№ 476
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520101238 по описа за 2021 година
Предявен е иск от КР. СТ. К. срещу Прокуратура на РБългария с правно
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че живее в град Р., ул. К. В. № ., вх. ., ет. . като сградата има и
подземна част. Същата била обособена като подземен гараж, в който част от живущите
имат гаражни клетки или паркоместа, а другата част се ползва от РЗОК- Русе като
служебен паркинг. Лично ищецът притежавал гаражна клетка и от дълги години често
имал пререкания със служители на РЗОК, тъй като понякога служебните автомобили
се паркирали по начин, който не му позволявал да използва собствената си гаражна
клетка.
На 13.06.2018г. сутринта излязъл с автомобила си по работа в града и около обяд
се върнал и решил да прибере автомобила си в гаража. При навлизане в гаража видял,
че около будката на охраната се били събрали хора, между които и двама униформени
полицаи. Намалил скоростта и се опитал да ги заобиколи, но тъй като мястото е
ограничено, при извършване на маневрата най-вероятно леко е бутнал единия от
униформените полицаи. Не знаел по каква причина се били събрали тези хора, нито по
каква причина били там и полицаите. Изведнъж настанала суматоха и му било
наредено да остане на място с автомобила. След известно време пристигнали и други
полицаи, които проверили документите му, изпробвали го за употреба на алкохол, като
техническото средство дало отрицателен резултат. Установили, че като водач на МПС
имал неплатена глоба от 20 лева и му съставили АУАН. След това го задържали за 24
1
часа по ЗМВР като лице, извършило престъпление. Автомобилът му марка „Алфа
ромео“ с рег.№Р 4884 ВН също бил задържан. След освобождаването му разбрал, че
срещу него се води досъдебно производство за престъпление от общ характер.
В средата на м.декември 2018г. бил призован да се яви на 18.12.2018г. в
Окръжен следствен отдел при ОП-Русе за привличане в качеството му на обвиняем. На
същата дата упълномощил адвокат да го защитава при договорен хонорар от 300 лева,
който заплатил в брой на 10.05.2019г. бил привлечен в качеството си на обвиняем за
това, че на 13.06.2018г. в гр.Русе, по хулигански подбуди е причинил на Т. Л. К. –
мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 НК, като телесната повреда била причинена на полицейски
орган при изпълнение на службата му – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12
вр.чл.130, ал.1 НК.
В хода на разследването автомобилът му бил задържан за около два месеца, през
което време бил лишен от възможността да го ползва.
При предявяване на материалите от разследването на 18.03.2019г. направил
възражения, че престъплението , в което е обвинен е несъставомерно.
С постановление от 21.03.2019г. наблюдаващият делото прокурор оставил без
уважение тези възражения, след което изготвил обвинителен акт и внесъл делото за
разглеждане в Русенски районен съд и било образувано НОХД №731/2019г. по описа
на съда. След проведени няколко съдебни заседания, с присъда №135/04.10.2019г. по
НОХД №731/2019г. съдът го признал за невинен и го оправдал изцяло по предявеното
им обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК, с
мотиви- деянието не съставлява престъпление. Русенска районна прокуратура
протестирала оправдателната присъда с искане за нейната отмяна и постановяване на
нова – осъдителна. По протеста било образувано ВНОХД №799/2019г. по описа на
Русенски окръжен съд. с решение №7/16.01.2020г. оправдателната присъда на РРС
била потвърдена изцяло. Присъдата влязла в законна сила на 16.01.2020г.
От момента на започване на наказателното производство – 13.06.2018г. до
влизане в сила на оправдателната присъда – 16.01.2020г. животът му се превърнал в
кошмар. Бил унизeн от привличането му в качеството на обвиняем за това, ч по
хулигански подбуди умишлено е причинил телесни увреждания на служител на МВР.
Още от самото начало се опитвал по всякакви начини да обясни, на полицаите и
разследващите, че не е извършил нищо нередно, още по-малко престъпно. Разпитан в
качеството си на обвиняем дал обяснения, че тогава за първи път видял
т.нар.“пострадал“ и не знаел по каква причина се намира той в гаража. Още тогава
било ясно, че няма как да е действал по хулигански подбуди, нито пък, че е увредил
2
полицая при изпълнение на служебните му задължения. Дори и да е имало леко
съприкосновение между автомобила му и полицая, то не го е ударил умишлено, а
причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не е престъпление. Тези
му възражения също били оставени без уважение от наблюдаващия прокурор. От този
момент нататък притесненията му за изхода на делото се засилили още повече , тъй
като бил сигурен че ще бъде предаден на съд и съден за нещо, което не е извършил.
Започнал постоянно да изпитва главоболие, имал високо кръвно налягане. Станал
разсеян, затворил се в себе си, избягвал контакти с роднини и близки. Започнал да
изпитва страх, че ще бъде осъден ефективно най-вече поради длъжностното качество
на пострадалото лице – служител на МВР. През м.януари 2019г., след положени много
усилия от негова страна, предвид нивото на безработица в РБългария, успял да започне
работа по трудов договор в Агенция за социално подпомагане – Русе. Това се случило
по време на досъдебното производство. След внасяне на делото в съда започнал още
повече да се притеснява, че при евентуална осъдителна присъда най-вероятно ще
изгуби работата си.
Счита, че с описаните незаконосъобразни действия на прокуратурата са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
дискомфорт, силен стрес, неудобство, срам, унижение, накърняване на честта и
достойнството му, нарушение на нормалните му социални контакти, страх от бъдещо
наказание лишаване от свобода, страх от загуба на работа. Тези неимуществени вреди
оценявал на 5000.00 лева. Счита, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 300
лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на защитника му по делото.
Претендира съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5300.00лв., от които 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
дискомфорт, силен стрес, неудобство, срам, унижение, накърняване на честта и
достойнството му, нарушение на нормалните му социални контакти, страх от бъдещо
наказание лишаване от свобода, страх от загуба на работа, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -16.01.2020г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно
със законната лихва считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане. Претендира
и направените по делото разноски. Ответникът Прокуратурата на РБ е
депозирал писмен отговор. С оглед изложените в писмения отговор съображения се
иска отхвърляне на исковата претенция като недоказана по основание и размер.
Съдът като взе предвид събрания по делото доказателствен материал намира за
установено от фактическа страна следното:
3
По делото е приложеното СлО №2461/2018г. по описа на ОП-гр.Русе, от
събрания по което доказателствен материал съдът установява, че с постановление от
12.12.2018г. следователят е привлякъл ищецът като обвиняем като му е повдигнал
обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 13.06.2018г. в гр.Русе, причинил по хулигански подбуди на Т. Л. К. –
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Русе лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129,
резултат от кръвонасядания на лява подбедрица, оток и хематом в областта на леви
колянна и глезенна стави, с ограничения в движенията на ставите, като телесната
повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му – по
предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата и обществения ред. По
изготвения от районен прокурор при РП-Русе обвинителен акт е образувано НОХД
№731/2019г. по описа на Районен съд Русе и делото е разгледано от нак.състав в
Русенски районен съд. Въз основа на проведените няколко съдебни заседания, с
присъда №135/04.10.2019г. по НОХД №731/2019г. съдът признал К. за невинен и го
оправдал изцяло по предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, т.3
вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК, с мотиви- деянието не съставлява престъпление.
Русенска районна прокуратура протестирала оправдателната присъда с искане за
нейната отмяна и постановяване на нова – осъдителна. По протеста е образувано
ВНОХД №799/2019г. по описа на Русенски окръжен съд, по което с решение
№7/16.01.2020г. състав на ОС-Русе потвърдил изцяло оправдателната присъда на РРС.
Присъдата е влязла в законна сила на 16.01.2020г.
По делото не е изисквана справка за съдимост на ищеца К.К., но по
представената справка за съдимост на л.36 от приложеното СлО №2461/2018г. по
описа на ОП-гр.Русе, същият е неосъждан.
От събраните по делото гласни доказателства – свид. А. К.а- съпруга на ищеца и
свид.Пламен Петков – познат на ищеца, съдът установява, че К. бил задържан за 24
часа в ареста, а след неговото освобождаване започнали и здравословните му
проблеми, вследствие на стреса, който изживял – вдигнал кръвно и имал усложнения с
вестибуларния апарат, което наложило да посети лекар- специалист и да приема
медикаменти, станал умислен и се затворил в себе си. Останал без работа, като е имал
готовност да започне в охранителна фирма, но поради повдигнатото му обвинение и
необходимостта от изискване на справка от Следствен отдел към ОП-Русе
назначаването му като охранител станало невъзможно. По-късно си намерил работа в
друга фирма, но продължавал да се притеснява да не го освободят в случай че бъде
осъден. Свидетелката К.а заявява, че до този момент съпруга й не е имал никакви
проблеми с полицията или властите общо казано, което допълнително го напрягало и
го карало да бъде притеснен.
4
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
Държавата.
Безспорно е в случая, че наказателното производство срещу ищеца по
повдигнатото му обвинение от РП - Русе (като съставна част от структурата на
единната и централизирана Прокуратура на РБ) за извършено престъпление по чл.131,
ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК е приключило с оправдателна присъда №
135/04.10.2019г. постановена по НОХД №731/2019г. по описа на РС-Русе, която е
протестирана и въззивния съд я е потвърдил, с влязло в сила решение №7/16.01.2020г.,
постановено по ВНОХД №799/2019г. по описа на РОС. Поради това са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
ответника Прокуратура на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетението за
претърпени неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. Съдебната
практика е в насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във
всеки конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства
/тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността
на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и
психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху
взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на
съпричиняване на вредите и др./. Наказателното производство срещу ищеца К.К. е
започнало на 13.06.2018 година и е приключило на 16.01.2020 г., когато е влязло в
законна сила решението, с което той е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. По време на производството спрямо ищеца не е била
5
взета мярка за неотклонение. В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства, от които е установено, че ищеца е понесъл тежко обвинението и е имал
затруднения при започване на работа. К. е бил задържан за 24 часа в ареста, а след
неговото освобождаване започнали и здравословните му проблеми, вследствие на
стреса, който изживял – вдигнал кръвно и имал усложнения с вестибуларния апарат,
което наложило да посети лекар- специалист и да приема медикаменти, станал умислен
и се затворил в себе си. Останал без работа, като е имал готовност да започне в
охранителна фирма, но поради повдигнатото му обвинение и необходимостта от
изискване на справка от Следствен отдел към ОП-Русе назначаването му като
охранител станало невъзможно. По-късно си намерил работа в друга фирма, но
продължавал да се притеснява да не го освободят в случай че бъде осъден. Наказателно
производство продължило почти две години, което представлява ограничаване на
граждански права на ищеца и е довело до определени негативни психични
преживявания за него и неговото семейство. Съдът счита, че по този начин са били
засегнати достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своите близки, съседи и колеги. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че може да се презюмира и без доказателства по отношение на всеки нормален
човек, срещу който се води наказателен процес, че същия е претърпял неимуществени
вреди. Доказателствата са, за да се установи спецификата и интензитета на
психическите преживявания на конкретния човек, поставен в неблагоприятната
ситуация. Житейски логично е като свидетели да бъдат разпитани лица от близкото
обкръжение на ищеца, тъй като именно те знаят какво е било нервно-психичното му
състояние и как е преживявал водения срещу него наказателен процес. Съгласно
решение № 239-2009-ІІ гр.отд. на ВКС, вида и интензитета на психическите страдания
на едно лице могат да бъдат установени само чрез разпита на негови близки хора,
такива с които тези дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени. В този
смисъл следва да бъдат кредитирани показанията на съпругата на ищеца -
свидетелката. А. К.а.
Същевременно с гореизложеното следва да бъде съобразен и факта, че
продължителността на наказателното производство по обвинението, по което ищецът е
оправдан, е в размер на около две години, т.е. делото е разгледано и е приключило в
разумен срок, и категорично не е налице забавено правосъдие. С оглед доказания обем
на претърпените болки и страдания от воденото наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи, справедливия размер на обезщетението е 2 500 лв.
Ето защо, съдът намира, че искът се явява основателен до размера на 2500 лева, в
какъвто размер следва да го уважи, като в останалата му част до размера на
претендираните 5 000 лева следва да го отхвърли, като неоснователен и недоказан.
6
Според т.4 от ТР № 3/22.04.2004 г. върху сумата следва да се присъди законна лихва от
датата на влизане в сила на решението, с което той е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, а именно - 16.01.2020 г.
С исковата си молба предявена и претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 18.12.2018 г. К.К. е заплатил 300 лв. адвокатско възнаграждение на
защитник по СлО №2461/2018г. по описа на ОП-гр.Русе. Така извършените деловодни
разноски се намират в пряка причинна връзка с неправомерните действия на
прокуратурата и следва да бъдат репарирани от последната. Тук следва да се отбележи,
че практиката на ВКС на РБ /срв. решение № 55- 2009- ІV г. о., решение № 433- 2010-
ІV г. о., решение № 457- 2010- ІV г. о. и др./ е категорична, че непредвидената в раздел
ІІІ от глава ХV на сега действащия НПК процесуална възможност претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защита в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски
представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ. В
този смисъл предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално
допустим, а по същество и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху така присъдените обезщетения Прокуратурата на РБ дължи заплащане на
законна лихва от момента на настъпване на изискуемост на вземането, който момент
на претенцията по чл.2, т.3 ЗОДОВ е считано от датата на влизане в сила на решението
по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда- от 16.01.2020г.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на
делото, ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на
10 лв., както и съобразно с уважената част от иска сумата от 250.00 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на КР.
СТ. К., ЕГН ********** сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за
7
претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК, за което е признат за
невиновен по НОХД №731/2019г. по описа на РС-Русе, ведно със законната лихва
върху главницата от 2500.00 лева, считано от 16.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 5000.00 лв.,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да
заплати на КР. СТ. К., ЕГН ********** сумата от 300.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр.ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК, за
което е признат за невиновен по НОХД №731/2019г. по описа на РС-Русе, ведно със
законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от 16.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3 ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ да заплати на КР. СТ. К., ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 260,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8