Присъда по НОХД №1593/2023 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 47 |
| Дата: | 12 март 2025 г. |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20232230201593 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 22 ноември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
изготвени на 09.05.2025г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимите П. С. П. и А. Р. Г. за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и против подсъдимите Р. Г. Е. и С. Р. Р. за
престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подс. П. се явява лично и със служебен
защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подс. Г. се явява лично и със служебен
защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подс. Е. се явява лично и със служебен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подс. Р. се явява лично и с упълномощен
защитник, който също дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Пострадалата М. М., редовно призована се явява лично в
разпоредително заседание. Заявява, че не желае да бъде конституирана в
качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. По
въпросите на чл.248 от НПК се придържа към казаното от прокурора.
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК за изяснени, приключи разпоредителното заседание и насрочи съдебно
заседание.
В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа
обвинението така, както е внесено. Предлага на всеки от подсъдимите А. Г. и
С. Р. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години,
което да изтърпят при първоначален ОБЩ режим. За подсъдимия П. предлага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца,
което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, а за подс. Е. предлага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок ЕДНА година и ШЕСТ месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен
срок от ТРИ години.
Подсъдимият П., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание се явява лично и със служебен защитник. Лично и чрез защитника
си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година.
Подсъдимият Г. в съдебно заседание се явява лично и със служебен
защитник. Лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
каквото предлага прокурора в рамките на ДВЕ години лишаване от свобода.
Подсъдимата Е. в съдебно заседание се явява лично и със служебен
1
защитник. Лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което на основание чл.66 от
НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години.
Подсъдимата С. Р. се явява в съдебно заседание лично и с двама
упълномощени защитници. Единият й защитник се присъединява към
казаното от прокурора и моли да й бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ години. Другият защитник счита, че подсъдимата Р.
не е извършила деянието, за което е обвинена, а именно по чл.198, ал.1 от НК.
Счита, че тя е извършила деянието „кражба“ по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Моли
подсъдимата да бъде призната за виновна за извършената кражба и да й се
наложи минималното наказание. Подсъдимата също пледира да й бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, тъй като
е била тръгнала да извършва кражба.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Св. Т. Й. Д. живеел на семейни начала с пострадалата М. М. М. в с. К.,
общ. С.. Той работел като пазач в ЕТ „И. С.“- гр. С.. Местоработата му била в
гр. С., бул. „.............................“, срещу фирма „Енигма“. По време на работа
той се помещавал във фургон, който бил оборудван като стая за почивка. Св.
Т. Д. се познавал с подс. Р. Е. и нейната сестра Г. С.ова, които били „момичета
на повикване“, а подс. С. Р. виждал покрай тях.
На 27.04.2023г. св. Д. бил на работа, нощна смяна от 16,00 часа до 07,30
часа. Същата вечер, подсъдимите П., Е. и Р. повикали таксиметров автомобил
на фирма „ЕС- СИ“, който бил управляван от св. С. Д.. Качили се в таксито и
отишли до местоработата на св. Т. Д.. Когато пристигнали, подс. П. П. слязъл
от таксито и отишъл до фургона, където се намирал св. Т. Д., който бил там и
помислил, че идва колегата му Ради, също пазач. Попитал „Ради какво има?“,
но тъй като не последвал отговор видял човек в гръб и вратата се тръшнала,
след което човекът избягал. Подсъдимият П. се върнал до таксиметровия
автомобил и казал на другите подсъдими за случилото се, след което се качил
в превозното средство. След като разбрала, че св. Т. Д. не си е вкъщи, подс. Р.
решила да се обадят на подс. Г. и да отидат в дома на св. Т. Д. да вземат златни
накити и пари. Казала на св. Д. да тръгват като му обяснявала в каква посока
да кара. Така стигнали до дома на подс. Г. с прякор „Х.“, който се присъединил
към тях.
Четиримата подсъдими се качили в таксиметровия автомобил и
потеглили към дома на св. Т. Д. и пострадалата М. М. в с. К., общ. С.. Когато
наближили адреса накарали св. Д. да спре автомобила. Четиримата подсъдими
слезли от таксито, а водачът му останал на мястото да чака.
Подсъдимите стигнали до входната врата на пострадалата М. М., която
била заключена с катинар. С ключа, който се намирал на единия от ъглите на
2
самата врата отключили катинара и отворили вратата, а подс. С. Р. подканила
подсъдимите П. и Г. да влязат в имота. Двамата подсъдими влезли в двора на
къщата. Подсъдимата С. Р. тръгнала след тях, навлязла малко навътре, след
което се върнала при подс. Е. и зачакали до вратата.
Подсъдимите П. и Г. видели през един от прозорците на постройка до
къщата, че телевизорът в стаята бил включен и почукали силно на стъклото.
Пострадалата М. М. се уплашила, скочила от леглото и взела мобилния си
телефон в ръка като ги предупредила, че ще звънне на полицията.
Подсъдимият Г. ритнал силно с крак вратата на помещението и тя се
отворила. Двамата подсъдими влезли вътре и поискали да им даде златните си
накити и парите. Подсъдимият Г. блъснал пострадалата и тя седнала на
леглото. Тогава той изтръгнал от ръцете й мобилния телефон марка
„Моторола G 62“, хванал я за ръцете и издърпал 3 бр. златни пръстена от
пръстите й, след което скъсал от врата й златното синджирче с висулка сърце
на него и го взел. Попитал къде са парите, а тя отговорила, че всички пари,
които имала били в чантата й. Подсъдимият Г. взел чантата на пострадалата и
я обърнал. Изсипал цялото съдържание и от нея изпаднали 70 лева, които взел
и заедно с подс. П. излезли от стаята. Двамата бързо се върнали и казали на св.
М. М. да им даде и златните си обеци. Тя се притеснила да не ги издърпат,
свалила ги от ушите си и им ги дала. Подсъдимият Г. ги взел и заедно с подс.
П. напуснали дома на пострадалата като взели и мобилния й телефон. На
вратата ги чакали подсъдимите Р. Е. и С. Р.. Подсъдимият Г. дал на С. Р. 2 бр.
златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка сърце и 1 чифт златни
обеци, след което четиримата подсъдими се качили в таксито и потеглили към
гр. Я. да заложат накитите в заложна къща. Св. С. Д. поискал да му платят за
превоза, но подс. Р. му казала, че не могли да вземат парите, които трябвало и
не можела да му плати като го приканила да кара към гр. Я..
По пътя подс. Р. се свързала със св. Д. Д., която работела като касиер в
заложна къща „Корона“- гр. Я. и я помолила да заложи златните накити, тъй
като й трябвали парични средства за лечение на болното й дете.
Въпреки късния час, св. Д. Д. отворила заложната къща и взела в залог 2
бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка под формата на сърце и
1 чифт златни обеци като издала заложен билет №1704 на името на подс. П. П.
и изплатила за тях сумата от 600 лева. Тази сума била поделена между
подсъдимите, които се качили отново в таксито, но преди да отпътуват за гр.
С. св. Д. отново поискал да му платят. Тогава подс. Р. отказала категорично да
плати и той се ядосал като им казал, че няма да ги прибере. Подсъдимата Р. Е.
му дала 30 лева и св. Д. отпътувал за гр. С. заедно с четимата подсъдими.
Когато пристигнали в гр. С., той ги оставил пред ДКЦ 2, а подс. Р. му
обещала на следващия ден да му доплати сумата от 70 лева, но така и не го
сторила.
Св. М. М. не могла да спи от страх до сутринта и тъй като нямала
телефон не можела да подаде сигнал.
3
Когато се зазорило тя отишла при съседката си, разказала какво се
случило и я помолила да ползва телефона й, след което се обадила на св. Т. Д.
и подала сигнал на ЕЕН 112.
На 28.04.2023г. подс. А. Г., който останал да спи в дома на майка си й
споделил, че след грабежа задържал 1 бр. златен пръстен с форма на бадем и
мобилния телефон на пострадалата. Подсъдимата Е. взела пръстена и отишла
в златарско ателие „Ахинора“, находящо се в гр. С., бул.„Цар Освободител“,
№35, където го продала на св. А. С. за сумата от 195 лева, след което се
прибрала.
След разкрИ.е на престъплението, с протокол за доброволно предаване и
срещу разписка вещите, предмет на инкриминираното деяние, както и сумата
от 70 лева, били върнати на собственика, св. М. М..
По делото е изготвената комплексна съдебно- техническа и оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на отнетите
движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието
възлиза общо на сумата от 1684,10 лева, както следва: 1 бр. мобилен телефон
„Моторола g62“ на стойност 350 лева, 1 бр. синджирче златно със златно
сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лева, 1 бр. златен пръстен
14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева,
златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева,
дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност 168 лева и 1
бр. дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаната по делото пострадала, св.
М. М., тъй като те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. От нейните показания по несъмнен начин се доказа, че тя се е
намирала в дома си в с. К., че живее с Т. Д., който същия ден, когато е станал
инцидента е бил на работа. В своите показания тя твърди, че е гледала
телевизия и е била заспала пред телевизора. Събудила се е като се е започнало
да се чука на прозореца, стреснала се е. Твърди, че е било след полунощ.
Подробно описва как са я бутнали на леглото, че са й казали да даде всичко.
Обяснява как са взели парите от портмонето й, че са взели пръстените,
синджирчето, телефона и че са се върнали за обеците й. Описва, че това го е
сторило младото момче. Тя описва в своите показания как се е обадила по
телефона на комшийката сутринта и е съобщила за извършения грабеж.
Описва, че пръстените са й ги свалили от ръцете, а обеците ги е свалила сама,
за да не й скъсат ушите. За синджирчето твърди, че младото момче го е
скъсало. Твърди в показанията си, че са й казали да мълчи, защото ще стане
4
лошо.
Съдът дава вяра на показанията на св. Т. Д., тъй като същите не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал,
последователни са, логични и от тях става ясно, че на въпросната дата
27.04.2023г. през нощта той е бил на работа нощна смяна във фирмата ЕТ „И.
С.“. Той описва подробно къде се намира работното му място и какво се е
случило около 23,30 часа, а именно как вратата се е отворила, че той гледал
телевизия, бил е легнал, помислил, че е колегата му също пазач и е видял
човек в гръб, който избягал. В своите показания той посочва, че св. М., с която
живее на семейни начала му е звъняла по телефона сутринта около 6,30 часа,
плачела по телефона и му е казала, че са я ограбили. В своите показания
посочва, че познава двете подсъдими С. Р. и Р. Е. от повече от 10 години.
Посочва също, че с Р. Е. е имал интимна връзка, но със С. Р. не. Твърди в
своите показания, че на никоя от двете не е дължал никакви пари. Посочва, че
освен това е имал интимна връзка със сестрата на Р. Е., Г. и че двете са ходили
в тях и той им е дал буркани със зимнина, както и сланина.
Съдът кредитира показанията на св. С. Д., който подробно описва как е
бил нает като таксиметров шофьор с управлявания от него лек автомобил с
рег. №...... Той описва подробно кои са отишли при него и са поискали да ги
закара до фирма „Енигма“ за да вземели някакви пари. Посочва ги поименно, а
именно „Р., С. и П.“. Описва как след това са отишли в кв. „Кумлука“ откъдето
взели с тях подс. А. Г., след което отишли в с. К. и още като са влезли в селото
спрели в някаква уличка Н.сно. Описва как след като са слезли след около 10
минути са се върнали, качили са се в таксито и са поискали да отидат в гр. Я..
Подробно описва, че сметката е станала около 100 лева, а подсъдимите не са
искали да плащат. Едва като решил да ги остави подс. Е. дала 30 лева, а като
се върнали в гр. С. слезли до ДКЦ 2, където подс. Р. обещала на следващия ден
да му доплати дължимата сума.
Съдът кредитира и показанията на св. А. С., тъй като същите
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Той
описва в своите показания, че притежава златарско ателие на бул. „Цар
Освободител“ в гр. С. и че през месец април 2023г. подс. Р. Е. му е продала
златен пръстен като той й дал сумата от 195 лева, а след два дни тя си взела
пръстена, връщайки сумата от 195 лева. Описва, че пръстенът бил златен 3,15
грама 14 каратово злато.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител С. И., който
подробно описва какво се е случило на въпросната дата 27.04.2023г., а именно
сутринта рано е получил сигнал за извършен грабеж в с. К. и с колеги отишъл
на място, запознал се е с обстановката и е предприел оперативно
издирвателни мероприятия. Установили каМ. в селото и по записите от тях
видели, че таксиметров автомобил влиза по въпросната улица и след известно
време излиза. Записите не били с хубаво качество и не видели номера на
автомобила, но от таксиметровата компания разбрали кой е изпълнявал
5
поръчка на адрес, след което установили таксиметровия водач и провели
беседа с него. От него разбрали, че са го наели четири лица като за едно от тях
таксиметровия водач посочил лице като С.. Полицейските служители
издирили нея, установили я и свидетелят С. И. провел беседа с нея. Св. И.
посочва в показанията си, че при беседата подсъдимата Р. е отричала да е
ходела до с. К. и казала с кои лица е била. Полицейски служители издирили
кои са лицата и първият, който описал подробно ситуацията бил подс. П. С. П.,
който веднага си признал какво са направили. Свидетелят И. описва в своите
показания, че е ходел до гр. Я., наМ.л заложната къща, разговарял с приелата
златото, а тя описала кой е ходил и какви пари е дала за залога. Той подробно
описва какво е научил от проведената беседа с пострадалата М. М. и обяснява
в своите показания как се опитала да набере 112, но са й взели телефона от
ръцете. Св. И. посочва в своите показания и че в крайна сметка подс. С. Р. си е
признала макар да е отричала всичко отначало. Като е разбрала, че
полицейските служители знаят много от фактите е направила самопризнания.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д. Д., тъй като те също
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От
нейните показания става ясно, че е работела в заложна къща „Корона“ в гр. Я.,
находяща се на ул. „...............“, №5. Тя описва в своите показания, че познава
трима от подсъдимите, но знае името на П. С. П.. В залата посочва
подсъдимите С. Р. и Р. Е.. Описва, че в заложната къща, в която работи е
денонощна и тя до определено време работи в офиса, след което като се
звънне по телефона отново отива в заложната къща. Описва как са звънели на
шефа й, който е звъннал на нея около полунощ и й е казал да отиде в офиса, че
ще дойдат клиенти от гр. С.. Описва в своите показания какво са донесли и са
заложили и как сутринта полицейски служители са отишли с подс. П. и са
казали, че златата, които са били предадени през нощта са крадени. Тя описва,
че златата са заложени от подс. П. давайки си личната карта като описва, че
подсъдимите Р. и Е. са го накарали да си даде личната карта. Подробно
описва, че е разговаряла с някой от тях, но не знае с кой за да го ориентира
къде точно се намира заложната къща. Описва в своите показания, че около 20
минути са обяснявали, че им трябват пари заради болно дете и накрая са
накарали подс. П. да си даде личната карта за да може да ги заложи той.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата С. Р., тъй като същите
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Тя
описва в своите обяснения нещата по такъв начин, че едва ли не са отишли в
дома на М. М. по заръка на св. Т. Д., едва ли не той ги е изпратил там за да
вземат чантата му и дебитна карта, от която да изтегли пари, за да им плати
негови дългове към тях. От нейните обяснения, дадени както в съдебно
заседание, така и прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК съдът
кредитира единствено в частта, с която описва, че са взели такси от района на
Кооперативния пазар с Р. Е. и П. П., отишли са до фирма „Енигма“, след което
са отишли до кв. „Комлука“ и са взели подс. А. Г. по прякор „Х.“, след което са
се отправили за с. К. и са взели златните накити от пострадалата М. М.. В
6
останалата част, относно взаимоотношенията им преди това, а именно че Т. Д.
й е дължал пари, че Г. й се обадила и казала къде да отидат, че самият Т. ги е
изпратил там, че подсъдимите П. П. и А. Г. на своя глава са приложили
насилие и закани спрямо пострадалата съдът не ги кредитира. Те
противоречат на всички останали събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира и обясненията на подс. Р. Е. в пълен обем, тъй като
и те в общи линии противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. И тя в своите обяснения дадени в съдебно
заседание, а и тези дадени по време на досъдебното производство описва
нещата по начин, по който те не са се случили в действителност. И тя се
опитва със своите обяснения да бъде оневинена в голяма част от действията си
и твърди, че едва ли не чак на място в с. К. е разбрала къде отиват, а всъщност
тя е била наясно още отначало какво ще се върши. И нейните обяснения
следва да бъдат кредитирани само в определена част, а именно в частта, от
която става ясно, че са наели такси от пиацата до Кооперативния пазар, че са
отишли до фирма „Енигма“, че подс. П. П. е разбрал, че св. Т. Д. е там, че са
отишли в кв. „Комлука“ и са взели нейния син, подс. А. Г., че са отишли в с. К.,
че са стояли двете с подс. С. Р. отвън, а синът й и подс. П. са влезли в къщата и
са взели златните накити и телефона на пострадалата М.. Следва да се ценят
нейните обяснения и в частта, с която обяснява как са отишли в гр. Я., къде са
заложили златните накити, а така също и че впоследствие е ходила с пръстена,
който и е дал подс. Г. да го продаде в златарското ателие на св. С.. Нейните
обяснения следва да се кредитират и в частта, с която обяснява, че на
полицейските служители е обяснила къде е заложила пръстена, че те са я
закарали до дома й да вземе пари и да го откупи, след което го е дала на сина
си да го предаде на полицейските служители.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П. П., дадени по време
на съдебното следствие в пълен обем, тъй като те противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. Кредитира обясненията му,
дадени по време на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. От тези обяснения става ясно, че основен
вдъхновител на цялата престъпна дейност на въпросната група от четирима
подсъдими е подс. С. Р.. Той подробно обяснява как тя ги е накарала да
тръгнат с нея, че е наела таксиметровия автомобил, през цялото време им е
казвала къде трябва да се отиде, какво да се провери, а именно до фирма
„Енигма“, където работел св. Т. Д.. От неговите обяснения става ясно, че подс.
Р. го е изпратила да види дали св. Д. се намира там, след което са отишли до
кв. „Комлука“ и са взели сина на подс. Р. Е., подс. А. Г.. От неговите обяснения
става ясно, че къде се намира ключа за къщата на пострадалата М. той е
научил от С. Р.. От обясненията му става ясно, че какво трябва да направят
двамата с подс. Г. им е казала подс. С. Р. и обясненията му в тази част за
случилото се вътре в самата къща между подс. Г. и пострадалата М. се
потвърждава и от показанията на св. М.. Относно твърденията му, че св. Д. е
правил секс във фургона със сестрата на подс. Р. Е., обясненията му не се
7
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК. От приложения по делото протокол за доброволно
предаване от 28.04.2023г. е видно, че подс. А. Г. е предал мобилния телефон
марка „Моторола“ с ИМЕЙ 1- 359131422349456/17 и ИМЕЙ 2-
359131422349464/17 сив на цвят като е посочил, че това е телефона, който е
взел от жената през нощта и че се е направил, че изхвърля телефона, а
всъщност е изхвърлил само калъфчето, че СИМ картата на жената стои в
телефона и че на екрана е нейната снимка.
От приложения по делото протокол за доброволно предаване от същата
дата 28.04.2023г. е видно, че св. Д. Д. е предала златните накити, които са били
заложени в заложната къща, в която е работела като е отбелязала в протокола,
че ги е взела като залог, за които е дала сумата от 600 лева.
От приложения по делото протокол за доброволно предаване от
29.04.2023г. е видно, че подс. А. Г. е предал един брой дамски пръстен и
сумата от 50 лева като е посочил в протокола, че пръстенът и сумата от 50
лева, които предава ги е взел от къщата в с. К., където бил на 27.04.2023г.
заедно с П., С. и Р. с едно такси.
От приложената по делото разписка от 07.09.2023г. е видно, че на
пострадалата М. М. М. са били предадени мобилния телефон, синджирчето с
висулка във фигурата на сърце, три броя пръстени от жълт метал, два броя
обеци от жълт метал и парична сума от 50 лева.
От приложената разписка от 21.09.2023г. е видно, че пострадалата М. М.
е получила от адвокат Д. Х. Д. от АК- С. сума в размер на 20 лева,
представляваща окончателното възстановяване на причинената й на
27.04.2023г. имуществена щета, настъпила в резултат на престъпление от
подсъдимите Р. Г. Е., С. Р. Р., П. С. П. и А. Р. Г..
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебна комплексна техническа и оценителна експертиза, тъй като същото не
бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът дава вяра и на приложеното по делото веществено доказателство
един брой СД, тъй като същото не бе оспорено от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите П. С. П., А. Р. Г., Р. Г. Е. и С. Р. Р. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2023г. в с. К.,
общ. С., в съучастие помежду си като съизвършители отнели чужди движими
вещи, а именно: 1 брой мобилен телефон „Моторола g62“ на стойност 350
8
лева, 1 брой синджирче златно със златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама
на стойност 282 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с издължена форма като
бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева, златни обеци комплект 14 карата с
тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с
тегло 1,60 грама на стойност 168 лева, 1 брой дамски златен пръстен 14 карата
с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева и парична сума от 70 лева, всичко на
обща стойност 1754,10 лева от владението на собственичката им М. М. М. от
с. К., общ. С., с намерение противозаконно да ги присвоят като за това
употребили сила.
В настоящото производство се касае за престъпление „Грабеж“, което е
сложно престъпление. Обектът на това престъпление е сложен, комплексен.
Това престъпно посегателство засяга обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост или
правото на владение или държане върху движими вещи. Освен тях при грабеж
се засягат и обществените отношения, които осигуряват на човека
възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение.
Засягането на личността на лицето, у което се намира предметът на
престъплението е начин или метод за парализиране неговата съпротива срещу
отнемането на вещта, независимо дали тази съпротива е действително оказана
от владелеца или само възможна. Това се е случило и в конкретния случай
като с действията си в самата къща двамата подсъдими П. С. П. и А. Р. Г. са
сломили съпротивата на св. М. М. и са я принудили да предаде исканите от
тях вещи, а и насила са били взети част от тях.
От обективна страна грабежът се характеризира с това, че има два
предмета- чужда движима вещ с определена стойност, която деецът отнема и
пострадалият владелец на тази вещ, върху който субектът упражнява
принудата. Следва да се отбележи и че изпълнителното деяние при
престъплението грабеж винаги включва някаква форма на физическа или
психична принуда. Както бе посочено по- горе подсъдимият Г. е взел
пръстените й насила, скъсал е синджирчето с висулка във формата на сърце,
отнел е насила телефона, от който се е опитвала да се обади пострадалата.
Заплашвана е била пострадалата и са взети от чантата й парите в размер на 70
лева. Предвидените наказания за грабеж показват, че то е тежко престъпление,
при това с по- висока степен на обществена опасност от тази на кражбата.
Субект на престъплението „грабеж“ може да бъде само
наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта, която се отнема,
и което не владее тази вещ. В конкретния случай субекти на престъплението
са четиримата подсъдими С. Р., П. П., Р. Е. и А. Г..
От субективна страна грабежът може да се осъществи само с пряк
умисъл. Деянието в случая е извършено от четиримата подсъдими с пряк
умисъл, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Всеки от подсъдимите е знаел какво прави и по собствена воля е решил да
9
участва в извършването на деянието. Видно е от събраните по делото
доказателства, че подсъдимите С. Р., П. П., Р. Е. първо са ходили до фирма
„Енигма“ за да се уверят, че св. Т. Д. действително е на работа, след което са
отишли до кв. „Комлука“, взели са подс. А. Г. и с наетото от тях такси са
отишли до с. К., където на семейни начала св. Д. живее с пострадалата М. М..
Подсъдимите много добре са знаели, че не следва да влизат в дома на
пострадалата, но двамата мъже П. П. и А. Г. са влезли, а двете подсъдими са
останали отвън да ги изчакат.
След като са влезли в дома на пострадалата първо подс. П. П. е разбил
вратата с крак, а след това подс. Г. е сломил нейната съпротива и е взел
пръстените от ръцете й и синджирчето от врата й, прилагайки сила. Насила е
взел телефона от ръцете й още преди да успее тя да се обади на тел.112.
Двамата подсъдими П. и Г. са я заплашили в жилището и са искали да им
предаде парите си, при което тя посочила чантата си, от която подс. Г. вземал
сумата от 70 лева.
Съдът счете, че неправилно прокуратурата е повдигнала на двете
участнички в престъплението, подсъдимите Р. и Е. обвинение за извършено
престъпление в качеството на подбудители. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се доказа, че те са участвали в извършването
на деянието като съизвършители с останалите двама подсъдими. Съдът би
приел, че са участвали като подбудители ако не бяха отишли на
местопроизшествието, а само са подтикнали останалите да отидат да
извършат деянието. В случая обаче те участват при извършването на
престъплението, били са на местопрестъплението и са изпълнявали своята
роля да стоят отвън и да внимават да не дойде някой. Ето защо съдът счита, че
те са участвали в изпълнителното деяние с останалите подсъдими и то като
съизвършители. Поради тази причина съдът оправда двете подсъдими Р. и Е.
по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление в
съучастие като подбудители.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимите и в стремежа им за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимите Р. Е. и П. П..
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на четиримата подсъдими и предишните
осъждания на подсъдимите А. Г. и С. Р..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счита, че наказанията, които се предлага да се наложат от
страните са силно занижени и с тях не биха се постигнали целите на
генералната и специалната превенция. Съдът счита, че не са налице нито
10
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, нито
е налице някое от изключително естество, за да се прилага разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Следва да се определи наказанието на всеки от
подсъдимите при условията на чл.54, ал.1 от НК и съдът счита, че е най-
подходящо те да бъдат при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно в размер на ТРИ години „Лишаване от свобода“ за
подсъдимите П. С. П., А. Р. Г. и Р. Г. Е., а за подсъдимата С. Р. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че основен вдъхновител на извършеното
деяние е именно тя. Съдът счете, че всеки един от подсъдимите следва да
изтърпи наложеното му наказание ефективно, тъй като института на
условното осъждане е неприложим за тримата подсъдими П. С. П., А. Р. Г. и Р.
Г. Е., макар наказанията им да са до ТРИ години лишаване от свобода. Видно е
от събраните по делото доказателства, че А. Р. Г. е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, поради което за него е
неприложима тази разпоредба. Обществената опасност на деянието е висока и
така също е по- висока обществената опасност и на дейците на Т. деяние,
както в случая са П. С. П. и Р. Г. Е..Те макар да не са осъждани на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер са с лоши характеристични данни и
от друга страна са извършили престъпление „грабеж“, в което престъпление,
както бе посочено по- горе има и приложено насилие и то точно от двамата
мъже. Ето защо П. С. П. и Р. Г. Е. следва да изтърпят наложените им наказание
при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По отношение на подс. А. Р. Г. това наказание той следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Видно е, че той е осъждан на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ месеца за
престъпление от общ характер по НОХД № 819/2020г. на СлРС за
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наложеното наказание
СлРС е постановил да не се изтърпява ефективно, а го е отложил за
изпитателен срок от ТРИ години. Именно по време на изпитателния срок подс.
Г. е извършил деянието по настоящото производство, поради което съдът
следва да приведе това наказание в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от
НК.
Подсъдимата Р. наложеното й наказание по чл.198, ал.1, предл.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите П. С. П., А. Р. Г.,
Р. Г. Е. и С. Р. Р. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 468 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство, на всеки по 117 лева.
С оглед правилата на процеса съдът следва да осъди подсъдимите П., Г.,
Е. и Р. да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд
11
сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по време на
съдебното производство, на всеки по 75 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12