Решение по дело №747/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 36
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20215310100747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. А., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100747 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 92 ЗЗД.
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр
София жк Младост 4 Бизнес парк София сграда 6 моли да бъде постановено
решение, с което да бъде да бъде признато за установено вземането му по
отношение на АН. П. М., с посочен адрес за призоваване гр А. ул „Р.“ № 81 в
размер на 242,49лв неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 06.12.2018г, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че ответникът е
абонат на ищцовото дружество - доставчик на мобилни услуги и титуляр на
мобилен номер +359*********, на основание договор за мобилни услуги от
06.12.2018г със срок на действие 24 месеца до 06.12.2020г по избран
абонамент Тотал 26,99. Въз основа сключен договор за лизинг от
06.12.2018г, на ответника е предоставено устройство марка SAMSUNG
Galaxy J4 Dual Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 8,79лв., съгласно погасителен план. Ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти за
предоставените услуги за периода 20.11.2018-19.03.2019г в общ размер на
160,13лв, поради което договорът е прекратен едностранно от ищеца на
основание т.11 от Договора и е издадена крайна фактура №
1
**********/20.04.2019г, в която е начислена неустойка в размерна 242,49лв,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси за ползваната
програма в размер на 67,47лв и неустойка за предоставеното устройство
SAMSUNG Galaxy J4 Dual Black, представляваща разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната цена,
съответстваща на оставащия срок на договора. За вземането си ищецътсе е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК в
образуваното ч гр д 2315/2020г на АРС. Представя писмени доказателства,
претендира разноски в заповедното и настоящотопроизводство.
Ответникът, чрез наначения му особен представител адв Н. счита
исковете допустими, но неоснователни. Не оспорва твърдението за наличие
на сключен договор за мобилни услуги от 06.12.2018г между страните с
избран абонаментен план Тотал 26,99, въз основа на който ответникът е
станал абонат на ищцовото дружество. Не оспорва и твърдението за сключен
договор за лизинг, на основание който му е предоставен за ползване мобилен
апарат марка SAMSUNG Galaxy J4 Dual Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна вноска в размер на 8,79лв. Оспорва претендираната
неустойка за ползване на мобилното устройство, предоставено с договор за
лизинг от 06.12.2018г, като твърди че сключения договор за лизинг има
самостоятелен предмет и срок при действащи ОУ, съгласно които в случай че
лизингополучателя не изпълни задължението си да заплаща лизинговите
вноски има право с писмено уведомление да се откаже едностранно от
изпълнението на задълженията, и/или да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, и/или да поиска връщане на устройството . В исковата
молба ищецът не твърди че договорът за лизинг е прекратен, то претенцията е
неоснователна. Прави възражение за неравноправност на клаузата на ОУ на
договор за лизинг на основание чл. 143 т.5 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Между
ищеца – мобилен оператор и ответника – потребител е сключен договор за
мобилни услуги от 06.12.2018г, със срок 24 месеца, по силата на който на
потребителя са предоставени мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* с абонаментен план Тотал 26,99. На същата дата и във връзка
2
с подписания договор за мобилни услуги е сключен договор за лизинг, по
силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J4 2016 Plus Dual Black с обща лизингова цена от 259,67лв, платима
както следва: 57,50лв първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка една
в размер на 8,79 лв. Съгласно чл. 12 ал 1 от ОУ,
неразделна част от договора, в случай на неизпълнеине на задължения за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право с
писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от
изпълнение на задълженията по договора и ОУ и/или да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг дължми и платими, или да поиска връщане на
устройството . Лизингодателят може да развали договора за лизинг в случай
на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани
услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, като в
този случай при разваляне на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя последният дължи на лизингодателя неустойка в размер
на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични
и други задължения предвидени в договора за лизинг, в това число
задължения за неустойка и др. за ползваните мобилни услуги, както и за
оставащите лизингови вноски по договор за мобилни услуги и договор за
лизинг от 06.12.2018г ищецът е издал ф-ра № **********/20.12.2018г, за
сумата от 48,96лв, **********/20.01.2019г за сумата от1 23,21лв,
**********/20.02.2019гза сумата от 159,06лв, **********/20.03.2019г за
сумата от 160,13лв, **********/20.04.2019г за сумата от 578,42лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
от ГПК, 92 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2315/2020г по описа на АРС. От приложеното в настоящото
производство ч.гр.д. 2315/2020г се установява, че установителният иск е
допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
3
Разгледани по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата
на сключен договор за мобилни услуги от 06.12.2018г със срок 24 месеца по
тарифен план Тотал 26,99, както и че по силата на договор за лизинг от
06.12.2018г ищецът - лизингодател е предоставил на ответника -
лизингополучател мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J4 2016 Plus Dual
Black с обща лизингова цена от 259,67лв. Не е спорно и обстоятелсвото, че
ищецът е изправна страна по така сключените договори. Ето защо в тежест
на ответника е възникнало задължението да заплати дължимите месечни
абонаменти такси и лизингови вноски по договор за мобилни услуги и
договор за лизинг от 06.12.2018г. Последният не установи да е сторил това.
Поради неплащане в срок на дължимите суми, за ищеца е възникнало правото
да прекрати едностранно договорите. В случай не неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
право с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и ОУ и/или да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми
посочени в договора за лизинг дължими и платими, или да поиска връщане
на устройството . По делото не са представени доказателства за извършено
от Теленор уведомяване на потребителя за извършеното едностранно
прекратяване на договора., по някой от начините посочени в ОУ. Ето защо
съдът намира за недоказано твърдението на ищеца на прекратяване на
договора за мобилни услуги и договор за лизинг, поради което за ищеца не е
възникнало правото да претендира неустойка . Поради горното искът като
неоснователен ще се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4
Бизнес парк София да бъде признато за установено вземането му по
отношение на АН. П. М. ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр
А. ул „Р.“ № 81 в размер на 242,49/двеста четиридесет и два лв четиридесет и
девет ст/лв неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
4
06.12.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5