№ 1874
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220100674 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:08 часа, се явиха:
Ищецът „А*“ ЕООД – редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът А. В. Д. - редовно призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
Съдът ДОКЛАДВА на страните подадената молба от ищеца „А*“ ЕООД
с вх. №16915/13.06.2025 г.
В подадената молба становище ищцовото дружество заявява, че
поддържа подадената искова молба и представените с нея доказателства.
Представя и моли съдът да приеме разписка за усвоената сума
представляваща доказателство за усвояване от кредитополучателя на тази
сума. Изразява становище по същество на спора, като счита, че е налице
валидно сключен договор като част от системата за предоставяне на
1
финансови услуги от разстояние. Алтернативно, в случай че не е налице
валидно сключен договор за кредит, се твърди, че договорът за заем поражда
действия от момента на предаване на сумата. Не възразява да се даде ход на
делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие и се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендира се и
присъждането на съдебно-деловодни разноски. Направено е и искане с правно
осн. чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска, ако са
налице условията за това.
Съдът следва да се произнесе по направените в молбата вх. №
169115/13.06.2025 г. искания от страна на ищеца, като счита, че следва да
приеме представената към молбата разписка за усвоена сума от дата
14.02.2022 г. Останалите направени от ищеца искания са неоснователни, тъй
като ответникът Д. е подал писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който писмен отговор сочи, че предявените срещу
него искове са недопустими и неоснователни, като оспорва същите.
При това положение не са налице законовите основания нито за
постановяване на решение при признание на иска, нито за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като същият е представил
отговор в срок на исковата молба.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложената към молба вх. № 169115/13.06.2025 г. разписка
за извършено плащане от дата 14.02.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на осн. чл. 238,
ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на решение при признание на иска на осн. чл. 237 от ГПК.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА НА ЧЛ.
145, АЛ.3 ОТ ГПК, ДА ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, тъй като
страните не се явяват.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК.
В подадената искова молба от ищеца „А*“ ЕООД, ЕИК: ** със
седалище и адрес: гр. **, представлявано от управителите ** и**, чрез юрк. Б.
Т. – пълномощник на управителите, имейл адрес: ******@***********.***,
срещу А. В. Д., ЕГН: ********** с адрес: **, с цена на иска 553,82 лева (общ
размер), от които: - 400 лева – главница по Договор за паричен заем; -12 лева -
договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; -141,82 лева-
законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем; - Законна
лихва от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното
изплащане на сумата, в която се твърди, че същата е депозирана във връзка с
Разпореждане № 1265 от 05.02.2025г. по ч.гр.д. № 5509/2024г. г. по описа на
Районен съд Пазарджик , Гражданско отделение, получено на 12.02.2025г., с
което ищецът бил уведомен, че длъжникът А. В. Д., ********** е депозирал
възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, и „А*“ с
ЕИК: ** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете
за установено по отношение на ответника А. В. Д., **********, че същият
дължи на „А*“ с ЕИК: ** вземане, което е предмет на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на
Районен съд Пазарджик , и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение. В молбата се твърди, че от фактическа страна, на 14.02.2022
година длъжникът А. В. Д., **********, бил сключил Договор за
потребителски кредит № 791957 със „**“ АД, по силата на който получил
сумата от 400, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в размер на 400
лева в срок до 16.03.2022г., когато била падежирала съответната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Посочва се, че съгласно чл.
9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
3
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Сочи се, че страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че било
видно, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 791957
на 14.02.2022 г. по безспорен начин се установявало сключеният между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не била
изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи се, че разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. Твърди се, че в случая представеният по делото Договор за
кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване,
което обосновавало според ищеца извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК. Посочва се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от
Договора за кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. Твърди се, че в чл. 51 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи,
като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени
посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер
(SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за
кредит. Твърди се, че процесният договор е бил сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и, че същият е бил сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Твърди се още, че при сключването на процесния договор на ответника е била
4
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва се, че съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Твърди се, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са
били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че
ответникът А. В. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит. Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024г. г. „**“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„А*“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ** както и, че
вземането срещу длъжника по настоящото производство е било
индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което се твърди, че е
приложена към исковата молба. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление,
изпратено ищеца на посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г.
Твърди се, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора
за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за
цесия от цедента – на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Посочва се, че с цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Твърди
се, че връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и
незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и
от пълномощник на цедента. Твърди се, че с оглед константната съдебна
практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди се, че
5
законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което, според ищеца, същото следвало да се счита
надлежно извършено. Моли се съдът, ако приеме, че уведомяването на
длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено
с настоящата искова молба. В тази насока се сочи и съдебна практика –
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС.
Твърди се още с исковата молба, че ответникът А. В. Д., не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита, както и, че към настоящия момент задължението все
още не е погасено. Ищецът твърди, че с оглед наведените по делото факти и
обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът А. В.
Д., ********** дължи на „А*“ ЕООД, с ЕИК ** парично вземане,
конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 5509/2024г., а именно
сумата в общ размер от 553.82 лв., формирана както следва: главница в размер
на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12
лв. за периода от 14.02.2022 г до 16.03.2022 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 141.82 лв. за период от 16.03.2022 г. до 12.12.2024г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията. Твърди се ,че претендираната
сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения, както и, че същата се
дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
Твърди се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. че
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
6
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника А. В. Д., **********, че същият дължи на „А*“ с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от юрк. Б. Т. сумата в
общ размер от 553.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 400
лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за
периода от 14.02.2022 г до 16.03.2022 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 141.82 лв. за период от 16.03.2022 г. до 12.12.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Посочено е, че по образуваното ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданското отделение, по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А*“
ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 10,99 лв. съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 лв., съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК се
претендира присъждането на направените в настоящото производство
разноски – държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ. Моли се съдът да осъди ответника А. В. Д.,
********** да заплати така описаните и сторени от дружеството – ищец
съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на Районен
съд Пазарджик, Гражданско отделение, и по настоящото производство на
обща стойност от 181,99 лв. В случай на оспорване на иска от страна на
ответника, респективно на направените доказателствени искания, се моли
съдът да предостави възможност на ищеца да вземе становище, както и да
ангажира допълнителни доказателства, които да бъдат конкретизирани с оглед
характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на
доказателствената тежест.
7
Направено е искане, в случай че представител на „А*“ ЕООД не се яви
на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, съдът да
даде ход на делото и същото да се гледа в отсъствие на ищеца, както и искане,
в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се
яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
постанови неприсъствено решение срещу него.
Сочи доказателства.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който отговор оспорва предявения срещу
него иска и счита същият за недопустим и неоснователен. Твърди, че не
дължи нито на „***“, нито на „А*“ ЕООД каквито и да е суми, поради факта,
че никога не е давал съгласието си за отпускането на кредит от посочените
фирми. Твърди, също така, че в случай, че е било подписано нещо, то това
действие следва да се квалифицира като измама, тъй като той никога не е
давал съгласието си за това.
По отношение на доказателствената тежест съдът УКАЗВА на страните,
че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ищецът следва да докаже основанието и размера на
претенциите си.
Съдът, с Определение № 1787/06.06.2025г. е приел представените от
ищеца и приложените към ч.гр.д. № 5509/2024 г. по описа на ПзРС писмени
доказателства. На основание чл. 143 ал.3 ГПК съдът е указал на страните за
възможността да уредят спора си чрез медиация или друг способ за
доброволно му разрешаване. Указал е и на страните в настоящото
производство, че всяка една от тях носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, като по-конкретно е
указал на ищеца, че съдът ще извърши проверка относно наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, поради което ищецът следва да
сочи доказателства, както и, че следва да сочи доказателства и за валидно
възникнали права на цесионер.
С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да
8
се сключи спогодба, съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и
правна страна и на основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът следва да
даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:28 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9