Р Е Ш Е Н И Е
№885
гр. Русе, 08.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6887 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Ж., пълномощник на "Карина - Русе" ООД твърди, че представляваното от него дружество е било в
трудово правоотношение със С.И.Б., основано на договор №1185/16.02.2010г., по
силата на който последният заемал длъжността "шивач" с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 154 лева и срок за изпитване – шест
месеца. Контрагентите определили срок за предизвестие при прекратяване на
договора – 30 дни. С допълнително споразумение №3369/02.01.2019г. трудовото
възнаграждение на ответника било увеличено на 570 лева, а продължителността на
работното време – 8 часа.
Въз основа писмено заявление от ответника, трудовото правоотношение било
прекратено със заповед №739/04.09.2019г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Молителят
поддържа, че заповедта е връчена лично на лицето на 05.09.2019г.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил остатъка от дължимото
на основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 452.01 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди С.И.Б., ЕГН ********** да
заплати на "Карина-Русе" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.Русе, ул.“Христо Ботев“№5, представлявано от управителя Анна
Борисова Филипова сумата: 452.01 лева – остатък от обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът С.И.Б. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира
доказателства.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
на договор №1185/16.02.2010г., по силата
на който С.Б. заемал длъжността "шивач" в „Карина-Русе“ ООД, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 154 лева, при уговорен срок
за изпитване – шест месеца. Контрагентите определили 30 дневен срок за
предизвестие при прекратяване на договора. С допълнително споразумение
№3369/02.01.2019г. трудовото възнаграждение на ответника е увеличено на 570
лева, а продължителността на работното време – на 8 часа.
На 03.09.2019г. С.Б. депозирал заявление с искане трудовия договор да бъде
прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ. Изрично отбелязал, че няма да спази
срока на предизвестие. Декларирал, че е запознат и приема задължението си по
чл.220, ал.1 КТ за заплащане обезщетение в случай, че не спази срока на
предизвестие.
Със заповед №739/04.09.2019г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. На 05.09.2019г., заповедта е връчена
лично на ответника. В акта изрично е вписано задължението на работника за
заплащане обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, като е отбелязано, че ще бъде
извършено прихващане с дължимото трудово възнаграждение.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за
процесния период.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно, претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ:
Чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда. С тази правна
норма законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя
едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие
до работодателя. Касае се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо
се по суверенната преценка на работника или служителя, като причината и
мотивите за прекратяване трудовия договор на това основание са без значение.
Затова при прекратяване на правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в
правната сфера на работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да
бъде заместена първоначално дължимата
престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
В конкретния случай, на 03.09.2019г. С.И.Б. депозирал заявление, с което уведомил
работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание
чл.326, ал.1 КТ, като изрично заявил, че няма да спази срока на предизвестие. Декларирал,
че е запознат и приема да изпълни задължението си по чл.220, ал.1 КТ за
заплащане обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, при
неспазване срока на предизвестие. Обстоятелство, което ответната страна не
оспорва.
Ищецът признава, че след завеждане на иска
(на 27.12.2019г.), С.Б. заплатил претендираната главница. В тази връзка
представя преводно нареждане за сумата 453 лева.
При така установеното, съобразявайки извършеното от
ответника плащане, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че иска следва
да се отхвърли, поради погасяване на задължението в хода на производството.
По разноските:
Предвид факта, че с поведението си ответника е дал
повод за завеждане на делото, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на С.Б.
са направените от "Карина-Русе"
ООД разноски по делото в размер на 350 лева –
заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "КАРИНА-РУСЕ" ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление - гр.Русе, ул.“Христо Ботев“№5,
представлявано от управителя Анна Борисова Филипова срещу С.И.Б., ЕГН **********
иск за заплащане сумата: 452.01 лева – остатък от обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019г. до
окончателното й изплащане, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН ********** да заплати на "Карина-Русе"
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Русе, ул.“Христо
Ботев“№5, представлявано от управителя Анна Борисова Филипова направените по
делото разноски в размер на 350 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: