Р Е Ш Е Н И Е
№303
гр. Велико
Търново, 21.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10327/2023г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена
касационна жалба на АПИ национално тол управление специализирано звено към АПИ
–София, бул. Н. Петков № 86 против Решение № 510/ 9.10.2023г. постановено по
НАХД 614/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен като
незаконосъобразен Електронен фиш за
налагане на налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за
пътищата № **********, издаден от АПИ София, с който на ЕТ“Н. – Н.К.-С.К. гр.
В. Търново за извършено нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл.
187а, ал.2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е изтекъл давностния
срок по чл. 34 от ЗАНН, доколкото не се е съобразил с Тълкувателно решение №
1/26.2.2014г.по т.д.1/2013г. на ВАС. След като се касае за електронен фиш, то
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е посочен като реквизит дата на неговото
съставяне, поради което не е налице и начало на давностния срок. Освен това в
тези производства не се съставя АУАН, поради което чл. 34 от ЗАНН е неприложим.
Освен това излага подрони доводи, че нарушението е доказано и правилно описано
в ЕФ, същият съдържа нормативно установените реквизити, посочена е вярната
правна квалификация: не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП,
която съгласно чл. 10, ал. 3 ЗП се определя от МС и това се явява нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. След като не е закупена маршрутна карта, нито
е подадена тол декларация за сегмента на рамката, където е отчетено
нарушението, то не са изпълнени от дружеството
задълженията по установяване на изминатото разстояние и от там на
дължимата такса.Правилно от АНО е приложен чл. 187а, ал.2 от ЗДвП ,като е
ангажирана отговорността на собственика на ППС. От съда се иска отмяна на
решението на ВТРС и постановяване на такова по съществото на спора, с което се
потвърди НП. Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна. В о.з. се представлява от юк К., която поддържа така
подадената жалба. Не споделя становището на ВТРС относно приложението на чл. 34
от ЗАНН по отношение на сроковете и тяхното приложение относно ЕФ. Счита, че ЕФ
не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити , срокове за издаване
нито към АУАН, нито към НП. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са давностни
важат единствено в производство при издаване на НП.
Ответник жалба ЕТ“Н. – Н.К.-С.К.
гр. В. Търново оспорва касационната жалба и депозира
по делото писмен отговор от ***Х., както и допълнително писмено становище вх. №
5923/15.12.2023г. по описа на съда.
Представителят на Окръжна
прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя
аргументите на съда за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, поради което ЕФ се явява
незаконосъобразен. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е
установил, че ЕФ е издаден повече от две години след нарушението, поради което,
каквато и да е правната природа на този властнически акт, то са изтекли всички
срокове по ЗАНН, както за издаване на АУАН, така и за издаване на НП. Напълно
споделя становището на съда, че в случая са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като прилагането на абсолютната давност по чл. 81 от НК, каквито
възражения се развиват в касационната жалба би обезсмислило идеята на
законодателя за реализиране на административно- наказателна отговорност чрез
издаване на ЕФ. Недопустимо е нарушителите да се поставят в по- тежко
положение, от лицата извършили престъпление, тъй като това противоречи на
всякаква правна и житейска логика. По тези съображения предлага решението да
бъде оставено в сила.
Административният съд - В.
Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 510/ 9.10.2023г.
постановено по НАХД 614/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е
отменен като незаконосъобразен
Електронен фиш за налагане на налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от Закон за пътищата № **********, издаден от АПИ София, с който на
ЕТ“Н. – Н.К.-С.К. гр. В. Търново за извършено нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На
29.1.2021г. в 22:24 часа на
републиканската пътна мрежа I 4 в района на км. 133+194 посока намаляващ
километър , включен в обхвата на платена пътна мрежа е установено нарушение с
ППС – влекач Скания Р 500 4Х2 МНА с рег.
№ ....с технически допустима максимална маса от 19 т. брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5 , в състав с ремарке с общ брой оси -5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40 т., като за посоченото ППС изцяло не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП , тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, което нарушение е установено с устройство № 40292,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
Съдът е приел, че видно от снимковия материал, приложен към ЕФ и
доказателствения запис от електронната система на 29.1.2021г. в 22:24:12 часа е
заснет ППС с рег. № ..... Въз основа но посоченото заснемане е издаден и
процесния пред ВТРС електронен фиш. В срок срещу него е подадена въззивна жалба
пред съда. ВТРС е приел, че от представената по делото справка от история на
обработка на горепосоченото нарушение ,че ЕФ е издаден не по- рано от
3.2.2023г. , когато е бил подписан с КЕП.
При така установените факти, ВТРС
е направил извод, че ЕФ има законо-установеното съдържание по чл. 189, ал.4 от ЗДвП и се обосновава с извършен преглед на видео клип, като не е
спорно, че в горепосочената норма като реквизит не е посочена дата на издаване
на ЕФ. Въпреки това същият като издаден
след изтичане на давностния срок по чл. 34 ,ал.3 от ЗАНН се явява незаконосъобразен. Съгласно ТР №
4/29.1.2021г. на ВАС по т.д.3/2019г. съдът приема, че отриването на нарушителя
е налице, когато компетентния орган разполага с данните въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира нарушителя или с други дум откриването
на нарушителя е моментът, в който необходимите за това материали и/ или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност на АНО да определи субекта на нарушението, мястото и времето на
извършването му, ведно със съществените признаци от обективна и субективна
страна. Следователно в настоящия казус посочено, че нарушението е открито на
29.1.2021г. датата на неговото извършване и заснемане, поради което 6м. срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 29.7.2021г. , а ЕФ съгласно КЕП е съставен
на 3.2.2023г. или след изтеклия давностен срок. Съдът е посочил, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административно-
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок
от съставянето на АУАН,а според ТП №1/27.2.2015г. на ВАС и ВКС по т.д. 1/2014г.
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане са погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът
следи служебно, поради което се налага извод, че ЕФ респ. НП след изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка
за продължаване на административно- наказателното производство и е достатъчно
основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Така постановеното решение е
правилно.
Установената по делото фактическа обстановка
изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства.
Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от
събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния съд в тяхната
съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на
обективната действителност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Няма спор, че с изменението на ЗДвП
/обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. съгласно разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП,
за установяване на някои видове административни нарушения по този закон
и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП– чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Правилно касаторът е посочил, че легалната дефиниция за
ЕФ се съдържа в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, като в чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП са
посочени изчерпателно нормативно установените реквизити на ЕФ, сред които обаче
не е дата на неговото съставяне. Правилото на чл. 189, ал.11 от ЗДвП посочва,
че по своите последици ЕФ се приравнява на НП, като в тази облекчена процедура
не се съставя АУАН, тази негова функция по установяване на нарушението се
изпълнява от извършеното заснемане на същото чрез техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на АУАН, какъвто в тази
опростена процедура не се
съставя. Съдът обаче не споделя становището на касатора, че след като не се
съставя АУАН, то няма как да се приложи горната разпоредба за издаване на ЕФ,
приравнен по последиците на НП. Не намира законова опора и становището на
касатора, че в тази случай следва да важи общият давностен срок по чл. 81, ал.
3 от НК във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, който в настоящия казус не е
изтекъл.
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание
на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание
на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд обаче сроковете по чл. 34 ЗАНН
са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани
правомощията на административно-наказващия орган, при което за спазването на
тези срокове съдът следи служебно. След като
липсва специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя чрез ЕФ,
то следва да бъде приложено общото правило, че административно- наказателното
производство следва да се прекрати при изтичане на 6 месечния срок от откриване
на нарушителя, което в общия случай става с издаване на АУАН, а в настоящия по
ЕФ чрез заснемане на нарушението респ. неговото извършване. Правилно ВТРС е
посочил, че ако този институт не се приложи и по отношение на ЕФ, то би
съществувало неравностойно третиране на нарушителите, в зависимост от акта,
съгласно който се реализира тяхната административно- наказателна отговорност,
което се явява недопустимо с оглед правилата на процеса – неговата
справедливост, законност и еднакво приложение спрямо извършителите.
Изцяло се споделят изложените от
представителя на ВТОП съображения, че в съответствие с доказателствата по
делото, съдът е установил, че ЕФ е издаден повече от две години след
нарушението, поради което, каквато и да е правната природа на този властнически
акт, то са изтекли всички срокове по ЗАНН, както за издаване на АУАН, така и за
издаване на НП и за ЕФ. В случая са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй
като прилагането на абсолютната давност по чл. 81 от НК, каквито възражения се
развиват в касационната жалба би обезсмислило идеята на законодателя за
реализиране на административно- наказателна отговорност чрез издаване на ЕФ.
Недопустимо е нарушителите да се поставят в по- тежко положение, от лицата
извършили престъпление, тъй като това противоречи на всякаква правна и житейска
логика. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция. Съдът изцяло препраща
към мотивите на ВТРС в постановеното решение съгласно чл. 221,ал.1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
От ответник жалба е направено
искане за присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция в
размер на 550 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.От касатора е направено
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, поради което съдът
следва да го намали. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК,във
вр. с чл.144 от АПК , когато уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно
с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото,
съдът може, но не служебно, а само по искане на насрещната страна да го намали.
Такова искане е направено от касатора в предвидения от ГПК срок, но същото се
явява неоснователно, доколкото договорения и заплатен размер на същото е
минимален такъв определено по правилата на чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2
т. 2 от Наредба № 1/ 9.7.2004г. на ВАС за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 510/ 9.10.2023г. постановено по НАХД 614/23г. по описа на Районен съд Велико Търново
ОСЪЖДА АПИ гр. София да заплати на ЕТ“Н. –н.к-с.к„ гр. В. Търново направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 550-петстотин и петдесет - лева
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.