№ 17696
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110170156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б.
Я., като правоприемник на „А. К. П. З.“ ООД, срещу И. Е. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. С......, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на сумата от 1155.76 лева останала и непогасена главница по
Договор за стоков кредит № 483088 от 15.10.2019 г. сключен с „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК: *********
вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 17.06.2020 г. и Допълнително споразумение от 19.02.2021 г.; 271.65 лева
договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 19.02.2021 г. по същия договор; и 457.71 лева
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. г. д. № 11569/2024 г. по описа
на Софийски районен съд.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е налице Договор за стоков
кредит № 483088 от 15 октомври 2019 г., който е бил сключен между "Б. Д." ЕАД в
качеството на кредитор и И. Е. К. в качеството на кредитополучател. В молбата се сочи
факта, че ответникът получил и приел всички преддоговорни документи, Общи условия и
Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, което било от съществено значение за вземането
на информирано решение преди подписването на договора. Съгласно Общите условия,
банката притежавала правото да прехвърли своите права по кредита на трето лице.
Самото вземане било прехвърлено от "Б. Д." на "А. К. П. З." ООД (чийто
правоприемник понастоящем е "А. К. П. З." АД) посредством Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 17 юни 2020 г. и допълнително споразумение от 19 февруари 2021 г.
"Б. Д." е упълномощила агенцията да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Бил предприет опит за уведомяване на ответника на 25 февруари 2021 г. чрез Б. П., но
известието за доставяне се е върнало с отбелязването "Писмото не е потърсено". Независимо
от това, ищецът поддържа становището, че връчването на препис от самата искова молба,
към която е приложено Уведомлението за цесия, ще се квалифицира като надлежно
съобщаване по член 99, алинея 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), позовавайки
се на утвърдена съдебна практика на Върховния касационен съд. Разяснява се също, че дори
1
в случай на невъзможност за открИ.е на ответника и връчване на съобщението по друг
законов ред, личното получаване на уведомлението за цесия не е от решаващо значение за
основателността на иска. Целта на уведомяването е да предпази длъжника от възможността
за двойно плащане, а същественото се явява дали дългът е погасен, а не кога и как е
получено уведомлението.
По отношение на съществото на задължението, в исковата молба се посочва, че "Б.
Д." е отпуснала стоков кредит в размер на 1597.63 лева за закупуване на стоки от "Т." ЕАД.
Сумата е била усвоена еднократно и безкасово по сметка на търговеца. Кредитът е следвало
да бъде погасяван на 24 месечни вноски съгласно погасителен план. Към момента на
подаване на исковата молба, дължимата главница е била в размер на 1155.76 лева.
Договореният фиксиран лихвен процент е бил 34.33% годишно. Начислява се и мораторна
лихва в размер на 457.71 лева за периода от 1 август 2020 г. до 31 януари 2024 г., върху
непогасената главница, плюс законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Уточнява се, че крайната дата за погасяване е била 15 октомври
2021 г. и всички срокове за вноски са изтекли.
В петитума на исковата молба се отправя искане към съда да признае за установено,
че "А. К. П. З." притежава следните вземания спрямо И. Е. К.: главница в размер на 1155.76
лева, договорна лихва в размер на 271.65 лева, мораторна лихва в размер на 457.71 лева,
както и законна лихва върху главницата. Иска се също г-н К. да бъде осъден да заплати
направените съдебни разноски и адвокатското възнаграждение в общ размер на 350.00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Счита
иска за допустим но неоснователен. Счита договора за недействителен поради противоречие
със ЗПК. Договорът е съставен на шрифт по-малък от 12 пункта, което е в нарушение на
чл.10, ал.1 от ЗПК. Това е самостоятелно основание за недействителност на целия договор на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Иска се назначаване на
съдебнотехническа експертиза (СТЕ), която да установи вида и размера на шрифта, с който е
съставен договорът. Недействителност на договора поради липса на методика за
изчисляване на референтния лихвен процент Договорът не съдържа методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 3за от ЗПК, което е самостоятелно
основание за обявяването му за недействителен поради нарушаване на чл. 11, ал.1, т. 9а от
ЗПК. Недействителност на уговорения годишен лихвен процент (34,33%) поради нарушение
на добрите нрави: Уговореният в чл.6 на договора годишен лихвен процент в размер на
34,33% е в нарушение на добрите нрави. В случай че възражението за недействителност на
целия договор бъде отхвърлено, се прави възражение за недействителност на чл.6 от него
поради нарушаване на чл.9 и чл.26 от ЗЗД. Аргументира се, че договорената лихва
надхвърля драстично размера на законната лихва (която за периода е 10% - ОЛП на БНБ 0%
+ 10 процентни пункта), като съдебната практика приема, че лихва надхвърляща три пъти
законната е в нарушение на добрите нрави. В случай че възраженията за недействителност
на договора и договорените лихви бъдат отхвърлени, се предявява възражение за изтекла 3-
годишна погасителна давност на вземанията на ищеца за всички дължими лихви (мораторни
и възнаградителни). В случай че възражението за недействителност на договора бъде
отхвърлено, се предявява и възражение за изтекла 5-годишна давност за вземането на ищеца
за първата вноска по главницата в размер на 67,03 лв. с падеж 02.11.2019г.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения
падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на
кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на
ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и
лихва.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че
между ответника и "Б. Д." ЕАД Договор за стоков кредит № 483088 от 15.10.2019 г., по
силата на който е получил сумата от на 1597.63 лева за закупуване на стоки от "Т." ЕАД,
която се съгласил да върне 23 броя вноски по 92,93 лена и една изравнителна вноска от 55,61
лева в до 15.10.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. В договора бил посочен годишен
2
лихвен процент от 34,33 % и годишен процент на разходите в размер на 40,19%.
Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата по кредита е усвоена от ответника като Сумата на кредита, предоставена за
закупуване на стоки се усвоява еднократно безкасово по сметка на Търговеца, а сумата на
кредита предоставена за финансирането на застраховка се усвоява еднократно безкасово по
сметка посочена от застрахователите на датата на сключването му като същият има силата
на разписка.
От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в
общ размер на 756,04 лева, с които са погасени 441,87 главница, 313,95лева договорна лихва.
От приложените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 17.06.2020 г. и подписано към него Приложение №1
заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по договора, сключен с ответника на
ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове
имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице
изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят дължи заплащане
на възнаградителна годишна лихва в размер на 34, 33 % от главницата по кредита.
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването
на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и
добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските
сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава на принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема
като съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то ЗЗД винаги се
проявява в нарушаване на правен принцип, който може законодателно дори да не е изрично
закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби,
представляващи част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от ТЗ, чл. 307
от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора. Въпросът дали договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава
конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не
само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на
ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната
функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха
имали значение за размера й. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако
възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от съдържанието на нормата, законодателното уреждане на
случаи, в които договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба
законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват, привързва
3
нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1 предл първо ЗЗД, без да
изключва преценката на съда за недействителност поради противоречие с добрите нрави за
неуредените хипотези. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода
се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на
неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и
годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е
несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната
практика са установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при
злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода (Решение № 156 от
10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 128 от 17.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о.,
ТК), които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на специализиран на
съответен пазар търговец над неинформиран потребител, поради което за да е налице по-общ
състав на опорочаване на сделката, се налага да се установи другия обективен критерий на
толкова значителна и явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че
полученото от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително, че
да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив би имало само,
ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.
В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г.
на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 527 от
09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
В случая е уговорен годишен лихвен процент от 34, 33 %. Трикратният годишен
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, формирана като сбор от
основен лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент
към датата на сключване на договора - 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен по, ал. 1 /чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/. При съобразяване на
размера на отпуснатата сума, срока на ползване и функцията на възнаградителната лихва
/цена на парите като капитал и цена на времето, през което търговецът е лишен от
ликвидността на този капитал/, се налага извод, че клаузата за възнаградителна лихва от 34,
33 % е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Налице е нарушаване на
принципа за недопускане на несправедливото облагодетелстване, тъй като
възнаграждението е предвидено за генериране на свръхпечалба.
Съдът намира, че тъй като договорът има ясно дефинирани насрещни престации,
едната от които е нищожна, то сключването на договора е опорочено. Съгласно чл. 26, ал. 4
ЗЗД, нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните части. Следва да се държи сметка, че
не съществува правомощие на съда да се намеси в отношенията между страните като
замества една нищожна клауза с друга нормативна разпоредба на закона. С оглед характера
на нищожната клауза, засягаща възнаградителната лихва, заместване и прилагане по
аналогия не би могло да бъде допуснато, тъй като спрямо възнаграждението на кредитора не
е приложимо ограничението относно законната лихва в чл. 10, ал. 2 ЗЗД и определения
лимит от МС.
Не може да се направи предположение че кредиторът би сключил договора за
4
потребителски кредит и без клаузата за лихва, тъй като той е търговец който по занятие
предоставя кредити срещу заплащане на лихва.
При това положение настоящият състав намира, че договорът за кредит е
недействителен.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза Чрез Б. Д. е сключена еднократна застрахователна премия в размер
на 189.63лева с Г. Ж. „ ЕАД и Г. З. ЕАД по пакет „Стандарт +“
По отношение на задължението за застрахователна премия, съдът намира, че не е
доказано сключването на застрахователен договор. Съгласно Кодекса за застраховането
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора,
поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да
представи застрахователна полица или друг писмен акт.
По делото не е представен нито застрахователен договор, нито полица, нито
застрахователен сертификат. Ето защо, съдът намира, че ищецът не е доказал сключването
на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за
потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание
за включване на дължимата сума за застрахователна премия в главницата по кредита. Следва
обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размерът на застрахователните вноски в
погасителните вноски. Освен това, застрахователната премия по сключен договор за
застраховка на плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и
същият следва да намери отражение в размера на годишния процент на разходите.
В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер - 40,19 % , но
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в общите условия, към които
препраща договора. Както беше посочено и по-горе според чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в ГПР
следва да намерят отражение освен уговорената лихва и всички допълнителни разходи,
свързани с кредита, в това число "такса ангажимент" и застрахователната премия по
сключения договор за застраховка на плащанията. След като не е сторено съдът намира, че
договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за
кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 40,19 %, но липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му.
Такава конкретизация липсва и в условията на договора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредит.
От гореизложеното следа, основателен е единствено искът за главница.
Претендираният размер на главницата е 1155,76 лева, но съгласно заключението по съдебно-
счетоводната експертиза ответникът е направил плащания в размер на 313,95 лева (с които е
погасявал договорна лихва), които следва да бъдат приспаднати от главницата по кредита.
Ето защо следва да бъде уважен искът за сумата от 841,81 лева главница по договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и отхвърлен за сумата от
313,95 лева - главница, 271.65 лева договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 19.02.2021
г. по същия договор; и 457.71 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от 01.08.2020 г. до 31.01.2024 г.
По отношение на разноските.
При този изход на производството разноските следва да се разпределят съобразно
5
уважената и съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 450 лева депозит
за хонорар на вещо лице, 400 лева за особен представител.
В заповедното производство на ищеца се следват 37,70 лева разноски.
Съразмерно на уважената част на исковете следва да бъде присъдена сума в размер на
401,90 лева лева разноски в исковото производство и 16,84 лева в заповедното
производството.
Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева предвид
ниския материален интерес и ниската фактическа и правна сложност на делото. Съразмерно
на уважената част от исковете следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 44,66 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск,
че И. Е. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С......, ДЪЛЖИ на „А. К. П. З.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С......, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, сумата от 841,81
лева (осемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
чиста стойност на кредит по Договор за стоков кредит № 483088 от 15.10.2019 г., сключен с
„Б. Д.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2025 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 27409/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********, срещу И. Е. К., ЕГН:
**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за разликата над 841,81 лева до пълния
претендиран размер на главницата от 1155.76 лева; за сумата от 271.65 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 19.02.2021 г.; и за сумата от 457.71 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2024 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Е. К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А. К. П. З.“ АД, ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 401,90 лева (четиристотин и един
лева и деветдесет стотинки) – разноски в исковото производство, сумата от 16,84 лева
(шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) – разноски в заповедното производство, и
сумата от 44,66 лева (четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6