№ 271
гр. Айтос, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора М. Ст. С. Г.
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20252110100833 по описа за 2025 година
Производството се движи по реда на чл.19 от ЗГР и е образувано по повод постъпила
молба на С. С. С., с ЕГН **********, от ***, за промяна на собственото, бащиното и
фамилното име – от С. С. С. на С. С. Х..
Поддържа се, че молителят цял живот е носил и се е представял с името С., а неговият
баща с името С.. Ето защо и всички близки го знаят и се обръщат към него като С. С. Х. и
желае допускане на промяна на собственото, бащиното и фамилното име.
Община Айтос, редовно уведомени, не изпращат представител, но прилагат
становище и доказателства, като считат, че молбата е частично неоснователна - относно
исканата промяна на бащиното и фамилното име.
Районна прокуратура Бургас, ТО-Айтос, редовно уведомени, делегират представител,
като считат, че молбата е частично неоснователна - относно исканата промяна на бащиното
и фамилното име.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от представените документи молителят е роден на *** г. в *** и е
записан с имената С. С. С. с ЕГН **********. Негови родители са Р. А. С. и С. С. А.. От
изслушването на молителя и свидетелските показания на неговия дядо А. С. Ч. се
установява, че молителят е известен и към него всички се обръщат със собственото име С..
Това е името, което в България ползва още от дете, така и в ***, където работи понастоящем.
Никой не се обръща към него като С. - името, с което е записан по документи. На баща му
1
всички викат С. и това е името, с което той е познат в кръга от близките и познатите си.
В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото име на молителя
да е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо, с оглед на което произнасянето на
настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са "важни обстоятелства“. В
закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като "важни", за да са
основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие.
Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали
изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват
"важни" такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на
ВКС по чл. 290 от ГПК по отношение на това какво се влага под "важни обстоятелства" по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР - решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ
ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС,
решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение №
19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК. Според тях понятието „важни
обстоятелства“ не следва да изключва субективното желание на лицето да носи определено
име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак, и когато исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции.
Относно собственото име: Основните принципи, заложени в съдебната практика на
ВКС през последните години са в насока, в която се приема, че доколкото името е част от
личностното самоопределение на лицето - субективното му желание да носи определено
лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“. По принцип собственото
име на лицето е име, избрано от родителите, като причините за направения избор могат да
бъдат от различно естество. С настъпване на зрелостта всяко деесподобно лице следва да
може да определи дали даденото му собствено име го удовлетворява и ако са налице
основанията за това - да упражни правото си да смени собственото си име, освен ако не е
налице злоупотреба с право, за каквато по делото няма никакви доказателства. Исканата
промяна при това няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции. Липсата на такава цел по настоящето производство се доказа по делото с
представеното свидетелство за съдимост на молителя, в което не е налице
вписване на осъждане, както и няма висящи досъдебни производства срещу него – справка
от Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура-Бургас. От събраните по делото
гласни доказателства, се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му
социално общуване, молителят в живота си и в контактите е известен със собствено име С..
Всички близки и познати се обръщат към него с това име, а не с името, с което е вписан по
документи – С.. Безспорно различието на името от това, с което всички го знаят и с което го
наричат, води до затруднения в общуването и реализацията в обществото. Молителят търпи
неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на
социално общуване, включително и пред работодателя, е индивидуализиран с различно
собствено име от това по документи. Като се има предвид, че собственото име е и право на
2
лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано
реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му
контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, както и от
доказаното по безспорен начин, че молителят в действителност се идентифицира под
собствено име С., а не със собственото име по документи С., съдът прави извод, че са
налице "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на
собственото име на молителя.
Относно имената - бащино и фамилно: Молбата не е основателна. Съгласно чл.13
от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. В случая бащата на молителя цял
живот е носил имената С. С. А. и никога не ги е променял. Поради това не може да се
възприеме довода за исканата промяна нито на бащиното, нито на фамилното име. Тези
имена /бащина и фамилно/ се подчиняват на определени правила при формирането им, тъй
като имат за цел да обозначат връзката на произход между родител и дете. Поради това за
разлика от собственото име не зависят от субективното желание на търсещия промяна.
Доколкото имена /бащина и фамилно/ на молителя не са осмиващи, опозоряващи и
обществено неприемливи, нито по отношение на тях са налице други „важни обстоятелства“
по смисъла на чл.19 от ЗГР, молбата за тяхната промяна се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на С. С. С., роден на *** г. в ***, обл.
Бургас, с ЕГН **********, с адрес в ***, от С. на С..
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. С. С., с ЕГН **********, в останалата част, с която се
иска промяна на бащиното име и фамилното име.
След влизане на решението в сила заверен препис да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Айтос, както и Бюро по съдимост към РС-
Айтос, където е роден молителя, за отразяване в съответните регистри на промяната на
собственото име на молителя.
Решението в частта относно допуснатата промяна на собственото име не подлежи на
обжалване. В останалата част, в която е отхвърлена молбата за промяна на бащиното име и
фамилното име, може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок,
3
считано от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4