МОТИВИ към НОХД № 221/2020г. по
описа на Каварненски Районен съд.
Срещу
подсъдимия И.Х.Х. ЕГН ********** роден на ***г***,постоянен адрес ***,настоящ
адрес ***,български гражданин,средно
образование,неженен,не работи,неосъждан е повдигнато обвинение и същият
е предаден на съд,за това,че на 13.10.2020г. в с.Българево,общ.Каварна по улица
„Д.“ управлявал моторно превозно средство-лек автомобил А. с рег.№*** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно-2,09
промила,установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“ с № AREN-0155-престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Наказателното
производство по делото се разглежда по реда на глава XXIV/Бързо производство/
от НПК.
Подсъдимият
се явява лично,заявява че не желае да бъде защитаван в наказателното
производство,разбира в какво е обвинен,но не се признава за виновен,с мотив,че
показанията на техническото средство не са точни.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу И.Х.Х. за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК.Намира обвинението за доказано по безспорен
и несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства.Пледира на подсъдимия с
оглед данните за личността му и
конкретно извършеното деяние и причините за извършването му да се определи наказание според предвиденото в
инкринирания текст на закона,а именно една година „лишаване от свобода”,което
на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години,като се наложи и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.С оглед разпоредбата на чл.343г
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за определен от съда срок.
Съдът
като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда на чл.14 и 18
от НПК приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.Х.Х.,видно от справка на ОД №на МВР Добрич,сектор „Пътна полиция“,притежавал
права за водач на МПС от категория „В“,“М“,“А2“,“АМ“,“В1“ и имал издадено СУМПС
под № **,валидно до 12.07.2023г.
Катко
правоспособен водач на моторни превозни средства Х. има наложени наказания по
ЗДвП.
По
време на деянието подсъдимият е управлявал лек автомобил „А. с ДК**.
На
13.10.2020г. около 21.30ч. подс-.Х. с автомобил „А. с ДК** се движил по ул.“Д.“
в с.Българево,където бил установен за проверка.Преди това бил получен сигнал за
автомобил в с.Българево,който извършва странни маневри.При пристигане на св.А.К.
и П.П. установеният автомобил потеглил.При подадени му сигнали-стоп
палка,звуков и светлинен,водача на автомобила не спрял,а продължил движението
си по улиците на с.Българево.
Служителите
на РУ Каварна които били на смяна,след като водача спрял пред дома на баща си на
ул.“Д.“ установили,че това е подс.И.Х.Х..По техни данни подсъдимият лъхал на
алкохол и говорел несвързано,държал се неадекватно.
Подс.Х.
бил повикан от служителите на РУЕ Каварна,за да му бъде извършена проверка на
документи и за употреба на алкохол.Установило се,че подсъдимият е употребил
алкохол,като бил изследван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с №
AREN-0155,като уреда отчел 2,09 промила.
По
надлежния ред водача бил придружен до ФСМП Каварна,за да му бъде взета кръвна
проба.Същият отказал да даде кръв за изготвяне на химически анализ.Съставен му
бил АУАН по надлежния ред.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства-показанията на
свидетелите А.И.А. ,П.Я.П. и А.А.К., талон за изпращане на медицинско
изследване бл.№ 0049527 издаден на 13.10.2020г. в 22.05ч.,копие на АУАН
№74585/13.10.2020г.,протокол за медицинско изследване,справка за
правоспособност и наложени наказания по ЗДвП на И.Х.Х. ЕГН ********** ,Заповед
за ПАМ № 20-0283—000083/13.10.2020г характеристични данни,декларация за
СМПИС,свидетелство за съдимост на подсъдимия.
В
показанията на горепосочените свидетели А.И.А. ,П.Я.П. и А.А.К., не са открити
вътрешни противоречия,които да изключват достоверността им в тяхната
цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са единни и
напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с
извършването на инкриминираното деяние по чл.343б ал.1 от НК от подсъдимият И.Х.Х..
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства- справка за нарушител,акт за
установяване на административно нарушение,талон за изследване,фиш за спешна
медицинска помощ,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози,Заповед за ПАМ № 20-0283—000083/13.10.2020г.,съдът кредитира
изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Според
разбирането на настоящия съдебен състав,обвинението по чл.343б ал.1 от НК по
отношение на подсъдимият И.Х.Х. е доказано по несъмнен начин на базата на
инкорпориращите преки доказателства за изложените в свидетелските показания на А.И.А.
,П.Я.П. и А.А.К. обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния
факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените доказателства по свое вътрешно убеждение,Съдът намира,че те
съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
Съдът
намира,че изложените от подсъдимия Х. твърдения ,че показанията на техническото
средство с което установена концентрацията на алкохол в кръвта на водача,не са
точни,представят негова защитна версия като страна в процеса,същите са
неистинни с оглед на изолираността им от достоверния доказателствен материал по
делото,още повече,че подсъдимият е отказал да даде кръв за изготвяне на
химически анализ.Същите са в явно противоречие с гласните и писмени
доказателства,събрани в настоящия наказателен процес,въз основа на които
обвинението по чл.343б ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин.Съдът не
констатира подкрепящи обясненията на подсъдимия Х. доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.Х.Х. е осъществил състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК.
От
обективна страна- на 13.10.2020г. в с.Българево,общ.Каварна по улица „Д.“
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил А. с рег.№*** с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно-2,09 промила,установено по
надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с №
AREN-0155-престъпление по чл.343б ал.1 от НК
От
субективна страна-деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и с действията си пряко ги е
целял.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането от страна на подсъдимия на
установените в страната норми регламентиращи движението по пътищата и проявено
ниско правосъзнание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия И.Х.Х.,Съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца,подбудите за извършване на
деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
индивидуализацията размера на наказанието, съдът отчете, като смекчаващи
отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни.Отегчаващи вината обстоятелства-предишни наказания по административен ред
за такива деяния.
Причина
за извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание и незачитане
установения законов ред,в частност по ЗДвП.
Като
съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че на И.Х.Х. следва да бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” към минималния размер предвиден за
престъплението в което е обвинен и съответно признат за виновен- за срок от
една година,което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3/три/ години, като приема, че
така наложеното наказание отговаря изцяло на степента на обществената опасност
на деянието и дееца.
По
отношение на подсъдимия И.Х.Х. са налице предпоставките за прилагане института
на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три години лишаване от
свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимия Х. не е
осъждан/реабилитиран по право/ на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер с влязла в сила присъда-реабилитиран е по право,като реабилитацията
заличава за в бъдеще последиците от осъждането и 3/Съдът намира,че за
действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.Съдът намира,че самият факт на
обвинението и наказателния процес,на осъждането и налагането на определено
наказание са от естество да окажат върху подсъдимия Х. и върху останалите
граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително
въздействие.При това „условното осъждане” притежава и специфичен
предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимият в изпитателния срок извърши
друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимия Х. съществено
положително мотивационно въздействие.
Успоредно
с това наказание на подсъдимия е наложено кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба“
в размер на 200/двеста/ лева.Съдът счита,че така наложеното наказание съответства на извършеното престъпление и ще
помогне за превъзпитанието на дееца.
По
отношение наложеното на основание чл.343г във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9/девет/ месеца
,настоящият съдебен състав намира,че същото се явява справедливо и обосновано.Подсъдимият
неколкократно е наказван за нарушение
правилата за движение по пътищата и
настоящото деяние се явява за него поредно нарушение,като се има предвид и
високата степен на обществена опасност на управлението на МПС в пияно
състояние.Следователно върху подсъдимият не е въздействано достатъчно
предупредително и възпиращо.С оглед постигане тези цели на наказанието,както и
на всички цели по чл.36 от НК и предвид обществената опасност на деянието и
дееца,настоящият съдебен състав намира,че справедливият размер на наказанието е
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9/девет/ месеца.
Съдът
намира,че с така наложеното наказание,биха били постигнати целите на
наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение на
генералната превенция.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: