Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 06 юли 2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4343,
по описа за 2019 година.
Предявен
е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба /и с уточняваща молба с вх. №
29561/21.10.2019г./, че по силата на
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.09.2014 г. на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер **********. Сключени са още и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 16.09.2014 г. за
мобилен номер **********; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 31.05.2016 г. за мобилен номер **********; Договор
за лизинг от 23.12.2016 г. относно предоставянето на мобилно устройство
SonyXperiaXA Black, с обща лизингова цена в размер на 528,77 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
вноски в размер на 22.99 лв. с вкл. ДДС, всяка, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
По силата на Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 05.01.2017 г., на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ********** и устройство SAMSUNG Galaxy Л5 2016 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 818.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
вноски в размер на 35.59 лв. с вкл. ДДС, всяка, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
Към периода на издаване на процесните фактури
спрямо ползваните от В.А.В. мобилни номера и устройства на лизинг били
приложени следните условия:
- За номер
********** - условията, договорени с Договор за мобилни услуги № ********* от
05.01.2017 г.;
- За номер
********** - условията, договорени с Договор за мобилни услуги № ********* от
16.09.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 31.05.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги;
- За
мобилно устройство Sony Xperia ХА Black - условията, договорени с Договор за
лизинг от 23.12.2016 г.
- За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy AS 2016
Black - условията, договорени с Договор за лизинг от 05.01.2017 г.
Ответникът не изпълнил паричните си задължения,
начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. май
2017 г.: фактура № **********/18.01.2017 г., фактура № **********/18.02.2017
г., фактура № **********/18.03.2017 г., фактура № **********/18.04.2017 г. и
фактура № **********/18.05.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от
05.01.2017 г. (сключен за срок от 24 месеца, считано от 05.01.2017 г. до
05.01.2019 г.), с които се предоставя мобилен номер **********, били начислени
и се претендират следните задължения, в общ размер на 112.33 лв.:
- незаплатено задължение за месечни абонаментни
такси и други незаплатени услуги: за отчетния период 18/12/2016-17/01/2017 г. -задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от 22.68 лв., с вкл. ДДС; за отчетния период
18/01/2017¬17/02/2017 г.- задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от 13.32 лв., такса спиране на номер от 0,75 лв., които са в
общ размер на 16,89 лв., с вкл. ДДС; за отчетния период 18/02/2017-17/03/2017
г.- задължения на клиента за посочения период за месечна абонаментна такса от
15,98 лв., с вкл. ДДС; за отчетния период 18/03/2017¬17/04/2017 г.- задължения
на клиента за посочения период за месечна абонаментна такса от - 5,67 лв., с
вкл. ДДС (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата
се формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора
и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период). От общата сума 49.88 лв. е извършено приспадане
на сумата от 0,04 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период. Всичко в краен размер е 49,84 лв. с вкл. ДДС, като
сумите са начислени последователно във фактура № **********/18.01.2017 г.,
фактура № **********/18.02.2017 г., фактура № **********/18.03.2017 г. и
фактура № **********/18.04.2017 г.
- неустойка в размер на 62,49 лв.
Основанието за възникването на задължението за
неустойка е предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя.
Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера й са
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 05.01.2017 г. По
силата на клаузата, в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка
в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на
прекратяване на договора до края на първоначално предвидения му срок.
Стандартната месечна абонаментна такса е в размер на 24,99 лв., с вкл. ДДС.
Начислената неустойка е в размер на 442.74 лв., което се равнява на
стандартната месечна абонаментна такса (20,83 лв.) за 638 дни (21,26 месеца).
Неустойката е начислена по фактура № **********/18.05.2017 г.
В настоящото производство, претендираната от
заявителя „Теленор България” ЕАД компенсаторна неустойка е в размер на 62,49
лв., равняваща се на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, а
именно 20,83 лв. на месец.
2. По Договор за мобилни услуги № ********* от
16.09.2014 г., чийто абонаментен план е изменен с Допълнително споразумение
(сключено за срок от 24 месеца), с които се предоставя мобилен номер
**********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на
69.84 лв. (с вкл. ДДС):
- незаплатено
задължение за месечни абонаментни такси и други незаплатени услуги: за отчетния
период 18/12/2016-17/01/2017 г.-задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от 22,69 лв. , с вкл.
ДДС; за отчетния период 18/01/2017-17/02/2017 г. - задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от 13.32 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ
размер на 16,89 лв. с вкл. ДДС; за отчетния период 18/02/2017-17/03/2017 г.- задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от 15,98 лв., с вкл. ДДС; за отчетния период
18/03/2017-17/04/2017 г - задължения на клиента за посочения период за месечна
абонаментна такса от -5,67 лв., с вкл. ДДС (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период). От общата сума 49,89
лв. е извършено приспадане на сумата от 0,03 лв., съставляващо надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период. Всичко в краен размер е
49,86 лв. с вкл. ДДС, като сумите са начислени последователно във фактура №
**********/18.01.2017 г., фактура № **********/18.02.2017 г., фактура №
**********/18.03.2017 г. и фактура № **********/18.04.2017 г.
- неустойка
в размер на 19,98 лв.
Основанието за възникването на задължението за
неустойка е предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя.
Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера й са
уредени в т. 4 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги №
********* от 16.09.2014 г. По силата на клаузата, в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на
задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяване на договора до края
на първоначално предвидения му срок. Стандартната месечна абонаментна такса е в
размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС. Начислената неустойка е в размер на 433.71 лв.,
което се равнява на стандартната месечна абонаментна такса (20,82 лв.) за всеки
месец (20,83 месеца) до края на периода. Неустойката е начислена по фактура №
**********/18.05.2017 г. В настоящото производство, заявителят „Теленор
България” ЕАД претендира частично компенсаторна неустойка в размер на 19,98 лв.
3. По
Договор за лизинг от 23.12.2016 г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
датата на подписването му 23.12.2016 до 23.11.2018 г.) с който е предоставено
ползването на мобилно устройство Sony Xperia ХА Black срещу задължението на
лизингополучателя да заплати 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 22,99
лв. с вкл. ДДС, всяка, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
551.76 лв. (с вкл. ДДС), от които:
- Дължими
лизингови вноски за периода 18/12/2016 - 17/04/2017 г. в общ размер на 91,96
лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка по 22,99 лв. с вкл. ДДС),
начислени последователно във фактура № **********/18.01.2017 г., фактура №
**********/18.02.2017 г., фактура № **********/18.03.2017 г. и фактура №
**********/18.04.2017 г.
- Предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 18/04/2017-23/11/2018 г., в общ размер на
459.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски
(всяка вноска в размер 22,99 лв. с вкл. ДДС). Сумата е начислена във фактура №
**********/18.05.2017 г., чрез която лизингодателят е обявил предсрочната
изискуемост спрямо длъжника и се счита, че длъжникът е уведомен чрез нея за
настъпилата по този начин предсрочна изискуемост.
4. По Договор
за лизинг от 05.01.2017 г., (сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването му 05.01.2017 до 05.12.2018 г.), с който е предоставено ползването
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2016 Black срещу задължението на
лизингополучателя да заплати 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 35,59
лв. с вкл. ДДС всяка, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
854.16 лв. (с вкл. ДДС), от които:
- Дължими
лизингови вноски за периода 18/12/2016 - 17/04/2017 г. в общ размер на 142.36
лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка по 35,59 лв. с вкл. ДДС),
начислени последователно във фактура № **********/18.01.2017 г., фактура №
**********/18.02.2017 г., фактура № **********/18.03.2017 г. и фактура №
**********/18.04.2017 г.
- Предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 18/04/2017-23/11/2018 г. в общ размер на
711.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски
(всяка вноска в размер 35,59 лв. с вкл. ДДС). Сумата е начислена във фактура №
**********/18.05.2017 г., чрез която лизингодателят е обявил предсрочната
изискуемост спрямо длъжника и се счита, че длъжникът е уведомен чрез нея за
настъпилата по този начин предсрочна изискуемост.
Ищецът моли, след като съдът се увери в истинността
на твърденията му, да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2114/2019 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, на длъжника В.А.В. с ЕГН **********, както следва:
1588,09 лв. (хиляда петстотин осемдесет и осем лева и девет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/18.01.2017 г., фактура № **********/18.02.2017 г., фактура №
**********/18.03.2017 г., фактура № **********/18.04.2017 г. и фактура №
**********/18.05.2017 г., претендирани както следва:
- 334,02
лв. - дължима сума за главница, от която общо формирана сума 49,84 лв.,
съставляващи незаплатени месечни абонаментни такси, други такси и ползвани
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.01.2017 г. за номер
**********; 49,86 лв., съставляващи незаплатени месечни абонаментни такси,
други такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
16.09.2014 г. и Допълнително споразумение към него за номер **********; 91,96
лв. с вкл. ДДС, съставляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 23.12.2016 г. за мобилно устройство Sony Xperia ХА Black; 142.36 лв. с вкл.
ДДС, съставляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
05.01.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2016 Black;
- 1171.60
лв. - дължима сума за лизингови вноски, от която общо формирана сума 459.80 лв.
с вкл. ДДС, съставляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
Договор за лизинг от 23.12.2016 г. за мобилно устройство Sony Xperia ХА Black;
711.80 лв. с вкл. ДДС, съставляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски по Договор за лизинг от 05.01.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А5 2016 Black;
- 82,47 лв.
- дължима сума за неустойки, от която общо формирана сума 62,49 лв.,
съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 05.01.2017 г. за номер **********; 19,98 лв., съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 16.09.2014 г. и Допълнително споразумение към него за номер **********;
Претендира за присъждане и на законната лихва върху сумата от 1588,09
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира за всички
направени в заповедното и в настоящото производство разноски.
Назначения на
ответника В.А.В. особен представител, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който навежда доводи за
неоснователност на иска. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на
претендираните вземания. Моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. Пълномощникът е депозирал молба, с която поддържа предявената
искова молба. Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли исковата молба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 2114/2019г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу В.А.В. заявление
за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено задължение по договор за
мобилни услуги № ********* от 16.09.2014 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.05.2016
г., Договор за лизинг от 23.12.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********/06.01.2017г. и Договор за лизинг от 05.01.2017 г., за които са
издадени фактури с № **********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017 г., №
**********/18.03.2017 г., № **********/18.04.2017 г., № **********/18.05.2017
г., съдът е
издал Заповед за изпълнение № 1380/20.05.2019г., съгласно която е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 334.02 лв. - главница, 1171.60 лв.
– лизингови вноски, 82.47 лв. – неустойки, ведно със законната лихва, считано
от 16.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 391.76 лв. - разноски
по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява
настоящия иск относно вземането си.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни
услуги № *********/ 16.09.2014г. и допълнително
споразумение към него от 31.05.2016г.., съгласно които ищецът, в
качеството му на оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочения в договора мобилен номер по програма Globul Max, със стандартен месечен
абонамент от 7.99 лв.
На 23.12.2016г. между страните е
подписан договор за лизинг за предоставено мобилно устройство, срещу общата цена от 528.77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 22.99 лв., с вкл.ДДС /съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор/.
На 05.01.2017г. страните са сключили Договор за
мобилни услуги № ********* за предоставени от ищеца мобилни услуги на ответника за
предпочетен номер, със стандартен месечен абонамент от 24.99 лв.На същата дата
по силата на договор за лизинг № *********, на ответника е предоставено мобилно
устройство срещу общата лизингова цена от 818.57 лв., при погасяването й на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 35.59 лв., с ДДС. За същата сума на
05.01.2017г. ответникът е издал запис на заповед, като е поел менителничното
задължение, при предявяване, за плащането на сумата в полза на ищцовото
дружество. Записът на заповед е предявен на издателя на 05.01.2017г.
За предоставените по процесните договори услуги «Теленор България»
ЕАД е издал следните фактури: № **********/18.01.2017
г. за сумата от 103.89 лв., № **********/18.02.2017
г. – за сумата от 196.24 лв., №
**********/18.03.2017 г. за сумата от 286.79 лв., № **********/18.04.2017 г. за
сумата от 334.02 лв., №
**********/18.05.2017 г. за сумата от 2 382.07 лв. Към всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
По делото е назначена съдебно
икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че по
Договор за мобилни услуги №
********* от 05.01.2017 г.непогасените задължения на ответника са в
размер на 112.33 лв. , от която сума 49.84 лв. е за месечни такси и услуги, а
62.49 лв. – неустойка; по Договор за мобилни услуги №
*********/16.09.2014г. – непогасено задължение от 69.84 лв., от която сума
49.86 лв. за месечни такси и услуги, а 19.98 лв. – неустойка; по Договор за лизинг от 23.12.2016г.,
съобразно процесните фактури, непогасеното задължение на ответника е в размер
на 91.96 лв. – главница, и 459.80 лв. – предсрочно изискуеми вноски; по Договор
за лизинг от 05.01.2017г., съобразно процесните фактури непогасеното задължение
на ответника е в размер на 142.36 лв. – главница, и 711.80 лв. – предсрочно
изискуеми вноски.
Вещото лице, в заключение
посочва, че общият размер на непогасеното задължение на ответника възлиза на
1588.09 лв., от която сума 334.02 лв. – главница по процесните фактури; 1171.60
лв. – лизингови вноски; 876.45 лв. – неустойка, от която се претендира сумата
от 82.47 лв.
Липсват данни за извършени
плащания по фактурите.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
Твърденията на ищеца са, че е изпълнил задълженията си по договора за мобилни
услуги и по договора за лизинг, като е предоставил посочените услуги и стока,
от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на
цената.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси
и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани
с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите.
Приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода,
определен във фактурите. В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. С подписването на
договорите за мобилни услуги, абонатът се е съгласил с условията на
същите, а с подписването на договорите за лизинг, лизингополучателя е декларирал, че са му
предоставени лизинговите устройства. Безспорно
установено е, че Безспорно установено е, че Безспорно установено е, че Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в
срок на предоставените услуги и договорените лизингови вноски, в
съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите условия,
ищецът е прекратил едностранно същите. Именно предвид неизпълнение
на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към
договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали
предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Няма данни ответникът да е върнал лизинговите вещи при
предсрочното прекратяване на договорите за лизинг, което означава, че
продължава да ги ползва и дължи заплащането на всички лизингови вноски по
договорите. Ето защо съдът намира, че абонатът
е неизправна страна по договорите, поради което дължи на ищеца сумата 334.02
лв. – за главница за ползвани мобилни услуги, и за 1171.60 лв. – за дължими
лизингови вноски, както следва: по Договор за мобилни услуги №
********* от 05.01.2017 г. – сумата от 49.84 лв. за ползвани услуги и
дължими месечни такси; по Договор за мобилни услуги №
*********/16.09.2014г. – сумата от 49.86 лв.за ползвани услуги и дължими месечни
такси; по Договор за лизинг от 23.12.2016г. – сумата от 551.76 лв. - дължими
лизингови вноски; по Договор за лизинг от 05.01.2017г. – сумата от 854.16 лв. –
дължими лизингови вноски.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/05.01.2017г. - в размер на 62.49 лева, по Договор за
мобилни услуги № *********/16.09.2014г. в размер на 19.98 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По
своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на
размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от
пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване
на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за
неизпълнението. Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
По делото се
установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е заплащал
дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б от Общите условия
„Теленор България“ ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни
услуги страните са се уговорили в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е
налице неизпълнение, дължими до края на
срока на договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна
и съответно нищожна, на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в
полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че претендираната от ищеца неустойка, в размер на 62.49 лв. – по
договор за мобилни услуги № *********/05.01.2017г., и в размер на 19.98 лв. –
по договор за мобилни услуги № *********/16.09.2014г., се явява недължима, поради това, че клаузата, с
която е уговорена е нищожна. Предявеният установителен иск в тази част, се
явява неоснователен.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца общо
сумата от 1 505.62 лв., от която:
по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.01.2017 г. – сумата от 49.84 лв. за ползвани услуги и дължими месечни такси; по
Договор за мобилни услуги № *********/16.09.2014г. – сумата от 49.86
лв.за ползвани услуги и дължими месечни такси; по Договор за лизинг от
23.12.2016г. – сумата от 551.76 лв. - дължими лизингови вноски; по Договор за
лизинг от 05.01.2017г. – сумата от 854.16 лв. – дължими лизингови вноски. Дължима се явява и законната лихва
от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1380/20.05.2019 г.
по ч. гр. д.№ 2114/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата
част относно сумата 82.47 лева, представляваща общ сбор на сумата от 62.49 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/05.01.2017г., и сумата от 19.98
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/16.09.2014г., установителният иск, като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство, както и
в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска. Дължимите
по ч.гр.д. № 2114/2019г., по описа на СтРС, разноски са в размер на 371.42лв.,
и в настоящото производство – в размер на
931.88 лв. / съобр. приложения списък на разноски, който включва
разноските за държавна такса, за адв. Хонорар, за възнаграждение за особен
представител на ответника, за възнаграждение на вещо лице/
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.А.В., ЕГН **********,***,
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Саша Филипович, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ц. – САК, общо сумата от 1 505.62
лв., от която: по Договор
за мобилни услуги № ********* от 05.01.2017 г. – сумата
от 49.84 лв. за ползвани услуги и дължими месечни такси; по Договор за мобилни
услуги № *********/16.09.2014г. – сумата от 49.86 лв. за ползвани услуги и дължими
месечни такси; по Договор за лизинг от 23.12.2016г. – сумата от 551.76 лв. за
дължими лизингови вноски; по Договор за лизинг от 05.01.2017г. – сумата от
854.16 лв. за дължими лизингови вноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1380/20.05.2019 г. по ч. гр. д.№ 2114/2019
г., по описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша
Филипович, против В.А.В., ЕГН **********,***,
установителен иск за сумата от 82.47 лева,
представляваща общ сбор на сумата от 62.49 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/05.01.2017г., и сумата от 19.98 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/16.09.2014г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Саша Филипович, сумата в размер на 371.42 лв. за направени по ч.гр.д. №
2114/2019г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата 931.88 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: