М О
Т И В И
Обвинението срещу подс. П.С.Б. е по чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на
02.08.2018 г., в с.Загоре, общ.Стара Загора, чрез използване на техническо
средство- клещи, отнел чужди движими
вещи: 25 метра
електрически кабел, 3 х 6 квадрата, черен на цвят- СВТ на стойност 108,25 лева от
владението на Д.М.Д., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.В с.з., в което се явява отказва да дава обяснения, което е негово
законно право. В с.з. при приключване на съдебното следствие редовно призован
не се явява и не взема становище. Защитникът му – адв. П. П.– оспорва правната
квалификация и пледира за прилагане на чл. 194 НК и налагане на наказание
пробация.
Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението срещу подсъдимия.
Съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният
граждански иск от Д.Д. против подс. П.Б. за сумата 108,25 лева обезщетение за
причинените имуществени вреди в едно със законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане – 02.08.2019 г. – до окончателното изплащане на
главницата.
Пострадалият Доберв бе конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса с повереник адв. Б..
Гражданския ищец и частен обвинител чрез повереника поддържа обвинението
и предявеният граждански иск.
Отразеното по техническа грешка определение по чл. 378, ал. 2 НПК в
протокола от 10.04.2019 г. съдът не свързва с правни последици.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства –
показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение, фото снимки –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Свид.
Д.Д. притежавал къща в с.Загоре, общ.Стара Загора.Същата била в строеж, като
свид. Д. не живеел постоянно в нея, но често пребивавал там, поради извършване на строителни дейности.
На 02.08.2018г. синът
на свид.Д. работил по къщата до към 21.00 часа .
Същият ден
/ 02.08.2018г./ , преди полунощ подс. Б. влязъл в двора на къщата,
собственост на свид. Д.. Видял, че от електрическото табло на улицата излиза
кабел, който отивал към къщата. В двора кабелът висял свободно на земята. Подс.
Б. имал в себе клещи и с тяхна помощ
отрязал кабела от електрическото табло и
го взел. Кабелът бил поставен преди три месеца, бил 25 метра, черен на цвят,
тип СВТ- 3х6 кв.м.На следващия ден подсъдимият продал кабел в пункт за вторични суровини в гр.Стара Загора за 17 лева.
На 03.08.2018г. синът на св. Д. отново отишъл в къщата около 11.00 часа.
Забелязал, че липсва захранващия кабел и уведомил баща си/ св. Д. / , който подал сигнал до
полицейските органи.Те установило пункта за вторични суровини, на който бил
предаден кабела и кой го предал, след което задържали подс. Б..
До приключване на съдебното следствие щетите не са възстановени на
пострадалия.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д., П., протокол за оглед на местопроизшествие, фото албум с фото
снимки.
Подсъдимият в с.з. не дава обяснения
и не сочи доказателства , които да опровергават посочените доказателства,
поради което съдът приема фактическата обстановка доказана по несъмнен и
безспорен начин.
Обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство поради липса на процесуално основание не са приобщени
към доказателствения материал , поради което съдът не ги обсъжда.
От показанията на св. Вл. П. се установява,
че е установил пункта за вторични суровини, където е предаден отнетия кабел,
установил и самоличността на подс. Б., който пред него е направил процесуални
изявления за начина по който е отнел вещта – чрез срязване с клещи.Посочените
извън процесуални изявления се установяват с допустими доказателствени средства
/ показания на свидетел / по съответния ред предвиден в НПК / разпит / , поради
което същите следва да се отчетат като доказани . В тази насока са и
Решения № 308/2010,№ 1/95 г., № 118/2009
г. на ВКС на РБ.
Тези извън процесуални
изявления относно начина на отнемане на кабела / чрез срязване с клещи / се
подкрепят и от протокола за оглед на местопроизшествие, в който е отразено , че
са установени среди от срязване и от фото снимките приложени във фото албума, в
който е видно как е бил разположен кабела и , че същият е срязан.
Следователно от различни
доказателствени средства / показанията на св. П., протокол за оглед, фото
снимки / , които из цяло кореспондират по между си се установяват обстоятелства
/ подсъдимият е посочил и описал как е отнел кабела, установени са и са видими
следите от срязване, срязаният кабел е предаден на вторични суровини /, които
образуват едно хомогенно цяло и водят до единствено възможния извод относно
начина на извършване на престъплението и
авторството – чрез срязване с клещи подс. Б. е отнел кабела предмет на
престъплението.
Направеният извод и анализът
на доказателствения материал правят из цяло неоснователни възраженията на
защитника относно правната квалификация на деянието.
Следователно цитираните до тук
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено
възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подс. Б. е автор на процесното деяние,
което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Видно от експертното заключение на съдебно- икономическа експертиза
общата стойност на предмета на престъплението към момента на деянието е 108,25
лева.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние
отнемане в двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/
изнесъл е кабела от двора / и е установил трайна фактическа власт върху тях /
имал е възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои така както
намерят за добре, което е и направил/.
При осъществяването на деянието
подсъдимият е използвал клещи– техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1
т. 4 НК.
От установената
в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подс. Б. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове
съдът намира, че подс. Б. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина,
имотното състояние станало и мотив за извършването на
престъплението,ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно
минало , а като отегчаващи –високата
степен на обществено опасния характер на деянието– престъплението предмет на
настоящото дело е широко разпространени в страната и съдебния регион,
естеството на самата отнета вещ е довело до настъпването на допълнителни щети
за пострадалия.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл.
36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от ТРИ години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С
извършеното престъпление подсъдимият е причинил имуществени вреди на
пострадалия / конституиран и като граждански ищец/, поради което на основание
чл. 45 и следващите от ЗЗД същите дължи
обезщетение.
Видно от
експертното заключение стойността на причинените имуществени вреди на
пострадалия е в размер на 108,25 лева / експертно заключение/ изразяващи се в
намаляване активите на имуществото му.
На
основание чл. 86 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане / 02.08.2018 г. /
до окончателното изплащане на главницата.
По
изложените съображения гражданският иск следва да се уважи като основателен.
На
основание чл. 189 НПК подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец и
направените по делото разноски в размер на 800 лева / възнаграждение на
повереника /.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 62,97 лева /
възнаграждение за вещото лице на ДП / следва да се заплатят на ОД на МВР Стара
Загора от подсъдимия , а на РС – Ст.
Загора в размер на 30 лева / възнаграждение на вещото лице в с.з. / .
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ