№ 360
гр. Сливен, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100315 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Г. В. В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, редовно
призовано, се представлява от адв. Д. Т., надлежно упълномощен с
пълномощно от 02.09.2022г.
Свидетел, пор. № 6 - Д. С. И., нередовно призован, не се явява.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, не се явява.
Съдът констатира, че на 07.11.22г., по делото е постъпила молба от
процесуалните представители на ищеца, с която уведомяват съда, че няма да
се явят в днешното съдебно заседание, но не възразяват да се даде ход на
делото в тяхно отсъствие.
Заявяват, че поддържат исковата молба ведно с направените
доказателствени искания и оспорват подадения отговор.
Молят съдът да разпита допуснатите двама свидетели при режим на
довеждане, които щели да се явят в съдебно заседание, като за целта
представят въпросен лист.
Представят списък с разноски ведно с доказателства за осъществена
правна помощ. Ако ответникът направил нови доказателствени искания в
днешното съдебно заседание, считат, че искането е преклудирано.
Към молбата представят списък с разноски, ведно с договор за правна
помощ по чл. 38 от ЗА, удостоверение за регистрация по ЗДДС и въпросен
лист.
Съдът ВРЪЧИ препис от молбата и приложенията на адв. Т..
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
1
АДВ. Т.: Поддържам отговора с всичките му доказателства, приложени
по него. Поддържам исканията за изготвяне на авто-техническа и съдебно-
медицинска експертизи, както и съдебно-психиатричната с всички въпроси,
които сме поставили в отговора на исковата молба, като моля, с оглед вече на
депозираната молба по чл. 192 ГПК, съдебно-медицинската експертиза и
съдебно-психиатричната да бъдат изготвени след като постъпи информация
от РЗОК. Държим на разпита на нередовно призования свидетел Д. С. И..
Моля да се направи евентуално справка за нов адрес, ако има такъв.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 07.11.2020г , в гр.Сливен, на
ул.“Охрид, претърпял ПТП , като бил блъснат като пешеходец от товарен
автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ********, управляван от Д. С. И.,
движейки се на заден ход.
В пряка причинна връзка с това ПТП той получил следните
увреждания: контузия на главата в областта на лицето със счупване на
горната челюст и лява зигоматична кост; травматични отоци на меките тъкани
в областта на основата на носа с обилно кръвотечение от двете ноздри и
челната област, с кръвонасядания и охлузвания по кожата; счупване на
горния ръб на дясната орбита и част от фронталната кост с наличие на
офтамологични усложнения /конюнгтивален кръвоизлив, емфизем,
кръвоизливи в перибулбарни тъкани/, както и кръвоизливи в десните синуси.
С влязло в сила решение №194/13.09.2021 по НАХД № 937/2021г на
СлРС, водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“, бил признат за виновен
и осъден за престъпление по чл. 343 ал.1, б.“б“ предл.2 вр. с чл. 342 ал.1 НК,
за това, че причинил на ищеца по непредпазливост средна телесна повреда,
нарушавайки правила за движение по пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 и ал.2
ЗДвП.
Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била
застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена
с ответника, валидна към датата на ПТП.
С молба, получена от ответника на 04.03.2021г, отправил своята
писмена застрахователна претенция до ответника, който с писмо от
18.03.2021г поискал допълнителни документи, каквито му били представени ,
но последвал отказ от негова страна.
Твърди, че след ПТП ищецът бил откарал в болница, където
констатирали наличие на фрактура на дясна орбита и на 12.11.2020г бил
опериран под местна анестезия за спиране на кръвотечението от носа чрез
тампонада и каутеризация. Изписан бил от болницата невъзстановен, което
наложило неговите близки да се грижат за него, поемайки личен тоалет,
къпане, хранене и пр.
Твърди, че в пряка причинна връзка с ПТП получил влошаване на
наличните интелектуални – паметови нарушения, водещи до затруднения в
самостоятелното личностово и социално функциониране, които се явявали
2
резултат от наличната съдова деменция. Налице била тежко изразена
личностова промяна, изразяваща се в раздразнителност, избухливост и др.
Твърди, че установените психопатологични нарушения били налични и
преди ПТП, но след него състоянието му допълнително се влошило, като
съдовата деменция заедно с тежка личностнова промяна при липса на
достатъчно критичност, довела до продължителто разстройство на здравето.
В резултат на ПТП получил влошени характеристики на вниманието и
паметта, висока тревожност и безпокойство, депресия, нежелание за
общуване, влошено настроение, страхова невроза , тъй като изпадала в паника
и изпитвал страх при придвижване с МПС. Психичното му състояние след
процесното ПТП се влошило до такава степен, че се наложило поставянето
му под ограничено запрещение с решение по гр.дело № 363/2022г на СлОС.
Допълва, че в резултат на ПТП, към момента има и загрозяващи белези,
продължава за изпитва болки и страдания, ограничение в движенията и
продължавал да бъде подпомаган от близките при битовите си нужди.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да му заплати сумата 60 000лв- частичен иск от общо 100 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
претърпени болки и страдания в резултат на получени при ПТП на
07.11.2020г. телесни увреждания, ведно със законната лихва на основание чл.
429 ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
04.03.2021г до окончателното изплащане и ведно със законната лихва на
основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ, считано от 26.03.2021г до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва иска изцяло като неоснователен.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на увреждащия
автомобил„Рено Мастер“, с рег. № ********.
Не оспорва наличие на влязло в сила решение по НАХД № 937/2021г на
СлРС за деликвента, противоправността и вината на дееца.
Оспорва механизма на ПТП и наличие на описаните в ИМ вреди.
Оспорва твърдението, че към настоящия момент не е приключил
възстановителния процес и че ищеца е имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си.
Оспорва твърдението, че получените от ищеца травматични увреждания
са довели до продължително разстройство на здравето, както и че тези
увреждания са го лишили от възможност да води нормален начин на живот.
Оспорват всички последици от инцидента и тяхната продължителност.
Оспорва размера на предявения иск, твърдейки, че е прекомерно
завишен с оглед претърпените вреди, съдебната практика и принципа за
справедливост.
Оспорва и претенцията за лихви по съображенията, изложени подробно в
отговора на исковата молба.
3
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия в ПТП ищец, който като пешеходец, не е спазил разпоредбите
на ЗДвП, а именно чл. 108 ал.1, чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 114 от ЗДвП, тъй
като не се движел по тротоара или банкета на пътното платно, като преди да
навлезе внезапно при ограничена видимост, не се съобразил с
приближаващите ППС и пътя и времето за преминаване по пътното платно.
С това не само нарушил правила за движение по пътищата, но и
способствал за собственото си увреждане, поради което и на основание чл. 51
ал.2 ЗЗД, обезщетението следвало за бъде намалено съобразно неговия
принос, който бил най-малко 50%.
Твърди,че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и е
било непредотвратимо, тъй като водачът на автомобила не е могъл да
предвиди, нито да предотврати.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен е пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „
гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432
ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 60 000лв. от общо 100 000 лв., ведно с
акцесорни искове за заплащане на законна лихва за забава, с правно
основание чл. 429 ал.3 КЗ и чл. 497 ал.1 т.1 КЗ
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
-че към датата на процесното ПТП, по отношение на управлявания на
товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ********, е бил сключен
застрахователен договор по застраховка „ гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
-настъпване на застрахователно събитие, а именно, че на 07.11.2020г, в
гр.Сливен, е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца като пешеходец,
като за случая е образувано НАХД № 937/2021г на СлРС и постановено
решение, с което водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. №
********, е признат за виновен и осъден за това, че причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищеца .
-че ищецът е изпълнили процедурата за доброволно уреждане на
спора с ответника, като е отправил своята писмена застрахователна претенция
до ответника, който не е определил, респ. и изплатил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
наличие на сключена с ответника по отношение на лек автомобил“
„Рено Мастер“, с рег. № ******** застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите , валидна към датата на ПТП.
предвид влязлото в сили решение по НАХД № 937/2021г на СлРС,
приравнено по правни последици на влязла в сила присъда, на
основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан относно деянието,
авторството, противоправността и вината, които като елементи от
4
фактическия състав на деликта, не подлежат на доказване в настоящото
производство
Разпределение на доказателствена тежест:
Указва на ищеца, че поради наличие на влязло в сила решение по НАХД
№ 937/2021г. на СлРС, следва да докаже единствено вида и размера на
вредите и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП.
В тежест на ответника е докаже възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съдът указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
Дава възможност на страните да изразят становище по изготвения
доклад и предприеме съответните процесуални действия.
Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, нямам възражение по така
изготвения доклад, но моля съда да задължи ищеца да представи пълни и
точни данни за банковата сметка или да посочи друг начин за изплащане,
съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.4 от ГПК във вр. с чл. 17 от Наредба №
49/16.10.2014г. Подробно сме изложили съображения в отговора на исковата
молба в тази посока, тъй като впоследствие считам, че постановеното от Вас
решение би било спорно и оборимо .
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства,
ведно с НАХД № 937/2021г. по описа на РС -Сливен и приложеното към него
ДП № 1234/2020 г. по описа на РУ- Сливен.
ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се двама свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
П. И.А В.А – 80 г., българка, българска гражданка, неосъждана, майка
на ищеца.
Ю. В.А Г.А – 58 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. Ю. Г.а.
СВИД. П. В.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
Съдът ЗАДАДЕ на свидетеля въпросите на ищеца, формулирани в
представения по делото въпросен лист.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм майка на Г. В. и съпруга на В. В.. Желая да
свидетелствам. Заедно живеем със сина ми. Той не е семеен. Известно време
живяхме със съпруга ми на село, но откакто сме по-възрастни, се прибрахме в
гр.Сливен и живеем заедно със сина ни Г.. От 3 години живеем в гр.Сливен
постоянно при сина, може и повече. Моят син го блъсна кола. Аз не съм била
5
там и не знам какво точно се е случило. Обадиха ни се от болницата към три
часа, че е ударен от кола и в болницата го видяхме. Отидохме в Спешното и
го заварихме да стои в количка. Очите му бяха надути. Не можеше да говори,
не можеше да ме познае. След това го качиха в ушното. Започнаха да му
почистват раните. Носа му беше ударен. Седем дена беше в болницата. Аз бях
придружител. Не можеше да става. Беше ударен нещо по черепа, но за
счупено не ми казаха. Очите му бяха целите в лилаво, не можеше да вижда. И
в носа имаше рани. След като ни изписаха от болницата, ние се прибрахме в
къщи. Г. продължи да приема лекарства. Баща му му купуваше лекарства. Той
се грижеше основно за него. Като се прибра в къщи, Г. не можеше да се храни
сам, не можеше до тоалетна да отиде сам. Това нещо продължи 7-8 месеца.
Ние му помагахме – аз и съпруга ми. Това му се отрази и на психиката му.
Изпитваше страх да излезе от къщи да не го блъсне пак кола. Преди
катастрофата той редовно си излизаше от къщи сам и никога не го е бил страх
от коли. Той не е работил. Беше пенсионер по болест. Имаше заболяване на
гръбначния стълб. Лекуваше се на Наречен и Павел Баня. Това беше преди
катастрофата. Пътуваше с влакове, с рейсове, с таксита. След катастрофата
нито излизаше от къщи, нито искаше да вижда и да говори с някой приятел.
Това и сега продължава. Други страхове не е имал. В момента Г. не може
нито да се избръсне сам, нито да се изкъпе сам. Храни се сам, но много се
капи. Баща му се грижи за всички тези ежедневни неща. Той дори не може да
се облича и съблича сам. Преди катастрофата това не е било така. Аз си го
обяснявам, че го е страх. Може би и гърба го боли. Той не е същия човек.
Преди катастрофата беше друг. Той живееше сам. Готвеше си, переше,
къпеше се, поддържаше си домакинството, пазаруваше. Той няма белези по
тялото, но не може да вижда. Той се чувства така, сякаш всичко му е
безразлично. Не иска да яде, притеснява се. Няма други оплаквания.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси.
Съдът освободи свидетеля от залата.
СВИД. Ю. Г.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
Съдът ЗАДАДЕ на свидетеля въпросите на ищеца, поставени във
въпросния лист.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз познавам Г. от дете. Съученици бяхме. В един
град живеем. От 15 години аз работя в гр.Пловдив и не го виждам толкова
често, но преди това сме се виждали по-често. Продължили сме приятелски
отношения, на гости сме си ходили. Аз от съученици научих, че той е
претърпял катастрофа. Това да е било преди година и половина. След
катастрофата съм го видяла два пъти и това беше доста след катастрофата.
Може би преди година да съм го видяла. Видях го случайно. Беше на пейката
седнал и аз отидох да го видя, да поговоря с него. Не изглеждаше добре,
слюнки течаха от устата му, трудно обясняваше какво се е случило. Поплаках
си с него, като го гледах. Той има заболяване на костите, което е Бехтерев, но
не е изглеждал по този начин. Вторият път като го видях, беше по-добре.
6
Беше добре облечен, но не можа да ме познае. Аз не му казах коя съм и той
най-накрая ме позна. Говори, но трудно му се разбира. Майка му и баща му се
грижат за него. Това, което знам за катастрофата, го знам от родителите на Г..
Знам, че му е бил счупен носа, очите зачервени и някакво спукване, но дали е
имало операция или някакви други интервенции, не ми е известно. Не ми е
известно какво лечение му е провеждано. Аз доколкото видях, той не може да
се движи сам по улиците както беше преди. Предполагам, че има нужда
някой да му помага и доколкото знам, баща му винаги е до него. В годините
се справяше. Преди десет години имаше дори и жена. Той си водеше
самостоятелен начин на живот. Той си знаеше за болестта. Стараеше се да се
движи, даже се качваше до Карандила. Полагаше усилие за себе си да не се
влоши заболяването му Бехтерев. Аз не знам какво му е състоянието в
момента, защото не съм го виждала. Не мога да кажа колко време е в това
състояние от последния път, когато го видях, а то беше преди около година.
Мога да кажа, че той трудно общува с хора, но колко време продължава това
състояние, не мога да кажа. Поне с мен трудно общуваше, предполагам, че и с
другите хора. На мен не ми е известно дали е изпитвал някакви страхове след
катастрофата. Той преди катастрофата беше нормален човек със заболяването
Бехтерев. И предвид на това заболяване се е справял сам, защото доколкото
знам, тогава майка му и баща му си бяха на село и той сам си беше в
апартамента. Още когато завърши, в ранните си години работи в „Елпром“,
ходил е в казарма и след казармата работеше известно време, но колко
години, не ми е известно. Когато го видях за последно, забелязах, че трудно
движи единия си крак. Не видях белези по лицето му. Той се мъчеше да
обяснява, но трудно му се разбира. Мъчеше се да се оплаче от живота и от
нещата, които му се случват. Мисля, че още когато живееше с жена, тогава
беше получил инсулт. Тя от 10 години не живее с него, което означава, че над
10 години са минали. Аз знам, че когато той получи инсулта, тя беше при
него в болницата. Знам само за един инсулт. Не съм чула преди катастрофата
да е бил на лечение в психиатрично заведение. След като се разболя от
Бехтерев, започна да изпитва трудности в ежедневието, но се справяше.
Започна да върви по-бавно. След инсулта той се възстанови. Имаше забавено
говорене след инсулта. Според мен не е имал проблем със запомняне на факти
и обстоятелства, даже доста неща помнеше. Говоря за период преди от 5-6
години. Последното събиране на випуска беше преди 30 години. Не мога да
си спомня, вероятно Г. е бил там. Аз съм била у тях на гости преди 15 години,
заедно със съпруга ми , когато ни посрещнаха на вечеря с жената, с която той
живееше заедно. Беше човек, който търси комуникация с хората. Когато го
видях след катастрофата, не забелязах да има по главата видими деформации.
Беше много отслабнал. Първият път, когато го видях след катастрофата, беше
седнал на пейка, а вторият път, когато го видях, двамата вървяхме и си
говорихме.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси.
Съдът освободи свидетелката от залата.
7
АДВ. Т.: Държа на разпита на нередовно призования свидетел Д. С. И..
Моля да се извърши справка за неговия постоянен и настоящ адрес.
Съдът констатира, че допуснатия до разпит по искане на ответника
свидетел Д. С. И. е нередовно призован за днешното съдебно заседание.
Видно от върналата се в цялост призовка, не е открит на адреса, включително
в събота и неделя, и е налице изключително затруднен достъп до имота.
Призовкарят е залепил и уведомление на 16.10.2022г.
Тъй като страната държи на разпита на свидетеля, съдът ще изиска
служебна справка за неговия постоянен и настоящ адрес, като за следващото
съдебно заседание ще бъде призован и по мобилен телефон, който е посочен в
приложеното досъдебното производство, а именно: **********.
Съдът констатира, че на 02.11.22г. по делото е постъпила молба от
вещото лице инж. Х. У., с която уведомява съда, че не е успял да изготви
заключение в срок, тъй като е получил призовка за съдебното заседание едва
на 02.11.22г., поради което моли да му бъде даден допълнителен срок, в който
да изготви своето заключение.
Съдът установи, че страните са поискали назначаване общо на три
съдебни експертизи, от които с определението по чл. 140 от ГПК, съдът е
допуснал единствено авто-техническата експертиза, като е указал на страните,
че по искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза ще се
произнесе след попълване на делото с гласни доказателства, както и с
поисканата информация от НЗОК. В тази връзка и в изпълнение указанията на
съда, на 01.11.2022г. е постъпила молба от ответника по реда на чл. 192 от
ГПК, която ще бъде изпратена на третото, неучастващо в процеса лице, а
експертизата- назначена в следващото съдебно заседание, след като постъпят
изисканите от НЗОК документи.
По отношение на доказателственото искане за назначаване на третата
експертиза, ищецът е поискал комплексна психолого-психиатрична, а
ответника - само психиатрична, като съдът намира, че тази експертиза
следва да бъде назначена в днешното съдебно заседание и за пълното и
правилно изясняване на спора от фактическа страна, трябва да е комплексна
психолого-психиатрична.
АДВ. Т.: Моля, в случай, че назначите комплексна психолого-
психиатрична експертиза, да ми предоставите срок, в който да поставя
въпроси към психолога, тъй като в отговора на исковата молба въпросите
касаят единствено психиатър.
На основание чл. 195 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, която да се изготви от вещите лица Д. М. С. и П. Х. Г., които след
личен преглед на ищеца и запознаване с материалите по делото, да отговорят
на въпросите в исковата молба /лист 7 от делото/, както и на въпросите на
8
ответника, поставени в отговора на исковата молба /лист 97 от делото -
въпроси № 5.1 до въпроси 5.3 включително./
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за всяко от вещите лица в размер на 300
лв. или обща сума 600 лв., от която: 300 лв. -платима от ответника в
едноседмичен срок от днес, по сметка на СлОС и 300 лв. - от бюджетните
средства на съда.
ДАВА на ответника едноседмичен срок от днес, в който с молба по
делото да постави въпроси към вещото лице - психолог, ако има такива.
УКАЗВА на страните, че по искането им за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза, съдът ще се произнесе в следващото съдебно
заседание, след като постъпят изисканите от РЗОК документи.
На основание чл. 192 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА третото, неучастващо в процеса лице НЗОК-гр.София,
чрез РЗОК – Сливен, да представи по делото, в едноседмичен срок от
съобщаването, посочените в молбата на ответника от 01.11.2022г. документи.
УКАЗВА на третото, неучастващо в процеса лице, че ако неоснователно
не представи изисканите документи в срок, освен отговорността по чл. 87
ГПК, носи и отговорност пред страната за причинените й вреди.
ПРЕПИС от определението на съда, ведно с препис от молбата на
ответника с вх. № 5273/01.11.2022г. ДА СЕ ИЗПРАТИ на РЗОК Сливен, на
адрес: гр.Сливен, ул.“Самуил“ №1.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 20.12.2022г., от 14.30 часа., за която
дата ответника да се счита редовно призован от днес, а ищеца -по реда на чл.
56 ал.2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. Х. В. У..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р С. и П. Г..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ отново свидетеля Д. С. И. на същия адрес, както и по
мобилен телефон № **********.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за неговия постоянен и настоящ адрес и ако
е различен от установения по делото, да бъде призован и на този адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.25 часа.
9
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10