РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900085 по описа за 2024 година
С исковата молба вх. № 3057/28.03.2024 год. по описа на СОС, подадена от Юлияна
М. Й. от гр. С., ул. „Дунав“ № 10, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. М. от САК,
са предявени срещу ЗД "Б.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева, предявен като частичен иск
при пълен размер на претенцията от 250 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени
вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания –
политравма; травматичен шок; гръдна травма, изразяваща се в счупване на шест ребра
вдясно – 2-ро до 7-мо, контузия на белия дроб вдясно, излив на кръв в дясната гръдна
половина, счупване на 5-то ребро вляво; коремна травма, изразяваща се в травматично
разкъсване на слезката, излив на около 500 милилитра кръв в коремната кухина, десерозация
на дуонденума; контузия на раменния пояс и мишницата; охлузвания по шията и охлузвания
и кръвонасядания по горни и долни крайници, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
04.08.2023 год. около 13.50 часа на път 2-16, км. 62+230, в землището на с. Р., Софийска
област, по вина на Ц. Д. Й. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, със застрахователна полица № BG/02/123001237702 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 07.05.2023 год. до 06.05.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.12.2023 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 796.94 лева за причинени й имуществени
1
вреди – направени от ищцата разходи за закупен албумин във връзка с лечението на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.12.2023 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Увеличение на размера на предявения като частичен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ – от предявения с и.м. като частичен размер от 26 000 лева, при пълен размер на
претенцията от 250 000 лева, на 150 000 лева, при пълен размер на претенцията от 250 000
лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 06.06.2025 год.
С исковата молба се твърди, че на 04.08.2023 год. ищцата пътувала в лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, управляван от Ц. Д. Й. с ЕГН
**********, когато около 13.50 часа на път 2-16, км. 62+230, в землището на с. Р., Софийска
област водачът навлязъл в лентата за насрещно движение, където по същото време се
движел и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с английски рег. №
KU07GBL, управляван от Н.С.Н. с ЕГН **********. Твърди се, че за да избегне опасността,
водачът на товарния автомобил предприел маневра завой наляво, а по същите причини и по
същото време водачът на лекия автомобил предприел маневра завой надясно, при което
настъпил удар между двата автомобила. Местопроизшествието било посетено от
компетентните органи и било образувано ДП № 131/04.08.2023 год. по описа на РУ – Своге.
В хода на разследването било установено, че вина за настъпване на произшествието има
водачът на л.а. „Опел“ Ц. Д. Й., който навлязъл в лентата за насрещно движение, където по
това време се намирал товарният автомобил „Мерцедес“. Сочи се, че досъдебното
производство било прекратено на осн. чл.343, ал.2 във вр. с чл.348б от НК с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 24.11.2023 год.
Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП ищцата получила значителни
телесни увреждания, описани по-горе. След инцидента по спешност била откарана и приета
в клиниката по коремна хирургия при ВМА – МБАЛ София в състояние на травматичен шок
и със много силни болки в гръдната област и в областта на лявото рамо. Установило се
наличието на множество фрактури в областта на гръдния кош, наличието на излив в белия
дроб, разкъсване на слезката и наличие на голям кръвоизлив в коремната кухина.
Пристъпило се по спешност към оперативно отстраняване на слезката и евакуиране на
събралата се кръв, като при извършване на оперативната интервенция се установило
наличието и на десоризация на дуоденума и на ретроперитониален хематом. След
оперативните интервенции Ю. Й. била оставена в ОАИЛ за наблюдение и възстановяване.
По време на операциите и след това тя била интубирана и поставена на командно дишане.
Първите дни след операцията била и в медикаментозна кома и няма никакъв спомен за
престоя й в лечебното заведение. На 07.08.2023 год. била събудена от комата и била
екстубирана. Изпитвала изключително силни болки в цялото тяло, не осъзнавала напълно
случващото се и била много уплашена. В интензивното отделение била до 16.08.2023 год.,
2
когато била прехвърлена в клиниката по гръдна хирургия при ВМА – МБАЛ София, където
й била извършена операция на гръдния кош за лечение на травматичния хемопневмоторакс.
Евакуирана била 450 мл стара кръв, като се установило и срастване на белия дроб с
коремната стена. Срастванията били отстранени и операцията приключила успешно. Ищцата
била изписана от лечебното заведение на 22.08.2023 год., като възстановяването й
продължило в домашни условия.
Твърди се, че вследствие на произшествието и получените при него травматични
увреждания Ю. Й. е претърпяла и продължава да търпи значителни по размер
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и неразположения. След
инцидента състоянието й било критично, като живота й бил в опасност. Всяко едно от
получените от нея телесни увреждания било животозастрашаващо. Тя престояла в болницата
общо 18 дни, 16 от които в интензивното отделение с опасност за живота. Поради
проведеното оперативно лечение за премахване на слезката и за възстановяването на
дуонденума, Ю. Й. не можела да се храни през устата повече от 10 дни, имала поставена
тръба на врата, през която с големи спринцовки й инжектирали течна храна. След
изписването лечението й продължило в домашни условия, където първите два месеца била
на легло и имала постоянна нужда от помощта на друг човек, за да задоволява
елементарните си човешки нужди като храна и тоалет. За нея се грижели съпругът й и
дъщеря й Дияна Й.. Ищцата изпитвала болки по цялото тяло, най-вече в областта на
рамената и на местата, на които били оперативните интервенции. След като започнала да
става от леглото всяко движение било съпроводено с много болки, не спирало да й се вие
свят, което налагало винаги да бъде придружавана, когато се придвижвала до банята или
тоалетната. Силните световъртежи и загуба на равновесие принудили ищцата да постъпи на
23.01.2024 год. в Клиниката по нервни болести към ВМА – гр. София, където й било
проведено лечение, което намалило проявлението на симптомите, но не ги заличило. Твърди
се, че преди инцидента ищцата била напълно здрава и водела спокоен начин на живот като
пенсионер, а след катастрофата ежедневието й било нарушено напълно – чувствала се в
тежест на своите близки. Поради продължителното залежаване Ю. Й. получила и
декубитална рана, която лекувала с антибиотик и мазила, а поради неинсулиновозависимия
й захарен диабет лечението на тази рана продължило месеци, което й пречело да лежи и спи
спокойно, тъй като допирът до раната бил съпроводен със силни болки. От операцията на
дванадесетопръстника ищцата често страда от констипация, по тялото й са останали много
белези от операциите и дренажите, които няма да се скрият. Твърди се, че и към настоящия
момент ищцата има оплаквания от световъртеж и продължава приема на „Парацетам“ за
намаляване на проявите му.
Твърди се, че Ю. Й. преживяла тежко нещата в емоционален план. Първите месеци
след катастрофата тя била много изплашена – първоначално се страхувала, че няма да
преживее травмите и никога няма да излезе от болницата, а впоследствие – че няма да се
възстанови напълно от травмите или ще остане в тежест на своите близки. Няколко месеца
след катастрофата не можела да спи, а когато заспяла – сънувала кошмари. Все още се
3
страхува да пътува с автомобил, всяко пътуване е съпроводено с голям стрес за нея.
Твърди се, че ищцата извършила и разходи за лечение на причинените й телесни
увреждания при горното ПТП в общ размер на 796.94 лева – за закупен албумин, който й бил
вливан венозно поради ниското ниво на общия белтък в организма й.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР,
управляван при ПТП от деликвента Ц. Д. Й., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/123001237702, валидна от 07.05.2023 год. до 06.05.2024 год., т.е. към датата на ПТП,
04.08.2023 год.
Твърди се, че Юлияна М. Й. депозирала до ЗД "Б.И." АД писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата на 02.10.2023 год., по която е била
образувана преписка по щета № ********** и по която с писмо изх. № НЩ-8589/28.12.2023
год. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което обуславя
интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3
от КЗ.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения
срещу тях.
С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР – Ц. Д. Й., като се оспорва същият да е
действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното
ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Твърди се, че водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ е извършил неправомерна
маневра с навлизане в насрещната пътна лента, която не е била съобразена с правилата за
движение по пътищата, при възникване на опасност и с реалната пътна ситуация, според
като поведението му не е налагало в такъв ранен момент да извършва действия по
предотвратяване на ПТП с навлизане в лента за насрещно движение. Сочи се, че ПТП е
резултат точно от навлизането на водача на товарния автомобил в насрещната лента, а ако е
бил предприел спиране и отклоняване възможно най-вдясно в пътната лента, предназначена
за неговата посока на движение, то би се избегнало ПТП.
Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи,
че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП на дават основание
да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно; без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
4
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ
бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищцата адекватна сума
за обезщетение е около 30 000 лева за описаната гръдна травма и около 50 000 лева за
отстраняването на травматично разкъсан далак – ако не се отчита евентуално съпричиняване
на вредоносния резултат от увредената.
С отговора се прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата, която по време на ПТП е била без поставен предпазен колан, а е можела да избегне
или ограничи травмите си, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на
ПТП.
С отговора се прави и евентуално възражение за независимо съизвършителство от
страна на двамата водачи. С оглед на горното и ако такова се установи по делото, се въвежда
като възражение обстоятелството, че травмите на ищцата са причинени в условията на
независимо съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като в случая е приложимо
правилото на чл.499, ал.7 от КЗ и застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите отговарят солидарно пред увреденото лице. Твърди се, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарния
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с английски рег. № KU07GBL – Tradex
Insurance Company Ltd от Великобритания, няма представител за уреждане на претенции за
ПТП, настъпили на територията на България, поради което в случая е приложима
разпоредбата на чл.515, ал.1, т.2 от КЗ. С оглед на горното с отговора се прави искане по
чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* (НББАЗ) като трето лице – помагач на
ответника, като интересът от встъпването се аргументира с обстоятелството, че в случай, че
се установи съизвършителство при пътния инцидент от страна на двамата водачи, то третото
лице помагач НББАЗ ще носи отговорност пред платилия обезщетение на пострадалото лице
застраховател – ЗД „БУЛ ИНС” АД, в размер пропорционално на отговорността на водача на
товарния автомобил „Мерцедес“. Сочи се, че мотивите на съдебното решение ще бъдат
задължителни за ответника и помагача при разпределението на отговорността помежду им.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
С определение № 448/02.09.2024 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от
ГПК Сдружение „НББАЗ“, ЕИК като трето лице – помагач на ответника по делото.
Третото лице – помагач на ответника НББАЗ чрез пълномощника си адв. Р. Ц. от САК
в о.с.з. оспорва предявените искове по основание. Оспорва твърденията за отговорност за
причиняване на ПТП на водача на товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с английски рег. № KU07GBL.
5
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6/04.08.2023 год. на ОДМВР – София, в същия е отразено посетено от органите на МВР
ПТП, настъпило на 04.08.2023 год. около 13.50 часа на път 2-16, км. 62+230, в землището на
с. Р., Софийска област, с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК №
СО 7827 АР, с водач Ц. Д. Й. с ЕГН ********** и товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с английски рег. № KU07GBL, с прикачена туристическа каравана, с
водач Н.С.Н. с ЕГН **********. В констативния протокол като пострадала при ПТП е
посочена ищцата Юлияна М. Й. с фрактури на 2-ро до 7-мо ребра вдясно и 3-то до 5-то
ребра вляво и разкъсан далак, а като обстоятелства и причини за ПТП – че л.а. „Опел“ се
движи по път 2-16 от гр. София към гр. Мездра и на км. 62+230 в зоната на десен завой
навлиза в лентата за насрещно движение, след което се връща в заеманата от него лента и
реализира ПТП с товарния автомобил „Мерцедес“, който се движи в посока от гр. Мездра в
посока гр. София и за да избегне ПТП, също навлиза в лентата за насрещно движение.
Образуваното по случая досъдебно производство № 131/2023 год. по описа на РУ –
Своге, пр.пр. № 1943/2023 год. по описа на Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Своге,
е било прекратено с постановление от 24.11.2023 год. за прекратяване на наказателното
производство на осн. чл.343, ал.2 във вр. с чл.348б от НК – по искане на пострадалата
Юлияна М. Й..
От показанията на свидетеля Ц. Д. Й., водач на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, участвал в ПТП, се установява, че на 04.08.2023 год. се
прибирали от гр. София към гр. Своге с жена му и внучката му. Пътували с лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, който управлявал, на задната седалка били пътниците;
съпругата му била с поставен предпазен колан, а детето – в детско столче. На около 10 км
преди гр. Своге край с. Реброво свидетелят управлявал автомобила със скорост от около 50-
60 км/ч и навлязъл в много лек десен завой; за разлика от другите завои в Искърското
дефиле, където преминавал пътя, този не бил много остър. Пътят бил с две ленти, по една
лента за движение за всяка посока. Тъй като малко преди това имало отклонение към един
мост, свидетелят знаел, че трябва да се кара бавно и внимателно, защото някой автомобил
може да излезе от разклонението за гарата; в случая нямало оживено движение, но малко
преди това два автомобила, които се движили пред него, завили към с. Батулия.
Навлизайки в завоя, свидетелят дава противоречиви показания каква видимост е имал
– първоначално сочи „не повече от 20 метра“, „може би 10“, а впоследствие се коригира, че
са най-много „приблизително 6-7 метра“. Не си спомня ясно дали в този момент е бил
навлязъл в насрещната лента за движение и дали впоследствие се е върнал в своята, но
внезапно забелязал насрещно косо движещ се срещу него бус, който му заприличал на
пътническа маршрутка, с който се ударили в лентата за движение на неговия автомобил
„Опел“. Ударът настъпил в завоя или в момента, в който го напускал; в този участък отдясно
имало скала, а вляво – мантинела. Ударът бил предимно в предна лява част на лекия
6
автомобил и може би в средата на предната част на товарния автомобил.
От показанията на свидетеля Б. Г. Г., очевидец на катастрофата, се установява, че се
движил със скорост около 40-50 км/ч на около 10 метра зад автомобила марка „Опел“, модел
„Зафира“, управляван от свидетеля Ц. Й.. По пътя за гр. Своге край с. Реброво имало десен
завой и там видял, че автомобилът пред него внезапно се отклонил и навлязъл в насрещната
лента за движение, където престоял около 2-3 секунди, но водачът му успял да завърти
волана и да се върне обратно в собствената си лента – в противен случай щял да се удари в
мантинелата. В момента, в който л.а. „Опел“ успял да се прибере изцяло в своята лента,
отсреща се задал репатрак марка „Мерцедес“, който бил натоварил кола, а зад него теглел
каравана. Водачът му забелязал маневрата на л.а. „Опел“ и вероятно да предотврати челен
удар, рязко завил в насрещната лента за движение, но лекият автомобил се бил върнал в нея
и там настъпил ударът. Двата автомобила се ударили косо – лекият в предна лява страна, а
репатракът „Мерцедес“ – в предна дясна страна, но не челно. В участъка, където станал
сблъсъкът, от дясната страна на банкета имало мантинела, а след мантинелата била река
Искър. Свидетелят е категоричен, че в момента на удара л.а. „Опел“ се бил върнал изцяло в
неговата лента за движение, а не се е намирал частично в насрещната.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, оспорено от пълномощниците на всички страни в автотехническата й част, се
установява следния механизъм на ПТП :
На 04.08.2022 год. около 13.50 часа по път II-16, в километър 62+230, в землището на
с. Р., община Своге, в посока от гр. София към гр. Своге, в дясната си лента за движение, в
зоната на десен завой е пътувал лек автомобил „Опел Зафира” ДК № СО 7827 АР,
управляван от Ц. Д. Й.. На задната седалка в автомобила са пътували съпругата на водача –
ищцата Юлияна М. Й. и внучката им. Платното за движение в този район било
предназначено за двупосочно движение, с по една пътна лента в противоположните посоки,
разделени от единична непрекъсната линия „М1”.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил при преодоляване на
дясната крива плавно е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, при което водачът
Й. е реагирал с навиване на волана надясно и към момента, в който челната част на
автомобила се е позиционирала обратно в неговата лента за движение, се е получил удар
между челната му лява част и челната централна част на движещия се в насрещна посока
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311CDI” – репатрак, с регистрационен номер
KU07GBL управляван от Н.С.Н., към който е била прикачена двуосна каравана, а в товарния
отсек е бил натоварен лек автомобил „Опел Астра Воксхол”. Вследствие на удара цялата
кинетична енергия на лекия автомобил „Опел Зафира” е преобразувана в енергия за
деформация и последният е придобил ротационно движение около вертикалната си ос и в
същото време транслационно движение в посока назад по отношение първоначалната си
посока. След удара товарният състав се е придвижил в посока напред на около два метра и
също се е установил в покой.
КСМАТЕ определя мястото на удара между двата автомобила по широчина на
7
платното за движение на около 2.5 до 3 метра вляво от десния край на асфалтовото
покритие, по отношение посоката на движение от гр. София към гр. Своге – в лентата за
движение на л.а. „Опел Зафира”. Непосредствено преди удара скоростта на двата
автомобила се определя, както следва –
- за лекия автомобил „Опел Зафира” – около 58 км/ч;
- за товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” – около 41 км/ч.
Към момента на навлизане на лекия автомобил „Опел Зафира” в лентата за насрещно
движение товарният състав се е намирал на разстояние от мястото на удара на 40.17 метра. В
този момент разстоянието между процесните автомобили е било около 97 метра. В момента
на възникване на взаимната видимост между двата автомобила лекият автомобил се е
намирал от мястото на удара на 45.08 метра, а товарният автомобил – на 31.86 метра. Тъй
като опасната зона за спиране на последния при скорост от 41 км/ч е възлизала на 31.23
метра, заключението на КСМАТЕ е, че ако водачът му към момента на възникване на
взаимна видимост своевременно е предприел действия за спиране на управлявания от него
товарен състав, то тогава удар не би настъпил при същата траектория на движение на лекия
автомобил „Опел Зафира”.
От заключението по назначената повторна автотехническа експертиза, оспорено от
пълномощниците на всички страни, се установява същия механизъм на ПТП при сходни
изчисления за протичането му :
- мястото на удара между двата автомобила по широчина на платното за движение е
било на около 2.7 до 2.8 метра вляво от десния край на асфалтовото покритие, по отношение
посоката на движение от гр. София към гр. Своге – в лентата за движение на л.а. „Опел
Зафира”;
- в момента на удара скоростта на лекия автомобил „Опел Зафира” е била около 53.05
км/ч, а на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” – около 43.12 км/ч;
- опасната зона за спиране на лекия автомобил при тази скорост е възлизала на 35.39
метра, а за товарния – 28.96 метра;
- възможност да се възприемат един друг водачите са имали след време от 0.42 сек, за
което време лекият автомобил „Опел“ е изминал разстояние 6.19 метра и се намирал на
разстояние до мястото на удара от 50.77 метра. В този момент товарния автомобил
„Мерцедес“ се е намирал на разстояние до мястото на удара от 41.21 метра;
- разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал товарният автомобил в
момента на навлизане на лекия в лентата за насрещно движение, е била 33.54 метра.
Заключението на повторната АТЕ е, че от момента, в който е възникнала видимост
между двамата водачи, същите са могли да предотвратят ПТП чрез аварийно спиране, а
вместо това, достигайки на разстояние съответно 20-21 метра за лекия автомобил „Опел“ и
16-17 метра за товарния автомобил „Мерцедес“, водачите са предприели отклоняване вдясно
от страна на лекия автомобил и вляво от страна на товарния автомобил.
8
АТЕ сочи, че ако водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ не е напускал пътната
си лента, предназначена за неговата посока на движение, респ. ако своевременно е
предприел спиране, то при същото поведение на водача на лекия автомобил „Опел“
/траектория на движение и скорост/, е имал възможност да предотврати произшествието.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, управляван при ПТП от Ц. Д. Й., е била
сключена със ЗД "Б.И." АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/02/123001237702, валидна от 07.05.2023 год. до 06.05.2024
год.,
В обсъдения горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/04.08.2023
год. на ОДМВР – София е отразено, че застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на втория участник в ПТП – товарния автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с английски рег. № KU07GBL, е Tradex Insurance Company
Ltd, Великобритания, без кореспондент за територията на Република България, поради което
съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Легитимирани да отговарят по
искове във връзка с настъпило такова застрахователно събитие на територията на Република
България са или НББАЗ или чуждестранният застраховател на виновния водач /чл.513, ал.1
от КЗ/.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Юлияна М. Й. до ЗД "Б.И." АД, изпратена по пощата на 02.10.2023 год., ответникът е
бил сезиран с искане на пострадалата при горното ПТП за изплащане на застрахователни
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. По претенцията е била
образувана преписка по щета № **********, като с писмо изх. № НЩ-8589/28.12.2023 год.
ЗД "Б.И." АД е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
9
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ю.М. Й. до
ЗД "Б.И." АД, по която е била образувана преписка по щета № ********** и по която с
писмо изх. № НЩ-8589/28.12.2023 год. ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните кумулативни предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същите следва да се отхвърлят.
По делото ищцата не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените й
телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на Ц. Д. Й., водачът на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР – застраховано МПС при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
10
От обсъдените писмени доказателства – констативният протокол за ПТП и протокола
за оглед на местопроизшествие, съставени по ДП № 131/2023 год. по описа на РУ – Своге, от
показанията на свидетелите Ц. Д. Й. и Б. Г. Г. – участник в ПТП и очевидец на същото и от
заключенията по назначените КСМАТЕ и повторна АТЕ по несъмнен начин бе установено,
че ударът между лекия и товарния автомобил е настъпил изцяло в лентата за движение на
л.а. „Опел Зафира“ – в насрещната лента за движение на товарния автомобил „Мерцедес
Спринтер“, което еднозначно сочи, че вина за така настъпилия сблъсък има единствено
водачът на товарния автомобил.
В случая бе установено, че водачът на лекия автомобил действително преди сблъсъка
е навлязъл в лентата за насрещно движение и е престоял там около 2-3 секунди – вероятно
поради разсейване и загуба на контрол над органите за управление при преодоляване на
дясна за него крива; установено бе и че същият е овладял автомобила и е успял да го върне в
своята лента за движение, както и че горните действия са били забелязани от водача на
товарния автомобил. Последният обаче в стремежа си да предотврати челен сблъсък е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП –
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“.
В решение № 234/07.07.2015 год. по н.д. № 665/2015 год. на ВКС, II н.о. е посочено,
че при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено задължението
да намали скоростта или да спре, като той няма задължение да завива наляво или надясно с
оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т.нар. „спасителна маневра“ е
неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му
движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите
участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра, но няма да
носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по
чл.13 от НК, т.е. възникналата опасност не може да се предотврати по начините, предвидени
в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване на смърт или увреждане на хора /ТР №
106/31.10.1983 год. на ОСНК/. Законът обаче не го задължава да направи това, защото
изрично е регламентирал в чл.20, ал.2 дължимото поведение при възникване на опасност –
да намали скоростта или да спре.
От обсъдената фактическа обстановка е видно, че независимо от заблуждаващата
маневра от страна на водача на застрахованото при ответника МПС към момента на ПТП
този водач е привел управлявания от него автомобил изцяло в неговата лента за движение,
като не е извършил към този момент нарушение на правила, установени в ЗДвП;
предходното нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – навлизането и престояването в
насрещната лента, няма отношение към ПТП, тъй като същото е настъпило в неговата лента.
В случая единствена причина за настъпването на ПТП са били субективните действия
на Н.С.Н., водачът на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с английски
11
рег. № KU07GBL – същият би предотвратил сблъсъка, ако не е бил навлязъл в насрещната за
движението му лента. В тази хипотеза сблъсък не би настъпил дори ако никой от двамата
водачи не е задействал спирачната система на автомобила си – двете МПС биха се
разминали в двете успоредни ленти за движение и не биха контактували. Водачът на
товарния автомобил обаче е имал възможност да предотврати сблъсъка независимо от
поведението на другия участник в движението, ако в момента, в който е имал видимост към
него, своевременно е задействал спирачната система – към този момент и със скоростта, с
която се е движил, спирачният му път е бил по-къс от разстоянието до мястото на удара –
горното се установява от изчисленията и на първоначалната, и на повторната експертиза,
кредитирани от съда.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищцата не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание предявените искове за заплащане на
обезщетения за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди и следва да ги
отхвърли изцяло.
С оглед горния краен извод не се налага обсъждане на останалите събрани по делото
доказателства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата неимуществени и
имуществени вреди.
С оглед отхвърляне на главните искове съдът следва да отхвърли и обусловените от
тях аксесорни иск по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в плащането
на застрахователните обезщетения.
По отношение на разноските :
В настоящото производство не са направени разноски от бюджета на съда.
С оглед изхода на делото на ищцата не следва да се присъждат разноски на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 4
000 лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и повторна АТЕ общо от
700 лева, за призоваване на свидетел в размер на 100 лева и заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 3 200 лева с ДДС, а пълномощникът на ищцата е
направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването поради прекомерност на разноските
12
в частта им относно заплатения хонорар, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.4 и т.1 от Наредбата с оглед размера на
исковете /първият от които предявен първоначално като частичен за сумата от 26 000 лева –
съобразно която е договорен и заплатен хонорара/, възнаграждението би възлизало на 3 276
лева с ДДС за първия иск и 480 лева с ДДС за втория или общо на 3 756 лева с ДДС, което е
по-малко от заплатеното, като съдът намира последното за съответно на фактическата и
правна сложност на делото – по същото са проведени четири заседания, изслушани са
заключения на две експертизи и са разпитани трима свидетели. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 4 000 лева,
съставляваща направените в цялост по делото разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Юлияна М. Й. от гр. Своге, ул. „Дунав“ № 10, с ЕГН
**********, срещу ЗД "Б.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./,
предявен като частичен иск при пълен размер на претенцията от 250 000 лева /двеста и
петдесет хиляди лв./, за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки,
страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – политравма; травматичен
шок; гръдна травма, изразяваща се в счупване на шест ребра вдясно – 2-ро до 7-мо, контузия
на белия дроб вдясно, излив на кръв в дясната гръдна половина, счупване на 5-то ребро
вляво; коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката, излив на около
500 милилитра кръв в коремната кухина, десерозация на дуонденума; контузия на раменния
пояс и мишницата; охлузвания по шията и охлузвания и кръвонасядания по горни и долни
13
крайници, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2023 год. около 13.50 часа на
път 2-16, км. 62+230, в землището на с. Р., Софийска област, по вина на Ц. Д. Й. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР,
със застрахователна полица № BG/02/123001237702 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 07.05.2023 год. до
06.05.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 796.94 лева /седемстотин деветдесет и
шест лв. и деветдесет и четири ст./ за причинени й имуществени вреди – направени от
ищцата разходи за закупен албумин във връзка с лечението на причинените й телесни
увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.12.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Юлияна М. Й. от гр. Своге, ул. „Дунав“ № 10, с
ЕГН **********, да заплати на ЗД "Б.И." АД, ЕИК направените в цялост по делото разноски
в размер на 4 000 лева /четири хиляди лв./.
Решението е постановено при участието на Сдружение „НББАЗ“, ЕИК като трето
лице – помагач на ответника ЗД "Б.И." АД, ЕИК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14