Решение по КНАХД №440/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на С. Т. Н., чрез пълномощник, срещу Решение № 29/04.06.2025 г., постановено по а.н.д. № 46/ 2025 г. по описа на РС – Момчилград.

Претендира се неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.

Твърди се, че неправилно са анализирани доказателствата по делото, в частност – свидетелските показания и приложения видеоматериал. Оспорва се направения от съда извод, че е доказано извършването на административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, тъй като административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено необосновано. Посочени са доводи за незаконност на наказателното постановление, изложени и в жалбата пред РС-Момчилград.

Твърди се, че съществува противоречие между показанията на посочените в АУАН и НП свидетели на нарушението и информацията, снета от видеоматериала, прегледан в съдебно заседание. Освен това, не става ясно кои хора са се възмутили, защото от показанията на свидетеля И. И. (който е полицейски служител), ставало ясно, че в колата на жалбоподателя като пътник се намирал Ф. А. ***

***

***. Респективно, в случая може би е имало възмущения от страна на И. И. в качеството му на полицейски служител, но неясно от кои други. Твърди се, че показанията на основния свидетел полицейският служител И. И. са строго субективни и лежат на основата на неговите лични и субективни възприятия и заради факта, че в автомобила се е возил другия свидетел Ф. А., ***

***. Това само по себе си прави показанията и на двамата свидетели разколебани и строго субективни, поради което е следвало да бъдат преценени по-прецизно и обективно, както и да бъдат съобразени със другите доказателства по делото.

Оспорва се приетото в мотивите на съдебното решение, че от изгледания в съдебно заседание, с участието на жалбоподателя и неговият защитник, видеозапис, по недвусмислен и ясен начин се виждало извършеното от жалбоподателя нарушение- а именно рязко подаване на газ, превъртане на гуми и навлизане в насрещното движение – така, както е било описано самото нарушение. Твърди се, че от изгледания видеозапис се вижда съвсем друго, а именно, че жалбоподателя прави завой наляво и леко (но не рязко) увеличава скоростта на автомобила, и не губи управлението над автомобила, и че няма превъртане на гуми и не се чува свистене на гуми, нито лък поднасяне на автомобила. По този начин, изводът за „дрифт“ бил необоснован и не почивал на доказателствата по делото. Поведението на водача на МПС-то ( което от друга страна не било доказано), сочело на нарушаване на забраната по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175а от същия закон.

В жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че редовно съставения АУАН има презумптивна доказателствена сила, сочейки, че той не било обжалвано, защото правото на защита не се опира и не свършва само до момента на издаване на АУАН.

Твърди се, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не потвърждават така описаната в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка. Доколкото по делото не е установено в изискуемата от закона степен на несъмненост и категоричност, че същият е управлявал на процесната дата и час автомобила, и евентуално при управлението на автомобила жалбоподателят дали наистина и как е използвал пътя за други цели, а не по предназначение, то повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано.

Изложен е довод, че РС-Момчилград неправилно и в непълна степен е изяснил релевантната фактическа обстановка, поради което се оборва доказателствената сила на редовно съставения АУАН, и обжалваното НП. Самите контролиращи органи не са установили твърдяното нарушение, а са се доверили единствено и само на лице, който е техен колега-полицай, което също не е отчетено от районен съд- довод в полза на това, че не е доказано нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Искането е да се отмени решението на РС-Момчилград и и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени наказателното постановление, издадено от началник РУ-Кирково. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът – Началник на РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение и се иска присъждане на юрисконуслтско възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС-Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а. н. д. № 46 /2025 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решение РС-Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 25-0318-000084/ 04.03.2025г. на началника на РУ- Кирково в ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на С. Т. Н. с [ЕГН], са наложени наказания “глоба” в размер на 3 000 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за допуснато нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица предвид Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е, че както АУАН, така и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

В оспореното решение са изложени мотиви, че от свидетелските показания на очевидците на нарушението и видеозапис от охранителна камера, приобщен като доказателство по делото, е безспорно установено описаното в НП нарушение – рязко подаване на газ, превъртане на гуми и навлизане в насрещното движение, определено като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

РС-Момчилград, чрез допустими доказателствени средства – разпит на свидетели-очевидци и видеозаписи от охранителна камера, които са прегледани в съдебно заседание с участието на настоящия касатор и пълномощника му, е възпроизвел правилно фактическата обстановка, спрямо която е направил съответни правни изводи за доказаност на описаното в НП нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

От събраните в производството пред РС-Момчилград доказателства се установява, че касаторът С. Н. на 20.02.2025г., към [часа], се движи бавно по улица в [населено място], като след пешеходна пътека пред [обект] подава рязко газ, завива на ляво, излиза извън своята лента на движение и отново преминава в нея. Това действие продължава кратко време, но продължителността не е от значение, за да се определи извършеното като използване на пътя не по предназначение, каквото е нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Предвид посочената разпоредба, която предвижда забрана за водачите на моторно превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за да е доказано нарушението е необходимо да се установи, че водачът съзнателно и без причина от обективен характер (атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила), е приплъзвал автомобила и е извършил маневра, като преднамерено е извел МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на гумите – дрифт. От разпита на свидетелите И. И. и Ш. Ш., обясненията на пътуващия в автомобила Ф. З. А. (л.13 а.н.д. № 46/2025 г. на РС-Момчилград), на С. Н. ((л.15 от а.н.д. № 46/ 2025 г. МРС) се установява, че на посочената в НП дата, час и място С. Н. подал газ на управлявания от него лек автомобил, чул се звук от превъртане на гуми, автомобилът навлязъл за кратко време в насрещната лента на движение.

В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. При определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя или други действия, като например завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава именно този ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и други ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и други подобни в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. Именно конкретните обстоятелства – движение с ниска скорост и впоследствие рязко подаване на газ и преминаване от едната пътна лента в другата, налага извод, че не се касае за случайно деяние, а за умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение.

Дори да се приеме тезата, че липсва умисъл при осъществяване на деянието, то субектът на това нарушение отново подлежи на санкциониране, защото изрично в чл. 7, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Няма такова нормативно въведено изключение при непредпазливо извършено нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като е с висока обществена опасност, застрашавайки не само здравето, но дори живота на водача, на неговия спътник, а и на другите участници в движението. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че деецът не следва да бъде освободен от отговорност, за да се спази правилото на чл. 12 от ЗАНН – постигане на специалната и генерална превенция.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

При този изход на делото в полза на ОДМВР-Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 29/04.06.2025 г., постановено по а.н.д. № 46/ 2025 г. по описа на РС –Момчилград.

Осъжда С. Т. Н. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.