РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Ихтиман, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20251840100166 по описа за 2025 година
Производството е образувано във връзка с предявен иск от Д. С. Х. срещу „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД ЕИК ********* за установяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.03.2023 г. поради противоречие със закона.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.03.2023г. е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД му е
предоставило в заем сумата от 18 262,40 лева при фиксиран годишен лихвен процент 41,11
% и годишен процент на разходите – 49,06 %. Заемът е следвало да бъде върнат на 44
месечни вноски от по 1089,02 лева, които включват освен главницата и договорната лихва,
но и сумата от 6305,40 лева, представляваща общ размер на застрахователната премия
съгласно чл. 7.1 от договора. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 3
ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, тъй като в
противоречие на чл. 19, ал. 1 ЗПК в ГПР не е включена дължимата застрахователна премия.
В условията на евентуалност се иска установяване на нищожността на клаузата на чл. 7.1 и
чл. 19 от договора за кредит, които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която
е включена в главницата по кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество упражнява правото на отговор, като
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сключената застраховка представлява
допълнителна услуга, която е изрично заявена от потребителя и е индивидуално уговорена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит №
********** от 20.03.2023 г. се установява, че помежду им е имало сключен договор за
кредит, по силата на който ответникът е предоставило на заемополучателя парична сума в
размер на 18 262,40 лева, която е следвало да бъде върната на 44 месечни вноски при
възнаградителна лихва от 41,11 % и ГПР от 49,06 %. Освен това е била сключена
1
застраховка „Застраховка на кредита“ и Застраховка на сметката“, чиято застрахователна
премия съгласно чл. 7, т. 1 от Договора е определена на 6305,40 лева и е включена в
стойността на дължимата главница и е разсрочена за срока на договора, като общият размер
на кредита възлиза на 24567,80 лева.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, че застрахователната
премия е включена в главницата, поради което и не е включена в годишния процент на
разходите по договора за потребителски кредит, като според вещото лице тази премия е в
размер на 34,52 % от главницата по договора. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
при включване на стойността на застрахователната премия общият годишен процент на
разходите би бил 83,58 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за установяване на нищожност на договор за паричен заем поради
противоречие на закона, както и поради съдържанание на неравноправни клаузи.
Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с
повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от
международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в
сила за Република България.
В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за
кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството на физическо лице, а
ответникът в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция,
като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на
обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно
чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая сключеният между страните договор за паричен заем съдържа минимално
изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на
разходите.
Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за сключени
договори за застраховка, чиито застрахователни премии са включени в главницата по
договора за кредит.
В принципен план главницата по договора за кредит представлява заетата сума -
2
паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно
процесния договор са в размер на 18262,40 лева. Всички други вземания, уговорени в
договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. Според настоящия
състав няма как да се приеме, че застрахователната премия по сключената застраховка е част
от предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума, представляваща главница.
Освен това застраховката е сключена в полза на кредитора по договора за
потребителски кредит, а застрахователната премия е разсрочена съответно на вноските по
кредита и е включена в погасителния план по кредита, т.е. обективно сключването на този
договор е било необходимо условие за сключването на договора за потребителски паричен
кредит и оттам - застрахователната премия следва да бъде отнесена към разходите по
договора за потребителски кредит съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона формула, чрез
която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо
дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на
кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.
В приетия по делото договор обаче са посочени единствено абсолютните стойности на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не се съдържа
информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и
отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва по кредита, но доколкото съдът счита, че към
него е следвало да бъдат включени и застрахователната премия, същият би бил в по-голям
размер от посочения. Вещото лице е изчислило, че при включването на застрахователната
премия а ГПР би бил в размер на 83,58 %. , т.е. надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което влече нищожност тази уговорка като
сключена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Според т. 55 на Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС неточното
посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се
изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата
на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит.
Предвид всичко изложено съдът приема, че договорът за паричен заем е нищожен
поради противоречие със закона, поради което и така предявеният иск следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски, които включват заплатените държавна такса в
размер на 730,50 лева и депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева.
Съдът съобрази, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
3
20.01.2025 г., сключен между Д. Х. и адв. Л. Б., на ищеца е била оказана безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на основание чл.38, ал. 1, т. 2
ЗА. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в
съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатската работа и след като се съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото. Според настоящия състав съответно на положения от
адвоката труд възнаграждение е сумата от 2000,00 лева, която следва да бъде заплатена от
ответника на адвоката, осъществил безплатната правна помощ.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № ********** от
20.03.2023 г., сключен между Д. С. Х. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ЕИК *********, гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54“ да заплати на Д. С. Х. сумата от 1030,50 лв. (хиляда и тридесет лева
и петдесет стотинки лева) разноски в производството.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адв. Л. К. Б. -САК, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата сумата от 2000,00 лв. (две хиляди лева) за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4