Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260272/04.12.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на девети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3766 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр. Хасково /„ВиК“ ЕООД – Хасково/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу Т.Т.Г..
Ищецът твърди, че по смисъла
на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /Наредбата/, бил оператор, предоставящ
на крайните потребители услугите водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответникът бил собственик
на водоснабдяван имот, находящ се в гр. Х., ул. ******************************,
с открита партида 203040, и имал качеството на потребител на ВиК услуги. Между страните съществувало облигационно
отношение, базирано на публично известни Общи условия /ОУ/ на „ВиК" ЕООД -
Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредбата и одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, имащи значение на сключен договор за
предоставяне на ВиК услуги. По силата на това отношение за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2017 г. ищецът изпълнил
задължението си като предоставил на ответника ВиК услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имота му. За използваните ВиК
услуги били издавани ежемесечни фактури. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия ответникът трябвало да
заплати цената на ползваните ВиК услуги изцяло и в срок от 30 дни след датите
на фактуриране на всяка от фактурите, но той не изпълнил това си договорно задължение. Поради липсата на
плащане на падежа дължал и обезщетение в размер на законната лихва за забава,
начислена върху формираните за всеки отчетен период главници. Сочи се още, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково, по
което било образувано ч. гр. д. № 2638/2019 г. по описа на съда. Искането било уважено изцяло, като било
разпоредено Т.Т.Г. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД сумата от 876 лв. за главница, с 209,51 лв. лихва за забава
върху нея от 16.03.2017 г. до 30.08.2019 г. и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лв., платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение -
разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение, обаче била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
гореописаните вземания. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена описаната в исковата молба фактура и
от нея е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ при неизпълнение
на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора.
От представената Справка по лице от Служба по вписванията
– Хасково за периода от 01.01.1992 г. до 29.08.2019 г. се установява, че на
23.11.2016 г. ответникът е продал описания в исковата
молба имот на М. Й. О.
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 2638/2019 г. по описа на РС -Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 17545/9.09.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 1281/10.09.2019
г. за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 9.09.2019
г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски,
от които 25,00 лева за заплащане на държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 30.10.2019 г., връчено на ищеца на 20.11.2019
г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключениeто по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че има открита партида № 203/40 в ищовото дружество за описания в исковата молба имот, но за абонат Н. Т. Г. Вещото лице сочи и че със
Заявление с вх. №05-799/22.11.2011 г. партидата е прехвърлена от Т.В.Т. на Н.Т.Г., като негов наследник и са приложени Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 145, том първи, дело № 303/1961 г. и
Удостоверение за наследници № 001280/14.04.2011 г. Със Заявление вх. № 05-80/13.02.2017 г. от М. Й. О.е заявено същата партида да се
прехвърли на негово име, като е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 193, том
пети, рег. № 4510, дело № 3611 от 2016 г., съгласно който ответникът му е продал имота, намиращ се на адрес гр. Х., ул. "****************. Потребеното количество вода в процесния имот се отчита съгласно Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Хасково, като начина на начисляване
и изчисляване на доставеното количество вода съответства на специалната
методика, посочена в нормативните актове, уреждащи тази материя. През процесния период
отчетените данни, отразени в карнетите, съответстват с тези в издадените фактури. Общият размер на
задълженията
към ищцовото дружество за исковия период
възлизали на 876 лева за главница и 219,99 лева за лихва.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединение искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни, поради следните
съображения:
За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо
да се установи най – напред, че между страните е съществувало
валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание.
Според настоящия съдебен състав от събраните в хода на производството писмени доказателства не
би могло да се направи категоричен и
обоснован извод за това. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 2, б.
„а“ от ДР на ЗРВКУ, чл. 3 от Наредбата и чл. 2 от ОУ потребител на ВиК услуги е лицето, което е
собственик,
ползвател, притежател на вещно право на строеж
на имота, или
неговия наемател, но при определени условия. По делото не се установява ответникът да е имал такова качество
през исковия период. Относно констатациите на вещото лице в заключението му трябва
да се има предвид, че то не
може да събира доказателства. Същото трябва да изгражда
заключението
си само въз основа на своите знания и опит и върху събраните от съда
доказателства, а не и въз основа на доказателства, които то е събрало и не са били приобщени
по надлежния ред от съда. Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност за
осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма
степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга
възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би
означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и
задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в
обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да
възникнат и неговите правни последици. Тук е уместно да се отбележи и че от съвкупната преценка на представената
Справка по лице от Служба по вписванията – Хасково за периода от 01.01.1992 г.
до 29.08.2019 г. и заключениeто на съдебно-счетоводната експертиза може да се заключи, че собственик на описания в
исковата молба имот към релевантния
момент е М. Й. О. Следователно, в случая
липсва договор между страните, който
да породи претендираните от ищеца правни последици, поради което не би могло да
се приеме, че той има вземане спрямо ответника за стойността на предоставени ВиК услуги на соченото основание.
След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
По изложените съображения предявеният главен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид неговата неоснователност, следва да се отхвъри и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул.
****, срещу Т.Т.Г., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
по отношение на Т.Т.Г.,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД следните суми: 876,00
лева за главница,
представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се
във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот,
находящ се на адрес: гр. Хасково, ул. ******************************, с партида
№ 203040, за периода 13.02.2017 г. – 13.02.2017
г., и 209,51 лева, представляваща
обезщетение за забава върху нея за периода от 16.03.2017 г. до 30.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2638/2019
г. по описа на Районен съд Хасково - 9.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.