Решение по дело №541/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 848
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20245220100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Пазарджик, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело №
20245220100541 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл.4 и сл. от Закона за защита
срещу домашното насилие /ЗЗДН/.Образувано е по постъпила молба от С. Ю. Я. ЕГН
********** с настоящ адрес : гр. в , ул. „П** , със съдебен адрес : гр. П**, чрез адв. **а от
ПзАК против Д. А. Д. ЕГН ********** с адрес : с. **,в която молителката твърди , че с
ответника живеели на семейни начала , като от съвместното им съжителство се родило
детето им ** на ** г. Молителката поддържа, че през краткия им съвместен живот ,
ответникът упражнявал физическа и вербална агресия, която се засилила след раждането на
детето. Твърди , че на 05.01.2024 г. ответникът упражнил по отношение на нея и в
присъствие на малолетното им дете насилие, като се обърнал към нея с обидни и вулгарни
думи, а след това я ударил по главата и тялото. Твърди , че поведението на ответника я
принудило след като напуснала болницата , където се намирала заради провеждането на
операция на детето ** – да не се върне в общото им жилище, а двете с детето да отидат в
дома на нейните родители в гр. в. Твърди , че на 1**4 г. отишла в дома на ответника / дом
собственост на неговия вуйчо / в с. с и се опитала да си събере и вземе свои и на детето
лични вещи, но без да провокира ответника по какъвто и да било начин , той отново я
нападнал - най- напред с агресивни и обидни думи, а след това когато в яда си бутнал и
счупил стъклена чаша – посегнал с едно от счупените парчета стъкло и порязал
молителката. Раните били повърхностни , но молителката се изплашила много и си тръгнала
веднага. След двата инцидента се снабдила с медицинско удостоверение. Твърди, че с
поведението си , бившият й съжител Д. Д. представлява реална опасност за живота и
здравето на молителката и на малолетното им дете.Моли се съда да постанови съдебно
решение, с което да се издаде заповед за защита, с прилагане на съответните мерки , както
1
по отношение на молителката , така и на основание чл. 2 ЗЗДН – и по отношение на детето
** Д.. Прави се искане за издаване на съдебен акт със заповед за незабавна защита , поради
наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и малолетното
дете. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си –молителката поддържа
молбата си за защита от домашно насилие. Сочи доказателства .
Ответникът – чрез назначения му от съда особен представител оспорва
обстоятелствата изложени в молбата за защита.Сочи доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в
съвкупност доказателства прие за установено следното:
Не е спорно по настоящото дело , а и от приложеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 1248/16.11.2023 г. безспорно се установява, че
молителката С. Ю. Я. и ответникът Д. А. Д. са родители на малолетното дете ** Д. Д. ЕГН
**********, като не е спорно също така , че двамата родители не живеят съвместно от
07.01.2024 г.
Представени са по делото писмени доказателства - епикриза от 15.01.2024 г. ,
издадена от Клиника по детска хирургия към УМБАЛ гр. Пловдив, Епикриза от 22.06.2024
г. и съдебно- медицинско удостоверение № 26 / 2024 г. , издадено от съдебен лекар към
МБАЛ „Пазарджик „ АД на 19.01.2024 г., видно от които документи новороденото дете ** е
с влошено здравословно състояние, като на 09.01.2024 г. е прието за хирургическа операция
, поради установена левостранна ингвинална херния. Слез извършената операция , ** е
изписана на 15.01.2024 г. в добро общо състояние. Установява се , че майката – молителка
в настоящото производство – С. Ю. Я. е посетила съдебен лекар и е съобщила за две
нападения от нейния мъж / на 05.01.2024 г.и и на 1**4 г. / , като съдебният експерт не е
констатирал травматични увреждания на главата , но молителката се оплакала от болка в
областта на зъбите по фронталната част по горното съзъбие, във връзка с което й е даден
съвет за консултация със стоматолог. В областта на крайниците, експертът е констатирал
охлузвания по двата горни крайника / дясна предмишница, дланната повърхност на трети
пръст на лявата ръка/ , кръвонасядания по десния долен крайник. Експерта е посочил, че
тези увреждания могат да възникнат от действие на твърди тъпи предмети, вкл.
тъпоръбести предмети, като охлузванията е възможно да възникнат и от действието на
остри предмети и е възможно по начин и време уврежданията на молителката да са
възникнали така , както е визирано в предварителните сведения дадени при издаване на
удостоверението. Тези данни се потвърждават изцяло и от заключението на допуснатата по
делото съдебно- медицинска експертиза, като според заключението на ВЛ М. , което съдът
цени като компетентно изготвено и надлежно и подробно мотивирано, механизмът на
уврежданията на горните крайници съответства, те да са получени от действието на
предмет с остър режещ ръб / счупена стъклена чаша /. Освен това според експерта
кръвонасяданията по предната повърхност на дясното бедро на молителката – са резултат от
действието на тъп предмет/ като общ механизъм/. Според вещото лице периодът на
2
възстановяване на травмите на молителката с описаните увреждания е 2-3 седмици.
Според изисканите на основание чл. 9 ал.4 ЗЗДН служебни справки, по отношение
на ответника няма образувани други дела по ЗЗДН , но същият е осъждан по НОХД №
1411/2024 г. по описа на ПзРС за извършено деяние по чл. 195 ал.1 т.3,4 и 5 НК , като му е
наложено наказание лишаване от свобода в срок от девет месеца и изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от три години. Липсват данни за други осъждания.
На основание чл. 15 ал.6 ЗЗД по делото е изискан и представен социален доклад от
ДСП гр. Пазарджик , като според събраните в него данни, родителите се разделят на
07.01.2024 г. и към настоящия момент основни грижи за детето ** се полагат от майката .
Същата ползва обезщетение поради майчинството и с активната подкрепа на близките си и
разширен семеен кръг осигурява адекватни грижи за новороденото дете. Тя се отнася
отговорно към живота и здравето на детето и стриктно изпълнява задълженията си към
него и полага необходимите грижи. Живее в дома на своите дядо и баба в гр. в, заедно със
своите родители и своята сестра. Хигиенно-битовите условия са отлични и в жилището е
подсигурено необходимото лично пространство за детето **. Родителите на майката – ю и д
я и нейната сестра – к Я. работят и подпомагат семейството финансово. Осигуряват всичко
необходимо за малолетната ** и оказват подкрепа на майка й С.. По данни на С. Я. , бащата
на детето не е проявявал и към настоящия момент не проявява интерес относно живота и
здравето на детето, не е търсил информация за него, не е изразявал желание за срещи и не
участва активно в неговия живот. Бабата на детето по бащина линия , също не е изразявала
желание за срещи с детето и не оказва подкрепа на майката в полагането на грижи.
Не е спорно между страните , а и от материалите по представената пр.пр. № 2326 / 2024
г. по описа на РП- Пазарджик се установява , че молителката е сизирала РП с жалба вх. №
2326/16.04.2024 г. , тъй като в хода на настоящото производство и след издадена заповед за
незабавна защита, ответникът е отправял към нея заплахи , е ще я убие и ще убие детето.
Звънял й по телефона и се свързвал с нея по две от социалните мрежи. Не спирал да
притеснява молителката и детето. По жалбата е разпоредено да се извърши проверка с
постановление на РП от 16.04.2024 г. иса снети обяснения както от страна на молителката,
така и от нейните близки. Към настоящия момент на молителката е връчен протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление.
По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът не подлага на
анализ, тъй като намира , че тези доказателства или неотносими към настоящия правен спор
/ два броя пълномощни, талон на автомобил и фиш за наложена глоба по Закон за движение
по пътищата/ или съдържат копия от текстови съобщения / вероятно от мобилен телефон/
без възможност за установяване на тяхното авторство или дата на изпращане. Приобщена е
към доказателствения материал по делото и представена от молителката флаш- памет, но
след възпроизвеждането на видеозаписите в нея съдът констатира , че те също нямат
доказателствено значение по конкретния правен спор доколкото касаят неотносими факти
и обстоятелства.
По делото са събрани гласни доказателства. Посочените от молителката свидетели
3
– с а д и к Ю. Я. установяват, че отношенията между молителката и ответника не са се
развивали нормално през времето на съвместното им съжителство. И двете свидетелки
поддържат , че ответникът често имал грубо и невъздържано отношение към жена си,
обиждал я е, отправял е към нея вулгарни и обидни думи в присъствието на други хора и е
проявявал към нея нееднократно физическа агресия.Особено силна станала агресията му
веднага след раждането на детето. Твърденията на свидетелките съвпадат и относно факта,
че ответникът се е занимавал със забранени от закона дейности като разпространение на
наркотици, превоз на емигранти, склоняване към проституция и др. Същият проявявал
агресия и незачитане на С., което силно я притеснявало и плашело. Свидетелката д дори
споделя и за случай, в който е заварила С. с посинен крак и пълна с кръв уста.
Свидетелката к Я., която е и сестра на молителката С. Я. поддържа твърдението, че
нееднократно е ставала свидетел на арогантно поведение и обиди от страна на Д. към С..
Същата често е ходила в с, по време на съвместното съжителство на сестра й и Д., помагала
на сестра си, която е имала проблемна бременност, носила и е храна и е помагала в
домакинството. Твърди, че сестра и е била бита от Д. докато е била бременна, което
впоследствие е наложило и нееднократно да бъде хоспитализирана, за да задържи бебето.
Твърди, че сестра й няколко пъти е правила опити да избяга от Д., като е успяла едва след
операцията на детето. Свидетелката споделя и за случая през месец януари на настоящата
година , когато С. и е отишла до дома, в който са живеели с Д. в с. с, за да вземе останалите
там вещи на нея и детето, като се е прибрала във в е била в много лошо състояние –
окървавена, с подута горна челюст и силно притеснена. Свидетелката твърди, че Д.
продължава да упражнява психически тромоз над сестра й като често и звъни и я заплашва,
което поставя С. в ситуация на постоянен страх и стрес.
При тези фактически данни, съдът от правна страна приема следното:
Молбата за защита от домашно насилие е депозирана в съда на ** г. , т.е. в рамките
на предвидения в чл. 10 ал.1 ЗЗДН срок и от лице попадащо в кръга правоимащи по чл. 3
ЗЗДН, поради което се явява допустима.
По същество. Приетите по делото писмени доказателства, изготвения и представен
социален доклад, заключението на СМЕ и преди всичко събраните по делото гласни
доказателства, както и личните впечатления на съда от поведението на страните /
включително и това на ответника, който след процесните инциденти е напуснал пределите
на страната / - обосновават извод за доказаност на твърдените в молбата за защита
обстоятелства. Съдът приема за безспорно установено , че на 05.01.2024 г. ответникът е
упражнил по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им дете насилие,
като се обърнал към нея с обидни и вулгарни думи, а след това я ударил по главата и тялото.
Установява се физическо и вербално насилие и на датата 1**4 г., когато С. Я. отишла в
дома на ответника / дом собственост на неговия вуйчо / в с. с и се опитала да си събере и
вземе свои и на детето лични вещи, без да го провокира Д. Д. нападнал С. Я., най- напред с
агресивни и обидни думи, а след това бутнал и счупил стъклена чаша – посегнал с едно от
4
счупените парчета стъкло и порязал молителката.
Изложение на тези обстоятелства се съдържат и в депозираната от молителката
декларация по чл. 9 ЗЗДН, а по делото не са събрани доказателства , които да опровергаят
тези твърдения. Напротив. Установява се от събраните гласни доказателства /св. с д и св.к
Я. /, че ответникът се държал грубо и агресивно и често бил невъздържан в поведението си,
като се занимавал и със забранени от закона дейности. Имал изблици на агресия и не се
съобразявал със своите близки или с техните чувства. Съдът кредитира тези показания
изцяло, тъй като те са последователни, логични, а показанията на св. к Я. отразяват преките
й впечатления от състоянието на молителката непосредствено след инцидента, тъй като
когато на 1**4 г. С. Я. се прибрала във в тя била с окървавено лице, порязана дясна ръка и
синини по тялото. Св. к Я. е категорична, че молителката била силно разстроена и се
притеснявала и за себе си и за своето дете. Несъмнено има основание за съмнение в
обективността на показанията на свидетелката Я., доколкото е сестра на пострадалата, но
дадените от нея пред съда показания са убедителни, достатъчно съдържателни, подробни,
логично и хронологично последователни и е налице съвпадение на значими обстоятелства
от предмета на делото, в тази насока е твърдението,че дясната ръка на С. Я. била порязана,
което се потвърждава и от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 26 от
2024г.
В представения по делото социален доклад от ДСП гр. Пазарджик е дадено
становище относимо към въпроса за родителските качества на двамата родители предвид
обстоятелството , че настоящия правен спор засяга правата на малолетното дете на страните.
А съгласно чл. 5 ал.3 ЗЗДН , съдът е задължен в това производство служебно да извърши
преценка за налагане на мярката по чл. 5 т.5 ЗЗДН , а именно временно определяне
местоживеенето на детето при пострадалия родител.
Затова съдът приема, че молбата за защита от домашно насилие е основателна.
Обсъдените писмени доказателства, заключение на съдебно- медицинска експертиза и
социален доклад/ включително и декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН / и свидетелски показания
при съпоставката им с правилата на формалната логика, водят до категоричния извод за
доказаност на обстоятелствата във връзка с възникналия домашен конфликт и
извършеното домашно насилие върху молителката. В случая употребеният физически и
емоционален тормоз са се отразили изключително негативно върху молителката, която
преживяла тежко тази ситуация и продължава да се страхува от саморазправа от страна на
ответника.
Ето защо съдът приема,че е налице проявено от ответника насилие,съобразно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН , поради което следва да бъдат наложени следните мерки :
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се
забрани да приближава молителката, нейното жилище , находящо се в момента в общ.
С**3, забрана да се доближава , до местоработата, местата за социални контакти и отдих
на молителката , като спазва по отношение на нея разумна дистанция за срок от 18 месеца,
да определи временно местоживеенето на детето ** Д. Д. при пострадалия родител С. Ю. Я.
5
в срок от 18 месеца тъй като счита , че с оглед възрастта на детето същата мярка не
противоречи на неговите интереси, както и да задължи ответника да посещава
„Когнитивно-поведенческа програма за формиране на практически психо-социални умения
за общуване с другите,умения за контрол на гнева и агресията;умения за изграждане на
удовлетворителни отношения с околните” към ФПП „ИГА”,гр.П**.
На основание чл. 5 ал.2 от ЗЗДН , съдът следва да приспадне срока на действие
на мерките определени с издадената по делото заповед за незабавна защита , като 18-
месечния срок следва да тече считано от ** г. С оглед събраните доказателства, съдът
приема,че така определените мерки са адекватни , ще спомогнат за изграждането на нов
модел личностно поведение и биха преустановили проявяваното от ответника насилие.
Съобразно изхода от делото и на основание чл. 11 ал.2 ЗЗДН , ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 50,00 лв., както и да заплати сторените от молителката съдебно-
деловодни разноски в размер от 600,00 лв. за адвокатски хонорар. Ответникът ще следва да
бъде осъден също така да заплати по сметка на ПзРС разноски за възнаграждение на особен
представител в размер на 500,00 лв. , както и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер от 300,00 лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу домашно насилие по отношение на Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес обл.Пазарджик, общ.Септември, село с, ул. „** , както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес обл.Пазарджик, общ.Септември,
село с, ул. „** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
по отношение на С. Ю. Я. ЕГН ********** с адрес обл.Пазарджик, общ. Септември, гр. в ,
ул. „** .
ЗАБРАНЯВА на Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес обл.Пазарджик, общ.Септември,
село с, ул. „** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, местоработата, местата за социални
контакти и отдих на молителката С. Ю. Я. ЕГН ********** с адрес обл.Пазарджик, общ.
Септември, гр. в , ул. „** за срок от 18 / осемнадесет / месеца считано от ** г.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на детето ** Д. Д., ЕГН **********, при
нейната майка С. Ю. Я. ЕГН ********** с адрес: обл.** за срок от 18 / осемнадесет /
месеца считано от ** г.
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес обл. Пазарджик, общ.Септември,
село с, ул. „** да посещава „Когнитивно-поведенческа програма за формиране на
практически психо-социални умения за общуване с другите,умения за контрол на гнева и
агресията;умения за изграждане на удовлетворителни отношения с околните” към ФПП
„ИГА”,гр.**.
6
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес обл. Пазарджик, общ.Септември, село
с, ул. „** да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 50,00 /петдесет /
лева, както и да заплати по сметка на ПзРС разноски за особен представител в размер от
500,00 лв. и 300,00 лв. за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес обл.Пазарджик, общ.Септември, село с,
ул. „** да заплати в полза на С. Ю. Я. ЕГН ********** с адрес общ. Септември, гр. в , ул.
„** с адрес за призоваване : гр. П**, чрез адв. **а ,сторените по делото разноски в размер на
600,00 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение.
Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните, както
и да се изпратят служебно на РУ на МВР – гр. Септември, на ФПП „ИГА”,гр.** за
сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7 –дневен срок от връчването му на страните
пред Пазарджишкия окръжен съд.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7