Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../………..2012г., гр. С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданска колегия,
І-7 състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при секретаря А.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2577 по описа за 2010 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от К.Г. от А., гр. Л. ****, ул.”Ам В.” № **, действащ чрез пълномощника си адв. М. Б. ***, срещу Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********,***, с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване до размер на ½ ид.ч. на договор за покупко-продажба от **.03.2008 г. на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 16, т.II, рег. № 4769, дело № 204 от 2008г. на нотариус Р. Р., № 203 на НК, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр. С., в жилищната сграда на ул.”К.” № ***, бивша ул.”П.Е.” № ***, на третия етаж във вход „А”, състоящ се от: дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, със застроена площ от 95,87 кв.м., при съседи: улица, стълбище, апартамент № 7, двор и апартамент № 9, заедно с мазе № 8, находящо се на сутеренен етаж от сградата, с площ от 5,80 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 7, двор и склад, заедно с прилежащите 3,468% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя - парцел І от кв. **9 по плана на м.”Л.”, С., сключен между М.П.Б. и ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т.. Ищецът твърди, че през последните няколко години М.П.Б. е боледувала от налудно разстройство в късна възраст, поради което не е могла да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Във връзка с това обстоятелство сестрата на ищеца е подала молба за поставяне под запрещение, като е било образувано гр.д. № 611/2007 г. по описа на СГС, 7 с-в. Излага се, че по посоченото дело на 10.04.2008г. е постановено решение за поставянето на М.П.Б. под пълно запрещение. Решението е било обжалвано пред САС, но освидетелстваното лице е починало в хода на въззивното производство, поради което делото било прекратено, а първоинстанционното решение било обезсилено. Твърди се, че междувременно, в хода на първоинстанционното дело, на **.03.2008г. – два дни след изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза по гр.дело № 611/2007г., М.П.Б. е сключила с ответниците процесния договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, като си е запазила пожизнено безвъзмездно право на ползване, както и че договорът е сключен при условията на чл.31 ал.1 от ЗЗД и следва да бъде унищожен. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че обстоятелството, че М.П.Б. е страдала от психично заболяване през последните няколко години, не води до извода, че тя не е разбирала смисъла на сключения от нея договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот и че не е била в състояние да ръководи действията си във връзка с този договор Излагат, че това тяхно становище се подкрепя и от самия договор, тъй като от съдържанието му ясно личи, че продавачът е съзнавал какво е значението на сделката, която сключва и си е запазил безвъзмездно пожизнено право на ползване. Подробни съображения за неоснователността на исковата претенция са развити в писмени бележки вх.№ 103399/12.10.2012г. от пълномощника на ответниците – адв. Л.Т. от САК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства е видно, че на **.03.2008г. М.П.Б. е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт. № 16, т. II, рег. № 4769, д.№ 204 от 2008г. на нотариус Р. Р., № 203 от НК, с който е прехвърлила собствеността на процесния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. С., в жилищната сграда на ул.”К.” № ***, бивша ул.”П.Е.” № ***, на третия етаж във вход „А”, състоящ се от: дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, със застроена площ от 95,87 кв.м., при съседи: улица, стълбище, апартамент № 7, двор и апартамент № 9, заедно с мазе № 8, находящо се на сутеренен етаж от сградата, с площ от 5,80 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 7, двор и склад, заедно с прилежащите 3,468% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя - парцел І от кв. **9 по плана на м.”Л.”, С., на ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т. срещу сумата от 92 000лв., като си е запазила право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Към тази дата тя формално е била дееспособна, тъй като воденото дело за поставянето й под запрещение започнало от 2007г., не е завършило с влязло в сила решение и е било прекратено, поради настъпилата й смърт на 12.02.2009г.
Два дена преди сключването на тази сделка, във връзка с воденото гр.д. № 611/2007г. на СГС е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/, представена по делото, съгласно която М.П.Б. е страдала от налудно разстройство в късна възраст, като данни за това заболяване се откриват от поведението й още от 2004г. Това заболяване води до промяна на личността в посока на по-лесна внушаемост, манипулативност, некритичност, провокирано е в късна възраст от психотравмено изживяване. Съгласно заключението на тази експертиза М.П.Б. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, което обосновава поставянето й под пълно запрещение, според експерта и първоинстанционния съд.
В хода на въззивното производство пред САС, във връзка с подадена въззивна жалба срещу решението от 10.04.2008г. по гр.д.№ 611/2007г. на СГС – VІІ състав от пълномощника на М.П.Б., е изготвена още една експертиза, която потвърждава изводите на изготвената в хода на първоинстанционното дело.
По делото е представена медицинска документация: Експертно решение/ЕР/ на ТЕЛК за общи заболявания № 231/23.01.2003г., видно от което е, че М.П.Б. е със 100% загубена работоспособност с чужда помощ, поради атеросклероза , има координационни нарушения и нужда от комбиниран тоалетен стол, стол за баня и инвалидна количка; КТ на глава № 6342/10.09.2002г., при което са установени данни за мозъчна атрофия; Епикриза от кардиологична клиника в ДУБ А., където тя е била на лечение за периода от 08.06.2000г. до 14.06.2000г. във връзка с надкамерна пароксизмална тахикардия, по което време същата е била ориентирана за време, място и личност; Медицински направления от д-р С.; доплерова сонография от 01.10.2001г., амбулаторни листи №№ 912, 3350,1722,**41; протокол от лекарска комисия от 24.09.2001 г., други.
По искане на ищеца, във връзка с твърденията му, че към датата на сключване на покупко-продажбата на процесния имот, М.П.Б. не е могла да разбира или ръководи постъпките си, в съдебно заседание са разпитани като свидетели Д. Т. Д. и С.Я.Д..
От показанията на свид. Д., които съдът възприема изцяло, поради съответствието им с останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че същият заедно с племенницата на М.Б. – П., е ходил в дома на първата, за да й носят храна, както и че племенницата се е грижила за леля си до момента, в който в апартамента са се нанесли други хора и са сменили бравата. Свидетелят има непосредствени впечатления от състоянието на М.Б., като подробно разказва за това как негативно на психическото й здраве са се отразили смъртта на мъжа й, а след това и на сина й, като свидетелства, че е била много зле психически. В показанията си свидетелят заявява, че след тези две трагични събития, М.Б. е изпаднала в депресия, самият него е възприемала като своя брат, за починалия си син казвала, че е идвал на гости при нея с нейния брат, който също бил починал.
От показанията на свид. Д. – адвокат по прехвърлителната сделка, която твърди, че е представлявала М.Б. и в производството по поставянето й под запрещение и че има непосредствени впечатления от нейното психическо състояние, се установява, че ответниците са се грижили за нея, като преди това грижи е полагала племенницата й, но тя не била доволна от нея. Установява се също така, че М.Б. е страдала много след смъртта на сина си, а след като е разбрала, че има постановено решение от СГС за поставянето й под запрещение, е потърсила свидетелката, за да подготви документи за продажба на жилището на ответниците, които се били грижили за нея в продължение на около 10 години. По съвет на свидетелката, прехвърлителката на имота е запазила правото си на ползване върху имота.
По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза/послесмъртна/, изготвена от вещото лице д-р Л.С.К. със заключение, че послесмъртно освидетелстваната М.П.Б., бивш жител *** приживе е страдала от следните соматични заболявания: атеросклероза ген. Про церебри ет кордис. МСБ.ХВБН. Тежък координационен синдром; състояние след сътресение на мозъка; посттравматична церебрастения, ХИБС рит. Ф-ма; предсърдно мъждене; СН ІІ ф.к. ХОББ; белодробен емфизем; остеохондроза. Приживе М.П.Б. е страдала от Органично налудно/шизофреноподобно/ разстройство – код по МКБ -10 F06.2. Касае се за психично заболяване, което е продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона, като към момента на сключване на сделката тя не е била способна да възприема адекватно заобикалящата я действителност, да се грижи за себе си и своите дела.
Изслушаната експертиза е оспорена от ответната страна и по делото е назначена нова СПЕ/послесмъртна/, изготвена от в.л. д-р В.Б.С.. Заключението на този експерт е идентично с това на първото вещо лице, а именно: към **.03.2008г. освидетелстваната е страдала от обща и мозъчна атеросклероза, мозъчно-съдова болест, хронична вертебробазиларна недостатъчност, органично налудно/шизофреноподобно/разстройство. Поради психичното разстройство тя не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по отношение на извършения правен акт на **.03.2008г.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите по делото СПЕ/послесмъртни/ като компетентно и безпристрастно изготвени, съответстващи и на представените писмени доказателства във връзка с воденето към момента на сключване на процесния договор гр.дело за поставянето на М.П.Б. под запрещение и в частност представената експертиза, направена два дни преди сделката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба до размер от ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, според който унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или ръководи действията си. Унищожаването на договора води до заличаване на всички правни последици от сключената сделка с обратна сила.
Искът е процесуално допустим. Предявен е на 08.03.2010г., т.е. преди изтичането на три години от сключването на сделката в съответствие с чл.32 ал.2 от ЗЗД. Предявен е от законен наследник на М.П.Б. – племенник, съгласно отразеното в удостоверение за наследници № 760/25.02.2009г./л.4 от делото/, който може да се позове на порока във волята й.
За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже, че към **.03.2008г. година М.П.Б. не е могла да разбира или ръководи действията си.
В хода на настоящото производство са приети две съдебно-психиатрични експертизи, които са непротиворечиви помежду си и от които се установява, че лицето М.П.Б. към **.03.2008г. е страдала от налудно разстройство на късна възраст и не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършената правна сделка и да ръководи постъпките си. Съдът кредитира депозираните експертни заключения като компетентно изготвени, доколкото съшите са подкрепени и от останалите, събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира свидетелските показания преди всичко на свид. Д., които счита за незаинтересовани, а тези на свид.Д. взема предвид при условията на чл.172 от ГПК, доколкото същата лично се е ангажирала с процесната сделка.
Ищцата, като страдаща от налудно разстройство на късна възраст, не е била изцяло лишена от възможността да проявява адекватно поведение в обичайните си ежедневни контакти, но безспорно заболяването й е довело до проява на ниска критичност, лесна манипулируемост, както от страна на обективни обстоятелства, така и от страна на трети лица. В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че е било поискано поставянето под запрещение на наследодателката на ищцата преди датата на сключване на процесната сделка. Съгласно съдебната практика, дори производството по поставяне на едно лице под запрещение да бъде прекратено, преди окончателното му приключване, поради смъртта на това лице, то самият факт на иницииране на производство за поставяне под запрещение дава основание извършените правни действия след иницииране на производството за подставяне под запрещение за бъдат унищожени, макар и извършени от формално дееспособно лице.
Предвид изложеното и като съобрази възрастта на прехвърлителката към момента на сделката – 72 години, влошеното й здравословно състояние, установено с Експертно решение № ТЕЛК за общи заболявания № 231/23.01.2003г., с оглед начина й на живот към момента на извършване на сделката - пълна зависимост от заобикалящите я/ответниците/ по отношение на задоволяването на всякакви елементарни житейски потребности, свързани с обслужване, хранене, придвижване, почистване, както и предвид ограничените й социални контакти, които са били сведени единствено до такива с ответниците, настоящият състав на съда приема, че към **.03.2008г. М.П.Б. не е била в състояние, което обективно да й позволява тя разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежавания от нея недвижим имот. Поради горното и с оглед обстоятелството, че не може да се направи категоричен извод, че тя е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по смисъла на закона, съдът намира предявеният иск за основателен. Съдът приема за доказано, че към **.03.2008г. М.П.Б. е сключила процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот в състояние, което не й е позволявало да разбира и ръководи действията си, поради което и на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД договорът следва да бъде унищожен до размер на ½ ид.ч. от него.
С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, по представен списък, като съобрази и възражението на пълномощника на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и действителната действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. доказателствата по делото за действително направени разноски, съдът намира, че ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 3891лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК, от които: 628лв. – внесена държавна такса при образуване на делото/л.25/, 63лв. – д.т. за вписване на исковата молба, предвид отразяването върху молбата, че е извършено вписване на същата, 200лв. – депозит за вещо лице по първоначалната СТЕ/л.60/ и 3000лв. – платено адвокатско възнаграждение/л.3/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответниците, съдът намира за неоснователно, тъй като същото не надвишава трикратния размер по чл.36 от ЗАдв, а от друга страна взе предвид и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
УНИЩОЖАВА до размера на 1/2 ид.ч. договор за покупко-продажба от **.03.2008г. на недвижим имот, съставляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С., в жилищната сграда на ул. „К.” № ***, бивша ул. „П.Е.” № ***, на третия етаж във вход А, състоящ се от дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, със застроена площ от 95,87 кв.м., при съседи: улица, стълбище, апартамент № 7, двор и апартамент № 9, заедно с мазе № 8, находящо се на сутеренен етаж от сградата, с площ от 5,80 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 7, двор, склад, заедно с прилежащите му 3,468%ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя - парцел първи от кв. **9 по плана на местността „Л.”, С., сключен с нотариален акт №16, т.II, рег. № 4769, дело № 204 от 2008г. на нотариус Р. Р., между М.П.Б., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********, по иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, предявен от К.Г. от А., гр. Л. ****, ул.”Ам В.” № **, действащ чрез пълномощника си адв. М. Б. ***, срещу Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********,***, да заплатят на К.Г. от А., гр. Л. ****, ул.”Ам В.” № **, действащ чрез пълномощника си адв. М. Б. ***, сумата от 3891лв., сторени съдебни разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: