РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1879/23.10.2020г.
гр. Пловдив
23.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четгвърти октомври юни 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Пасков КАД № 1571 по описа на Административен съд – Пловдив за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано
е по подадени касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, чрез ст.юриск. Чолаков, против Решение № 774 от 15.04.2020г., постановено по
административно дело № 2962/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив,
с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена
да заплати на И.И.К., сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност,
малоценност и накърняване на човешкото му достойнство, за периода от
16.09.2019г. до 19.09.2019г. включително,
С
касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, са изложени доводи, че решението на Административен
съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в действителност е
установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения,
като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не
се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните
помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по
делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на
посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена
връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган,
в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение
в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че решението
е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив се е
развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от И.И.К., против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност,
малоценност и накърняване на човешкото му достойнство, преживяни за времето,
през което е прекарал в Затвора Пловдив за периода от 16.09.2019г. до
19.09.2019г., които се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на
ответника нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд е приел, че
от данните по делото се установява обаче, че изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ /4 кв.м./ са спазени. , като ищецът не е бил поставян в
условия на пренаселеност. Килиите в които е пребивавал разполагат и със санитарен възел и течаща
вода.
Съдът обаче е посочил, че по делото не се ангажират доказателства от страна на
ответника, че за времето на престоя на ищеца в двете килии са били
осигурени препарати за почистване и
дезинфекция и те са били надлежно и по предназначение използване.
Въззивният съд е констатирал, че килия
ОП-1 е само частично ремонтирана, като
вратата на тоалетната е била изкъртена с дупка – 40 кв.сантиметра по средата,
на която е трябвало да се залепя вестник.
Съдът е приел, че е налице и незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника по
отношение на конкретно установените факти по делото относно неосигуряване на
нормални условия за сън – изкъртени вишки /легла/, дюшеци пълни с дървеници и
въшки и липсата на уединение при задоволяване на физиологични нужди, т.е
безспорно е доказано, че битовите
условия в Затвора гр.Пловдив създават предпоставки за увреждане на психическото
и физическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
И.И.К. се явява доказана .
Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В
този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост
на оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че претърпените
негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия
в помещенията, в които е бил К. в затвора в Пловдив. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че
пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в
практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е направен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху ищеца на битовите условия в килиите в затвора Пловдив. Тези
условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство.
Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че
затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях
удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от
тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални
битови условия и минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички
лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае
някакви специални предпочитания на Зинелов.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и
намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на
държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или
на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и
неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Размерът на така определеното от първа инстанция
обезщетение е съобразено и с времевата продължителност в килиите в които е бил настанен Димитров и е в
съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в
овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне размера на
обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при
спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението. Изложените в
тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящия
съдебен състав ги споделя изцяло.
. Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и
задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното
решение е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката
на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
Решение № 774 от 15.04.2020г., постановено по
административно дело № 2962/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
Никоя от
страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив,
ХХII състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 774 от 15.04.2020г.,
постановено по административно дело № 2962/2019 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: