№ 23383
гр. *, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110133935 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от СН. СТ. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *,
бул. „* *“ № 74, ет. 1, ап. 2, против „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. *, ул. „*“ № 2.
Налице са противоречия и неясноти в петитума на исковата молба, които ищецът следва да
отстрани. Ищецът отправя искане за присъждане на процесната сума като твърди, че същата
се дължи за ползване на имота за конкретни седем месеца, но едновременно сочи и по-дълъг
период от петнадесет месеца, за който не става ясно твърди ли да се дължи обезщетение и
включено ли е то в исковата сума. Отделно от това в уточнителната молба от 25.10.2021 г.
ищецът поддържа, че при отхвърляне на претенцията за заплащане на сума 7392,89 лева на
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, претендира същата като обезщетение за неоснователно
обогатяване или като наемна цена. Съдът намира, че съединяването на исковете на ищеца,
въпреки поддържаното от него становище, е евентуално, като главен следва да се счита
искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД с оглед заявеното от него предпочитание и предвид конкретните
му фактически твърдения. Следва обаче ищецът да посочи при отхвърляне на този иск какви
са фактическите основания, на които претендира сумата 7392, 89 лева като наемна цена,
доколкото в исковата молба сочи, че наемната цена по договора е уговорена в евро, а не в
лева. Следва да бъде надлежно индивидуализиран и имотът, тъй като сочения
идентификатор не кореспондира на съдържанието на представената скица.
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства следва да бъде уважено за един
свидетел при режим на довеждане.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
1
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с
препис за ответника:
1. да индивидуализира имота съобразно актуалния му кадастрален статут , доколкото
сочения идентификатор не кореспондира на съдържанието на представената скица;
2. да отстрани неяснотата в петитума относно периода, за който претендира вземането си
като ясно заяви за кои месеци твърди да му се дължи обезщетение, респективно
наемна цена в предявения размер;
3. да посочи фактическите основания, на които при отхвърляне на главния иск
претендира сумата от 7392,89 лв като наемна цена, конкретно претендира ли да е
налице уговорка наемната цена да се заплаща в лева и в какъв конкретен размер.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2022г. от 11,00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба
документи.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищцата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба от СН. СТ. М., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. *, бул. „* *“ № 74, ет. 1, ап. 2, срещу „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „*“ № 2, с която са предявени в условията на евентуалност осъдителни
искове с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание
чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 7392,89 лв., представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот находящ се в гр. *, район „*“, местност „*“ с идентификатор ****,
съставляващ част от имот с пл. № * по предходен план, след прекратяване на договор за
наем от 27.12.2013 г. и въпреки противопоставянето му за месец януари, май, юни и
септември 2019 г., за месец май 2020 г. и за месец март и април 2021 г..
В условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от
7392,89 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване без
основание на имота за месец януари, май, юни и септември 2019 г., за месец май 2020 г. и за
месец март и април 2021 г.
В условията на евентуалност при отхвърляне на исковете с правно основание чл. 236, ал. 2 и
чл. 59 ЗЗД се предявява иск с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 7392,89
2
лв - незаплатен месечен наем, дължим на основание договор за наем от 27.12.2013 г. за
месец януари, май, юни и септември 2019 г., за месец май 2020 г. и за месец март и април
2021 г.
Претендира заплащане и на законната лихва върху сумата за главница за периода от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2021 г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за наем от 27.12.2013 г., по силата на
който ищецът му предоставил за временно и възмездно ползване собствената си 1/2 идеална
част от имот с пл. № *, находящ се в гр. *, район „*“, местност „*“, целия с площ от 2545 кв.
м, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 540 евро, която следвало да се
заплаща от наемателя в срок до пето число на текущия месец. Посочва, че ответникът спрял
да изпълнява поетото с процесния договор задължение за заплащане на уговорената наемна
цена през месец май 2014 г., поради което на 24.07.2015 г. договорът за наем бил прекратен
от наемодателя с оглед неплащането на два поредни наема. Сочи, че ответникът бил
уведомен, че следва да освободи процесния недвижим имот до 24.07.2015 г., но той не
сторил това, поради което ищецът бил лишен от правото си да упражнява фактическа власт
върху собствената си вещ, а ответникът я ползвал без основание. Сочи, че през 2018 г.
имотът, бил поделен с другия съсобственик , като в дял на ищцата остава имот с
идентификатор ****, целият с площ * кв.м. Претендира да му бъде заплатено обезщетение
за месец януари 2019, месец май 2019, месец юни 2019 г., месец септември 2019 г., месец
май 2020 г., месец март 2021 г. и месец април 2021 г.
В условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск претендира посочената сума
като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за негова сметка поради
ползването на недвижимия имот без основание, евентуално при неоснователност и на това
основание и при установяване наличието на валидна непрекратена облигационната връзка –
да се присъди сумата като наемна цена на основание процесния договор за наем.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил от ответника писмен отговор на
исковата молба.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 236, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на
валидно наемно правоотношение с ответника, предаване на процесния недвижим имот,
прекратяване на договора за наем, противопоставяне от страна на ищеца на последващото
ползване на имота от ответника, ответникът да е продължил да използва процесния
недвижим имот след противопоставянето на собственика, както и размерът на дължимото
обезщетение.
Ответникът не твърди наличието на факти и обстоятелства, за които да бъде разпределяна
доказателствена тежест.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже обогатяване на
3
ответника и обедняване на ищеца /при отсъствието на основание за имуществено
разместване/, като ищецът следва да представи доказателства за размера на претендираното
обезщетение, за който факт СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства.
Ответникът следва да установи наличието на валидно възникнало правно основание за
ползване на движимата вещ.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване
на валидно наемно правоотношение в рамките на процесния период, по което е предаден
процесният недвижим имот срещу поето от ответника задължение за заплащане на наемна
цена в претендирания размер.
При установяване наличието на разпределените в доказателствена тежест на ищеца
обстоятелства ответникът следва да установи плащане на претендираните с исковата молба
суми.
Не са налице факти или обстоятелства, които да са безспорни между страните и да не се
нуждаят от доказване в процеса.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и
пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да
посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и да заявят дали желаят
връчване на посочения електронен адрес, както и да посочат техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4