Решение по дело №451/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8599
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20221110100451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8599
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110100451 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: еик ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б срещу М. Г. Д., ЕГН егн , гр.С., общ. Кр. с.,
бул.“Б.“ № 60Г, ет.5, ап.27 и ВЛ. Л. Д., ЕГН ********** със същия адрес и
двамата чрез адв.К., с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да
бъде прието за установено, че ответниците му дължат в условията на
солидарност следните суми: 3532.50 лева, от която 3111.32 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 359.58 лв. за периода
от 15.09.2019г. до 01.06.2018г., сумата от 51.18 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
01.02.2020г. ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 10.55 лв. за периода от 31.07.2018г.
до 30.06.2021г, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
29.07.2021г. по ч. гр. дело № 42639/2021 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е абонат на ищеца с абонатен № 380645 и
1
са качеството потребител за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,бул.Б. №
60 Г, ет.5, ап. 27 и са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия
през периода от месец май 2018г. до месец април 2020г., които не са
заплатени. Излага се, че ответниците са съпрузи и сумата се търси солидарно.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т. с.“ ЕООД, чието конституиране като трето
лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК
се търси. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответниците
дължат солидарно претендираните суми. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
искът не се оспорва досежно твърдението, че те са абонати на имота за част
от исковия период, но се излага, че сумите са начислени по нереален отчет и
като такива са недоказани. Ангажират се доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за покупко–продажба на недвижим имот от 24.02.2004. с № 43,
2
том I, рег. № 543/2004г., както и от НА за учредяване на договорна ипотека от
26.02.2004г., се установява, че М. и съпругът й В. са придобили ПС спрямо
исковия имот.
За този имот – процесния е открита партида с № 380645, което не се
оспорва и се установява и от заключението на вещото лице по СТЕ, което е
прието по делото. От заключението на вещото лице се установява още, че
през процесния период – 01.05.2018г. до 30.04.2020г. имотът е бил с два
топломера и три водомера за топла вода като всички уреди са били с
дистанционнен отчет. Сградата е била с дялово разпределение, което се е
осъществявало от „Т. с.“ ЕООД. Според експерта топлоенергията е
изчислявана по реален отчет на индивидуалните топломери т.е с
радиоотчитане и е за сградна инсталация от 181.44 лева и за БГВ за имота.
Излага се, че отчета се е извършвал на база прогнозни стойности с годишно
изравняване като разпределението на стойностите е осъществявано правилно
и съобразно действащата нормативна уредба по Наредба с № 16-334 и Закона
за енергетиката.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия. Не
се оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения, дава следното заключение: няма данни за извършени от абоната
плащания по партидата като за периода от 01.05.2018г. до 30.,04.2020г. вкл. е
имало прогнозно фактуриране на суми за ТЕ на обща стойност от 3081.97
лева, последвали са изравнителни сметки като със сумите за възстановяване
не погасявани задължения извън исковия период. Начислени са суми по 21
броя фактури като общата главница по тях е в размер на 3111.32 лева за
топлоенергия и 51.19 лева като стойност на услугата за дялово
разпределение. Вещото лице е дало заключение за лихвите като върху
главницата за топлоенергия обезщетението за забава е в размер на 359.58
лева, а спрямо стойността на услугата за дялово разпределение лихвата е в
3
размер на 10.55 лева или общо неплатената сума е в размер на 3 532.63 лева.
При тези доказателства съдът намира, че заявените искове за доказани и
основателни. По делото се установи въпреки стореното възражение за
неправилно дадени стойности като такива при липсата на реален отчет, че
същите са начислени чрез уреди за дистанционно отчитане и са за реално
консумирана топлоенергия на база прогнозни стойности и изравняване.
Сумите са правилно начислени и няма плащане по тях. На основание чл.32,
ал.2 от СК във вр. с чл. 24, ал.1 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията си по задоволяване нуждите на семейството поради което
следва произнасяне на съда в този смисъл.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ
т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в
заповедното производство, то в тежест на ответниците следва да се възложат
разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената
част от исковите претенции – или в пълен размер от 212.10 лева като
държавна такса по ч.гр.дело с № 42639/2021г. и гр.дело с № 451/ 2022г., по 50
лева за възнаграждение на юрисконсулт и още 800 лева за възнаграждение на
вещи лица по СТЕ и ССчЕ или общи разноски в размер на 1112.10 лева.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
еик, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б, че М. Г. Д., ЕГН егн , гр.С., общ. Кр. с.,
бул.“Б.“ № 60Г, ет.5, ап.27 и ВЛ. Л. Д., ЕГН ********** със същия адрес и
двамата чрез адв.К. на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД дължат на „Т. С.“ ЕАД в условията на солидарност
следните суми: 3532.50 лева, от която 3111.32 лева , представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 359.58 лв. за периода от 15.09.2019г.
до 01.06.2018г., сумата от 51.18 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 01.02.2020г.
4
ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10.55 лв. за периода от 31.07.2018г. до
30.06.2021г, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
29.07.2021г. по ч.гр.дело № 42639/2021г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН егн , гр.С., общ. Кр. с., бул.“Б.“ № 60Г, ет.5,
ап.27 и ВЛ. Л. Д., ЕГН ********** със същия адрес и двамата чрез адв.К. на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК и т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГКТ да заплатят
солидарно на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: еик , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б сумата
от 1112.10 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 451/ 2022г. и
ч.гр.дело № 42639/ 2021г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т. с.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5