№ 1152
гр. Перник, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500618 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 753/ 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на
Районен съд – Перник, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Л.
П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство
№ 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Перник,
пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник, прекратено с
постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура – Перник, ведно със законната лихва
от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 лева – съдебни разноски,
като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България (подадена от Албена Терзийска – прокурор при
Районна прокуратура – Перник). С нея са изложени съображения, според които присъденото
обезщетение в полза на ищеца в размер на 1000 лева е прекомерно завишено по размер и не
е съобразено с принципа на справедливостта, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази
връзка се сочи, че А. Л. П. е конституиран в качеството на обвиняем с постановление от
01.09.2023 г., предявено му на 03.09.2023 г., а наказателното производство било прекратено
на 23.11.2023 г., тоест същият имал качеството на обвиняем 2 месеца и 20 дни, което според
жалбоподателят е кратък и разумен срок за разследването, без наказателното производство
да се е развило и в съдебна му фаза. Прокуратурата на Република България поддържа, че
независимо от тежестта на обвинението, извън 72-часовото задържане, по отношение на
ищеца не били налагани мерки за процесуална принуда. Излага, че от разпитаните свидетели
се установява, че влошаването на психическото и емоционално състояние на А. Л. П. по
време на наказателното производство се дължи основно на воденото в същия период срещу
него дисциплинарно производство, в хода на което е бил временно отстранен от длъжност, а
освен това следвало да бъдат отчетени и влошените лични взаимоотношения между ищеца и
неговите родители, както и обстоятелството, че наказателно производство било образувано
въз основа на съобщение за извършено престъпление, депозирано от бащата на ищеца.
Жалбоподателят сочи, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че А. Л. П. не е
представил писмени доказателства, установяващи влошеното му емоционално и психично
състояние. Същевременно, по делото не били ангажирани доказателства, сочещи на
негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива. С жалбата е
заявено становище, че в хода на производство пред първоинстанционния съд не е доказано
1
по безспорен и категоричен начин, че ищецът е търпял някакви негативни преживявания,
които да са причинени от обвинението в престъпление. Въз основа на тези съображения
Прокуратурата на Република България моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
С отговора на въззивната жалба А. Л. П. е изразил становище, че същата е
неоснователна, а решението в обжалваната от Прокуратурата на Република България част –
правилно. Посочва, че според съдебната практика едно висящо наказателно производство
винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение.
Въз основа на това изразява становище, че първоинстанционният съд е приел правилно, че
предявеният иск се явява основателен, като добавя, че в хода на производството били
събрани доказателства, чрез които било установено наличието на причинно-следствена
връзка между воденото срещу него наказателно производство и претърпените
неимуществени вреди. Поддържа, че наказателното преследване, вида и тежестта на
повдигнатото обвинение, задържането по повод на същото, проведеното производство по
реда на чл. 64 НПК, както и заеманото от него служебно положение – полицейски орган,
спрямо когото очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на
законите са завишени, довели до неблагоприятни последици за душевното му състояние и до
редица негативни изживявания. Същите му причинили хроничен стрес, който оставил у него
трайни негативни последици за психиката му. Уточнява, че воденото наказателно
производство е станало достояние на широк кръг от негови познати, приятели, колеги и
съграждани. Твърди, че именно наказателното производство е създало за него затруднения в
личен, работен и семеен план, както и до накърняване на доброто му име в обществото. Въз
основа на тези доводи А. Л. П. счита, че са неоснователни и бланкетни твърденията на
Прокуратурата, според които по делото липсват доказателства, установяващи пряка
причинно-следствена връзка между наказателното преследване и претърпените
неимуществените вреди. Освен това същият поддържа, че посочените обстоятелства
обосновават извод за изключителни и трайни последици, водещи до неимуществени вреди с
по-голям интензитет от обичайните. Излага, че като дългогодишен служител в системата на
МВР за него е по-силно безпокойството и притеснението от възможността не само да бъде
предаден на съд, но и да му бъде наложено наказание. А. Л. П. сочи, че независимо от
обстоятелството, че производството е продължило в кратък срок, той е преживял значителни
вреди и неудобства, породени от незаконното обвинение. Счита, че отношенията с неговите
родители и това кой е подал сигнал/жалба срещу него не могат да бъдат основание за
намаляване отговорността на ответника, при условие че последният е извършил
незаконосъобразни действия срещу него. Освен това изразява становище, че от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и фактът, че не е бил
осъждан. Въз основа на тези доводи моли решението на първоинстанционния съд в
атакуваната му част да бъде потвърдено.
Подадена е и въззивна жалба от А. Л. П. срещу решението № 753/ 28.07.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева. С нея е заявено становище, че определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди е явно занижено и несъответно на претърпените
вреди. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изложил аргументи, въз основа на какви
критерии е достигнал до извода, че сумата 1000 лева се явява справедливо обезщетение.
Жалбоподателят поддържа, че съществено значение за негативното отражение на
обвинението върху неимуществената му сфера имат характерът и тежестта на повдигнатото
обвинение, както и спецификите на вменената престъпната деятелност. Счита, че следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че обвинението е в извършване на престъпление спрямо
собствената му майка, както и че е налице квалифициращ признак – осъществено от лице по
чл. 142, ал. 2, т. 6 НК (лице от състава на МВР). Сочи, че тези обстоятелства са неглижирани
от първоинстанционния съд. Добавя, че от събраните по делото доказателства се установява,
че е преживял изключително тежко повдигнатото му обвинение, изпитвал срам и
2
притеснение от факта, че е обвинен в непристойни, неморални и противоправни действия по
отношение на майка си, чувствал неудобство от това, че в качеството си на дългогодишен
служител на реда бил третиран като престъпник. Повдигнатото обвинение и осъщественото
по повод на същото задържане станали достояние на колеги на А. Л. П. в гр. Перник и
региона, създали значителни трудности и затруднения за него в работната среда. То оказано
негативно отражение и в отношенията му с близки, познати и колеги, които се отдръпнали и
отказвали контакти с него. Същият изпитвал чувство на страх и притеснение, че ако бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, може да остане без работа и без средства
за издръжка и живот. Сочи, че последиците от повдигнатото му обвинение продължават да
са налице в служебен план и към момента на депозиране на въззивната жалба. Твърди, че
при определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид и проведеното производство
за разглеждане на мярката за неотклонение. Поддържа, че очакванията и изискванията на
обществото към лица с определени професии като полицаи са изключително завишени и
неоснователното обвинение срещу тях има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Въз основа на тези аргументи А. Л. П. моли решението в
отхвърлителната му част да бъде отменено, а вместо него – да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер или размерът на присъденото
обезщетение да бъде увеличен.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба
на А. Л. П. и не е взела становище по нея.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК и са подадени от легитимирани лица в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени искания и липсва
позоваване на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото, които да налагат произнасяне от въззивната инстанция по въпроси за
допускане на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 20.11.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
3
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4