** на
дружеството е смекчаващо отговорността обстоятелство. Този факт, имащ своето житейско
и правно значение, несъмнено е донесъл скръб у близките, но е настъпил на
30.01.2018 г., т.е. 5 месеца преди изтичане на срока за депозиране на ГФО. За
това време работата на дружеството е могла да бъде организирана по начин, че да
бъде спазено законодателството, така както и търговската работа не е била
прекратявана, за което е представена декларация за дейността по чл. 92 от ЗКПО.
Затова и съдът не счита, че същият оказва влияние върху отговорността на
наказаното лице и не дава основание да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
От всичко
изложено следва, че по категоричен начин бе установено *** на дружеството
жалбоподател да е осъществил състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в
минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в
настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 371555-F405256 от 02.11.2018 г., издадено от
зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Г.Н.Н. с ЕГН ********** на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) ѝ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
ОСЪДЖА
Г.Н.Н. с ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от
80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.