№ 284
гр. Благоевград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501332 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР , с адрес в гр.София, ул.“Н.Г.“ №30, чрез
юрк.Ем.Р., против Решение № 7900/28.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 1018/2019 г.
по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което са уважени исковете по чл.178, ал.1, т.3 вр.
с чл.187, ал.5 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С атакуваното решение е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„П.“
№171, да заплати на Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: село М., ул. Ал. Ст. № 24, обл.
Благоевград:
- сумата в размер на 1529,64 лв. (хиляда петстотин двадесет и девет лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за 222 часа извънреден труд през периода от 29.08.2016 г. до
25.07.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото - 30.08.2019 год., до окончателното ѝ плащане,
- както и сумата от 202,89 лв. (двеста и два лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от
първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска – 30.08.2019 г.
- сумата в размер на 350.00 лв. (петстотин лева), съставляващи сторени по
делото разноски, за адвокатски хонорар.
1
РС Гоце Делчев е осъдил Областна дирекция на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „П.“ № 171 да заплати по сметка на Районен съд – Гоце Делчев в полза на
Държавата сумата в размер на 119,30 лв. (сто и деветнадесет лева и тридесет стотинки)
– държавна такса съразмерно с уважената част от предявените искове, държавна такса
от 5.00 (пет) лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за
експертиза в размер на 203.00 лв. (двеста и три) лева.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Навеждат се
конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение,
като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените
искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв. Р.Ш. , в качеството му
на пълномощник на въззиваемия Т. Г. К.. По същество се излагат подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и
разноски, като в случай на уважаване на жалбата, се прави искане претендираното от
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено съгласно
минимално определените размери по ЗПП.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е
валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност с правно основание чл.111, б.“а“
от ЗЗД.
В хода на производството, първоинстанционният съд е допуснал изменение на
иска, съгласно което претенцията на ищеца е за заплащане на сумата в размер на
1732,53 лева, от които 1529,64 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222 часа за целия процесен
период от 29.08.2016 г. до 25.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 202,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на
всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на
дължимото плащане, с краен период 25.07.2019 г., а така също да бъде присъдена на
ищеца законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
2
Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е бил служител на ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – София с месторабота в звено гр.
Гоце Делчев . Не е спорно между страните и обстоятелството, че в посочения период
ищецът е полагал труд през нощта – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. Не е спорно
също така, че за положения нощен труд, ищецът е получил допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за периода от 27.09.2016 г. до 27.09.2019 г.
ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12
часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка, съгласно месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. От страна на работодателя било изплащано
ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, от 22.00 до
06.00 часа, в размер на 0.25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него.
През исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с
коефициент 1.143 формира разлика в размер на 256 часа, които часове се явяват
извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесния период на ищеца не е
било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат
на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е изчислило, че
дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд възлиза на
1808,58 лв., а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 226,12 лв.
Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението
на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при
сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9,
ал. 2 от Наредбата/.
Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР,
полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната
уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при
сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който
е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или
длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно
отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа,
което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят
получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден
труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща
увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на
отчетния период.
Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено
чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика в размер на 222
часа, които часове се явяват извънреден труд; дължимото в този случай допълнително
възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1529,64 лв., а размерът на
обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ месеца на
3
дължимото плащане, е в размер на 202,89 лв.
По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд
за процесния период, въззивният съд излага следното:
Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален
закон регламентира служебните правоотношение на полицейските служители.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24
часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е
предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по
трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична
материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на
нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен
знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на
МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно
продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на
смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени
отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и
преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена
към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Именно спецификите и високата степен на риск
е преценена от законодателя, като в полза на полицейските служители са правно
регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата,
работещи на трудово правоотношение.
По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с
дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не
урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в
дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент
1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на
полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с
целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.
За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба
на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7
часа, не намира приложение за служителите на МВР, тъй като за последните в
специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна
регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.
На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма, обаче,
4
обуславя извода, че това препращане е само към Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА
ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл.
140, ал. 1 КТ е в Глава VII „РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не
намира приложение за служителите на МВР.
Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В алинея 2 са посочени и предпоставките за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения, а именно прието е, че условията и редът за изплащане
на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
При тази формулировка на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, следва извода, че за да се
изплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд, е налице необходимост
от приета наредба, уреждаща условия и реда за изплащането му и заповед на
Министъра на вътрешните работи, която индивидуализира размера на това
допълнително възнаграждение. По този механизъм, видно от приложената по делото
Заповед на Министъра на вътрешните работи, е определено допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 стотинки за всеки час положен нощен труд от ищеца
и всеки служител на МВР.
За да е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд следва да се изпълни със съдържание същият механизъм, а именно
наредба, уреждаща условията и реда за изплащане на допълнителното възнаграждение,
чрез преизчисляване на нощния труд и заповед на Министъра на вътрешните работи,
регламентираща размера му.
Действително в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /отм.
02.08.2016г./ е било налице предвидено конвертиране на положения от служителите на
МВР нощен труд, като е прието при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период да се преизчислява
с коефициент 0,143. Тази Наредба е отменена 02.08.2016г., като през процесния период
е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
същата дата/. В същата обаче, липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал.
2 от отменената Наредба от 2014г., но това е въпрос на законодателно решение, а не
празнота в закона. Това конвертиране не е залегнало и в другите Наредби, а именно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и сега действащата Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че ако не се извърши преизчисляване на
положения от него нощен труд с процесния коефициент 0.143 ще бъде поставен в
неравностойно положение. Точно обратното, в случай, че се извърши такова
конвертиране на часовете положен нощен труд, полицейските служители ще бъдат
поставени в привилегировано положение в сравнение с лицата, полагащи труд по
трудови правоотношения, доколкото за разлика от последните ще получават две
различни допълнителни възнаграждения за положения от тях нощен труд, на две
5
различни правни основания / по 0.25 стотинки на час въз основа на заповед на
Министъра на вътрешните работи и преизчисляване на същите тези часове с
коефициент 0.143 /.
Съдът счита, че няма неравностойност на положението спрямо работещите, за
които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актова, тъй като
поради специфичния статут на държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена
специална нормативна уредба съдържаща редица привилегии заради и в съответствие
със специфичния труд, който полагат, поради което и работното им време се
организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Очевидно е, че специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената
тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и
пожарникари.
Затова и постановеното решение на СЕС от 24.2.2022 г. по дело С-262/20 не е
основание за друг извод, предвид т. 1 от него, с която изрично е решено, че член 8 и
член 12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември
2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите в
публичния сектор като полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня; както и че при всички случаи в полза
на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд.
Различни от направените от БлОС в настоящия акт, изводи не произтича и от т.
2 от решението на СЕС, според която членове 20 и 31 от Хартата на основните права
на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и
е съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за защитата на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба,
предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд.
Гореизложената аргументация обуславя извода, че исковата претенция следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, тъй като не е налице правна
регламентация за преизчисляване на положения от ищеца, като служител на МВР
нощен труд с коефициент 0.143. В тази насока е и практиката на ВКС, така в решение
№ 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО на ВКС постановено по реда на
290 ГПК и решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/ 2014 г., ІІІ г. о, е прието, че
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което
прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове.
Въззивната съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че е налице още
едно основание, обуславящо извода за неоснователност на исковата претенция. С
исковата молба се претендира заплащане на положен от ищеца извънреден труд.
6
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР - към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В закона е предвидено основание, различно от посоченото в исковата молба, в
което заявената претенцията намира своето правно отражение, а именно
материалноправната разпоредба на чл. 179, ал.1 ЗМВР, уреждаща заплащането на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, доколкото ищецът сочи, че
положеният от него нощен труд му е заплатен с коефициент 1, а не както заявява
претенцията с коефициент 1.143. С оглед изложеното следва извода, че дори да се
приеме, че е налице правно основание за конвертиране на положения нощен труд,
получените часове не представляват извънреден труд.
Исковата претенция е изцяло неоснователна по-горните съображения, като
въззивната жалба се явява основателна.
Неоснователността на главния иск обуславя извода за неоснователност на
акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за процесния
период преди депозиране на исковата молба.
Първоинстанционното решение следва да се отмени - като неправилно и
незаконосъобразно, а заявените от ищеца искови претенции отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено въззивника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции и платената държавна такса за настоящата
инстанция. Юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.78, ал.8 от
ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид
чл.37 Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, както
и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуалния
действия по делото, настоящата въззивна инстанция определя по 100 (сто) лева за
всяка инстанция като размер на дължимото на жалбоподателя юрисконсултско
възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна такса за настоящото
производство в размер на 59,65 лв. също следва да се възложи в тежест на
въззиваемата страна, доколкото представлява разноски, направени от страна, в чиято
полза е разрешен правния спор. Следователно в тежест на въззиваемия следва да се
възложи сумата от 259,65 лв., представляващи държавна такса за въззивната инстанция
(59,65 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл.83, ал.3 ГПК и дадените в т.23 от тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело №6 по описа за 2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата държавна такса за разглеждането
на делото пред първа инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка
на бюджета на съда, доколкото въззиваемият е държавен служител в МВР и е
освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции, каквото се
постановява с настоящото решение на съда.
Мотивиран от горното, БлОС
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 7900/28.09.2020 г., постановено
по гр.д.№ 1018/2019 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове с правно
основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД от Т. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: село М., ул. Ал. Ст. № 24 против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР , с адрес в гр.София, ул.“Н.Г.“ №30, за
заплащане на сумите, както следва: сумата в размер на 1529,64 /хиляда петстотин
двадесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222 часа за
периода от 2729.08.2016 г. до 25.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 202,89 /двеста и
два лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху
всяка една от главниците, формирани на всяко тримесечие, която става изискуема от
първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период
30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба –30.08.2019 г., до окончателното й изпащане, ведно с разноските по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК Т. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: село М., ул. Ал. Ст. № 24 да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – МВР , с адрес в гр.София, ул.“Н.Г.“ №30, сумата от 259,65
лв. (двеста петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
направени пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8