№ 4552
гр. *****, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110124040 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С., с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответната страна, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес
гр. *****, бул. „***** *****“ № 63, ет. 5, ап. 13, аб. № *****. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 129,00 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 31,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 11.04.2024 г., сума в размер на 17,10 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 03.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,67 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.05.2021 г. до 11.04.2024 г.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница за реално доставена топлинна енергия е основателен. Съображенията за това
са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
2
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
В случая делото е заведено срещу наследниците на Е. Г. Греговор, починал на
24.11.2015 г., за когото се твърди да е притежавал правото на собственост върху
описания по-горе имот.
Съгласно писмо от С. /л. 48/, по повод представено съдебно удостоверение,
издадено по настоящото дело, е извършена обстойна проверка в регистрите по
гражданско състояние и старите семейни регистри, но не са открити наследници на Е.
Г. Грегоров, починал на 24.11.2015 г., включително наследници по съребрена линия до
шеста степен включително. Сочи се още, че за процесния имот, за задължения във
връзка с който е образувано делото, е започната процедура по приемане на
наследството и издаване на акт за общинска собственост на основание чл. 11 ЗН, както
и че общината заявява готовност да встъпи като ответник по делото.
По делото е представен акт за частна общинска собственост № 1087/23.08.2024 г.
по отношение на имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. *****, бул.
„***** *****“ № 63, ет. 6. Така представеният акт за частна общинска собственост е
постъпил по делото в изпълнение на указанията по чл. 190 ГПК от ответника да
представи документ за собственост на процесния имот. Макар актът да е съставен след
края на процесния период, като по делото не е ангажирано доказателство за
принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на Емануел Г. преди
неговата смърт, този документ е достатъчен да установи придобиването от общината
на имота след смъртта на починалия, като с актуването на имота общината признава,
че той е бил собственост на това лице. Актовете за частна общинска собственост имат
констативно, а не конститутивно действие, поради което имотът е станал собственост
на общината още към момента на смъртта на Е. Грегоров на основание чл. 11 ЗН. Ето
3
защо общината в настоящото производство отговаря по исковете в качеството си на
собственик на имота.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. *****, бул.
„***** *****“ № 63 65. с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
Ответникът не е оспорил размера на начислените вземания, поради което
същите следва да се приемат за установени в посочения в исковата молба размер.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните суми,
което обуславя основателност на исковата претенция за главница за реално доставена
топлинна енергия.
По иска за главницата за възнаграждение за дялово разпределение:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Предвид липсата на оспорване и на размера на начисленото вземане, същото
следва да се приеме за установено на посочената в исковата молба стойност, като
искът да се уважи в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
4
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за пълния предявен размер.
Искът за мораторна лихва, начислена върху възнаграждението за дялово
разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, като доказателства за извършването на такива са представени единствено
от ищеца. Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 155 лв.,
от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 5 лв. за
съдебно удостоверение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 149,39 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., Булстат: *********, с адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 33 да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ
сумата от 129,00 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 17,10 лв., представляваща
5
главница за дялово разпределение за периода м. 03.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 31,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 11.04.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, бул. „*****
*****“ № 63, ет. 5, ап. 13, аб. № *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу С., Булстат:
*********, с адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 33 иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 4,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.05.2021 г. до
11.04.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С., Булстат: *********, с адрес: гр.
*****, ул. „*******“ № 33 да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер
на 149,39 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6