Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260027 04.04.2023 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– БУРГАС, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника
Яханаджиян
при участието на секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян т.дело №389
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Община Несебър, адрес
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ №10, представлявана от Кмета Николай Димитров, против “АННО
ДОМИНИ” ЕООД – в ликвидация,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Обзор, ул.“Младежка“ №14, представлявано
от ликвидатора К.Д.К.,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 43 223.04 лева - главница, с която
неоснователно се обогатил в следствие от ползването на общински поземлен имот с
идентификатор 53045.502.255 по КК на гр.Обзор, с площ от 504 кв.м., без
издадено от Община Несебър разрешение, в периода от 01.07. до 31.08., за
годините от 2017 г.
до 2019 г., която сума е формирана от следните претенции по години: за 2017 г. и 2018 г. - по 13 507.20 лева /по 13.40 лева/кв.м. на месец/ и за
2019 г.
- сумата от 16 208.64
лева /16.08 лева/кв.м. на месец/,
както и за осъждане на ответника да заплати лихва за забава върху всяка главница,
а именно: сумата от 4247.26 лв. за периода 01.09.2017 г.- 06.10.2020 г. върху
главницата за 2017 г.,
сумата от 2877.78 лева за периода от
01.09.2018 г. до 06.10.2020 г. върху главницата за 2018 г., сумата от 1809.96 лева за периода от
01.09.2019 г. до 06.10.2020 г. върху главницата за 2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 19.05.2017 г. между Община Несебър и ответното
дружество е сключен договор, по силата на който “АННО ДОМИНИ” ЕООД е поело
задължението да извърши за своя сметка ремонт и поддържане на реализираните
през 2008 г. вертикална планировка, облагородяване и озеленяване в ПИ
53045.502.255 по КК на гр.Обзор, целият с площ от 504 кв.м., а ищецът е
следвало да предостави на дружеството безпрепятстван, неограничен и постоянен
достъп до имота. Също така Община Несебър се задължила ежегодно, за срок от пет
години след завършване на обекта, да снабдява дружеството с необходимите
разрешения за търговия на открито, съгласно изискванията на Наредба №2 на
ОС-Несебър за условията за провеждане на търговска дейност на открито на
територията на общината, както и с разрешения за поставяне на преместваеми
обекти по реда на Наредба №10 на ОС-Несебър. Дружеството е следвало да внася за
одобряване схеми за разполагане на преместваеми обекти на територията на
поземления имот и да заплаща съответните такси. Твърди се, че въпреки
предоставената възможност ответникът не е спазил изискванията на цитираните Наредба
№2 и Наредба №10, не е представял необходимите документи и респ. не се снабдил
с разрешения за търговска дейност. През 2018 г. е било подадено заявление за
издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект “Коктейл бар”, но
паради липсата на необходими документи такова разрешение не е издавано от
компетентната Община Несебър. Така в периода от 2017 г. до 2019 г. от
страна на ответника е бил разположен на територията на цитирания общински
поземлен имот Коктейл бар, бетонна водна кула, маси столове, градински
елементи и фигури, без необходимите
разрешения за това. Тъй като не са платени дължимите такси по Наредба №11 на
ОС-Несебър, се счита, че ответникът се обогатил неоснователно с процесната
сума. Твърди се, че вследствие на ползването на общинския поземлен имот –
разполагане на маси и столове пред заведение за обществено хранене /според
уточнението на исковата молба от 21.06.2021 г./ и извършваната в
него търговска дейност, без да са заплащани установените за това такси,
ответното дружество неоснователно се обогатило за сметка на ищеца, лишавайки
Община Несебър от следващите й се приходи. Уточнява се още, че задължението за
плащане на сумите не се основана на договорните отношения на страните, а касае
ползването на обекта чрез разполагане на търговски обект Бар Бедрок с маси и
столове пред него.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства.
В
предоставения срок по чл.367 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва претенциите от една страна като недопустими, а от друга страна като
неоснователни. По същество се сочи, че в посочения поземлен имот не съществува
такъв преместваем обект, тъй като ищцовата община не е издала необходимото
разрешение за поставянето му. Излага се различна интерпретация на
съществуващите между страните отношения, като не се оспорва сключения писмен
договор от 19.05.2017 г. Твърди се, че дружеството се задължило да извършва
ежегоден ремонт и поддръжка на обекта. За първата година – 2017 г. след
приключване на ремонтните дейности дружеството било уведомено от кмета Николай
Димитров, че срокът за издаване на разрешение за експлоатация е изтекъл преди
подписване на договора, поради което не може да бъде издадено такова
разрешение. Затова се сочи, че се касае за измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД, тъй като у
представляващия дружеството е създадено и поддържано невярно убеждение, че след
сключване на договора ще може да експлоатира търговския обект. Това наложило
сключването на договор за наем на част от сладкарница Астрея, находяща се в
имот с идентификатор 53045.502.396 по КК на гр. Обзор, с административен адрес
гр.Обзор, площад Свобода, снек-бар Бедрок, за което е регистрирано и фискално
устройство. За търговската си дейност дружеството ползвало намиращите се
непосредствено пред този обект маси, съвместно с ресторант “Хъшове”,
стопанисван от “Джиес шанс” ЕООД. Твърди се, че през цялата година процесният
договор е бил спазван от страна на ответника, който поддържал поземления имот,
без да може да реализира печалба или да ползва същия. Оспорват се твърденията,
че дружеството е ползвало имота и съоръженията, като се твърди, че същите са
били със свободен достъп до всички жители и гости на града, в целия период от
2017 г. - 2019 г.
Според изнесеното в отговора на исковата молба, на
05.04.2018 г. е било отправено искане за издаване на разрешение за поставяне на
сезонен преместваем търговски обект в процесния имот. С решение на ОС-Несебър е
приета приложената допълнителна схема за модулно заведение, без сочените в
исковата молба забележки, като се подчертава от ответника, че поради естеството
на реализираното паркоустройствено решение в имота не е възможно поставянето на
допълнителни постройки. Въпреки това решение от страна на Кметът на Община
Несебър не било издадено разрешение за поставяне на търговския обект и кафе-бар
Бедрок е продължило да работи в наетото през 2017 г. помещение в ПИ 53045.502.396 по КК на гр. Обзор. За 2019
г. се сочи, че не са подавани документи за издаване на разрешително и имотът не
е ползван от ответника за търговска дейност. Твърди се, че изградените в обекта
съоръжения във връзка с
паркоустройствено решение датират от 2008 г. и са собственост на ищеца, като от
ответната страна същите не са ползвани, а единствено поддържани по силата на
договора. Направено е възражение за унищожаемост на договора поради измама от
страна на Николай Димитров, в качеството му на кмет на Община Несебър при
сключване на договора и поддържаните неверни представи относно възможността за
ползване на ПИ.
В подкрепа на изложените в отговора аргументи са ангажирани доказателства.
В
срока по чл.372 от ГПК
е подадена допълнителна искова молба от ищеца, с която се оспорват твърденията
изключващи отговорността на ответника. Излагат се доводи за валидност на
сключения договор, който обвързва страните до датата на неговото едностранно
прекратяване от ищеца, чрез отправена нотариална покана. Оспорва се като
неоснователно възражението за унищожаемост на договора, предвид фактът, че се
касае за търговска сделка между юридически лица, както и поради изтичане на
тригодишен давностен срок за релевирането му, съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД. По същество се
сочи, че кметът не разполага с компетентността да издава сочените разрешения.
Посочва се, че за обект с идентификатор 53045.502.396 по КК на гр. Обзор е
налице наемен договор с дружеството „Ради 2016“ ЕООД, като този имот
е разположен по диагонал на процесния и не експлоатиран от ответника. Оспорено
е удостоверението за категоризиране на обект бар Бедрок, предвид липсата на
доказателства за подновяването му през 2016 г., съгласно изискванията на Закон
за туризма. Ангажирани са писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал допълнителен отговор по чл.373
от ГПК в предоставения
срок за това.
С решение №205/14.09.2022 г., постановено по
т.д.№140/2022 г. по описа на БОС, „Анно Домини“ ЕООД е прекратено и към
настоящия момент се представлява от ликвидатора К.К..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ликвидатор на ответното дружество не
се явява и представлява.
Предявеният
иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Направените
от ответника възражения са с правно основание чл.32, вр.чл.29 от ЗЗД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно в отношенията между страните е това, че имот с
идентификатор 53045.502.255 по КККР на гр.Обзор, одобрени със Заповед
№РД-18-59/14.09.2006 г. на ИД на АК, е общинска собственост, както и че същият
е идентичен с поземлен имот с площ от 504 кв.м., за който има съставен акт за
публична общинска собственост №5449/03.09.2013 г.
Между страните не се спори и за съществувалата помежду им
облигационна връзка по сключен помежду им договор №230 от 19.05.2017 г., по
който ищцовата община има качеството на „възложител“, а ответното дружество,
понастоящем в ликвидация, на „изпълнител“. Съгласно чл.1 от договора, общината
възложила, а ответникът се задължил изцяло за своя сметка да извърши ремонт и
да поддържа реализираното през 2008 г. „Вертикална планировка, благоустрояване
и озеленяване“ в имот с идентификатор 53045.502.255 по КК и КР на гр.Обзор, с
предназначение: урбанизирана, целият на площ 504 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори 53045.502.256, 53045.502.476, 53045.502.273 по КК и КР на
гр.Обзор, одобрени със Заповед №РД-18-59/14.09.2006 г. на ИД на АК, гр.София.
Съгласно чл.2, ал.6 от договора, общината се задължила ежегодно за срок от пет
години от завършване на обекта, удостоверено със съответния акт, да снабдява
дружеството с необходимите за това разрешения за поставяне в обекта на
преместваеми обекти по реда на Наредба №2 на ОС – Несебър за реда и условията
за провеждане на търговска дейност на открито на територията на Община Несебър
и Наредба №10 на ОС – Несебър за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти и елементи на градското обзавеждане и рекламна дейност на територията на
Община Несебър по схеми, предоставени от дружеството и одобрени от
компетентните органи на общината, а по силата на чл.3, ал.2 от договора,
ответникът се задължил да реализира изцяло за своя сметка възложеното му по
чл.1 от договора. Съгласно чл.3, ал.9 от договора, дружеството се задължава да
заплаща на общината всички дължими такси, съгласно Наредба №11 на ОС – Несебър
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър за разполагане на преместваеми обекти върху
територията на имота по чл.1 от този договор при снабдяването му с необходимите
разрешителни по реда на Наредба №2 на ОС – Несебър за реда и условията за
провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър и
Наредба №10 на ОС – Несебър за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти в елементи на градското обзавеждане и рекламена дейност на територията
на община Бургас. Договорът е сключен за срок от пет години от завършване на
обекта, а след изтичането му дружеството се съгласило да предаде на общината обекта, като при
установени от последната увреждания на обекта, в т.ч. и по озеленяването,
дружеството се задължило да ги отстрани незабавно за своя сметка.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че в
периода 2017 г. – 2019 г. за общински имот с идентификатор 53045.502.255 по КК
на гр.Обзор няма издавани разрешения за поставяне на преместваеми обекти и
обекти на търговия на открито по реда на Наредба №2 и Наредба №10, и двете на
ОС-гр.Несебър, както и няма постъпили такси по Наредба №11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Несебър.
В същото време, от заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено, става ясно, че в процесния имот има
изградена сграда-коктейл бар с приблизителни размери 3,00 м./8,00 м./4,00 м.,
Г-образна форма на един етаж, със застроена площ от 45,00 кв.м., масивна носеща
конструкция, обемно измазана с мазилка закрепена на метална скара за постигане
на ефект на каменна зидария. Сградата и имота са електрифицирани и водоснабдени
и включени в градската канализация. Посочено е и това, че в имота са изградени
площадки, атракционни съоръжения, ограда и алеи от щампован бетон. В същият
смисъл са и приетите като доказателства констативни актове с №№1/20.02.2020 г.,
№3/24.02.2020 г., №4/24.02.2020 г., а за обстоятелството, че до преди две
години барът е функицонирал свидетелстват Х.Я. и А.И..
С нотариална покана от 06.12.2019 г. на Община Несебър,
връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, договорът е развален.
С нотариална покана от 28.07.2020 г. на Община Несебър,
връчена на ответника на 31.07.2020 г., ищецът е поканил ответника да му заплати
сумата от 43 223,04 лева, ведно със законната лихва до деня на изплащане на
сумата, представляваща дължимите по Наредба №11 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, такси за
ползване на общинския терен за времето от 01.07 до 31.08 на 2017 г., на 2018 г.
и на 2019 г., от която 13 507 лева за 2017 г., 13 507,20 лева за 2018 г. и 16
208,64 лева за 2019 г.
Със Заповед №329/18.03.2020 г. на Кмета на Община
Несебър, общински ПИ с идентификатор 53045.502.255 по КККР на гр.Обзор е иззет
от „Анно Домини“ ЕООД.
Със Заповед №401/08.03.2021 г. на Зам.Кмета на Община
Несебър е наредено премахването на незаконен строеж, наименован „търговски
обект за обществено обслужване с търговско наименование „Коктейл бар – Бедрок“,
представляващ напълно завършена, електрифицирана и водоснабдена сграда с
неправилна форма, приблизителни площи около 45 кв.м., размери 8,00/8,00/4,00 м.
и средна височина от нивото на прилежащия терен 3,40 м., изпълнена от смесени
метални и дървена конструкция, замонолитена върху подложка бетонова настилка и
покрита с дървена обшивка, с покривна хидроизолация от ондулин, около
конструкцията е изпълнена декоративна армирана мазилка върху метална скара с
рабицова мрежа за придаване на декоративни форми по фасадата на строежа,
изградена в ПИ 53045.502.255 (публична общинска собственост) на вътрешната
имотна граница с ПИ 53045.502.473 (публична общинска собственост – площад) по
КККР на гр.Обзор, община Несебър, и да бъде разчистен терена.
По делото е приет като доказателство Доклад
№ДИД6-БС-6/19.02.2020 г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Община
Несебър, от съдържанието на който става ясно, че „Вертикална планировка,
благоустрояване и озеленяване“ в имот с идентификатор 53045.502.255 по КК на
гр.Обзор, е извършена от ЕТ „Лъки-И.И.“*** по силата на сключен с община
Несебър договор №72/04.04.2008 г., по силата на който община Несебър се
ангажира да предостави на ЕТ „Лъки-И.И.“*** да използва благоустроената от него
площ за разполагане на временни преместваеми обекти и обекти за търговия на
открито по реда на Наредба №10 и Наредба №2, и двете на ОС гр.Несебър, за сроко
от седем години, считано от датата на предаване на обекта на общината,
удостоверено със съответния протокол, за който срок изпълнителят дължи на
общината определените в Наредба №11 на ОС-Несебър такси.
По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която посочва, че общият размер на наемната цена на обект от 504
кв.м., определена съгласно утвърдените наемни цени за кв.м. с Наредба №11 на ОС
Несебър за периода 2017 г. – 2019 г. (активен сезон) възлиза на 43 233,04 лева,
а законната лихва за забава върху тази наемна цена възлиза на 8 935,72 лева,
изчислена за периода 01.09. на съответната година до 06.10.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Според изложеното в исковата молба правната
квалификация на предявения иск е по чл.59,
ал.1 от ЗЗД, а именно за заплащане
равностойността на неоснователно обогатяване, възникнало като последица от
ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за това и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
В съдебната практика на ВКС е прието разбирането, че когато
собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва, то той
реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота
облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на
страните. Собственикът на имота търпи обедняване,
защото облагата е останала в патримониума на друго лице, което неправомерно я
ползва, с което се възпрепятства
възможността на
собственика да увеличи имуществото си (в този смисъл Решение
№719 от 27.12.2010 г. по
гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, III ГО).
Установи се по делото, че на
ищеца принадлежи правото на собственост върху ПИ с идентификатор 53045.502.255 по КККР на гр.Обзор, целият с площ
от 504 кв.м., както и че към 2017 г., върху същия е имало реализирано от ЕТ
„Лъки-И.И.“ мероприятие „Вертикална планировка, благоустрояване и озеленяване“ по силата на сключен с община Несебър
договор №72/04.04.2008 г.
По делото не се установи конкретен източник на права и задължения между страните
за ползването за търговска дейност на процесния имот от страна на ответника
през процесния период. Установи се обаче, че през летните месеци на 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. и по-конкретно в периода 01.06.-31.08, ответникът е бил във
владение на процесния имот като е извършвал в същия търговска дейност
посредством находящите се в обекта коктейл бар и временни преместваеми обекти-маси
и столове. Дали
коктейл-барът е преместваем
обект или не е без значение за настоящия спор доколкото и в двете хипотези е
факт, че същият е разположен върху имота на ищеца без правно основание и по
този начин собственикът на земята е лишен от гражданските плодове на имота.
Изложеното
обосновава извод за доказаност на предявения иск по основание: ищецът
установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в
нормата на чл.59
от ЗЗД,
а именно ответникът е ползвал без основание собствения на ищеца недвижим имот и с това
последният се е обеднил, за което следва да бъде възмезден. На ищеца, като носител на
абсолютното право на собственост, се дължи обезщетение за посочения по-горе
период. Съгласно задължителните разяснения в Постановление №1/1979 г. на
Пленума на ВС в хипотезата на чл.59,
ал.1 от ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността
съществува при самото преминаване на имуществото. След като не е дала съгласие
за ползването на недвижимия имот, на ищеца се дължи обезщетение от деня, когато
вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Не се
установи между ищеца и ответника да съществуват други отношения, които да имат
за последица разместването на имуществени блага помежду им, поради което ищецът
не разполага с друг иск, с който да претендира процесните суми.
Що
се отнася до размера на иска, съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в
размер на наемната цена, определена в Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Несебър.
По
изложените съображения следва да се приеме, че ответникът „Анно Домини“ ЕООД – в ликвидация следва
да заплати на Община Несебър сумата
от 43 223,04 лева, представляваща
обезщетение за разполагане на обекти върху общинска земя без правно
основание – коктейл-бар „Бедрок“, маси и столове
за летните месеци – юни, юли и август в периода
от 2017 г. до 2019 г. включително, от която
13 507,20 лева е дължимото обезщетение за 2017 г., 13 507,20 лева е дължимото
обезщетение за 2018 г. и 16 206,64 лева е дължимото обезщетение за 2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда на 06.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от деня
на забавата до предявяване на иска в общ размер на 8 935 лева.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “АННО
ДОМИНИ” ЕООД – в ликвидация,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Обзор, ул.“Младежка“ №14, представлявано
от ликвидатора К.Д. да
заплати на Община Несебър, адрес
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ №10, представлявана от Кмета Николай Димитров, сумата
от 43 223.04
лева, с която
неоснователно се е обогатил
вследствие от ползването на общински поземлен имот с идентификатор
53045.502.255 по КК на гр.Обзор, с площ от 504 кв.м., без издадено от Община
Несебър разрешение за това,
в периода от 01.07. до 31.08. за годините 2017 г., 2018 г. и 2019 г., от която 13 507.20 лева е обезщетението за 2017 г., 13 5007,20 лева е
обезщетението за 2018 г. и 16 208.64 лева е обезщетението за 2019 г., както
и сумата от 8 935 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.09.2017 г. – 06.10.2020 г. за годините 2017 г., 2018 г. и 2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на
исковата молба на 06.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: