Р Е Ш Е Н И
Е № 2424
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7189 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против Н.Д.К., ЕГН **********,*** искове
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 86
и чл. 99 ЗЗД и във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 623,80
лв.- главница по Договор за кредит, сключен с Провидент файненшъл България ООД на 20.02.2016 г., с № ***, вземането по
който е прехвърлено на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на договор за цесия, а
впоследствие на ищеца на 01.03.2018 г. с Приложение № 1 към Договор за цесия от
01.07.2017 г., сумата от 31,90 лв.- договорна лихва за периода от 05.09.2016 г.
до 02.01.2017 г., сумата от 28,24 лв.- такса оценка на досие за периода от 12.09.2016
г. до 02.01.2017 г., сумата от 109,22 лв.- такса услуга „Кредит у дома “ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 12.09.2016 г. до 02.01.2017 г., сумата от 123,15 лв.- обезщетение за забава
за периода от 06.09.2016 г. до
09.11.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.11.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17821/2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се и разноски в заповедното и настоящото производство.
Ищецът посочва, че на 20.02.2016 г. ответникът в качеството на
Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № *** с „Провидент Файненшъл
България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание договорните разпоредби. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че преди сключване на
договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
финансовата институция относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора. Също така подписвайки договора кредитополучателят е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит Кредиторът е предоставил
на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 1500 лева, която
сума е предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеене на кредитополучателя, като съгласно
разпоредбите на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и като се начислява от датата на отпускане
на кредита. Подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 204,91 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорна лихва по кредита е в размер от 1704,
91 лв., които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 37,89 лв. Първата погасителна вноска е платима на 29.02.2016 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 02.01.2017 г. С подписване на договора
за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за
оценка на кредитно досие, която е в размер на 75 лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора,
но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така таксата за оценка
на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер от 1,67 лв., които
са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласява,
че кредитът се предоставя на
кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се
събират седмично също по местоживеене на кредитополучателя. С подписване на
договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30 % от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от кредитополучателя при
подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на кредитополучателя. В конкретния случай тази такса е в размер от
289,26 лв. и е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер от 6,43 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата
„Кредит у дома“, която е в размер на 674,94 лв. е свързана с разходите на
кредитора за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя е и
дължима през срока на кредита и също така е включена в седмичните вноски,
разделена на 45 броя равни вноски от по 15 лв. Сочи се, че описаните такси
„Кредит у дома“ са посочени, като буква „Д“ на първата страница на договора за
кредит, а именно: 964,20 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, кредитополучателят има право по
всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, като
подаде писмено уведомление за това до кредитора. В този случай,
кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на кредитополучателя за периода от датата на завеждане
на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по
договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от
таксата за услугата.
Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора
при сключване на договора за кредит е в размер на 2744,11 лв., която включва
главница в размер на 1500 лв., договорна лихва в размер от 204,91 лв., такса
оценка на досие в размер на 75 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 289,26 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 674,94 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45 броя
равни седмични погасителни вноски , всяка в размер о т60,98 лв., като в размера
на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 37,89 лв., вноска по
такса оценка на досие -1,67 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 6,43 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 15 лв.
На 14.04.2016 г. между страните е сключен Анекс № 1 от 14.04.2016 г. към
договора за кредит от 20.02.2016 г., като страните се споразумяват занапред да
отпадне еднократната такса за допълнителна услуга за бъдещи седмични посещения
от Провидент за събиране на бъдещи седмични вноски в дома на клиента, като не
отпада неизплатената към датата на подписване на анекса такса за предоставяне
на кредита в дома на клиента, както и стойността на таксата за допълнителни
услуги за седмични посещения, които вече са извършени. Така към датата на
подписване на анекса длъжникът е заплатил общо сума в размер на 119,99 лв.,
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски
по местоживеене на кредитополучателя. Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да върне получената в заем сума, ведно с
начислени лихви и такси, посредством седмични вноски. Крайният срок за издължаване
на кредита е настъпил на 02.01.2017 г. С оглед забавата е начислено и
обезщетение за забава.
На 01.07.2017 г. вземането по договора за кредит е прехвърлено на Изи Асет
Мениджмът АД. На 01.03.2018 г. с Приложение № 1 към Договор за цесия от
01.11.2017 г. вземанията са прехвърлени на ищцовото дружество, като длъжникът е
уведомен и за двете прехвърляния. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез особен представител, е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.
Оспорва предявените искове по основание и размер. На първо място оспорва
съдържанието на представените документи към исковата молба, а на второ място
оспорва подписа, изписаната сума в размер на 964,20 лв. и отбелязването с х в
графа услуга „Кредит у дома“ за това че ответникът не е избрал тази услуга,
като подписът не е положен от ответника.
На основание изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 17821/ 2018 г. по описа на ПРС, от което се
установява, че на 09.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по
чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е
указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок,
поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за
главница и мораторна лихва.
На 20.02.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ЕИК: *** и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 1500
лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси
на 45 седмични погасителни вноски. Уговорена е такса за оценка на досие в
размер на 75 лв., общ размер на фиксирана лихва в размер от 204,91 лв., годишен
% на лихвата 29,73 и ГПР- 49 %. Уговорено е, че кредиторът може да предостави
на клиента допълнителна услуга по негов избор, представляваща домашна доставка
на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските на Кредита, наричана „услугата домашна посещение“ – Кредит у дома
срещу такса в размер от 964,20 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази
услуга и е удостоверил съгласието с подписа си.
По отношение на автентичността на
договора в частта относно подписа срещу графата „такса услуга Кредит у дома“ е
открито производство по чл. 193 ГПК, като е разпределена доказателствена тежест
и е указано, че в тежест на ответника е установяване неистинността на оспорения
документ в тази част. Ответникът не е заявил доказателствени искания с оглед на
така разпределената доказателствена тежест, поради и което оспорването е
недоказано и съдът приема, че договорът в тази част е автентичен и подписът е
положен от Н.К..
В договорът за кредит е уговорен размерът на
общата дължима сума - 2744,11 лв.,
размер на седмично плащане 60,99 лв. и
размер на последно плащане 60,55 лв., като първото седмично плащане е уговорено
да се осъществи на 27.02.2016 г., като ден, на който се дължат седмичните
плащания е определен вторник. Подписана е
Декларация за съгласие за обработка на лични данни. Съгласно чл.27 от
договора с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на
заемната сума в пълния й размер. В чл.
25 са уговорени условията за отказ от услугата Кредит у дома и съответно
задължението на ответника, въпреки отказа да заплати 30 % от тази такса. В
чл.22 от договора за кредит е предвидено, че Провидент има право да прехвърля
изцяло или частично, правата си по този Договор за кредит без съгласието на
клиента, като впоследствие информира Клиента.
На датата на която е подписан
договора за кредит ответникът е депозирал пред кредитора формуляр за
кандидатстване и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити, който е подписан от него. В него са отразени включените в ГПР компоненти,
като се сочи, че услугата „Кредит у дома“, тъй като не е задължителна за
предоставяне по кредита, а е спомагателна и допълнителна услуга, която се
предоставя само по искане на клиента. Предвидено е, че от таксата за услугата
Кредит у дома, 30 % е равностойността на
разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга кредит у дома на
клиента и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома му, като
сумата за тази услуга, която е фиксирана се дължи при подписване на договора,
но е включена поравно в седмичните погасителни вноски.
С Анекс № 1 от 14.04.2016 г. към
договор за потребителски кредит № *** от 20.02.2016 г. страните по договора са
се уговорили, че вследствие на отказа на клиента от допълнителната услуга
разпоредбите на чл. 25 и 26 от Договора за кредит се прилагат за периода между
влизане в сила на настоящия анекс и датата на изтичане на договорения срок,
както следва: отпада еднократната такса за допълнителна услуга, посочена на
първа страница от договора за кредит в буква Д за бъдещите седмични посещения
от Провидент за събиране на бъдещите седмични вноски в дома на клиента, като в
бъдеще клиентът не дължи на Провидент стойността равна на 70 % от еднократната
такса, посочена на първа страница от договора за кредит. Уговорено е, че не
отпада неизплатената към датата на подписване част от 30 % от еднократната
такса за допълнителна услуга. Сумата, която все още не е изплатена, се
разпределя на равни части и се прибавя към бъдещите седмични вноски. Уговорено
е, че не отпада стойността на таксата за допълнителната услуга за седмични
посещения, които вече са извършени. В
чл. 4 е отразено, че вследствие на измененията, въведени с разпоредбите на
Анекса, се променя и стойността на дължимите от клиента седмични вноски, като
изменената седмична вноска е в размер на 45,99 лв., а последната изравнителна
вноска е 45,55 лв., като натрупаните просрочени задължения не се включват в
стойността на изменените вноски. Падежът на седмичните вноски е уговорено, че остават
непроменени. Останалите клаузи е уговорено, че остават непроменени. Клиентът се е съгласил, че ако към момента на
подписване на анекса дължи просрочени вноски, се задължава да погаси тези
просрочия възможно най – скоро, от което следва, че с плащанията, извършени
след подписване на Анекса се покриват първо просрочените задължения, след което
изменените седмични вноски.
На 01.07.2017 г. между кредитора
ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е сключен договор за
цесия и заместване в дълг, като в Потвърждение за извършената цесия е отразено,
че се потвърждава прехвърлянето на вземането по горепосочения договор за кредит
в размер от 1500 лв. заемна сума и остатък на дължимата сума към 01.07.2017 г.
793,16 лв. В договора за цесия е
уговорено, че се прехвърлят главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем. В чл.5 от договора за цесия е уговорено, че
продавачът се съгласява, че купувачът може да препродаде вземанията на трети
лица. Прието е като писмено доказателство пълномощно, по силата на което
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключените договори
за парични заеми, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за цесия от
01.07.2017 г. Предвидено е право на
преупълномощаване на трети лица с правата, съгласно пълномощното.
На 16.11.2010 г. между ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на цедент и ответника в качеството на цесионер е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет –
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит. С Допълнително споразумение към рамковия договор, сключено на
01.11.2017 г. страните по договора се уговарят, че освен вземания по договори,
сключени с цедента, то предмет на договора са и вземания по договори за заем,
сключени с Провидент Файненшъл България ООД, които цедентът е придобил по
силата на сключен договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно с всички акцесорни
претенции и обезпечения. Към рамковия
договор и допълнителното споразумение, неразделна част от него е представено и
прието като писмено доказателство Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД с дата 01.03.2018 г. В
потвърждението подписано от цедента ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е отразено, че се потвърждава цесията на
всички вземания, индивидуализирани в Приложение№ ***/01.03.2018 г., в което е
отразено и процесното вземане, както следва: номер на договор за кредит, трите
имена на кредитополучателя Н.Д.К., ЕГН, дата на договора – 20.02.2016 г.,
отпусната главница – 1500 лв., общо дължима по кредита сума – 2189,16 лв.,
остатък от дължима сума към 01.03.2018 г.- 877,93 лв. и лихви за просрочие към
01.03.2018 г.- 84,77 лв.
С приети по делото като писмени
доказателства пълномощни, цедентът ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е упълномощил
цесионера – ответник по делото да уведоми длъжниците за сключения договор за
цесия, включително и длъжниците по договори за заем с ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ООД за сключения договор за цесия от 01.07.2017 г.
Към исковата молба е приложено
подписано от цесионера – ищец по делото
по силата на дадените му пълномощия уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до длъжника- ответник по делото, както за договора за цесия от 01.07.2017
г., така и за последващото прехвърляне от 01.11.2017 г. Същите не са връчени
преди депозиране на исковата молба, като пратките са върнати, поради което
съдът приема, че същите са връчени на ответника, чрез особения представител с
връчване на препис от исковата молба.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси
се установява, че ответникът е извършила плащания по кредита в общ размер от 1396
лв., с които е погасена главница в размер на 876,20 лв. – до 27 вн. изцяло и 28
вноска частично, 173,01 лв. – договорна лихва- до 28 та вноска изцяло и 28
та частично, такса оценка на досие в
размер на 46,76 лв. – до 28 вн. изцяло и такса услуга кредит у дома в размер на
119,99 лв.- изцяло до датата на анекса, както и такса услуга в дома
предоставяне на сумата в брой по местоживеене – 180,04 лв. – до 28 вноска
изцяло. Остатъчното задължение се сочи,
че е в размер на 623,80 лв.- главница, 31,90 лв.- договорна лихва, такса оценка
на досие – 28,24 лв. и такса услуга представяне в брой по местоживеене в размер на
109,22 лв. или общо 793,16 лв. Лихвата за забава, изчислена върху остатъчната
главница в размер на 623,80 лв.- за периода от 06.09.2016 г. до 08.11.2018 г. е
127,21 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера
и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да
докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
От събраните по делото
доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на дължими суми за
връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като
доказателства договори за цесия, приложения, потвърждения, пълномощни и
уведомления, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от
исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответника.
Между ответника и ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По отношение на договорите за потребителски
кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на
потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите
членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и
ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба
е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране
на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
От цитираното съдържание на
договора следва изводът, че в същото фигурира императивно изискваната
информация по чл. 11, ал.1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК. В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
общата сума, която следва да се изплати.
Тези данни са намерили отражение и в представения по делото стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Ето защо не са
налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК. Въпреки че липсва
отделен погасителен план, съдът приема, че са спазени условията по чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК, като такъв се съдържа в договора.
В случая е налице фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив такъв,
като договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е
и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело ***, което е задължително за
националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
Съдът счита обаче за
недействителна клаузата такса „кредит у
дома“. В тази връзка, както беше посочено по – горе при доказателствения анализ
ответникът не успя да установи при разпределената му доказателствена тежест за
това, че не се е подписал срещу тази клауза. Клиентът е отбелязал в квадратчето
„ДА“ за предоставяне на тази услуга за домашна доставка на заетата сума в брой
по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам и се е подписал за
това. Уговорена е такса в размер от 964,20 лв., което е 64 % от предоставената
в заем сума, като същата не е обвързана с конкретно установени по делото
действия от страна на кредитора и представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. В ЗПК е
предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни
услуги по договора.
Освен гореизложеното таксата
„Кредит у дома“ попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от
цитираните разпоредби, таксата "Кредит у дома" е незадължителна за
сключването на договора, същата се формира от два компонента - разходите на
кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходите за събиране
на седмичните вноски в дома на Клиента. Таксата за ползване на тази услуга се
дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от
потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно
от характера на услугата, в частта й по предоставянето на сумата в дома на
клиента, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана
с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното
задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Събирането на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя, съдът приема, че е свързана с
управлението на кредита, а дори и да не е, в договора не е отделено каква част
от възнаграждението е за предоставяне на заемната сума в дома на
кредитополучателя и каква част е отредена за събирането на седмичните вноски.
Следователно съдът приема, че е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Наред с това, доколкото съдът приема,
че се касае за възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита,
същото следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето му като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР,
приложима по отношение на процесния договор, доколкото е влязла в сила преди
сключването му. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
Съдът намира, че освен
горепосочената клауза за такса услуга кредит у дома, то недействителна се явява
и клаузата за заплащане на разноски за оценка на кредитно досие в размер от 75 лв.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда. Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без
яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо
място, тази такса противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на годишния
процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би
бил многократно превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и
други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 1500 лв. и
възнаградителна лихва от 204,91 лв. –
представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още
клауза, установяваща такса за оценка на кредитно досие от 75 лв. и такса за услугата кредит у дома- 964,20 лв. По този начин са установени допълнителни
разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна
лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя,
което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите – в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нещо повече – задължение на
кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято
полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс,
като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника
такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на
кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за
кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на
постигане на съгласие на страните. Таксата за оценка на досие
прехвърля задължението от оценка кредитоспособността на получателя по заема
върху него, а не върху кредитора, който следва именно да проучи предварително
риска във връзка са предоставяне на потребителски кредит /чл. 16 от ЗПК/,
поради което и противоречи на цитираната законова разпоредба и на
горепосочените основания също се явява нищожна.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че с платените от ответника суми по приетата за нищожни клаузи
следва да се погасят задължения по
договора за заем за главница и лихва. В
договора е уговорен следният ред за разпределение на плащанията, а именно:
законна лихва за забава, такса услуга кредит у дома, такса за оценка на досие,
лихва, главница. От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
платил обща сума в общ размер от 1396
лв., с които е погасена главница в размер на 876,20 лв. – до 27 вн. изцяло и 28
вноска частично, 173,01 лв. – договорна лихва- до 28 та вноска изцяло и 28
та частично, такса оценка на досие в
размер на 46,76 лв. – до 28 вн. изцяло и такса услуга кредит у дома в размер на
119,99 лв.- изцяло до датата на анекса, както и такса услуга в дома
предоставяне на сумата в брой по местоживеене – 180,04 лв. – до 28 вноска
изцяло. С оглед нищожността на клаузите от договора, касаещи заплащане на такса
досие и такса за услугата Кредит у дома съдът приема, че със сумите в размер от
общо 346,79 лв., които са съотнесени за
погасяване на задължения по нищожни клаузи от договора за кредит се погасява
остатъчното задължение за договорна лихва в размер от 31,90 лв. и частично
главница до размера от 314, 89 лв. Следва да се признае за установено, че към
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
ответникът дължи на ищеца главница в размер от 308,91 лв. и обезщетение за
забава в размер от 123,15 лв. (вещото лице установява размер от 127,21
лв., но с оглед диспозитивното начало следва да се присъди до този размер).
Съдът счита за основателно и искането за признаване на установено, че се дължи
законна лихва върху установената като дължима главница, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
Исковете за признаване на
установено, че се дължи сумата от 31,90 лв. – договорна лихва за периода от
05.09.2016 г. до 02.01.2017 г. и сумата от 314,89 лв.- главница следва да се отхвърлят,
като погасени чрез плащане още преди депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Исковете за признаване на
установено, че се дължи сумата от 28,24
лв.- такса оценка на досие за периода от 12.09.2016 г. до 02.01.2017 г., сумата
от 109,22 лв.- такса услуга „Кредит у дома “ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 12.09.2016 г. до 02.01.2017
г. следва да се отхвърлят поради нищожност на клаузите, на които се основават
претенциите.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства,
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Следва да се съобразят и
направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство,
доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в
който е отразено, че се претендират разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство и сумата от 225
лв.- държавна такса в настоящото производство, 300 лв.- депозит за особен
представител, 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. – депозит за
вещо лице. По отношение на претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на
ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство и 100 лв. – за настоящото исково производство, като
така определените размери са съобразени с формалността на заповедното
производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца
по доказване на твърдените обстоятелства. От така изложеното следва, че общият размер на
признатите от съда разноски, направени от ищеца е 75 лв. за заповедното производство и 775 лв. в
исковото производство, от които по съразмерност следва да се присъди сумата от 35,36 лв. за заповедното производство и сумата от
364,25 лв. за исковото
производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.К., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 308,91 лв. - главница по Договор за кредит, сключен с „Провидент
файненшъл България“ ООД на 20.02.2016
г., с № ***, вземането по който е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт АД“ по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г.
и впоследствие на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение
№ 1 от 01.03.2018 г. към Рамков договор
за цесия от 16.11.2010 г., изменен с Допълнително споразумение от 01.11.2017
г. и сумата от 123,15 лв.- обезщетение
за забава за периода от 06.09.2016 г. до
09.11.2018 г. , ведно със законна лихва върху уважената главница, считано от
09.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17821/2018 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* против Н.Д.К., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 314,89 лв.- главница по Договор за кредит, сключен с Провидент файненшъл
България ООД на 20.02.2016 г., с № ***,
вземането по който е прехвърлено на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на договор
за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД на 01.03.2018 г. с Приложение № 1
към Договор за цесия от 16.11.2010 г. и
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г., сумата от 31,90 лв.- договорна
лихва за периода от 05.09.2016 г. до 02.01.2017 г., сумата от 28,24 лв.- такса
оценка на досие за периода от 12.09.2016 г. до 02.01.2017 г. и сумата от 109,22
лв.- такса услуга „Кредит у дома “ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 12.09.2016 г. до 02.01.2017 г.
, ведно със законна лихва върху отхвърлената главница , считано от 09.11.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17821/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Н.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 35,36 лв.
– разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 17821/2018 г. на ПРС и сумата от 364,25 лв.- разноски по съразмерност
по гр.д. № 7189 по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ