РЕШЕНИЕ
№ 12064
гр. София, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110165302 по
описа за 2021 година
Й. И. И. е предявил срещу „......... отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
783,70 лева, представляваща начислена ел. енергия за периода 04.07.2015 г. - 01.10.2015 г. с
фактура № **********/07.10.2015 г. по кл. № 300010303374.
Ищецът твърди, че процесната сума му е начислена за периода 04.07.2015 г. -
01.10.2015 г. за обект, находящ се на адрес: гр. ... Излага, че измерването на количеството ел.
енергия не съответства на ЗИ и формираната сума е произволно определена от ответника
без основание. Отделно сочи, че до процесния имот не е доставяна електроенергия в
посоченото във фактурата количество. Излага съображения, че процесната сума е
недължима поради погасяването на това задължение по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищецът се явява клиент на ел.
енергия, доставяна до собствения му обект, находящ се в гр. ... Излага, че с постановеното
решение по гр. д. № 15982/2018 г. на СРС, 151 състав, потвърдено с решение по в. гр. д. №
4887/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав, влязло в сила на 09.01.2020 г., е доказано по
основание и размер вземането за процесната сума, като по време на висящността на процеса
давностен срок не е текъл. Поради това излага подробни съображения, че давността е била
прекъсната с отхвърляне на претенцията по цитираното дело и същата е започнала да тече
отново на 09.01.2020 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С оглед мотивите на определение от 10.01.2023 г. по ч. гр. д. № 12291/2022 г. на СГС,
II-Е въззивен състав, предявеният иск е допустим и предмет на настоящото дело е отричано
от ищеца право на ответника да осъществи принудително това, установено вече със сила на
пресъдено нещо субективно право на вземане на ответника по фактура №
**********/07.10.2015 г. Исковата претенция за отричане на едно парично притезание
поради погасяването му по давност не е недопустима, тъй като при наличие на
извънсъдебно търсене на вземането от кредитора, пътят на защита за длъжника, който
релевира възражение за погасителна давност, е именно инициирането на исково съдебно
производство, в рамките на което ще бъде установена със сила на пресъдено нещо
основателността на това възражение и наличието или липсата на право на принудително
удовлетворение на паричната претенция, още повече доколкото в производството по гр. д.
№ 15982/2018 г. СРС, 151 състав, не е приел и разгледал релевираното възражение за
изтекла погасителна давност.
Правният спор между страните се състои в това дали вземането на ответника по
фактура № **********/07.10.2015 г. в размер на 783,70 лева е погасено по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от „ЧЕЗ Електро България“ АД услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно чл. 111, б. „б“ с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесната фактура е посочено, че
срокът за плащане е до 21.10.2015 г., от която дата започва да тече предвидената давност. В
резултат на това тригодишната давност за процесните вземания е изтекла преди датата на
предявяване на исковата молба, а именно на 21.10.2018 г. С доклада по делото, съдът е
2
указал на ответника, че негова доказателствената тежест относно настъпили обстоятелства,
водещи до спиране/прекъсване на давността. Доказателства в тази връзка не са ангажирани,
поради което и предявеният иск за недължимост на вземанията, поради погасяването им по
давност е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е претендирал следните разноски: 50 лева - държавна такса, 600 лева -
адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед направеното възражение за прекомерност,
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото намалява до 400 лева и
15 лева – държавна такса за частна жалба.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. И. И., ЕГН **********, срещу
„...АД), ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. И. И. не дължи на
„.... АД) сумата от 783,70 лева, представляваща начислена ел. енергия за периода 04.07.2015
г. - 01.10.2015 г. с фактура № **********/07.10.2015 г. по кл. № 300010303374, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „...“ АД), да заплати на Й. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 465 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3