РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6767/6.11.2020г.
гр. Пловдив, 6 ноември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й.и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 2633 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по молба, подадена от лишения от свобода Н.С.Т.,***, с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни бездействия от администрацията на Затвора Пловдив изразяващи се в липса на осигуряване на медицинско обслужване.
В жалбата се твърди, че Т. е болен от сънна апнея, схващат му се десния крак и дясната ръка.
Жалбоподателят моли съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на медицинско обслужване.
В съдебно заседание лишеният от свобода, редовно призован, се явява лично и иска да му бъде предоставено лечение в посочено от него болнично заведение. Представляващият го адвокат С. пледира да бъде уважена подадената от Т. молба и да му бъде осигурено лечение.
За ответната страна, Началник на Затвора Пловдив, жалбата се оспорва с доводи, че от администрацията на Затвора Пловдив се полагат усилия в насока осигуряване на медицинско обслужване на лишения от свобода Т., но същият предявява искания това медицинско обслужване да бъде осъществено от конкретен лекар/болница. Твърди се неоснователност на жалбата, но се сочи, че всяко решение ще бъде прието в полза здравето на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази представените писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3 (ал. 2).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай, нарушаването на забраната по чл. 3, според оплакванията и исканията на жалбоподателя, се изразява в това, че органът по изпълнение на наказанието не му предоставя възможност за провеждане на нужното лечение в достатъчна степен, което е посочено сред действията и бездействията, предмет на изричната забрана по чл. 3, ал. 1, съответно е приравнено на нарушение по силата ал. 2.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора след издаване на задължителното съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предложение на директора на медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода.
В случая, видно от приетите по делото писмени доказателства, липсват доказателства жалбоподателят да е диагностициран с диагноза „сънна апнея“, за да се изведе извод, че лечение на това заболяване не е осигурено на лишения от свобода. На жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства, че има такова заболяване, за което твърди да му е отказано лечение, вкл. с отлагане на делото и предоставянето му на възможност да ангажира доказателства в тази насока. Такива не се представиха. Представянето на епикриза от 1981 г. , данни от кръвни изследвания от 2017 г., лечение на оплаквания в долната част на корема, не доказват диагноза „сънна апнея“, за да се търси лечение на това заболяване. От страна на жалбоподателя не са представени други доказателства за диагностицирането му с това заболяване. Видно от докладна записка на л.43 от д-р Д., лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, същата е запозната с представена епикриза от полифизиографско мониториране на целонощен сън, издаден от „Мана Медицински център“ ЕООД с дата на издаване 28-29 юли 2008 г., но същата не е актуална, а актуална документация, доказваща пристъпи и сънна апнея, схващане на десния крак и ръка няма представена от жалбоподателя. При липса на такава документация и добро общо състояние на жалбоподателя, констатирано в МЦ Затвора Пловдив, няма как да му бъдат предоставени медицинските грижи, претендирани от него в конкретно лечебно заведение. Въпросната епикриза и самото медицинско досие на жалбоподателя не са представени като доказателство по делото от ответника предвид това, че медицинското досие не е върнато към настоящия момент от СБАЛЛС към Затвора – София (докладна записка на л.43 по делото).
Едновременно с това, от ответната страна се представят доказателства, че по отношение на жалбоподателя се полагат медицински грижи съответни на направени от него оплаквания. Видно от представено книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, на Т. е оказана такава на 27.04.2020 г., на 19.03.2020 г., на 09.04.2020 г., на 04.05.2020 г., на 10.07.2020 г., на 23.04.2020 г., на 24 и 25.12.2019 г.
Видно от докладна записка (л.72) на д-р Д., лекар-ординатор в МЦ Затвора Пловдив, Т. е прегледан на 18.09.2019 г. от д-р Толева с диагноза главоболие. На 08.10.2019 г. е изведен лично от д-р Иванов – стоматолог в МЦ Затвора Пловдив и е прегледан от д-р Виржиния Христова с диагноза главоболие и световъртеж.
Видно от заповед № Л-1831 от 12.08.2020 г. на Началника на Затвора Пловдив, на 12.08.2020 г. Т. е бил конвоиран и настанен в „Сити Клиник“ гр.София.
При тези данни и с оглед липсата на доказана диагноза на жалбоподателя „сънна апнея“, за която конкретно се претендира да е осъществено процесното бездействие, съдът намира, че в случая не се доказа той да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при осигуряването на медицинска помощ.
От събраните доказателства не се установява, че същият е имал нова необходимост от изпращане за преглед при специалист извън затвора. Твърденията за неадекватно медицинско обслужване в Медицинския център на Затвора Пловдив са недоказани, съответно и искането към съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на медицинско обслужване, следва да бъде отхвърлено. Твърденията, че „ …когато бил в болницата в София 17-18 дни едно хапче не му дали и никой едно кръвно не му е премерил…“ са ирелеватни към осигуряването на медицински грижи от страна на затворническата администрация. Същата е положила нужните усилия като го е изпратила за лечение в специализирана болница, извън Затвора Пловдив.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив, с искане към съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на медицинско обслужване, като неоснователна.
Разпореждането може да се обжалва пред тричленен състав на Административен
съд – Пловдив в срок от 3 дни от съобщаването му на страните - чл.
281 от ЗИНЗС.
Административен съдия: