№ 1129
гр. Пазарджик, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100985 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, във вр. чл. във вр. чл. 22
и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от А. Д. К. против Кредисимо ЕАД за
прогласяване на нищожни на Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г.,
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. и Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. и осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Кредисимо ЕАД да върне на
А. Д. К. сумите от 188,05 лв. по Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., 700 лв. по Договор за потребителски кредит
2431449/16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г., евентуално за прогласяване на нищожен поради
противоречие с добрите нрави на чл. 8 от договорите за потребителски
кредит, поради противоречие с добрите нрави; 2./ отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД и
чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД от А. Д. К. против Ай Тръст ЕООД, ЕИК: ********* за
прогласяване на нищожни на Договор за предоставяне на поръчителство от
15.05.2025г. към Договор за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г. към Договор за
потребителски кредит 2402572/ 12.06.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за потребителски кредит
2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г., на
1
Договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2022г. към Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г., поради противоречие със
закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави
за осъждане, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Ай Тръст ЕООД да върне на
ищеца сумите от 188,05 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от
12.06.2021г., 700 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от
16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от
22.12.2021г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Кредисимо ЕАД Договор за
потребителски кредит 2389556/15.05.2021г. за сумата от 400 лв., Договор за
потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г. за сумата от 700 лв., Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. за сумата 1500 лв., Договор за
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. за сумата от 1800 лв. и Договор
за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. за сумата 2300 лв.
Договорите предвиждали задължението да бъде обезпечено с поръчителство,
учредено с посочено от кредитора юридическо лице.
Излага, че на датата на сключване на договорите за кредит, сключил към
всеки един от тях договори за предоставяне на поръчителство с избрано от
кредитора лице поръчител – в случая Ай Тръст ЕООД, за обезпечаване на
задълженията по договорите за кредит. Предвиждало се да заплати
възнаграждение на поръчителя.
Счита, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са сключени при
противоречие на закона - ЗЗП, ЗПК, при заобикаляне на закона и при
противоречие с добрите нрави.
Твърди, че посоченият в договорите за кредит ГПР е недействителен,
тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, което следвало да заплати на поръчителя. С това ищецът бил
подведен относно действителния размер на ГПР, поради което при сключване
на договорите не могъл да направи обоснована преценка за реалните
икономическите последици от сключването им.
Поддържа, че некоректното посочване на размера на ГПР
представлявало заблуждаваща търговска практика, която кредиторът
прилагал.
Счита, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство
представлявало допълнителна печалба за кредитора, поради което следва да
бъде включено в ГПР. С това размерът на ГПР надвишавал законно
допустимия от пет пъти размера на законната лихва. Невключването му
целяло да се избегне императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да не
надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на
договора.
Поддържа, че лихвените проценти били уговорени в противоречие с
добрите нрави, тъй като размерите им надвишавали двукратния размер на
законната лихва за обезпечени кредити.
2
Счита, че доколкото ГЛП и ГПР били част от същественото съдържание
на договорите за кредит, нищожността на клаузите, с които били уговорени
обуславяла нищожност на договорите изцяло.
Предвид нищожността на договорите за кредит, нищожни били е
договорите за предоставяне на поръчителство към тях.
При договорите за предоставяне на поръчителство била налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което
се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Тъй като
заявленията за необезпечен кредит се разглеждали в 14 – дневен срок,
сключването на договор за предоставяне на поръчителство се превръщало в
задължително условие за гарантирано получаване на бърз кредит. Освен
създаване на задължение, по този начин неравноправно се третирали
потребителите с оглед срока за разглеждане на заявлението, в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на одобрено
/посочено/ от кредитора юридическо лице.
Поддържа, че договорът за поръчителство имал за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможната фактическа неплатежоспособност на
длъжника, в противоречие с чл. 16 ЗПК, предвиждащ задължение за
кредитора да оцени сам неплатежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползване на наетите средства, съответна на получените
гаранции.
Между договора за кредит и договора за поръчителство съществувала
тясна взаимовръзка и зависимост, тъй като сключването на акцесорния
договор за предоставяне на поръчителство се явявал предпоставка за
сключване на договора за кредит, поради което следвало да се разглеждат като
едно цяло. Това се установявало и от обстоятелството, че изплащането на
възнаграждението за поръчителство да се извършвало, заедно с погасяване на
вноските по кредита, по сметка на кредитора.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на
самостоятелно основание. Поръчителят получавал възнаграждение, без
реално за него да съществува същинско насрещно задължение, доколкото
сумите, които е изплатил на кредитора, следвало да бъдат изплатени от
длъжника. За длъжника пък изплащането на сумите по кредита са явявало
безпредметно, тъй като дори и при редовно погасяване на задължението, бил
длъжен да заплати възнаграждение на поръчителя.
Твърди, че извършил плащания за погасяване на задълженията по
договорите, включително и по нищожните клаузи. Недължимо платени били
следните суми: 188.05 лв. за поръчителство и лихва по Договор за
потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., 700 лв. за поръчителство и
лихва по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г. и 900 лв.
по за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г..
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да прогласи за нищожни
3
поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски кредит № 2402572/
12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор
за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. и Договор за потребителски
кредит № 2533915/11.03.2022г., сключени между А. К. и Кредисимо ЕАД и за
осъждане на Кредисимо ЕАД да върне на ищеца сумите от 188,05 лв. по
Договор за потребителски кредит № 2402572/ 12.06.2021г., 700 лв. по Договор
за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г., евентуално за прогласяване на
нищожна на клаузата на чл. 8 от договорите, предвиждаща сключване на
договор за поръчителство.
Предявява искове за прогласяване на нищожни на Договор за
предоставяне на поръчителство от 15.05.2025г. към Договор за потребителски
кредит 2389556/15.05.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
12.06.2021г. към Договор за потребителски кредит 2402572/12.06.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
11.03.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г.,
сключени между А. К. и Ай Тръст ЕООД, евентуално за осъждане на Ай Тръст
ЕООД да върне на ищеца сумите от 188,05 лв. по Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.06.2021г., 700 лв. по Договор за предоставяне на
поръчителство от 16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Кредисимо ЕАД оспорва
допустимостта и основателността на исковете.
Счита, че исковата молба е нередовна поради невнасяне на дължимата
държавна такса от ищеца, както и поради непосочване на банкова сметка за
плащане на сумите по предявените осъдителни искове.
Твърди, че от исковата молба не ставало ясно дали е предявен иск за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022 г. В случай че такъв бил предявен счита, че същият е
недопустим, доколкото иск за нищожност на Договор за потребителски кредит
№ 2533915/11.03.2022 г. вече бил предявен против „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД.
Твърди, че от исковата молба не ставало ясно дали е предявен иск за
прогласяване на Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021 г. В
случай че такъв е предявен счита, че същият е недопустим, доколкото иск за
нищожност на Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. вече
бил предявен против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Счита за недопустими предявените искове за нищожност на Договор за
4
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г., Договор за потребителски
кредит № 2431449/16.08.2021 г. и Договор за потребителски кредит №
*********.06.2021 г., доколкото ищецът се възползвал от правото да предяви
срещу Кредисимо ЕАД искове за възстановяване на недължимо платени суми
при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д, тъй като в мотивите на
съдебното решение съдът ще се произнесе и относно твърдяната нищожност.
Предвид това самостоятелно предявените искове за нищожност нямало да
допринесат за защитата на ищеца, с оглед на което счита, че същите са лишени
от правен интерес. Договорите за кредит били изпълнени, поради което
облигационното правоотношение между страните било прекратено.
Не оспорва сключването на Договор за кредит – 2402572/12.06.2021 г.
между ”Кредисимо” ЕАД и А. Д. К., за сумата от 700,00 лева, която следвало
да бъде върната за срок от 6 месеца, при ГЛП от 37.91% и ГПР от 45.24%.
Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми възлизал на 779.40
лева, от които 700,00 лв. главница и 79,40 лв. договорна възнаградителна
лихва.
Излага, че дължимите суми по договора за кредит били погасени
предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в цялост уговорената с
договора за кредит договорна възнаградителна лихва.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 12.06.2021 г. с поръчител „Ай Тръст” ЕООД и потребител А. Д. К..
Не оспорва и твърдението на ищеца, че сумата е била усвоена от
кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021 г. и че същият е заплатил по сметка на „Кредисимо” ЕАД
сума в размер на 188,05 лева, която била разпределена за погасяването на
дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното
правоотношение.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2431449/16.08.2021 г. между ”Кредисимо ЕАД и А. Д. К. за сумата 1500.00
лева, която следвало да бъде върната за срок от 12 месеца, при ГЛП от 25.49 %
и ГПР от 28.69 %. Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми
бил 1715.04 лева, от които 1500,00 лв. главница и 79,40 лв. договорна
възнаградителна лихва.
Излага, че дължимите суми по договора за кредит били погасени
предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в цялост уговорената с
договора за кредит договорна възнаградителна лихва.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 16.08.2021г. с поръчител „Ай Тръст” ЕООД и потребител А. Д. К..
Не оспорва и твърдението на ищеца, че сумата е била усвоена от
кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №
2431449/16.08.2021 г. и че същият е заплатил по сметка на „Кредисимо” ЕАД
сума в размер на 700 лева, която била разпределена за погасяването на
дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното
5
правоотношение.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021 г. между ”Кредисимо ЕАД и А. Д. К., за сумата 1800.00
лева, която следвало да бъде върната за срок от 18 месеца, при ГЛП от 29,17
% и ГПР от 33,40 %. Общият размер на дължимите от кредитополучателя
суми бил 2243,88 лева, от която 1800,00 лв. главница и 443,88 лв. - договорна
възнаградителна лихва.
Излага, че дължимите суми по договора за кредит били погасени
предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в цялост уговорената с
договора за кредит договорна възнаградителна лихва.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 22.12.2021г. с поръчител „Ай Тръст” ЕООД и потребител А. Д. К..
Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за
потребителски кредит №2493443/22.12.2021 г. кредитополучателят е заплатил
по сметка на „Кредисимо” ЕАД сума в размер на 900,00 лв., разпределена за
погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по
кредитното правоотношение. Излага, че освен възстановяването на
предоставената му в заем главница по договора за кредит, ищецът е заплатил
по сметка на дружеството сума в размер на 571,74 лв., разпределена за
погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по
кредитното правоотношение.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2389556/15.05.2021 г. между ”Кредисимо” ЕАД и А. Д. К. за сумата 400.00
лева с период на револвиране от 30 дни и с падеж 13.06.2021 г., при фиксиран
ГЛП от 40.00 % и ГПР от 49.00 %. Общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми бил 413.33 лева, които следвало да бъдат заплатени в
срок до 13.06.2021 г.
Съгласно уговореното, кредитополучателят следвало да погаси
главницата и лихвата в рамките на периода на револвиране, като след
изтичането му кредитът се подновявал автоматично с нов период на
револвиране, за който се начислявала нова лихва върху непогасената част от
главницата. Ищецът се ползвал от промоционалните условия на
предоставения му е безлихвен гратисен период от 30 дни за погасяване на
кредита, съгласно т. 10 от Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит №2389556/15.05.2021 г., съгласно който ако предоставената в кредит
сума бъде върната в рамките на безлихвения гратисен период,
кредитополучателят ще дължи връщане само на главницата, без
възнаградителна лихва, а именно единствено сумата от 400,00 лева.
Кредитополучателят погасил в цялост задълженията си по процесния договор
за кредит с еднократно плащане от 400,00 лв., извършено на 12.06.2021 г.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022 г. между ”Кредисимо” ЕАД и А. Д. К. за сумата 2300.00
лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 39.71 % и
6
ГПР от 47.80 %. Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми
бил 3396.15 лева, от които 2300,00 лв. - главница и 1 096, 15 лв. - договорна
възнаградителна лихва.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 11.03.2022г. с поръчител „Ай Тръст” ЕООД и потребител А. Д. К..
Не оспорва, че предвид липсата на надлежно погасяване на
задълженията му за месечни вноски по Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022 г. кредиторът потърсил изпълнение от дружеството -
поръчител. Предвид това „Ай Тръст” ЕООД погасил задълженията на ищеца
по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. Вследствие на
изпълнението се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор по
правоотношението. Поради това, че ищецът, в качеството му на задължено
лице, впоследствие не изпълнявал надлежно и задълженията си към „Ай
Тръст“ ЕООД, понастоящем вземането било цедирано на третото лице за
настоящото производство - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Вземанията на цесионера спрямо ищеца били предмет на самостоятелно
установително исково производство, предвид което счита, че е в противоречие
на процесуалния закон, същите да са предмет на настоящото.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесните договори за
потребителски кредити са нищожни, тъй като съдържанието им не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от 3ПК.
Поддържа, че в Приложение № 1 към всеки договор по ясен и разбираем
начин били посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9). Било упоменато
и че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в Общите
условия и по – конкретно подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни
продукти. Годишен процент на разходите” на приложимите към договора за
кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът притежавал
необходимото съдържание съгласно чл. 11 , ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст” ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който бил включен при
изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва.
Счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да се включва в
ГПР, като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция
за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не
представлявало задължително условие за получаване на кредита и
предоставянето на кредита не било в резултат на търговски клаузи и условия
между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД. На следващо място размерът
7
на възнаграждението за поръчител не бил известен към момента на сключване
на договора за кредит.
Оспорва твърденията, че сключването на договор за поръчителство
представлявало задължително условия за сключване на договора за кредит.
Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към процесните договори за
кредити Общи условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят имал
право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Ако изберял
да не предоставя такива, заявлението му щяло да се разгледа, да се направи
оценка на кредитоспособността, а след това и преценка дали да му се
предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на
риска. Освен това, кредитополучателят можел да избира между няколко вида
обезпечения, които да учреди.
Договорът за кредит предвиждал изричната възможност (чл. 4, ал. 3)
потребителят да си избере необезпечен кредит. Нямало задължително условие
кредитът да е обезпечен. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител”, то той имал правото по раздел III, т. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно които преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
можели да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявявал желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо”
ЕАД. Тоест клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за
кредит, обезпечен с поръчителство, което представлявало още един аргумент
в насока на твърдението, че предоставянето на поръчител не било
задължително условие за отпускане на кредита.
По тези съображения, счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т, 1
от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и не
бил нарушен чл. 19 от ЗПК.
Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит
Кредисимо ЕАД е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, за да го включи в ГПР, тъй като Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключвал
след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Затова
„Кредисимо” ЕАД не знаел и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст” ЕООД, по който бъдещ договор не бил страна. Затова
този разход не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК да е общ разход
по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Действително „Кредисимо" ЕАД бил едноличен собственик на капитала
на „Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества били самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо” ЕАД е нямал достъп до
8
договора за предоставяне на поръчителство, съответно не разполагал с данни
за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца
и „Ай Тръст” ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от 33Д и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД се задължавал да извърши за сметка на доверителя възложените от него
действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо” ЕАД солидарно
с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възниквали в полза на „Ай Тръст” ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не бил страна по договора между ищеца
и „Ай Тръст” ЕООД. Дори и да се приемели доводите на А. К. за свързаност
на двете дружества и наличие на скрито обогатяване на ответника, то това не
обуславяло недействителност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник ,Ай Тръст“ ЕООД. Сам по себе си
договорът за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е
задължил по отношение на кредиторът да отговаря за задължението на
потребителя по договорите за кредит, пораждал за потребителя единствено
права и поставял същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако
не бил сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на
кредитора, кредитополучателят ще дължи на поръчителя връщане на суми в
еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя
(главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с
вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски
кредит. В този смисъл, ако единствено уговорката за заплащане на
възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и
добрите нрави, само тя следвало да бъде обявена за недействителна, без да е
това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство.
Дори и да приемело, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит бил нищожен, неговата
недействителност на основанията, изложени в исковата, молба би довела
единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
В този смисъл вземанията на ответника по договорите за потребителски
кредит били действителни и предявените срещу него искове следва да бъдат
9
отхвърлени.
Поради гореизложеното, настоява предявените искове за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021 г.,
Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021 г. и Договор за
потребителски кредит № *********.06.2021 г. и съединените с тях
осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми, както следва
188,05 лв. по Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021 г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021 г., 700,00 лв. по
Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021 г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 16.08.2021 г., 900,00 лв. във връзка с
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021 г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.12.2021 г., да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ай Тръст ЕООД оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове.
Счита предявения срещу него иск за прогласяване на нищожен на
Договор за предоставяне поръчителство от 11.03.2022 г., сключен за
обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит
№ 2533915/ 11.03.2022 г. за недопустим, доколкото нищожността му била
предмет на исковото производство между ищеца и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Счита за недопустим и предявения иск за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне поръчителство от 15.05.2021 г., сключен за
обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит
№ 2389556/15.05.2021 г., доколкото ищецът е заплатил по него на кредитора
единствено главница по договора за потребителски кредит. Предвид това за А.
К. липсвал правен интерес от предявяването на иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД,
тъй като уважаването му не би се отразила на правната му сфера.
Счита, че са недопустими и предявените срещу „Ай Тръст“ ЕООД
искове за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне
поръчителство от 22.12.2021 г., сключен за обезпечаване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021 г., Договор за
предоставяне поръчителство от 16.08.2021 г., сключен за обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021 г. и
на Договор за предоставяне поръчителство от 12.06.2021 г., сключен за
обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит
№ 2402572/ 12.06.2021 г., с доводи, че срещу кредитора били предявени
осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д за възстановяване на
недължимо платени суми. В мотивите на съдебното решение съдът във всеки
случай щял да се произнесе и относно нищожността на всеки от договорите за
предоставяне на поръчителство. С оглед на това предявяването на
самостоятелните искове за нищожност срещу „Ай Тръст“ ЕООД единствено
утежнявало и оскъпявало производството, без да носи допълнителна полза за
10
ищеца, предвид това, че същите към днешна дата били прекратени и
ответникът не претендирал дължими суми по същите.
Оспорва основателността на предявените искове.
Не оспорва, че на 15.05.2021г. между А. К. и Ай Тръст ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задължения по
Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021 г. с кредитодател
„Кредисимо” ЕАД. В чл. 12, ал. 1 от подписания между страните договор
изрично било отбелязано, че същият поражда действие от датата на сключване
на договора за потребителски кредит. В случай че договорът за потребителски
кредит изрично предвижда гратисен период за потребителя, договорът за
предоставяне на поръчителство влизал в сила в деня след изтичане на
гратисния период, уговорен в съответния договор за потребителски кредит.
Не оспорва, че на 12.06.2021г. между А. К. и Ай Тръст ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задължения на
ищеца по Договор за потребителски кредит №2402572/12.06.2021 г. с
”Кредисимо” ЕАД.
Договорът имал характер на договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, с който Ай Тръст ЕООД поел задължението да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД и се задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план по
Приложение № 1 към сключения договор се предвиждало К. да заплаща
възнаграждение за поръчителя в размер на 70.72 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит. Възнаграждението било дължимо само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита. При предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на
кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител имало
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не била забранена от закона), а размерът му бил съобразен с риска,
който поръчителят поемал. Възнаграждението било дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение се дължало по - голямо възнаграждение, което с времето
намалявало. Предвид че задължението по договора за кредит било предсрочно
погасено, на поръчителя не било заплатено възнаграждение в пълния уговорен
размер.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 16.08.2021г. между страните за обезпечаване на Договор за потребителски
кредит № 2431449/ 16.08.2021 г. с ”Кредисимо”
Договорът имал характер на договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, с който Ай Тръст ЕООД поел задължението да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД и се задължил да гарантира като
11
поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план по
Приложение № 1 към сключения договор се предвиждало К. да заплаща
възнаграждение на поръчителя в размер на 114,01 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит. Възнаграждението било дължимо само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита. При предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на
кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител имало
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не била забранена от закона), а размерът му бил съобразен с риска,
който поръчителят поемал. Възнаграждението било дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение се дължало по - голямо възнаграждение, което с времето
намалявало. Предвид че задължението по договора за кредит било предсрочно
погасено, на поръчителя не било заплатено възнаграждение в пълния уговорен
размер.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 22.12.2021 между страните за обезпечаване на Договор за потребителски
кредит 2493443/ 22.12.2021 с ”Кредисимо”.
Договорът имал характер на договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, с който Ай Тръст ЕООД поел задължението да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД и се задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план по
Приложение № 1 към сключения договор се предвиждало К. да заплаща
възнаграждение в размер на132.88 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит. Възнаграждението било дължимо само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита. При предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на
поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител имало
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не била забранена от закона), а размерът му бил съобразен с риска,
който поръчителят поемал. Възнаграждението било дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение се дължало по - голямо възнаграждение, което с времето
намалявало. Предвид че задължението по договора за кредит било предсрочно
погасено, на поръчителя не било заплатено възнаграждение в пълния уговорен
размер.
Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 11.03.2022г. между страните за обезпечаване на Договор за потребителски
12
кредит 2533915/11.03.2022г. с ”Кредисимо”.
Договорът имал характер на договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, с който Ай Тръст ЕООД поел задължението да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД и се задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план по
Приложение № 1 към сключения договор се предвиждало К. да заплаща
възнаграждение в размер на 135.51 лв. на месец за периода на действие на
договора за кредит. Възнаграждението било дължимо само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита. При предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на
поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител имало
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не била забранена от закона), а размерът му бил съобразен с риска,
който поръчителят поемал. Възнаграждението било дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение се дължало по - голямо възнаграждение, което с времето
намалявало.
Оспорва твърденията за нищожност на договорите за кредит и
договорите за предоставяне на поръчителство.
Поддържа, че същите били сключени при ясни е разбираеми условия,
след като на кредитополучателя предварително била предоставена
необходимата информация относно всичките съществени техни елементи.
Договорите за предоставяне на поръчителство се сключвали след
договорите за кредит, в рамките на независимата електронна среда на „Ай
Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямал достъп. Впоследствие
поръчителят предоставял на „Кредисимо” ЕАД данни относно размера на
дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това било единствено с цел да се улесни на плащането от
страна на потребителя.
Договорите за кредит били сключени при индивидуално уговорени
между страните условия, част от които било и условието за обезпечаване на
кредита. Предвиждала се и възможност задължението да не бъде обезпечено.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му подлежало на
разглеждане и преминавало процес на оценка и одобрение, съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да
бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на 1 т. 1
от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б. „ж“ от директивата, защото не
представлявало „задължително условие за получаване на кредита”.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран
13
такъв), се сключвал след подписването от кредитоискателя на Договора за
кредит с „Кредисимо“ ЕАД, поради което размерът на възнаграждението за
поръчителство предварително не било известно на кредитора. Затова не
попадало в дефиницията на § 1, т. 1 ДРЗПК.
Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство
не можело да се квалифицира и като „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68е от ЗЗП. В конкретния случай не било налице нито
премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна
на „Кредисимо” ЕАД и на „Ай Тръст“ ЕООД. Паричните задължения на
кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по
договор за предоставяне на поръчителство, били ясно разписани. Конкретно
бил посочен размерът на вноската по договора за кредит, формирана на база
на определения съгласно правилата на ЗПК ГПР. Конкретно бил посочен и
размерът на възнаграждението към поръчителя в договора за поръчителство.
Освен това в Приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния потребител начин
бил посочен размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за
погасяване на възнаграждението на поръчителя.
Счита, че само по себе си обстоятелството, че „Кредисимо" ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД били свързани лица, не водело до извод, че е налице скрито
оскъпяване на кредита“. Двете дружества били отделни юридически лица със
собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на
дейност, със собствено имущество и отделен персонал, счетоводство,
деловодство, вътрешни правила на работа. На потребителя се предоставяла
възможност да избере начин дали заплащането на възнаграждението за
поръчителя да стане по негова сметка или по сметка на кредитора, заедно с
плащането на месечните вноски. Последният вариант бил предпочитан от
кредитополучателите, тъй било финансово по – изгодно за тях понеже
правили разходи само за едно плащане. В този случай „Кредисимо” ЕАД
единствено получавал от името и за сметка на Ай Тръст ЕООД плащането,
същият не бил титуляр на вземането и не се разпореждал с него, което било
изрично уговорено чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство.
По изложените съображения иска съдът да остави без разглеждане, като
недопустими, предявените искове за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне поръчителство от 11.03.2022 г., сключен за обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г.,
на Договор за предоставяне поръчителство от 15.05.2021 г., сключен за
обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2389556/15.05.2021 г., на Договор за предоставяне поръчителство от
12.06.2021 г., сключен за обезпечаване на задълженията по Договор за
потребителски кредит № 2402572/ 12.06.2021 г., на Договор за предоставяне
поръчителство от 11.03.2022 г., сключен за обезпечаване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г., евентуално
претендира да бъдат отхвърлени като неоснователни.
14
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Ищецът е страна по сключените с
ответниците договори за потребителски кредит и договори за предоставяне на
поръчителство към тях и за него е налице правен интерес да предяви иск за
нищожност, за да установи пораждат ли задължения, които да изпълни. Искът
за прогласяване нищожност на договор и за връщане на даденото без
основание по такъв договор имат различен предмет, така че прехвърленото
право да се претендира връщане на дадени без основание суми не е идентично
по основание със съдебно предявеното. Въпросът за нищожността на
договорите е преюдициален по отношение на това дали даденото по него е без
основание и може ли да се иска обратно, т.е. дали за ищцата се е породило
право, с което впоследствие се е разпоредила.
Затова неоснователни са възраженията на ответниците, че за А. К. не е
налице правен интерес да предяви искове за нищожност на правните сделки.
Неоснователно е възражението и че исковете за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г., на
Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021 г. и на Договор за
предоставяне поръчителство от 11.03.2022 г., сключен за обезпечаване на
задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2533915/
11.03.2022 г. са недопустими, доколкото такива вече са предявени против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предвид че страна по договорите са
настоящите ответници за ищеца е налице правен интерес да предяви исковете
за прогласяване нищожност на процесните договори срещу тях. Решението по
правния спор ще формира сила на пресъдено нещо относно действителността
на договорите и по отношение на цесионера Агенция за събиране на вземания
ЕАД, на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК и ще е обуславящо при спор между
правоприемника на ответниците и ищеца относно придобитите с договора за
цесия права.
Неоснователно е възражението, че липсва правен интерес от
предявяване на иск за Договор за предоставяне поръчителство от 15.05.2021 г.,
сключен за обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за
потребителски кредит № 2389556/15.05.2021 г., тъй като ищецът е заплатил на
кредитора единствено главница по договора за потребителски кредит.
Обстоятелството, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е
заплатено, не налага извод за недопустимост на иска, предвид че поръчителят
може да се позове на договора винаги и да поиска плащане.
Неоснователно е възражението, че исковата молба е нередовна, тъй като
не е заплатена дължимата държавна такса, както и че е не е посочена банкова
сметка на ищеца.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с Определение №
15
1073/02.04.2025г. по гр. д. 985/2025г. на Районен съд - Пазарджик, а
изискването за посочване на банкова сметка по осъдителните искове не е сред
основанията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК или чл. 128
ГПК.
Не е спорно между страните, че между А. Д. К. и Кредисимо ЕАД са
сключени следните договори: Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г.,
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. и Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г.
По Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021г. Кредисимо
ЕАД е предоставил на А. К. сумата от 400 лева, с период на револвиране 30
дни, при ГЛП от 40 % и ГПР от 49 %. Общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми е 413,33 лева, от която 400 лв. главница и 13,33 лв. -
договорна възнаградителна лихва.
По Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г. Кредисимо
ЕАД е предоставил на А. К. сумата от 700, която е следвало да бъде върната за
срок от 6 месеца, при ГЛП 37,91% и ГПР 45,24 %. Общият размер на
дължимите от кредитополучателя суми е 779,40 лева, от която 700,00 лв.
главница и 79,40 лв. - договорна възнаградителна лихва.
По Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Кредисимо
ЕАД е предоставил на А. К. сумата от 1500 лв., която е следвало да бъде
върната за срок от 12 месеца, при ГЛП 25,49% и ГПР 28,69 %. Общият размер
на дължимите от кредитополучателя суми е 1715,04 лева, от която 1500 лв.
главница и 215,04 лв. - договорна възнаградителна лихва.
По Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г.
Кредисимо ЕАД е предоставил на А. К. сумата от 2300 лева, която следвало да
бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 39,71 % и ГПР от 47,80 %.
Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми е 3396,15 лева, от
която 2300,00 лв. главница и 1096,15 лв. - договорна възнаградителна лихва.
По Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021 г.
Кредисимо ЕАД е предоставил на А. К. сумата от 1800.00 лева, която следвало
да бъде върната за срок от 18 месеца, при ГЛП от 29,17 % и ГПР от 33,40 %.
Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми е 2243,88 лева, от
която 1800,00 лв. главница и 443,88 лв. - договорна възнаградителна лихва.
Получаването от ищеца на сумите по кредита се потвърждава от
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира, като компетентно изготвена. Според
заключението на вещото лице сумите по Договор за потребителски кредит №
2389556/15.05.2021г., по Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г. и по Договор за потребителски кредит №
2431449/16.08.2021г. са преведени на ищеца чрез системата Изи Пей. Сумата
по Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. от 1800 лв. е
16
усвоена като със сумата от 1189,30 лв. е погасено задължение по предходен
заем, а остатъкът от 610,70 е преведена на ищеца на 22.12.2021г. чрез
системата Изи Пей. Сумата по Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022г. от 2300 лв. е усвоена като със сумата от 1856,66 лв. е
погасено задължение по предходен заем, а остатъкът от 443,34 е преведена на
ищеца на 11.03.2022г. чрез системата Изи Пей.
Не е спорно и че на датите на сключване на договорите за кредит, към
всеки от тях е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст“ ЕООД и А. Д. К., в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се
задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. Съгласно договорите за кредит, поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред
дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения /чл. 1, ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от
неизпълнението му, а именно -връщане на предоставената сума по кредита,
възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на
плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия,
съгласно Приложение 1, за периода на действие на договорите за кредит,
както и възнаграждение в същия размер за всеки нов период на револвиране.
Съгласно чл. 8 ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено
„Кредисимо“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението
на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Кредисимо“ АД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като
вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя, а всички плащания се извършват в полза кредитодателя
„Кредисимо“ АД.
По Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2021г. към
Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021г. възнаграждението
за предоставяне на поръчителство е 118,71 лв., по Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.06.2021г. към Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г. възнаграждението за предоставяне на поръчителство е
70,72 лв. месечно или 424,32 лв. за срока на договора, по Договор за
предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за потребителски
кредит № 2431449/16.08.2021г. възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е 114,01 лв. месечно, или 1 368,12 лв. за срока на договора, по
Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г. към Договор за
17
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. възнаграждението за
предоставяне на поръчителство е 132,88 лв. месечно, или 2 391,84 лв. за срока
на договора, по Договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2022г.. към
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. възнаграждението
за предоставяне на поръчителство е 2335,16 лв. за срока на договора.
В чл. 4.2. от Общите условия за предоставяне на кредита е уговорено
правото на кредитополучателя да се откаже от договора, срока в който може
да стане това, както и последиците при упражняване на това право.
Доколкото недействителността на договорите за кредит обуславя
недействителност на договорите за предоставяне на поръчителство, съдът
следва да разгледа и да се произнесе по исковете за нищожност на тези
договори.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищецът има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител А. К.
разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава
Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват
при основателността на иска. По отношение на действителността на
договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Договорите за кредит са сключени отдалечено при условията на ЗПФУР,
т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма, посочени са неговите
реквизити-срок на договора, брой, размер и падеж на погасителните вноски,
размер на лихвения процент и годишен процент на разходите, общ размер на
дължимата сума. Ищецът е информиран за правото да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се
откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите
условия по Договора за кредит/.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключените с ответника „Ай тръст“ ЕООД договори за предоставяне на
поръчителство.
След като усвояването на сумата по кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо
лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение,
то договорените възнаграждения за поръчителя са компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхващат от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР
18
ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ако
по Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021г. към ГПР се
прибави и дължимата вноска за възнаграждение за поръчителство – 118.71 лв.
по договора за предоставяне на поръчителство, същият би бил 3115.58%. Ако
по Договор за потребителски кредит № 2402572/ 12.06.2021г. към ГПР се
прибави и дължимата сума за възнаграждение за поръчителство – 424.32 лв.
по договора за предоставяне на поръчителство, същият би бил 635.76%. Ако
по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г. към ГПР се
прибави и дължимата сума за възнаграждение за поръчителство – 1 368.12 лв.
по договора за предоставяне на поръчителство, същият би бил 347.52%. Ако
по Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. към ГПР се
прибави и дължимата сума за възнаграждение за поръчителство – 2 391.84
лв. по договора за предоставяне на поръчителство, същият би бил 316.47%.
Ако по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. към ГПР се
прибави и дължимата сума за възнаграждение за поръчителство – 2 335.16 лв.
по договора за предоставяне на поръчителство, същият би бил 184.32%.
Видно е, че по всички договори, освен че посочения ГПР не отговаря на
действителния, с включване в него на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, същият ще надхвърли законоустановения такъв в чл. 19, ал. 4
ЗПК от пет пъти размера на законната лихва към датата на сключване на
договорите, който по всички договори е 50 %, изчислен от съда по реда на чл.
161 ГПК /(0,00% основен лихвен процент на БНБ + 10 пункта) * 5 = 50 %/.
В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредитите, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се
изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно
общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил
19
лишен от възможността разбере икономическите последици от сделката и да
вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищеца сумите по договорите за кредит. Доколкото според
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне
на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в
сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищеца обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора
и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се приеме, че кредиторът не е
знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от
„Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.
Установява се от данните от ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо“ АД. В Общите условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от
сключените от К. договори за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай
тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и
за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал. 5 от Договора
за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема, че на кредитора е било известно
задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г.,
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. и Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. са недействителни на осн. чл.
22 ЗПК.
По отношение за прогласяване на нищожност на сключените с ответника
„Ай тръст“ ЕООД договори за предоставяне на поръчителство, към
20
договорите за кредит, съдът намира следното:
Основание за сключването им е поставеното от „Кредисимо“ АД
условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор
за потребителски кредит.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е
ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че
това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо
лице /по списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя А. К., а само този на кредитодателя, което
води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая
правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и
неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е надвишава отпускания кредит.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл. 3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност и както се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От
анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните
договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредоставяне на обезпечение,
при положение, че потребителят иска такова, води като последица
непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/.
Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението
на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-
дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По
такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство
21
да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
Договорите за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание
противоречие с добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се ползва като средство за неоснователно
обогатяване. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е
уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата
на скрит разход по кредита. Уговорката за заплащане на възнаграждения за
поръчителство, някои от тях в размер по - голям от отпуснатия кредит не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения -
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
Ето защо съдът счита, че Договор за предоставяне на поръчителство от
15.05.2025г. към Договор за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г. към Договор за
потребителски кредит 2402572/ 12.06.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за потребителски кредит
2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г., на
Договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2022г. към Договор за
потребителски кредит №2533915/11.03.2022г. сключени между А. К. и втория
ответник „Ай Тръст“ ЕООД противоречат на добрите нрави, поради което са
нищожни.
По тези съображения, предявените от А. Д. К. против „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД за прогласяване на нищожни като противоречащи на закона на Договор
за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски
кредит № 2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит
2431449/16.08.2021г., Договор за потребителски кредит №2493443/22.12.2021г.
и Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. и за прогласяване
на нищожни като противоречащи на добрите нрави на Договор за
предоставяне на поръчителство от 15.05.2025г. към Договор за потребителски
кредит 2389556/15.05.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
12.06.2021г. към Договор за потребителски кредит 2402572/ 12.06.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за
22
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г., на Договор за предоставяне на поръчителство от
11.03.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г., са
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и разноски.
Установи се от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
че задълженията по Договор за Потребителски кредит №
2389556/15.05.2021г., включващи главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство са в размер на 532.04 лева
и са изцяло заплатени. Задълженията по Договор за потребителски кредит №
2402572/ 12.06.2021г., включващи главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство са в размер на 1 203.72
лева и са изцяло заплатени. Задълженията по Договор за потребителски
кредит № 2431449/16.08.2021г., включващи главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство са в размер на 3 083.16
лева и са изцяло погасени. Задълженията по Договор за потребителски кредит
№ 2493443/22.12.2021г., включващи главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство са в размер на 4 635.72
лева и са изцяло погасени. Задълженията по Договор за потребителски кредит
№ 2533915/11.03.2022г., включващи главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство са в размер на 5 731.31
лева и са изцяло погасени.
Сумите, платени над главницата по договорите за кредит са дадени без
основание и подлежат на връщане.
Поради нищожност на договорите за предоставяне на поръчителство,
недължимо платено е и възнаграждението за предоставяне на поръчителство.
Съдът, като съобрази съдържането на договорите за кредит и за
предоставяне на поръчителство, заключението по назначената съдебно –
икономическа експертиза и разясненията на вещото лице, счита предявения
против Кредисимо ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
заплатените от ищеца суми за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство по договорите за предоставяне на поръчителство за
неоснователни. Видно от съдържанието на договорите за предоставяне на
поръчителство, възнаграждението се дължи на поръчителя и макар
кредиторът да е овластен да го събира, същото е преведено по сметка на Ай
Тръст ЕООД. Следователно задължение за връщане на недължимо платеното
по договорите за предоставяне на поръчителство не възниква за Кредисимо
ЕАД. В съдебно заседание на 01.09.2025г. вещото лице уточни, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е постъпило по сметка на
23
Кредисимо ЕАД, заедно с вноските по кредита, след което са преведени на Ай
Тръст ЕООД. Следователно задължение за връщане на тези суми възниква за
поръчителя Ай Тръст ЕООД, по отношение на когото исковете са основателни
Претендира се осъждане на Ай Тръст ЕООД да върне на ищеца сумите
от 188,05 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г.,
700 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. и 900 лв.
по Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г. Установи се от
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, че сумите за възнаграждение за поръчителство по тези договори
са заплатени от ищеца в пълния им размер. Установи се и че са сумите са
преведени от кредитора, по чиято сметка са постъпвали, на поръчителя в
пълния им размер. Доколкото обаче се претендират плащания по част от
договорите и за част от сумите, съдът не може да присъди повече, тъй като би
нарушил принципът на диспозитивното начало, съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
Затова предявените осъдителни искове следва да се уважат съобразно
заявените с исковата молба размери, като се осъди ответникът Ай Тръст
ЕООД да върне на ищеца сумата от 188,05 лв. по Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.06.2021г., сумата от 700 лв. по Договор за предоставяне
на поръчителство от 16.08.2021г. и сумата от 900 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г.
При този изход на правния спор право на разноски имат ищецът А. К.
съобразно уважените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по
отношение на ответника Кредисимо ЕАД и съобразно уважените искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД спрямо
ответника Ай Тръст ЕООД, както и ответникът Кредисимо ЕАД съобразно
отхвърления иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В настоящото производство ищецът не претендира разноски, поради
което не следва такива да му се присъждат.
В производството по делото ответникът Кредисимо ЕАД е
представляван от юрисконсулт, за което му се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от
07.09.2021г./. Съдът като съобрази защитавания материален интерес, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото по дела от и срещу
потребители, във връзка с действителността на договори за кредити и
връщане на недължимо платеното по тях, има установена съдебна практика,
която е непротиворечива, счита че следва се присъди възнаграждение в
минимален размер от 100 лв.
Доколкото А. К. е освободен от заплащане на държавна такса и разноски
по делото, същите следва да се възложат в тежест на ответниците Кредисимо
ЕАД и Ай Тръст ЕООД, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, като бъдат заплатени в полза
на Районен съд – Пазарджик.
Съобразно цената на предявените и уважени искове срещу Кредисимо
24
ЕАД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г.,
Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. и Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г., дължимата държавна такса,
определена като сбор от вземанията за главница и договорна лихва, която този
ответник следва да бъде осъден да заплати е 394,21 лв.
Ответникът Ай Тръст ЕООД следва да бъде осъден за заплати разноски
за държавна такса по предявените и уважени кумулативно обективно
съединени искове за прогласяване на нищожни на Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.05.2025г. към Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
12.06.2021г. към Договор за потребителски кредит 2402572/ 12.06.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г., на Договор за предоставяне на поръчителство от
11.03.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. и за
осъждане на Ай Тръст ЕООД да върне на ищеца платените суми за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство сумите от 188,05 лв. по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г., 700 лв. по Договор
за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г..
Дължимата държавна такса по исковете за прогласяване нищожността на
договорите за предоставяне на поръчителство, определена съобразно
дължимото възнаграждение на поръчителя, е в размер на 348,80 лв.
Дължимата държавна такса по предявените и уважени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платените суми за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство сумите от 188,05 лв. по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г., 700 лв. по Договор
за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г., определена съобразно
търсената сума, е общо 150 лв.
Следователно ответникът Ай Тръст ЕООД следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд – Пазарджик разноски да държавна такса в
размер на общо 498,80 лв.
Ответниците Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Районен съд – Пазарджик поравно разноските
по назначената съдебно – счетоводна експертиза в размер на 500 лв., или всеки
от тях по 250 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
25
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, на
сключените между А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес ******* и Кредисимо
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ Договор за
потребителски кредит 2389556/15.05.2021г., Договор за потребителски кредит
№ 2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит
2431449/16.08.2021г., Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г. и Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022г., поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес *******
против Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес
център „България“, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумите сумите от 188,05 лв. по
Договор за потребителски кредит № 2402572/ 12.06.2021г., 700 лв. по Договор
за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, на
сключените между А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес ******* и Ай Тръст
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.05.2025г. към Договор за потребителски кредит
2389556/15.05.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство от
12.06.2021г. към Договор за потребителски кредит 2402572/ 12.06.2021г.,
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. към Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2022г. към Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г., на Договор за предоставяне на поръчителство от
11.03.2022г. към Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г.,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Ай Тръст ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ВЪРНЕ на А. Д. К.,
ЕГН: **********, с адрес *******, сумите от 188,05 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.06.2021г., 700 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 16.08.2021г. и 900 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.12.2021г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 07.09.2021г./, А.
Д. К., ЕГН: **********, с адрес *******, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, разноски за
26
процесуално представителство по гр. д. 985/2025г. на Районен съд –
Пазарджик, в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик, разноски за държавна такса по гр. д. 985/2025г. на Районен съд -
Пазарджик в размер на общо 394,21 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ай Тръст ЕООД, ЕИК: ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик, разноски за държавна такса по гр. д. 985/2025г. по гр. д. 985/2025г.
на Районен съд - Пазарджик в размер на общо 498,80 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик, разноски за съдебно – икономическа експертиза по гр. д.
985/2025г. на Районен съд - Пазарджикв размер на 250 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ай Тръст ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик, разноски за съдебно – икономическа експертиза по гр. д.
985/2025г. на Районен съд - Пазарджик в размер на 250 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
27